Мониторинговият еврофетиш на десницата

Мониторингът от страна на ЕК върху България отдавна е нещо като фетиш на дясното. С изключително перверзна радост те от години паразитират върху този факт и се изживяват като истерични говорители на Брюксел, нещо като секта на садо-мазо политици, чийто любим спорт е изтезанието и драматичното самобичуване.

Точно заради това, уви, не е никаква новина, че единствено евродепутатът от ДСБ Светослав Малинов се очертава като единствен защитник на тезата, че наблюдението над България трябва да продължи. В това му разбиране няма нищо национално, нищо обединяващо. Той се води от теснопартиен интерес и е време това да стане кристално ясно.

Загубата на мониторинга ще е политическа катастрофа за ДСБ. По този начин те губят основния си източник на политическа легитимност и основен лост за влияние върху всяка власт в България, с изключение на тяхната, разбира се. Те се нуждаят от този мониторинг като политически плевел от тор, защото без него ще останат не само без кауза, но това е все едно да отвориш завесата и слънцето радостно да покоси някое вампирско сборище.

В България заради колективната десебарщина на ума се опитват да насадят разбирането, че България е толкова зле, ама толкова зле, че едва ли не е била приета по милост в ЕС и сега грантовите ченгета трябва всяка година да ни казват какво да правим, ако искаме да предизвикаме радостни сълзи в очите на Жан-Клод Юнкер. Нали не вярвате, че е така? България е зле не, защото правосъдието куца чак толкова или пък, че квотите във ВСС не са наредени според фън-шуито на Христо Иванов, а заради ужасяващата бедност и неравенство. Те са продукт не на лошо правосъдие, а на калпава политика, чийто основен дилър през годините беше десницата и нейното вътрешно мракобесие. За да избягат от своята вина обаче те до началото на другия век ще се опитват да ни внушават, че трябва да сме наблюдавани. Непрестанно. Всеки миг. Защото те прекрасно знаят, че ако всичко това спре, те изчезват. 

Вятърът ще ги отвее като реформаторска листовка в случаен столичен квартал.

Карнавалът на дясната бг-пропаганда за Сирия

Изключителен кеф е човек да чете български грантови анализатори в размирни световни дни. Тази особена обществена порода е в състояние да ражда такива сюрреалистични творения на ума, че човек с естетическа нагласа към черния хумор задължително трябва да им е фен. Ето защо аз си признавам тази своя слабост. Много се кефя на бг-грантовия анализатор, който в борбата за вниманието на началниците е готов моментално да излезе с тържествуващ анализ за събития, които са дългосрочни, не са никак лесни и не могат да бъдат обяснени със статус във фейсбук. Ето защо съм се заредил със солидно количество пуканки и да чета мненията на психодясното за оттеглянето на част от руските войски от Сирия. Убеден съм, че това ще е купон, който ще се запомни.

Междувременно обаче ще ви давам храна за размисъл. Извадих заглавия от дните в които руснаците отидоха в Сирия, за да видите каква "стратегическа дълбочина" лъха от тях и колко верни и точни прогнози. Постарах се да извадя основно заглавия от немската преса, защото германците все ни ги бутат като блестящи анализатори. И така да дадем думата на историята:

Sudwest Presse: Ситуацията в Сирия ще застави Путин да изпрати сухопътни войски

"Фьолкише беобахтер", пардон "Дойче веле" гърми: "Експерти смятат, че той (Путин) кове собствена коалиция срещу ислямистите от ИД, за да получи отстъпки по украинския въпрос.

"Ди цайт" алармира тревожно: "Той (Путин) може, ако е необходимо, да поддържа в продължение на години Сирийската война". Авторът на анализа разглежда цялата операция като коварен ход на хибридната война, която цели изтощаване на Запада чрез продължителност на присъствието.

Блестящи прогнози! До една се сбъднаха! Така са познали всичко, че все едно са втори братовчеди на Ванга. В света в който лъжата е станала норма май никой вече не вярва, че истината може да бъде казано. Но ето паметливи хора във фейсбук се разровиха и намериха изявление на председателя на комисията по външна политика на руската Дума, който буквално е казал, че ударите ще продължат 3-4 месеца. И това е заявление още от началото на операцията. Вижте само в какъв свят живеем - западните държави очакваха, че това ще е лъжа. Защото за такива неща те обикновено лъжат. Точно както намериха оръжие за масово поразяване в Ирак.

