В гениалния роман "Гепардът" на Джузепе ди Лампедуза можем да открием една проникновена мисъл, която обобщава екзистенциалните цикли на цяла Южна и Източна Европа: "Всичко трябва да се промени, за да си остане едно и също".
В тази парадоксална фраза виждаме като в огледало цялата съдба на Изтока, заключена между непостижимостта на литературния идеалн и сковаващата баналност на ежедневието.
Точно в този капан се оказа София, когато в началото на октомври два големи столични района - "Красно село" и "Люлин" се оказа в капана на поредната криза с боклука, която извади столицата от баналния ритъм на нищоправeне и я запокити в центъра на грандиозен политически скандал, който ще продължи да оттеква през цялата година, а вероятно и през следващата.
Нека пушилката, нито кризисния пиар на партийните ядки на ДБ да не ни замъгляват погледа - пред очите ни се разиграва древна драма, която от години тормози София и я държи в усмирителната риза на своите вечни гърчове.
Всичко трябва да се промени, за да остане абсолютно същото, нали така?
Преди да кажем няколко думи за днешната криза нека да върнем лентата назад до началото на драматичната 2009 година.
На власт е правителството на Тройната коалиция, начело със Сергей Станишев. През 2005 година Бойко Борисов е станал кмет на София, но без мнозинство, което си осигурява едва през 2007 година. И така в един момент фирмите, които чистят столицата, отказват да го правят. Борисов е на посещение в Русия. Правителството се събира на спешно заседание, защото кризата започва да пълзи като венерическо заболяване. Кабинетът решава, че ще обяви извънредно положение в София и ще поеме чистота на града. От Русия Борисов се пени, че това е коварен комунистически план, капан за неговото управление, политическа схема, която цели да го дискредитира. Той без време прекъсва своето посещение и пред ресорните журналисти там дава поредица от гневни интервюта, че Станишев иска да го саботира и, че обяването на извънредно положение е политическа акция. Правителството на Тройната коалиция дава цялата власт по чистотата в ръцете на тогавашния областен управител Тодор Модев. Извънредни камиони за мобилизирани за справяне със ситуацията. Кабинетът чисти столицата, а няколко месеца по-късно предстоят избори на които според много анализатори ще се реши съдбата на България - тя или ще избере неистеричното статукво или ще се гмурне в розовите видения на новосъздадената партия ГЕРБ, която представя себе си като инструмента за отмъщение за целия преход. Резултатът вече се знае от всички - той е болезнен. През 2009 година Борисов нахлу в централната власт като варварска орда и днес, 16 години по-късно той все още е незаобиколим фактор в българската политика, централен проблем на цялото размишления за бъдещето и всичко останало. Разбира се, историята никога не се повтаря едно и към едно и днешната криза няма нищо общо с предишната, освен по логиката на това, че в България всяка промяна рано или късно води към едно и също състояние на нещата. Все едно Джовани ди Лампедуза е писал своя гениален роман за нашата страна, което ако се замислите плаши и очарова едновременно.
В началото на октомври тази година София отново се оказа заклещена с преливащи кофи за боклук, макар и само в "Красно село" и "Люлин", но двата района са достатъчно големи, за да може всички столичани да изтръпнат от ужас какво им предстои да видят като спектакъл след известно време. Столичният кмет Васил Терзиев се оказа пленник на на абсолютната некадърност на своя екип, който забави обществената поръчка за чистотата толкова много, че са наложи градоначалника да удължава с 6 месеца срока на предишната фирма, която според запознати била свързана с Вълка, този вечен демон на столичната политическа атмосфера. Когато трябваше да се отворят новите оферти се видя, че на финалната права е останала само една фирма, която предлага тройна цена за почистването, а тя се оказа и свързана с Таки. Във вихъра на бурята от скандали бе останало встрани, че това, че други консорциуми, които прояваваха интерес точно към тези райони осъмнаха със запалени камиони и какво ли още не. Новата фирма кандидат се оказа свързана с Таки и в крайна сметка Терзиев отказа да подпише договор с нея. На следващия ден кофите за боклук в "Люлин" и "Красно село" осъмнаха препълнени и преливащи с боклук. Класическа софийска драма с аромат на пълно фиаско.
