Въпросът ще видим ли партия на Румен Радев на политическия терен, ще получи своя отговор до няколко дни.
Но както винаги това изобщо не е най-важния проблем, независимо, че от години насам обществото ни се дави само в него.
Всъщност голямата неизвестна не е дали ще имаме нещо "ново" на хоризонта, а каква е политическата му визия и платформа.
Ето ви само два казуса, които висят с разтърсваща сила пред България.
В края на март изтичат удължителните процедури по бюджета.
Страната ще се окаже в предизборна кампания, със служебен кабинет и без да знае какво да прави занапред.
Да, парламентът е постоянно действащ, но това не означава, че някой е очертал нова идея какъв да е първият бюджет в евро?
Драмата с Гренландия - датският остров се превръща в катастрофа за ЕС. Съюзът така и не даде отговор какво прави със своя основен съюзник САЩ и неговите териториални претенции.
Каква е позицията на България?
Какво ще прави тя в подобна ситуация.
Всеки път, без изключение, страната ни се интересува от новите проекти, но не и от техните идеи.
Всичко опира до харизма и личност, а не до същностните политики и нови идеи.
Заради това винаги се стига до огромно разочарование, с което политическата ни система е бременна.
Новите партии се свеждат само до имдидж, а не до политически програми.
И резултатът е един и същ.
Отново и отново.
No comments:
Post a Comment