Та такива са моите усещания и за политическите бълбукания на местните експерти. Деян Кюранов, който се е превърнал в нещо като кварталния луд на анализаторските грантаджии е отпуснал душата си и сравнява кампанията в Сирия с тази в Афганистан. О, дааа, едната трае 10 година, другата половин. Едната дава хиляди жертви, другата само пет, ама на Кюранов му се иска, иска му се бе тия гадни руснаци да страдат, да ги боли, да стенат, толкова му се иска, че е готов да се олее с тъпи думи само и само някой да му обърне внимание. Опасно е. Страшно е. Дано да има правилните хапчета за това състояние.

Според обичайния всичколог Илиян Василев пък дните на Путин в Кремъл били преброени. Велика прогноза. Ехх, само да не е слушах за хиляден път в последните две години, така щях да й повярвам, че направо да заложа пари на нея

 Днес попаднах на друг анализ, който вече гласи: "Ако намесата на Русия е "успех", то той излезе твърде скъпо". Това е оруелиански новговор. Авторът признава, че Русия е постигнала почти всичките си цели, но им излязло скъпо. Така ли бе, братче, руснаците поне опитаха да направят нещо, да постигнат качествен пробив, защото европейската позиция да сме воайори и да се правим, че нищо не става в Сирия днес ни се връща под формата на обсадени от бежанци граници. Кой всъщност плати скъпата цена, а?

Ако обаче се наложи все пак да направим някакъв първоначален анализ и той да не ослюнчен като анализ на български десничар и овъргалян в токсична злоба и постоянни махмурлуци, трябва да обобщим очевидното. Само за половин години руснаците доведоха до решителен обрат във войната. Те се справиха с терористи, които иначе международната коалиция бомбардираше общо-взето без никакъв успех в течение на 2 години.

Второ - Русия вече е незаобиколим фактор в Близкия Изток. Още по-интересното е, че тя постигна този пробив в ситуация в която се предполагаше, че тя е в международна изолация, страдаща от санкциите, поставена на колене. Всички действия на руснаците в Сирия до този момент идваха като голяма изненада за западните сили, което подсказва, че те само си мислят, че разбират мотивацията на Русия и нейните импулси за действия, но всъщност се заблуждават. В Сирия Русия преследваше стратегически, а не имперски интерес и успя да покаже какво се нарича ефективна армейска информация. Само си припомнете - след като у нас даваха доста информация за Сирия през октомри миналата година изведнъж медиите млъкнаха за няколко месеца и споменаваха ситуацията там за по няколко секунди. След това в края на януари изведнъж се разбра, че руските удари са били толкова ефективни, че разчистиха пътя на армията на Башар Асад до Алепо. Това изпълни едновременно две цели - даде жега на "умерената опозиция", която беше завладяла града и за развлечение беше решила да избие всички християни. Руските бомбардировки в Сирия накараха и Ислямска държава да спре своето настъпление и да започне да води вече защитна битка за оцеляване.

Още две неща станаха кристално ясни след руската операция. Ясно беше осветена коварната роля на Турция в сирийската каша, а снимките на бензиновозите, които чакат на границата с Турция обиколиха целия свят като доказателство, че режимът на Ердоган е в търговски отношения с ислямистите.

Между другото - западните анализатори за разлика от нашите доморасли манипулатори не бързаха с яростните оценки. Дори напротив - появиха се много интересни и реални мнения, че всъщност руската операция е автентичен успех.

Най-големият успех от цялата операция обаче ще остане знаменитата реч на Путин в ООН. Онази реч в която той се опита да начертае една алтернативна визия за развитие на света и укрепване на международните институции като единствен реален отговор за заплахата от тероризъм. Това е големият политически пробив на Русия, защото западните правителства може да се правят на глухи за тези послания, но е достатъчно човек да отвори форуми на европейски вестници или пък дискусии в Туитър, за да види как Русия е дала глас на една надежда за свят, който не се ръководи еднолично. Дали Русия може да бъде на висотата на тази надежда предстои да разберем, но всеки трезвомислещ човек вече трябва да се научи да разпознава злонамераната пропаганда. Внушаваха, че Русия е агресор, окупатор, а пък виж какво се оказа - гадните окупатори дадоха едно рамо и после решиха да си тръгнат, за да не дадат повод на някой да каже, че предстоящите избори в Сирия ще се проведат под дулата на руските автомати. Изобщо изсипаният киселинен дъжд от опорни точки от Русия сега изглежда смешен и ненужен. Вероятно заради това носителите на грантове мълчаха цял ден преди да се ориентират какво да пишат. И повечето от тях паднаха в собствения си капан. Преди, когато Русия отиваше на помощ в Сирия те беснееха защо руснаците отиват там. Сега, когато Русия си тръгва, изведнъж следва беснене как тъпите рашки не можели да издържат на кампания повече от половин година. Но пак ще повторя - дано вече да са измислени по-добри хапчета.

