Смисълът от властта

 

Цялата политическа демонология и бяс се стоварваше безмилостно на гърба на БСП миналата седмица. 

Чуха се обвинение в предателство, съскания, че левицата е огънала гръбнак, за да остане във властта на всяка цена, че напълно е продала достойнството, идеите си, битките си и своите избиратели... 

Това се лееше от всеки екран, а в хора на гарваните се включиха и доста бивши социалисти, които нямат друго удоволствие в живота освен да се опитват да играят кърваво хоро по костите на БСП.

После обаче в края на седмицата се оказа, че социалистите са извели докрай битката за по-висока минимална заплата. 

Направили са го тихо, не пред камерите, а там, където има значение - пред тези, които пишат бюджета. Майчинството през втората година също се увеличава, а всички зли езици твърдяха, че БСП е замела и тази идея под килима. 

Тоест всички импровизации, упражнения, злоба, интриги и тъпотии за пореден път демонстрираха, че не са продукт на загриженост, а на съвсем целенасочена кампания. 

Да, БСП отказва да участва в ежедневната шумотевица и медийни пиратки, но за пореден път демонстрира, че някъде там води своите важни битки за социалния вектор в бюджета и за смисъла от нейното присъствие във властта. 

Защото оценката на левицата няма да бъде давана за присъствието й в медиите или за експлозиите в социалните мрежи. 

Избирателите ще я оценяват по реализираните идеи.

Подходът на БСП обаче крие в себе си цъкаща бомба. 

Очевидно е, че социалистите не искат да правят политика през медиите, нито пък да извиват ръцете на партньорите си с гръмки ултиматуми и биене в гърдите. 

Но това е риск. 

Защото БСП рискува никой да не научи за нейните битки, за това, което се опитва да постигне. Това със заплатата и майчинството стана ясно, защото се увенча с успех, но можеше и да е обратното. Тогава БСП с още по-голяма ярост щеше да бъде промушвана с медийни заклинания и разпъвана на кръста на вечното възмущение и статуси, изпъстрени с удивителни. 

БСП трябва да открие тънкия баланс между прозрачността на битките, които води без това да се превръща в откровен рекет или потенциален взрив на управлението.

Ние живеем в турбулентна епоха в която всеки е убеден в своята истина и отказва да признае правото на който й да друг на мнение. 

очно в такава раздрана среда БСП трябва да оперира на ръба на пропастта, между държавничеството и политическата полза, между реално възможното и красивите идеи, между постижимото и дивия популизъм. Това е най-трудната и изцеждаща роля. 

Но, когато в четвъртък стана ясно, че МРЗ скача, както и майчинството, би трябвало много хора поне за известно време да замълчат. 

БСП си е била на мястото. 

Не в социалните мрежи, а там, където е важно.