Древногръцките трагедии в изборната нощ

 

Не е ясно кои съветници накараха Борисов да подаде оставката на кабинета „Желязков“, но стана ясно, че те го удавиха максимално жестоко в политическото блато

 

Когато на 11 декември Бойко Борисов подаде оставката на кабинета „Желязков“, а след това дръпна обичайното си видеоконско на своите депутати и симпатизанти, много от неговите потайни съветници му обясняваха, че това е гениален ход. Логиката на техните схеми беше следната – Борисов сваля кабинета от власт, така се откача от котвата на Делян Пеевски, а от предсрочните избори може само да спечели. Не един и двама трубадури на Борисов ни обясняваха, че даже и Радев да излезе от президентството, то разликата между него и ГЕРБ няма да е особено голяма и някъде в съвсем близкото и много мъгливо бъдеще двамата генерали като едното нищо ще си стиснат ръцете (дори и под масата) и ще намерят начин да управляват заедно на територията на общите си консервативни ценности. Точно такъв сценарий беше многократно развиван из медиите, мнозина дори халюцинираха, че Борисов се връща в най-добрите си дни, защото пак почва да дава интервюта, да обикаля, да обяснява, да размахва пръст и да си мисли, че отвън отново е 2009 година.

Всички тези фантазии катастрофираха тежко в нощта на изборите. Румен Радев разтърси страната като политическо земетресение и успя да превърне ГЕРБ в трета политическа сила (поне това показва паралелното преброяване към момента на писането на статията). Да, Радев изхвърли БСП, ИТН и „Величие“ от парламентарните кулоари, но това малко или много се очакваше и практически не поднесе никаква изненада. Изненадата дойде от това, че за първи път от много време насам имаме много ясен победител и още по-ясен губещ. Радев получи всичко, а Борисов изгуби каквото можа. Дължим тази изненада на факта, че медиите в последната година така и не се опитаха да обърнат внимание на кризата в ГЕРБ и на процесите на разпад в партията. Всяко споменаване на тази тема бе посрещано с присмех, ярост или премълчаване. Всички виждаха как кметовете на ГЕРБ започват да се отдалечават от лидера и търсят нови възможности за себе си, но никой не се осмели да разчопли темата и да види, че формацията на Борисов се разпада вътрешно и започва да гние. Всичко това стана факт след мелодраматичната изборна нощ – в нея паднаха всички маски и стана ясно, че големият губещ е Бойко Борисов. Цялото му покер-отношение към политиката му гръмна в лицето и публиката за първи път видя ГЕРБ унизена, смазана и брутално натикана в калта като партия. И нещо повече – мнозина сметнаха това за ярък политически реванш и никой не проля сълза за съдбата на уморения кон.

Политиката у нас е брутална, но има характер на истинска кучка. Всъщност в нощта на 19 април Радев довърши онова, което започна на 9 юли 2020 година. След шест години лутане, драми, погрешни завои и всякакви пируети, ГЕРБ бяха сразени и то толкова сериозно, че даже не за вярване. Най-лошото от всичко е, че димната завеса от полуистини и нелепа кампания не позволи предварително да се знае колко древногръцки трагедии ще има в нощта на вота. „Прогресивна България“ в никакъв случай не направиха някаква ефектна, значима или изключително смислена кампания. Но пък може би точно в момента не е имало и нужда от такава. Просто умората и отвращението от Борисов е вече толкова голямо, че избирателите бяха готови да инвестират всичко в новата надежда този модел да бъде изтръгнат от телесата на българската държава. Заради това е добре, когато Борисов излезе от политически махмурлук да си поговори с всички свои знайни и незнайни съветници, които го вкараха във възможно най-грешния крачол на времето, ако цитираме великия Тери Пратчет. Защото именно поредицата от грешки в която той влезе след изборите в Пазарджик го доведоха до катастрофата на 19 април. А в много отношения пазарджишкия вот беше показателен – там все още нямаше президентска партия, но ГЕРБ останаха шести, заобиколими, малки и абсолютно нежелани от всеки.