Бъдещето на Сирия в този момент изглежда неясно и мъгливо. Но в него вече има един фактор, който е важен. Няма как да има решение без Русия, което е добра новина за тези измъчени сирийци, които знаят каква е истината за положението там и виждат с лек ужас как тукашната, а и западната пропаганда лъже за фактите с лекотата на изпечен мошеник.

А и руснаците вече дадоха знак, че са готови да помагат. Тоест никога не е късно да се върнат, за да поставят на колене ИДИЛ, ако САЩ пак се разсее приятно. 

В крайна сметка историческата роля на Русия винаги е била да се разправя с чудовищата, които самият Запад си създава. 

Коя Татяна Дончева е автентична - която се целува с Борисов или която се конти с ДСБ?

Очевидно е време да заговорим за един подценяван инстинкт в политиката. Инстинктът за самоубийство.

Сега негов изразител стана Татяна Дончева, която се е появила на сбирка на ДСБ. Снимката на госпожата с надпис"Демократи за силна България" зад нея ще остане в политическите анали като апотеоз на йолоденевското поведение.

След като миналата година публично се гушна с Борисов, сега Дончева продължава да копае дъното, като се прегърна с Радан.

За човек, който е принадлежал към лявото пространство и все още разчита на хора, които разпознават себе си като леви или поне социални, прегръдката с кукундрелите на България е епохален гаф.

Аз съм наясно, че бълнуването за това, че няма ляво и дясно, а е само гражданите срещу мафията, е заразно като ебола, но безумието трябва да има граници, братче, иначе усещането за психиатричност ще предизвика гадене в стомасите на всички, които са запазили известен реализъм.

Коя Дончева е автентична - тази, която се целува с Борисов или тази, която се конти пред ДСБ?

А самите ДСБ са отделна тема. Дончева беше едно от лицата на основния враг-БСП години наред, дори и във времената на така мразената "тройна коалиция"? Сега тя получава голямата дясна прошка. Тоест да разбираме, че утре Радан Кънев ще напише статия във възхвала на тройната коалиция ли?

Тази политическа микстура почва да прилича на някаква вещерска отвара, която бълбука, бълбука, бълбука и най-накрая ще произведе само гущери и жаби.

Не е необходимо да си врачка, за да го предскажеш.

„Граница 2016” – нескопосаното риалити на властта

Не е лесно да си български социолог. Дори и когато цялата държава влезе в политическо затишие, тоест топнала е главата си в блатото с надеждата, че геополитическите вихри ще ни отминат, защото вселената е милостива, от експерта по обществените нагласи се изисква екшън-мнение, което да спечели публиката и да изпълни сърцето й с надежда, че България не е приритала с крака, ами в нея все още има някакви остатъци на живот и мечти за светло и безоблачно бъдеще. И така насред цялата "стабилност" (свръхцелта на втория кабинет на генерал-лейтенанта, утопията на утопиите) изведнъж социолозите почнаха да отбелязват, че Борисов е минал в настъпление. След мрачното началото на зимата, когато част от Реформаторския блок си тръгна като старо гадже, прелъстено, изоставено и без съдебна реформа, след седмиците в които премиерът предпочиташе да се крие от медийното внимание, изведнъж офанзивата започна. Ако има игра в която Бойко Борисов няма равен, тя е в пиар-битката за медийно внимание и в създаването на сапунки с политически привкус, които да приковават интереса както на политическите, така дори и на светските журналисти. Точно така се появи краткия сериал "Борисов спасява чистачките на летището от лошия концесионер". И тук не става дума за това дали действията му са правилни или не (в случая с летището той май все пак беше сила на доброто), а за това, че е започнало не политическо настъпление, а битка за рейтинг. А в тази игра министър-председателят не е отборен играч. Той играе централен нападател и не му пука за това кой му подава, важното е фотографите да снимат него, а репортерките да го гледат с блеснал поглед, сякаш всеки миг ще му се обяснят в любов. В тази игра на рейтинги обаче има един генерален проблем. Светът. Да, точно така - ако при първия кабинет на Борисов светът беше едно кротко място, където стойностите бяха ясни и светкавици не раздираха небето, сега е точно обратното. Всичко се обърна с краката нагоре и се стигна до ситуация в която България просто не може да съществува в своя провинциален вакуум, а под напора на бурята й се наложи да разбере, че съществува в размирен свят, който си играе с огъня в динамитен погреб. Повторното навдигане на бежанската вълна и струпването на невероятно количество хора в съседна Гърция изведнъж накара българската власт да осъзнае, че страната е пред доста голяма заплаха, особено, ако пътищата към Германия бъдат затворени, а Гърция задължена да осигури места за голяма част от мигрантите. Поради много причини - бедност, съвестно регистриране на бежанците, лоши условия и липса на всякаква работа, България досега минаваше между капките на това политическо земетресение, но в далечината почна да се чува зловещия грохот на бедствието и Борисов пак "мина в настъпление", разбирай, реши да устрои медиен спектакъл, за да успокоява тревогите в националната душа.

