Боклукът на София като политическа метафора

 

В гениалния роман "Гепардът" на Джузепе ди Лампедуза можем да открием една проникновена мисъл, която обобщава екзистенциалните цикли на цяла Южна и Източна Европа: "Всичко трябва да се промени, за да си остане едно и също". 

В тази парадоксална фраза виждаме като в огледало цялата съдба на Изтока, заключена между непостижимостта на литературния идеалн и сковаващата баналност на ежедневието. 

Точно в този капан се оказа София, когато в началото на октомври два големи столични района - "Красно село" и "Люлин" се оказа в капана на поредната криза с боклука, която извади столицата от баналния ритъм на нищоправeне и я запокити в центъра на грандиозен политически скандал, който ще продължи да оттеква през цялата година, а вероятно и през следващата. 

Нека пушилката, нито кризисния пиар на партийните ядки на ДБ да не ни замъгляват погледа - пред очите ни се разиграва древна драма, която от години тормози София и я държи в усмирителната риза на своите вечни гърчове. 

Всичко трябва да се промени, за да остане абсолютно същото, нали така?

Преди да кажем няколко думи за днешната криза нека да върнем лентата назад до началото на драматичната 2009 година. 

На власт е правителството на Тройната коалиция, начело със Сергей Станишев. През 2005 година Бойко Борисов е станал кмет на София, но без мнозинство, което си осигурява едва през 2007 година. И така в един момент фирмите, които чистят столицата, отказват да го правят. Борисов е на посещение в Русия. Правителството се събира на спешно заседание, защото кризата започва да пълзи като венерическо заболяване. Кабинетът решава, че ще обяви извънредно положение в София и ще поеме чистота на града. От Русия Борисов се пени, че това е коварен комунистически план, капан за неговото управление, политическа схема, която цели да го дискредитира. Той без време прекъсва своето посещение и пред ресорните журналисти там дава поредица от гневни интервюта, че Станишев иска да го саботира и, че обяването на извънредно положение е политическа акция. Правителството на Тройната коалиция дава цялата власт по чистотата в ръцете на тогавашния областен управител Тодор Модев. Извънредни камиони за мобилизирани за справяне със ситуацията. Кабинетът чисти столицата, а няколко месеца по-късно предстоят избори на които според много анализатори ще се реши съдбата на България - тя или ще избере неистеричното статукво или ще се гмурне в розовите видения на новосъздадената партия ГЕРБ, която представя себе си като инструмента за отмъщение за целия преход. Резултатът вече се знае от всички - той е болезнен. През 2009 година Борисов нахлу в централната власт като варварска орда и днес, 16 години по-късно той все още е незаобиколим фактор в българската политика, централен проблем на цялото размишления за бъдещето и всичко останало. Разбира се, историята никога не се повтаря едно и към едно и днешната криза няма нищо общо с предишната, освен по логиката на това, че в България всяка промяна рано или късно води към едно и също състояние на нещата. Все едно Джовани ди Лампедуза е писал своя гениален роман за нашата страна, което ако се замислите плаши и очарова едновременно.

В началото на октомври тази година София отново се оказа заклещена с преливащи кофи за боклук, макар и само в "Красно село" и "Люлин", но двата района са достатъчно големи, за да може всички столичани да изтръпнат от ужас какво им предстои да видят като спектакъл след известно време. Столичният кмет Васил Терзиев се оказа пленник на на абсолютната некадърност на своя екип, който забави обществената поръчка за чистотата толкова много, че са наложи градоначалника да удължава с 6 месеца срока на предишната фирма, която според запознати била свързана с Вълка, този вечен демон на столичната политическа атмосфера. Когато трябваше да се отворят новите оферти се видя, че на финалната права е останала само една фирма, която предлага тройна цена за почистването, а тя се оказа и свързана с Таки. Във вихъра на бурята от скандали бе останало встрани, че това, че други консорциуми, които прояваваха интерес точно към тези райони осъмнаха със запалени камиони и какво ли още не. Новата фирма кандидат се оказа свързана с Таки и в крайна сметка Терзиев отказа да подпише договор с нея. На следващия ден кофите за боклук в "Люлин" и "Красно село" осъмнаха препълнени и преливащи с боклук. Класическа софийска драма с аромат на пълно фиаско.

