В България политическите разломи, както във всяка друга държава, не са чак толкова опасни, независимо от общественото електричество, което тече по тях. Политическата конфронтация е демократичен механизъм, който осигурява обществено развитие, независимо от яростта, разделението и обществените балони. Виж културната война вече е симптом за драматичен катаклизъм, защото тя удря в основите на една държава и засяга не просто ежедневните, а символните разделения. А всеки културолог ще ви каже, че там, където се рушат символи, се руши самата основа на обществото, това е ценностен апокалипсис, който детонира всеки смисъл от усилието да съществуваме заедно и да вървим напред.
Повод за тези размисли ми дава поредната фиксация на психодясното, която за пореден път откри колективния си враг - този път в лицето на най-популярния и значимия български писател Милен Русков. Войната срещу Русков започна заради един негов статус в който той яростно се нахвърли срещу еврото и срещу европейците чиновници, които налагат общата валута като императив. Всеки, който е чел Русков е наясно с неговия характер и той е отразен едно към едно в мнението му - то е брилянтто написано, яростно и нетърпящо възражение. И думите му имаха ефекта на ядрена бомба в сърцевината на психодясното битие, което смята, че всички готини хора са длъжни по професионална характеристика да мислят като средностатистическия консуматор на соеви мъфини. Очевидно Русков не се бе задоволил само с политическата критика, но и достойно е отговорил на десните тролове, които са го налазили. Едно мнение започна да се върти като психедилична плоча из средите на небесните същества. В него писателят отговаря на трол и буквално му пише следното: "А освен това си скапан русофобски глупак. С такива като теб се разговоря само през мерника на картечницата".
Знаете как е - психодясното обича да съществува в състояние на перманентна морална паника. Няколкостотин самоназначени инфлуенсъра започнаха да пищят от ужас как един уважаван писател не може да си позволи такъв език, как пред очите им един творец се е превърнал в "копейка", а те дори не са го забелязали. И как Русков трябва да бъде изхвърлен от библиотеките, съзнанията и сексуалните фантазии на младите членки на ДСБ. Пълна програма.
Цялата тази морална паника и ритуализираната комсомолщина е страшно забавна. Психодясното е кошерен разум, който се вълнува от нещата, които са им спуснати отгоре. Секта без грам самостоятелна мисъл. Даже и тричането на Милен Русков напомня на литургия в църквата на Сатаната.
Каеш ли се, че си чел Русков?
Стон:
Кая се!
Каеш ли се, че си си купувал негови книги?
Още по-тежък стон:
Кая се!
Отричаш ли се от Русков?
Отричам се!
И следва публичното самобичуване от което се разбира, че отделното чехълче от кошерния разум е чело Русков, но нещо в него винаги му е подсказвало, че чете прикрит враг, скрита гадина, гаден русофил, еврофоб и съмнителен тип.
Самата идея, че един писател трябва на всяка цена да споделя твоите идеи и разбирания за света е порочна изначално. Но тук говорим за процес, който демонстрира драматичното разделение в българското общество. Една миниатюрна общност е монополизирала правото на обществена съвест и тя се чувства длъжна да раздава сертификатите за това кой е от правилната страна на историята и кой не.
Истината е, че Русков е някаква аномалия. Психодясното не успя да завземе обществени позиции, но овладя културната сфера, копирайки едно по едно начина по който Тодор Живков купи душата на интелигенцията. В момента в който се появи многообещаващ писател, той веднага бива пускан по семинараните на западни фондации, към него потичат грантове, уедняквяват го да пише както пишат всички останали. И от тази лаборатория изниква...Георги Господинов. Дори и в него да и имало истински писател някога далеч преди, то днес ние говорим за някакъв литературен хомункулус, който говори нещата, които са му спуснати, пише скучно, протяжно и нелепо и все е фиксиран във виновното минало, защото социализмът трябва да бъде виновен за абсолютно всичко. Георги Господинов е литeратурният полуфабрикат по който трябва да бъдат съизмервани всички останали и следователно Русков е изначално виновен, защото не се вписва в тази плоска представа за света.
Независимо дали ни харесва или не мнението на Русков за еврото озвучава мисленето на много голяма част от българския народ, но за колективния кошерен разум това мнение е не просто недействително, то е тероризъм, защото оспорва основите на техния мироглед. И така едно обикновено несъгласие прераства в културна война, която се изостря от статус на статус, защото носителите на единствената истина не могат да живеят в плуралистична среда.
Наблюденията върху техните емоционални пулсации носят тежкия дъх на психологически експеримент. Сега цялата психодясна фауна е убедена, че го е чела единствено, за да види докъде може да достигне падението на един съмнителен тип, осмелил се да мисли самостоятелно. Всички колективно стенат, че още фамилията му (Русков, моля ти се, откъде-накъде Русков) ги е изпълвала с подозрения, съмнения и тайни гърчове, но сега вече се убедили как тъмните гени на прядядо му (руснак, какъв да е, ако не руснак) вече били взели връх и сега те ще преравят библиотеките си, за да се отърват от всяка нередна и неправилна литература...
И понеже живеем в епоха на умножените лудости и тъпотии очаквам след още един психологически цикъл на изтрещяване, следващата стъпка на кошерния разум да е публично изгаряне на книгите на Русков, защото нали така трябва да се прави с инакомислещите... Едно време родителите им горяха книгата на Желю Желев "Фашизма" заради разминаващи се позиции, тези като едното нищо ще почнат да горят и романи.
Всъщност Русков доказа най-важното за един писател - че той не принадлежи към сектата на еднаквомислещите, а е човек със собствено мнение, собствена интуция и най-важното - собствени културни ценности. И всеки опит един писател да бъде смазан в мелницата на обществено мнение е обречен на неуспех, защото неговите думи ще надживеят всички самозвани цензори на днешния ден, които не могат да оставят никаква следа.
Битката за българската литература е битка за бъдещето за това тя е по-важна от дребните парламентарни скандали, съдбата на правителството и ротацията, която ни натикаха в гърлото през миналата седмица. Тук вече говорим за ценностната основа на нашата държава и бъдещите поколения, а това е истинската война за съществуване на България.
Всъщност тези две течения - лабораторното и автентичното като тънки червени линии се са оплели в историята на целия преход, но днес вече не могат да същестувват заедно. Защото Русков се оказа независим ум, истински интелектуалец, който не съществува въпреки, а за народа си. И заради това стигнахме до точката на кипене в която политическите комисари се опитаха да го занулят. На мен лично ми хареса мнението на винаги на грешната страна проф. Евгений Дайнов, който се самообяви за фен на "Възвишение", но не можа да си обясни как Русков е написал тов с което скандализира неговата секта. Да не говорим за това, че детективското ровене в прифола на писателя го изкара виновен за това, че той е настоявал Украйна да се предаде и така колективния психодесен ум вече беше в агония.
Културната война в България може би е започнала отдавна, но сраженията станаха истински интересни едва сега. Разбирам безсилието на едната страна, те произведоха перфектният писателски андроид, но честно казано никой никога няма да запомни Господинов с нищо. Той е стока с ограничен срок на действие.
Виж - вечно виновния, див, непокорен и невписващ се в рамки Русков най-вероятно ще остане като глас от най-шантавите времена на страната, вечен знак за епохата в която се опитаха да подменят българското съзнание, но не успяха.
Заради това Русков се оказа неудобен, той просто даде глас на онзи тих български бунт, който никога не изглежда сериозен, до момента в който гласът не му започне да кънти като камбана, която бие за събуждане.
No comments:
Post a Comment