Миналата седмица, точно покрай националния празник бе анонсирано провеждането на голямо учение под названието "Граница 2016“. "Използвайте тези почивни дни, защото за бежанците не са почивни дните. Населението, особено надолу по Петрич, по Сандански вече е настръхнало", бе заповедта на премиера към военния министър Николай Ненчев и към вътрешния Румяна Бъчварова, както сочи стенограмата от правителственото заседание. Думата "учение" много подвежда. Човек очаква да види нещо подобно на холивудски екшън, демонстрация на удивително въоръжение и бойни способности, а всъщност бяхме свидетели на нагледно осъществяване на поговорката "напънала се планината и родила...мишка".

В учението се включиха около 400 души и бяха извадени едва 50 бойни единици техника - сред които 2 хеликоптера, джипове с висока проходимост, бронирани машини тип "Пустинна котка", жандармерия, пожарна и линейки. Толкова. А целта на цялото упражнение беше да се координират действията на МО, МВР и БЧК. Май в един момент дори се наблюдаващите учението политици бяха повече отколкото участниците в него. Защото това е тъжната картина на българските отбранитени способности днес. България показа, че е на нивото на африканска държава като военна сигурност. Заради това думите на Румяна Бъчварова след учението звучаха сюрреалистично: "Мисля, че на базата на това, което видяхме в момента можем да доразвием нашите планове и да гарантираме на българските граждани, че ние сме в пълна готовност да реагираме дори и при най-тежка ситуация за нелегално преминаване на българската граница от мигранти". Да реагирате с какво? С два хеликоптера? С военни, които са въоръжени с палки? С няколкото джипа, предназначени основно да бъдат снимани?

Всъщност след пиар-учението няколко неща просто не бяха споменати. Като например това, че видеонаблюдението на границата с Турция все още не работи както трябва, ако изобщо работи. А без него дори и стената, която бе вдигната не е достатъчно ефикасна защита и представлява едни пари хвърлени на вятъра. Очевидно властта усеща, че по тази линия предстои голям проблем и е дочула искрите, които прехвърчат в мненията на гневни граждани, защото точно по празниците бе разигран и спектакълът със засиленото полицейско присъствие в София. Останалите в столицата граждани вероятно за първи път са станали свидетели на картината барети да бродят из метрото и да гледат подозрително потенциалните терористи. А щастливите телевизионни репортерки обикаляха из зрителите и искаха да чуят възторжени мнения за поредната инициатива на правителството.

Самият премиер бе въплъщение на скромността."Ако Гърция иска, мога да им пратя нашия ГДБОП и ДАНС и за един ден ще приключат с трафикантите“, каза той, за да даде знак на дежурните по любов медии как да се изказват за новите пиар-акции. Вън от телевизионната България обаче народът никак не възприе видяното като знак за сигурност. Напротив - стана безпощадно ясно, че България няма никакви самостоятелни сили за реагиране и, ако геополитическата рулетка се завърти така, че да посочи нас като пореден маршрут, територията ще бъде изгазена само за дни. Уви, това, че светът напомни за себе си не донесе политически катарзис, а само нова форма на ужас.