Кметът на София реши да осмуче драмата максимално. Два дни след началото на проблема той изстреля лиричен статус във фейсбук. "Това не е криза с боклука. Това е сблъсък на два свята", написа патетично вчера милионерът, който по съвместителство е и кмет на София. Един неосъществен Христо Смирненски, попил уроците на дядо и на чичо по пролетарска поезия. Проблемът е, че хората не искат поетично-политически анализи, а конкретни решения на проблема, а точно на тях кметът се оказа неочаквано беден. Оказа се, че на третата година от своето кметуване Терзиев няма никакъв план как да се справи с проблема. Неговите съпартийци се раздодоха в усилията да го извадят от блатото. Те започнаха яростно да съскат за някаква митологична битка с мафията, която била ключова за бъдещето на България. Проблемът, разбира се, е в това, че именно грешките на Терзиев дадоха коз на мафията да му извива ръцете и да постави софиянци на колене. Както казахме по-горе екипът на Терзиев забави невероятно много поръчката без да даде обяснение защо. В такава ситуация безумието обрасна с различни хипотези. По-добрата от тях е, че кметът е абсолютен некадърник, чийто екип го дъни на всяка крачка и го вкарва в самозатворената реалност на постоянните провали. По-лошата е, че Терзиев умишлено е бавил всичко, за да си подсигури фирма, която ще усвои парите за чистотата. Като допълнителен коз за тази хипотеза идва и пуснатата в поръчка - в нея няма зададена пределна цена, което позволява на всяка кандидатстваша фирма да надува цените по свое усмотрение. Ако това е битка с мафията, здраве му кажи. Това е по-скоро някакъв абсолютно нефелен валс с истината, кризисен пиар, който не може да скрие абсолютно нищо.

Вместо да стегнат своя кадър, който да предложи план за изход, съпартийците на Терзиев се отдадоха на теории на световната конспирация. Те започнаха да блъскат похотливи статуси за това, че някакви нечисти сили по тъмна доба съвсем нарочно и целенасочено препълват кофите за боклук в двата района, за да дискредитират рицаря от светлина и ходещ ангел, който управлява София. Самият столичен кмет предпочете да вярва в тази версия вместо да си даде сметка за това къде е сгафил и рецептата за катастрофа вече беше готова. На четвъртия ден от кризата се случиха още няколко неща - партийните ядки на ПП/ДБ преоткриха ленинските съботници и започнаха да инфлуенсърстват как е дълг на всеки софиянец да пренесе в личната си кола боклук до някой от районите в които се сметопочистваща, а междувременно Терзиев опря до помощта на правителствот. Той отиде на крака при Росен Желязков, за да иска помощ за спряване с кризата. Може би някъде там Терзиев загря, че София не иска поезия, а иска боклукчии, които да изводят отпадъците и да оставят софиянци без ежедневното напомняне какъв провал е техния мелодраматичен кмет с пролетарска душа.

Нека да издишаме и да погледнем на ситуацията обективно. Терзиев със сигурност не е очаквал никаква криза, което е изключително плашещо. Ако той имаше резервен вариант София нямаше да разбере за проблемите. Ако кметът през двете години докато се правеше на управляващ бе финансирал солидно общинско дружество, което да чисти, нито Таки, нито някой друг от мафията щеше да има силите и възможността да опре пистолет в слепоочието на София. Но откровената глупост на милионера по запрати по нанадолнище от което няма спиране. Дори и всички столични организации на градската десница да се преквалифицират трайно в боклукчии, те пак няма да отърват града от усмирителната риза на некадърността в която бе приклещен той.

Така се оказа, че София отново преживява миналото. Защото всичко в столицата се е променило, но е останало абсолютно същото. Отново на власт е кмет-фигурант, който се дави във водопада от боклук, защото не знае какво да прави и как да действа в ситуация на криза. 

Точно тук перото на всеки очевидец изтънява и човек се нуждае от таланта на ди Лампедуза, за да опише грандиозната трагедия от некадърност и неспособност, която отново удави София в боклуци и препълнени кофи. 

На всеки 20 години столицата отново и отново преживява един и същи кошмар. 

Гарантиран от дясната политика, която все е срещу мафията, но в крайна сметка винаги я обслужва като проститутка на Околовръстното шосе. 

Трагедия след трагедия на фона на препълнени кофи и отвратени души. 

 

 

Един-единствен паметник

 

Нова дискусия за съдбата на пространството, където беше Паметника на съветската армия, се появи в медиите. Комитет, начело с видния историк проф. Георги Марков настоява там да се издигне паметник на хан Аспарух, основателят на българската държава. 

Типично по български темата веднага обрасна с мнения и всезнайковщина.

Част от десните интелектуалци със стонове възразиха срещу идеята - трябвало да има паметник, но или на Крум, или на цар Самуил, които били свързани със София (първия, защото я присъединява към България, втория, защото бил роден в нея). 