Кметът на София реши да осмуче драмата максимално. Два дни след началото на проблема той изстреля лиричен статус във фейсбук. "Това не е криза с боклука. Това е сблъсък на два свята", написа патетично вчера милионерът, който по съвместителство е и кмет на София. Един неосъществен Христо Смирненски, попил уроците на дядо и на чичо по пролетарска поезия. Проблемът е, че хората не искат поетично-политически анализи, а конкретни решения на проблема, а точно на тях кметът се оказа неочаквано беден. Оказа се, че на третата година от своето кметуване Терзиев няма никакъв план как да се справи с проблема. Неговите съпартийци се раздодоха в усилията да го извадят от блатото. Те започнаха яростно да съскат за някаква митологична битка с мафията, която била ключова за бъдещето на България. Проблемът, разбира се, е в това, че именно грешките на Терзиев дадоха коз на мафията да му извива ръцете и да постави софиянци на колене. Както казахме по-горе екипът на Терзиев забави невероятно много поръчката без да даде обяснение защо. В такава ситуация безумието обрасна с различни хипотези. По-добрата от тях е, че кметът е абсолютен некадърник, чийто екип го дъни на всяка крачка и го вкарва в самозатворената реалност на постоянните провали. По-лошата е, че Терзиев умишлено е бавил всичко, за да си подсигури фирма, която ще усвои парите за чистотата. Като допълнителен коз за тази хипотеза идва и пуснатата в поръчка - в нея няма зададена пределна цена, което позволява на всяка кандидатстваша фирма да надува цените по свое усмотрение. Ако това е битка с мафията, здраве му кажи. Това е по-скоро някакъв абсолютно нефелен валс с истината, кризисен пиар, който не може да скрие абсолютно нищо.
Вместо да стегнат своя кадър, който да предложи план за изход, съпартийците на Терзиев се отдадоха на теории на световната конспирация. Те започнаха да блъскат похотливи статуси за това, че някакви нечисти сили по тъмна доба съвсем нарочно и целенасочено препълват кофите за боклук в двата района, за да дискредитират рицаря от светлина и ходещ ангел, който управлява София. Самият столичен кмет предпочете да вярва в тази версия вместо да си даде сметка за това къде е сгафил и рецептата за катастрофа вече беше готова. На четвъртия ден от кризата се случиха още няколко неща - партийните ядки на ПП/ДБ преоткриха ленинските съботници и започнаха да инфлуенсърстват как е дълг на всеки софиянец да пренесе в личната си кола боклук до някой от районите в които се сметопочистваща, а междувременно Терзиев опря до помощта на правителствот. Той отиде на крака при Росен Желязков, за да иска помощ за спряване с кризата. Може би някъде там Терзиев загря, че София не иска поезия, а иска боклукчии, които да изводят отпадъците и да оставят софиянци без ежедневното напомняне какъв провал е техния мелодраматичен кмет с пролетарска душа.
Нека да издишаме и да погледнем на ситуацията обективно. Терзиев със сигурност не е очаквал никаква криза, което е изключително плашещо. Ако той имаше резервен вариант София нямаше да разбере за проблемите. Ако кметът през двете години докато се правеше на управляващ бе финансирал солидно общинско дружество, което да чисти, нито Таки, нито някой друг от мафията щеше да има силите и възможността да опре пистолет в слепоочието на София. Но откровената глупост на милионера по запрати по нанадолнище от което няма спиране. Дори и всички столични организации на градската десница да се преквалифицират трайно в боклукчии, те пак няма да отърват града от усмирителната риза на некадърността в която бе приклещен той.
Така се оказа, че София отново преживява миналото. Защото всичко в столицата се е променило, но е останало абсолютно същото. Отново на власт е кмет-фигурант, който се дави във водопада от боклук, защото не знае какво да прави и как да действа в ситуация на криза.
Точно тук перото на всеки очевидец изтънява и човек се нуждае от таланта на ди Лампедуза, за да опише грандиозната трагедия от некадърност и неспособност, която отново удави София в боклуци и препълнени кофи.
На всеки 20 години столицата отново и отново преживява един и същи кошмар.
Гарантиран от дясната политика, която все е срещу мафията, но в крайна сметка винаги я обслужва като проститутка на Околовръстното шосе.
Трагедия след трагедия на фона на препълнени кофи и отвратени души.
No comments:
Post a Comment