В нощта на изборите Борисов се опита да запази лице като написа статус във фейсбук, че партията му щяла да остане в опозицията и, че е едно да спечелиш изборите, а съвсем друго да управляваш. Всъщност истината е по-тъжна. ГЕРБ никога не са били в опозиция,  за да могат да се заричат, че сега ще оцелеят в това състояние. Те бяха в опозиция за кратко в периода 2013-2014 година по време на кабинета на Пламен Орешарски, но нека да припомним, че тогава парламентът беше демонично парцелиран в съотношение 120 на 120 като партии и всъщност за Борисов беше повече от изгодно да наблюдава агонията. Тя ясно подсказваше, че управлението не може да издържи дълго и рано или късно ще се срути от собствената си тежест и обществено неодобрение. След това те никога не са стоели в опозиция и винаги се имали властови лостове. Сега за първи път ще им се наложи да влязат в тази функция, но срещу себе си няма да имат коалиция или плаващо мнозинство, а монолитно парламентарно мнозинство. Не, каквото и да си говорим – Борисов трябва да уволни всичките си съветници, а и самият той да помисли дали не му е време да пише мемоари и да се отдаде на внуците вместо да заблуждава всички, че още схваща принципите на политиката.

Радев трябва да е благодарен за своето комфортно мнозинство и на градската десница. Защото в последните 15 дни от кампанията тя реши, че ще се мобилизира по единствения й познат начин – като извади геополитическата карта и започне да обвинява всички, че са агенти на Кремъл. Истерията стана още по-брутална и след загубата на Орбан в Унгария, защото, неясно защо, нашата десница си въобрази, че все едно тя го е бутнала от власт. Нека да бъдем честни – тактиката им сработи. Умните и красивите се мобилизираха като юмрук и станаха втори. Но пътьом осигуриха абсолютно мнозинство на Радев. Честито на печелившите!  Постоянното биене на тъпана за това, че той е руския човек в България, че едва ли не е готов да подари страната на Путин не само не се полепиха по Радев, но дори напротив – извисиха го, накараха го да изглежда такъв какъвто не е дори в очите на по-крайния електорат и те дезертираха от другите партии, за да подкрепят новия генерал и новата звезда на голямата българска политика. Това е ефектът от негативните кампании на наша почва. И в мига на своя триумф – все пак са втори – психодесните всъщност могат да реват единствено с кървави сълзи, защото Радев няма никаква нужда от тях за управлението, а може да ги притисне и до стената за избора на ВСС, защото те нямат никакъв друг ход, освен да подкрепят идеите и хората, които той им предложи. Ето това се нарича фул хаус в покера и Радев го получи само с едни избори.

Очевидно пред себе си имаме исторически вот, който трансформира политическата система на страната. Радев успя да се позиционира едновременно в ляво, в дясно и в центъра и това се оказа стратегически правилна формула, защото в съвременното българско общество идеологически парадигми вече не функционират както преди. Един обикновен млад избирател може да иска едновременно и съдебна реформа и борба с неравенствата, нещо, което беше практически невъзможно преди.

Всъщност големият пробив на Радев показа и една друга заблуда на психодесните – те до последно смятаха, че зимните протести са техни и ще успеят да вземат бонус от тях. Социологията обаче е безпощадна – всъщност младите избиратели припознаха Радев, а вероятно са го припознавали още от първия ден на недоволството. Нито медиите, нито десните политически сили обаче отбелязаха това или се направиха, че не го разбират. И така се роди ефектът „19 април“ – състояние при което определени телевизионни водещи се цупят и подсмърчат така все едно апокалипсисът наистина е дошъл.

В нощта на изборите се видя и друга голяма драма – БСП не влезе в парламента, въпреки, че левицата направи стройна, млада и смислена кампания. Истината е брутална – новият лидер Крум Зарков не получи времето, което му е необходимо, за да спаси БСП от солената цена на предишните грешки. Той взе партия на командно дишане и за кратък миг изглеждаше така сякаш ще успее да бъде чудотвореца, който ще направи невъзможното. После реалността го настигна. Въпреки това обаче всички радостни експлозии за оставането на БСП извън парламента са доста прибързани и нелепи. Градската десница няколко пъти стоя извън НС и това се оказа полезно за нея, защото тя търсеше и намери нови форми за своето съществуване. При БСП нищо никога не е било лесно, очевидно левицата е обречена да мине през извънпарламентарната агония, за да може да се възроди по много по-истински начин. Зарков вече напипа тази линия и сега може би ще получи възможността да я реализира качествено, защото лявата политическа култура у нас е нещо незаобиколимо, а и дори ярките и многолюдни мандати все някога приключват и накъде там червената звездичка на БСП отново ще изгрее.