Великият Георги Димитров

 

От вчера скулптура на Георги Димитров ще посреща всички посетители на централата на БСП. 

И това не е само опазване на културна и историческа памет. 

Това е идеологическо събитие. 

Димитров се завърна като символ на българския социализъм, а това означава най-малкото, че днешната БСП е готова не да се оправдава за историята си, а да се гордее с нея.

В последните 36 години върху паметта на Димитров се стоварва непосилно количество ярост, токсична злоба и историческа комплексарщина. Срещу фигурата му се води безпощадна война, сякаш някой се опитва завинаги да го изтръгне от националната плът. 

Това е съдбата на великите. 

Те винаги са неудобни и винаги пречат. 

При Димитров това се случва два пъти - един път като най-грандиозния разобличител на подлия нацистки режим, когато успява да смаже интелектуално Гьоринг и втори път - в България днес, когато гробокопачите на историческата памет се опитват да заличат неговата фигура, защото той е неудобен и пречи. Димитров стърчи много над днешните си кандидат-екзекутори, защото е незаобиколим, когато си говорим за българската национална съдба, за превратностите на историческото битие, за смелостта на една визия, преодоляла всички баналности на деня и втренчена във великото и светло бъдеще.

Можем да си говорим колкото искаме за неговите грешки (непогрешимите нищожества и без това са първи в хвърлянето на камъни), но истината е, че политическата логика на Димитров на власт има своите основания. Спомням си как Коритаров коментираше неговите действия за Македония: "Димитров е изправен пред непосилен избор. Той избира да жертва историята, за да не жертва територия". Не пожелавам на никого да е принуден да избира между това.

В Димитров обаче съжителстват заедно великолепният политик, пламенния оратор, отдаденият синдикалист и идеен публицист. Той е визионер и завръщането към неговите текстове е истинско откровение. Нека да ви припомня неговото феноменално определение на фашизма: "Фашизмът – това не е надкласова власт и не е власт на дребната буржоазия или на лумпен-пролетариата над финансовия капитал. Фашизмът е власт на самия финансов капитал". Това продължава да е най-адекватното определение за кафявата чума и именно през него можем да видим, че фашизмът никъде не си е тръгвал. Днес той надига глава през различни форми на груба финансова експлоатация на света, но това е същия този фашизъм, който Димитров знаеше как да разгроми. Заради това не могат да му простят. Това го прави толкова мразен.

И най-накрая няколко думи за БСП. 

Мнозина днес се упражняват върху политическите съдбини на БСП и точат тежките си моралистични пера върху партията. 

Достойна ли е БСП за Димитров? 

Ще понесе ли Димитров състоянието на днешната БСП? Това са важни въпроси, но отговорът няма да дойде от дребните злобари. 

Знам само едно - БСП е единствената партия, която упорито, година след година, запази паметта за Димитров и не остави кръстоносния поход на комплексарите, да го премахне от националната памет. 

Може би не е достатъчно. 

Но е важно, защото показва, че корените на БСП са достатъчно здрави. 

Паметникът на Димитров го доказва.