На 5 септември 2023 година огромно наводнение покосява община Царево. Огромна вълна като цунами залива селищата в цялата община, а по пътя си отнася автомобили, каравани, разрушава постройки, наводнява къщи. Във водния ад живота си губят две жени и двама мъже, станали жертва на огромното бедствие. Три дни по-късно държавата обявява национален траур за загиналите. Медиите са пълни с вечните експерти, които да обяснят какво точно се случило. Тъпотиите минават по целия познат спектър - от климатичните промени до незаконното строителство и непочистените корита на реки. Тогавашния премиер Николай Денков в парламента цял ден обяснява как ще се вземат всички мерки подобни неща да не се случват, как ще има компенсации и помощи все едно можеш да върнеш с пари някого от отвъдното. Опозицията рязко атакува, упрявляващите търсят скрити мотиви. Но случаен зрител, който гледа отстрани поне би си казал, че при такава политическа пушилка и пиротехника няма начин поне този път мерки да не бъдат взети. Отидоха си невинни хора, бяха дадени кървав курбан на боговете на прехода, но оттук-нататък поне всичко би трябвало да се промени, защото в България се работи само така - където се появи шумен проблем се насочва шумно внимание.
И така минават две години. Две години през които имаше предсрочни избори, още едни предсрочни избори, падна правителство, дойде служебно. После са заточиха едни дълги преговори за новото управление, кризи навсякъде, драми, скандали, интриги, нови коалиционни формули, парламентарни изстъпления, улични протести, корупционни скандали. И миналата седмица нов потоп заля Черноморието. Този път ваканционното селище Елените. Отприщената вода пак взе четири жертви. Телевизиите отново бяха изпълнени с апокалиптични кадри - отнесени от водата коли, разрушени пътища, кални къщи, вода, която зловещо шурти там, където някога е имало улици, ужасени и ядосани хора, които полицията насила евакуира от домовете им. Този път, защото историята винаги се повтаря като фарс има допълнителна пикантерия - плажът на Царево е изпълнен с хора, които са по следите на митичен сейф, завлечен от мътната вода. Според едни в него има 2 милиона и злато, според други 180 хиляди лева и злато, но това не пречи на огромна тълпа с разнообразен етнически състав да тръгне по пясъка да издирва пари и скъпоценности...
Имаше една стара мисъл, че на Балканите действа един основен принцип - за 10 години всичко се променя, но като погледнеш за 100 години нищо не се е променило. Тук попадаме в някаква такава самозатворена реалност, която смачква всички усещания за реалност. Защото на фона на новия потоп се разбира, че през тези две години абсолютно нищо не се е случило. Все едно това време не е съществувало изобщо. Новините са просто маскарад, а интригите - холивудска пушилка. Основното обаче не е отменено - България е ненаситен гълтач на невинни животи, защото абсолютно нищо не се е променило.
Новото бедствие ясно показа, че през последните 24 месеца не са били отпускани пари за почистване на речните корита, че никой не си е мръднал пръста да проучи причините за предишното наводнение и защо то се превърна в смъртоносен капан за четири души. И сега пак сме в същия медиен цикъл - изведнъж се заговори за незаконното строителство, за това как Елените е предвидено за малко вилно селище, а междувременно се е разраснало като малък град, как е построено в дере, където принципно не би трябвало да има голямо строителство, защото това е естествен оттичащ канал на природата. В такива мигове човек отново и отново се сблъсква с тоталния разпад на държавността, който е у нас се е превърнал в кошмар. Това, разбира се, е банален извод, който може да бъде замаскиран с всякакви баналности и приповдигнати разсъждения. Има хора, които отдават цялата тази катастрофа на корупцията, която като киселина е разяла основите на държавата. И това е верен и болезнен извод. Корупцията е повсеместна - от презастрояването до липсата на какъвто й да е контрол. Но точно тук идва по-неприятния извод. Корупцията не е аномалия при капитализма. Тя е върховното правило. Един герой във филма "Октопод" я нарече "смазочното масло на демокрацията". И заради това от една страна е интересно да научим кой е виновен за всичко това, Ветко Арабаджиев ли е основният черен демон, както го обявиха много медии или проказата е стигнала до по-дълбоко. Но истината е, че обществото, което изградихме води точно дотук. Този извод първи имаше куража и честността да го изрази Първан Симеонов в емоционален пост във фейсбук. И общо-взето е първият, който поглежда въпроса от единствената му истинска и болезнена страна. Обществото, което изградихме в последните 35 години разчита единствено и само на безкрайната печалба, на болезнения индивидуализъм, на поединичното спасение. Това е истинското озъбено лице на пазарното общество, което превръща всичко в стока и човешкият живот е обменна валута. Именно това общество е естественият завършек на преход, който започна са безобразна приватизация, африканско неравенство и абсолютна липса на ценности и правила.
Точно заради това между 2023 и 2025 година няма никаква разлика и все едно времето не е минало. Защото България е само спомен за някаква предишна държава. През цялото останало време тя съществува като някакво потьомкинско село, симулация на държавност, но не и нещо, което може да наложи правила, контрол и уважение. Разграждането на социалната тъкан унищожи тънката спойка, която имаше между хората. Днес дори и когато има бедствие солидарността на практика не съществува, защото живеем в общество, което смята солидарността за автентична слабост. И заради това всъщност най-големият ужас на бедствието в Елените не са жертвите.Големият ужас идва, когато човек види пълчищата от хора, които под дъждовните капки търсят и издирват стотачки в морето. Някой ден дори и сред ядрен взрив в димящите руини ще има поне двама българи, които без да дават пет пари за радиацията ще издирват скъпоценности и пари. Даже, когато хлебарките си почиват, българите ще действат.
Не се опитвам да громя националният характер.
Хората са това, което са. Битието определя съзнанието и в кошмарния български преход, всички се научиха да оцеляват самостоятелно, защото държавата се стопи в мъглата на хаоса и от нея остана само неясен, макар и красив спомен. Но в картината на това мародерство има нещо наистина разтърсващо, защото то оставя настрани всички големи проблеми, които медиите постоянно се опитват да разкриват патетично.
И еврозоната, и калпавата съдебна система, и безнаказаността и безводието изглеждат като сенки на фона на това епично струпване на хора, които търсят начин да вземат някой друг лев в окото на бурята. И всичко това е страничен симптом на бедността.
Бедността е не само социално, тя е психологическо явление.
И заради това срещу нея трябва да бъдат хвърлени всички икономически сили на България. Защото капитализмът довлече след себе си оскотяващата бедност. И днес сме принудени да преживявяме трагедия след трагедия без да можем нито за миг да си направим истинските изводи от всичко, което се случва. А те са, че на България е необходимо не само икономическо възстановяване, но и морално възраждане. А то може да дойде едва в мига в който осъзнаем, че капитализмът сам по себе си е най-лошото възможно общество за българския дух. И, да, знам, че много хора няма да приемат този извод. Остявам ги да се самозаблуждават, че има друг начин да се прекъсне кошмарната поредица от нещастия.
Покрай снимките на търсещите сейфове се начетох на коментари и алюзии с бай Ганьо. Но истината е много по-различна.
Това морално оскотяване не е присъщо на хората изначално. Това е токсичната мъгла на безвремието на прехода и на един народ, останал в мъглата, който и досега не може да намери себе си.
Той няма да се открие в морските вълни, но проблемът е, че не се открива и никъде другаде.
No comments:
Post a Comment