Адът - това е да си социолог от "Маркет линкс", който се поти в телевизионно студио докато трябва да защитава сътвореното от него политическо фентъзи. Точно на тези избори отново стана кристално ясно, че социологията в голямата си част е похитена и е превърната в слугиня на всякакви интереси. Само в България е възможно такова мащабно разминаване на данните и то в главата на една и съща социологическа агенция...
Но всъщност голямата тема не е социологията. А бавното разкапване на политическия процес, който забелязахме по време на тази кампания. България отново е в емоционална опозиция на целия свят: след бурната зима на протестите и надеждата, дойде пролетта на примирението и отчаянието. И, за съжаление това е естествен процес- икономическата ситуация е кошмарна, а и кандидатите за спасители се оказаха поредната порция скучни костюмари. Всеки опит за полет на българската душа приключва в пустинята на безвремието, защото безмилостното статукво ражда нови и нови инженерни проекти, които похищават надеждата и я умъртвяват, за да не може никой никога да поиска отново различна България.
Напук на социологията, напук на вечните провокатори, напук на шаманите в телевизионните студия обаче в тази кампания имаше нещо различно. И това беше БСП. Всички чакаха от БСП виновно мълчание и нещастен край. Всички си мислеха, че най-накрая политическите хоризонти ще бъдат изчистени от тези коварни комуняги, които вечно предизвикват киселини на градското дясно и неговите самодоволни почитатели на соеви мъфини.
БСП обаче беше различна. Тя единствена забеляза, че хората се вълнуват от постигането на справедливост, но ги тревожат и цените в магазините. Че българите искат да видят промяна в съдебната система, но чакат и политици, които имат куража да се обявят срещу престъпната война на САЩ и Израел срещу Иран и подпалването на икономическа криза в целия свят. БСП успя да напипа големите теми на България, докато всички останали се давеха в джавкащи спорове за агенти на ДС и "чий е Крим". Всъщност точно това е мерилото за "лидерския дебат", така бленуван от медиите като панацея на всички проблеми на политиката у нас. Лидерството не е в един човек, нито пък е концентрирано в една-единствена личност. Лидерството е в това да можеш да разбереш хората и да чуеш техните истински проблеми, без да ги давиш в мътилката на вечните медийни интриги, които нямат край и стават все по-абсурдни. Истинският лидерски дебат беше провален заради невъзможността на много партии да разберат в каква среда се намират и какво да предложат на хората.
Така се нагледахме на безкрайни анализи с парламентарна математика - кой какво мнозинство може да направи, но не и кой какво смята да реализира. Точно тук БСП беше като бялата лястовичка. Защото по време на цялата кампания не чух нито един социалист, който да чертае технология на бъдещото управление - те говориха за скъпотията, за обезлюдяването, за реалните проблеми, за това, че младите бягат, заради това, че хората работят, а продължават да бъдат бедни. Точно за това останаха слепи социолозите, но нито едно фентъзи няма да промени този факт.
Състезанието по истинско лидерство бе спечелено от БСП.
Знам и вярвам, че хората го видяха.
No comments:
Post a Comment