Американската терористична акция във Венецуела предизвика небивал ентусиазъм в н-ската политическа селищна система у нас. Първи на барикадата с ентусиазъм, възторг и небивала радост скочи Делян Пеевски. В патетично есе, маскирано като политическа позиция, той полегна на Доналд Тръмп и го обяви за "отличен пример за лидерство".
"Тръмп освободи Венецуела", наду вувузелата и Делян Добрев. Нещо повече - той вече видя огромен поток от американски инвестиции, които щели да повишат заплатите в страната и да й оправят социалните системи и здравеопазването. Ако не знаете - точно тук е необходимо да се леят радостни сълзи и три пъти да се целува фотото на американския президент.
В битката за сърцето на Тръмп като командос се метна и Радан Кънев. Той, оказа се в качеството си евродепутат, крепител на нашите ценности, нали така, не виждал нищо лошо в операцията на САЩ. Мадуро, казва Кънев, не бил самостоятелен зад него стояла хунта, наркокартели и паравоенни формирования. Разбирай - световния хегемон има правото да арестува всеки, когото си поиска. Да живее международното положение, да живее Тръмп, Мадуро - враг номер 1 на българския евродепутат.
Проблемът е, че в тази ситуация няма нищо смешно. Пред очите си виждаме как картонения декор на празните, но красиви думи се разпада пред очите ни...
В един великолепен разказ на Кафка главният герой се събужда и разбира, че се е превърнал в хлебарка. Абсолютно същото превъплъщение наблюдаваме на живо днес. Всички онези, които до вчера се обявяваха за рицари на международното право, днес слюнотделят пред окончателното му унищожение. Правото, разбира се, е инструмент на управляващата класа да налага своите интереси, но днес тази марксистка формула все по-ярко показва своята правота. Американците нямат нужда от международно право и превръщат света в ловно поле, а нашите самозвани идеологически поклонници веднага ръкопляскат, за да бъдат забелязани или най-малкото да получат покана за приема в US-посолството за 4 юли. Това превъплъщение става дори даже и без идеологическа подготовка. Марионетките на статуквото просто си сложиха нов софтуер в главите и вече са готови да приемат всякакви терористични действия и да пишат възторжени оди за тях.
Подобна липса на гръбнак в българския политически елит винаги е била най-отвратителното проявление на мизерията на прехода. За пореден път България показва невъзможност да устои на геополитическите бури, защото няма кой да формулира наш интерес, да го защити и да го отстоява. Ние сме политическия аналог на фейсбук - една джунгла в мрака в която бродят всякакви самодейци, които се надпреварват да бъдат забелязани и отличени пред строя. Ето това е големият успех на американците - те създадоха по цял свят такива елити, които не са в състояние да защитят собствените си страни.
Да живеят Пеевски/Добрев/Кънев и техните политически клонинги!
Но имам за тях една новина - няма да ги забележат.
Хегемонът рядко забелязва обслужващия персонал.
Дори и да ражда прекрасни есета.
No comments:
Post a Comment