Почна да се лее жлъч дали изобщо Аспарух е основателят на България и дали не трябва началото на държавата да се търси още по-далеч назад в тъмното мазе на историята. 

Други пък искат там да няма нищо, само полянки, за да могат волни евроатлантически интелектуалци да ги обикалят и да съчиняват оди за Урсула фон дер Лайен. 

Както винаги - подобни разговори завършват под кривата круша.

Всъщност точно в тази част на София може да има един-единствен паметник. 

Един-единствен! 

И това е Паметникът на съветската армия. Неговото нарязване беше най-позорната атака срещу историческата памет, най-отвратителния цирей на реваншизма, овладял някои медии и политически сили. 

Нищо не може да прикрие тази рана. 

Нищо освен възстановяването на оригиналния паметник.

 

стр. 8

 

от стр. 1

 

Голямата ирония е, че политическите партии с флексове така и не знаеха какво да направят с освободеното пространство. 

Днес, две годин по-късно, столицата се е сдобила с един змиярник точно в своето сърце, което е най-голямата метафора за това докъде води омразата, безумието и разрушителните мании. 

Нарязоха фигурите, пуснаха по няколко снимки в социалните мрежи, след това си поръчаха торти с отразяни глави, а днес основните виновници за отворената рана в центъра на столицата, се държат така сякаш темата не ги засяга по никакъв начин. 

През това време всички ние плащаме за охраната на змиярника, за съхраняването на нарязаните фигури, нещо, което можем да наречем данък "некадърдност, глупост и простотия".

Нека да има паметник на Аспарух, нека да има и паметник на Крум, но там в центъра може да има един-единствен Паметник. 

И той почита не чужда армия, а и подвига на хиляди българи, които оставиха своите кости по бойните полета в битката с Хитлер. 

Това е Паметник, който ни напомня, че светът имаше сили и енергия да се справи с кафявата чума и да изстиска като гной тази идеология от ума на Европа. 

Да, знам, днес кафявият призрак се завръща, но в този тунел има светлинка. 

Носителите на кафявия бацил са толкова страхливи и нещастни, че могат да се бият само с паметници.

Отдавна е време темата отново да влезе в центъра на обществените дебати. 

Покрай кризата с боклука градската десница се сети за ленинските съботници и няколко десни инфлуенсъра набързо се преквалифицираха като боклукчии. 

Така и така са загрели - време е всички, които съскаха да се реже Паметника на съветската армия, да бъдат задължени на принудителен труд за неговото възстановяване. 

Змиярникът може да бъде изчистен само по този начин. 

И от асфалта, и от ума.

 

Какво се случи в Пазарджик?

 

Дайте да поемем дъх и да погледнем към резултатите в Пазарджик реалистично и с "нищожно количество болка", както би се изразил Буковски. 

Че нивото на истерия на десните софийски, подчертавам "софийски" инфлуенсъри ми идва леко нанагорно. 

Тази поза "Късам си косите, стена и твърдя, че селяните са ме прецакали" трябва официално да влезе в Кама сутра.

 

1. Не знам защо някой си е мислил, че броят на гласуващите рязко ще скочи. Тъжно, но факт - в България не се е случило нищо, което да вдигне избирателната активност. Медийните пушилки, парламентарните скандали и стенания задават сбъркана оптика. Ситуацията е абсолютно същата като през 2023 година - банална безнадеждност, студ в душата и липсата на нов хоризонт. През 2023 година активността е 39, 42, сега е 35, 09. Тоест реалната промяна не е чак толкова голяма.

Всички, които стенат за "негласуващите" трябва да си зададат основен въпрос - "Защо трябва да им гласуват, а?". Да не говорим, че убеждението, ако хората се върнат пред урните ще гласуват за правилните сили и фактори граничи с пиесите на Бекет.

 

2. Пеевски не коли и беси из Пазарджишко от сега. Той е скритият фактор там от много години. Сега просто официализира резултата си, което очевидно ще иска да направи и в национален план. Беше хубаво софийските борци с него да открият Пазарджик малко по-рано, защото да концентрираш усилията си само в един (изборен) ден е върховна глупост. Те големите схеми се пекат преди това. Много е лесно днес десните да сочат с криви пръсти към циганските махали и да ги изкарват виновни. Циганинът - този вечен виновник за некадърната политика. А някой някога опита ли се да приобщи ромите към някакво национално политическо усилие? Оставили сме ги невидими в гетата и се сещаме за тях само по време на избори.

3. Резултатът на ПП-ДБ не е лош - повишават си гласовете.

Но, офффф, още отсега знам, че централите им няма да си направят правилните изводи. Прегледах внимателно посланията на местните им кандидати - никъде не видях оливане от типа: "това е грандиозната битка между Запада и Кремъл" или "дългата ръка на Путин иска да стисне за топките Пазарджик". Напротив - видях концентрирани, строго местни послания, изключително конкретни, при това без голям патос. Може би точно в това е голямата разлика. На място кандидатите знаят, че политическата мастурбация вреди на резултата.

4. БСП повишава своя резултат. Тук вече ясно се вижда, че обединението на левицата наистина работи. Да, скокът не е много голям, но със съвсем леко усилие можете да видите във ФБ какви апокалиптични слюнки се пръскаха за предстоящото титанично поражение на левицата и как отвратените избиратели ще накажат БСП. Резултатът на левицата е светлинка в тунела, защото БСП винаги се оказва по-издръжлива и силна в миговете на криза, когато всички канибали в социалните мрежи очакват нейния окончателен край.

5. Сега се дръжте - допреди тези избори мнозинството, което управляваше в Пазарджик беше ПП-ДБ, ГЕРБ и БСП. То заради това схемите наизуст не работят.

Дали заради това или заради нещо друго - ГЕРБ гълтат вода на тези избори и спадът им е драматичен. А може би това е метафора какво ще се случи, ако Борисов и Пеевски се сблъскат като Годзила и Биоланте на национално ниво. Не знам. Точно тук политиката потъва под водата, а зад кулисите е тъмно, мрачно и прашно, за да знам какво точно става.

6. Резултатът на "Възраждане" също е очакван. Те са особена политическа конструкция. На национално ниво, където вървят политическите дъвки могат да се представят добре, но на местно, където се изисква хладен прагматизъм и реално знание, никакви ги няма. Не бих правил генерални изводи за националния им резултат обаче.

Постоянните трагедии на България и пазарното общество в което ни заключиха

 

На 5 септември 2023 година огромно наводнение покосява община Царево. Огромна вълна като цунами залива селищата в цялата община, а по пътя си отнася автомобили, каравани, разрушава постройки, наводнява къщи. Във водния ад живота си губят две жени и двама мъже, станали жертва на огромното бедствие. Три дни по-късно държавата обявява национален траур за загиналите. Медиите са пълни с вечните експерти, които да обяснят какво точно се случило. Тъпотиите минават по целия познат спектър - от климатичните промени до незаконното строителство и непочистените корита на реки. Тогавашния премиер Николай Денков в парламента цял ден обяснява как ще се вземат всички мерки подобни неща да не се случват, как ще има компенсации и помощи все едно можеш да върнеш с пари някого от отвъдното. Опозицията рязко атакува, упрявляващите търсят скрити мотиви. Но случаен зрител, който гледа отстрани поне би си казал, че при такава политическа пушилка и пиротехника няма начин поне този път мерки да не бъдат взети. Отидоха си невинни хора, бяха дадени кървав курбан на боговете на прехода, но оттук-нататък поне всичко би трябвало да се промени, защото в България се работи само така - където се появи шумен проблем се насочва шумно внимание.

И така минават две години. Две години през които имаше предсрочни избори, още едни предсрочни избори, падна правителство, дойде служебно. После са заточиха едни дълги преговори за новото управление, кризи навсякъде, драми, скандали, интриги, нови коалиционни формули, парламентарни изстъпления, улични протести, корупционни скандали. И миналата седмица нов потоп заля Черноморието. Този път ваканционното селище Елените. Отприщената вода пак взе четири жертви. Телевизиите отново бяха изпълнени с апокалиптични кадри - отнесени от водата коли, разрушени пътища, кални къщи, вода, която зловещо шурти там, където някога е имало улици, ужасени и ядосани хора, които полицията насила евакуира от домовете им. Този път, защото историята винаги се повтаря като фарс има допълнителна пикантерия - плажът на Царево е изпълнен с хора, които са по следите на митичен сейф, завлечен от мътната вода. Според едни в него има 2 милиона и злато, според други 180 хиляди лева и злато, но това не пречи на огромна тълпа с разнообразен етнически състав да тръгне по пясъка да издирва пари и скъпоценности...

Имаше една стара мисъл, че на Балканите действа един основен принцип - за 10 години всичко се променя, но като погледнеш за 100 години нищо не се е променило. Тук попадаме в някаква такава самозатворена реалност, която смачква всички усещания за реалност. Защото на фона на новия потоп се разбира, че през тези две години абсолютно нищо не се е случило. Все едно това време не е съществувало изобщо. Новините са просто маскарад, а интригите - холивудска пушилка. Основното обаче не е отменено - България е ненаситен гълтач на невинни животи, защото абсолютно нищо не се е променило.

Новото бедствие ясно показа, че през последните 24 месеца не са били отпускани пари за почистване на речните корита, че никой не си е мръднал пръста да проучи причините за предишното наводнение и защо то се превърна в смъртоносен капан за четири души. И сега пак сме в същия медиен цикъл - изведнъж се заговори за незаконното строителство, за това как Елените е предвидено за малко вилно селище, а междувременно се е разраснало като малък град, как е построено в дере, където принципно не би трябвало да има голямо строителство, защото това е естествен оттичащ канал на природата. В такива мигове човек отново и отново се сблъсква с тоталния разпад на държавността, който е у нас се е превърнал в кошмар. Това, разбира се, е банален извод, който може да бъде замаскиран с всякакви баналности и приповдигнати разсъждения. Има хора, които отдават цялата тази катастрофа на корупцията, която като киселина е разяла основите на държавата. И това е верен и болезнен извод. Корупцията е повсеместна - от презастрояването до липсата на какъвто й да е контрол. Но точно тук идва по-неприятния извод. Корупцията не е аномалия при капитализма. Тя е върховното правило. Един герой във филма "Октопод" я нарече "смазочното масло на демокрацията". И заради това от една страна е интересно да научим кой е виновен за всичко това, Ветко Арабаджиев ли е основният черен демон, както го обявиха много медии или проказата е стигнала до по-дълбоко. Но истината е, че обществото, което изградихме води точно дотук. Този извод първи имаше куража и честността да го изрази Първан Симеонов в емоционален пост във фейсбук. И общо-взето е първият, който поглежда въпроса от единствената му истинска и болезнена страна. Обществото, което изградихме в последните 35 години разчита единствено и само на безкрайната печалба, на болезнения индивидуализъм, на поединичното спасение. Това е истинското озъбено лице на пазарното общество, което превръща всичко в стока и човешкият живот е обменна валута. Именно това общество е естественият завършек на преход, който започна са безобразна приватизация, африканско неравенство и абсолютна липса на ценности и правила.

Точно заради това между 2023 и 2025 година няма никаква разлика и все едно времето не е минало. Защото България е само спомен за някаква предишна държава. През цялото останало време тя съществува като някакво потьомкинско село, симулация на държавност, но не и нещо, което може да наложи правила, контрол и уважение. Разграждането на социалната тъкан унищожи тънката спойка, която имаше между хората. Днес дори и когато има бедствие солидарността на практика не съществува, защото живеем в общество, което смята солидарността за автентична слабост. И заради това всъщност най-големият ужас на бедствието в Елените не са жертвите.Големият ужас идва, когато човек види пълчищата от хора, които под дъждовните капки търсят и издирват стотачки в морето. Някой ден дори и сред ядрен взрив в димящите руини ще има поне двама българи, които без да дават пет пари за радиацията ще издирват скъпоценности и пари. Даже, когато хлебарките си почиват, българите ще действат.

Не се опитвам да громя националният характер.

Хората са това, което са. Битието определя съзнанието и в кошмарния български преход, всички се научиха да оцеляват самостоятелно, защото държавата се стопи в мъглата на хаоса и от нея остана само неясен, макар и красив спомен. Но в картината на това мародерство има нещо наистина разтърсващо, защото то оставя настрани всички големи проблеми, които медиите постоянно се опитват да разкриват патетично.

И еврозоната, и калпавата съдебна система, и безнаказаността и безводието изглеждат като сенки на фона на това епично струпване на хора, които търсят начин да вземат някой друг лев в окото на бурята. И всичко това е страничен симптом на бедността.

Бедността е не само социално, тя е психологическо явление.

И заради това срещу нея трябва да бъдат хвърлени всички икономически сили на България. Защото капитализмът довлече след себе си оскотяващата бедност. И днес сме принудени да преживявяме трагедия след трагедия без да можем нито за миг да си направим истинските изводи от всичко, което се случва. А те са, че на България е необходимо не само икономическо възстановяване, но и морално възраждане. А то може да дойде едва в мига в който осъзнаем, че капитализмът сам по себе си е най-лошото възможно общество за българския дух. И, да, знам, че много хора няма да приемат този извод. Остявам ги да се самозаблуждават, че има друг начин да се прекъсне кошмарната поредица от нещастия.

Покрай снимките на търсещите сейфове се начетох на коментари и алюзии с бай Ганьо. Но истината е много по-различна.

Това морално оскотяване не е присъщо на хората изначално. Това е токсичната мъгла на безвремието на прехода и на един народ, останал в мъглата, който и досега не може да намери себе си.

Той няма да се открие в морските вълни, но проблемът е, че не се открива и никъде другаде.