Колкото и да ни се иска да глътнем розовото хапче на щастието, което ни подхвърля Борисов, уви, няма как да избягаме от една аналогия, която веднага се набива на очи. За целта обаче ще трябва да направим една кратка историческа разходка, която като всяко завръщане в миналото може да изпълни само с тъга изстрадалото сърце на случайния избирател. През 1982 година се провежда най-голямото учение в история на Българската армия под името "Щит-82".То трае не половин ден, а три месеца. И сега се дръжте за столовете - в него участват над 60 000 бойци, като част от тях са запасняци. В това невиждано по мащаб оперативно учение са включени 800 танка, 1100 БТР и бойни машишни, 1000 оръдия, 508 самолета и вертолета, 10 000 транспортни средства и 16 ракетни пускови установки. Вярно е, това не е само българска техника, защото в учението участват силите на целия Варшавски договор, но изборът на България като място за неговото провеждане сам по себе си е гаранция за качество.

Това учение е така легендарно, че в годините след него всички войници си го спомнят като нещо епично, невиждано, което няма да се повтори повече. И уви, точно така се оказа. Само 7 години по-късно преходът започна своята смъртоносна сеч в България и една от първите жертви стана боеспособността на армията.

34 години след "Щит-82" стигнахме до "Граница 2016" с нейните "епохални" 400 души и два хеликоптера. Едва ли може да има по-добра диагноза за състоянието на държавата от описаното тук. България съществува като автентична държава единствено в спомените за миналото. Днес това, което трябва да минава за институции всъщност е само имитация, кухи структури, които се опитват да залъжат населението, че е в безопасност и има кой да се грижи за него.

Метафоричното противопоставяне на минало и настояще винаги ще бъде главния виновник за недоволството на средностатистическия българин. Защото вместо реално управление му предлагат единствено имиджови акции, кратки медийни шоута. Това е знак, че риалити-форматите вече се прилагат и най-висше държавно ниво. Но с два хеликоптера и 400 души толкова. Те дори и за качествено риалити не стигат. Най-много социолозите да отчетат рязко покачване на оптимизма сред българите. Нали и те, социолозите са хора, и те трябва да преживяват някакси.  

Политическата кифла ГЕРБ

В стила на жълтите агенции можем да опишем вчерашните политически истерии на гербаджийката Ирена Соколова със следното палаво заглавие: "ШОК! УЖАС! 18+ (СНИМКИ). Сексскандал разтърси парламента и накара сърцата на стенографките да да се разтуптят"

Става дума за парламентарните излияния на Соколова, която в стил парламентарно риалити обвини БСП в импотентност. Вероятно, ако беше спряла дотук репликата й щеше да остане в историята единствено като израз на абсолютната липса на стил, вкус и етикеция, но проблемът дойде от това, че Соколова продължи. В мелодраматично излияние тя разкри уникалната драма на ГЕРБ - "това създава проблем при нас, защото търсим опора при други партии".

Ето как ГЕРБ преоткриха себе си като женското начало в политиката и като една същинска политическа кифла почнаха да се оплакват, че опозицията е дезинтересирана и я пренебрегва. И като една истинска кифла, разбираш ли, са тръгнали да давят мъката при други партии и да търсят водка с утеха, политически мнозинства с АБВ, съдебни реформи с десницата и връщане на казармата с Патриотичния фронт. Живи да ги ожалиш тези политически мъченици, които скитат немили-недраги из безрадостния парламентарен пейзаж.

Когато човек чете парламентарния пърформанс на Соколова в бързината може да пропусне един особено важен факт от нейната биография. Това, че самата тя е била член на БСП. Да, точно така политическата раздавачка на конско е била част от левицата, но като четем какви ги е говорила май е по-добре, че си е тръгнала. Няма по-злобен човек от този, който иска да заличи биографията си. Не се е родил по-голям реваншист от този, който знае, че миналото му е изобличително.

В риалитито обаче има още един интересен момент. Очевидно този път ударът на левицата е попаднал където трябва. Демографската катастрофа в която се намира България е най-голямото изобличение на десните престъпления на прехода. Именно тя показва най-ясно до каква безизходица е стигнала държавата. И на този фон да излиза някаква политическа комплексарка и да хвърля жълти обвинения е върховен цинизъм. Това е белег за интелектуално бедствие, за липса на всякаква визия, за колективна парализа на мозъчните клетки. Когато единствената ти реакция на един проблем е да се нахвърлиш срещу този, който го диагностицира, тогава значи вече се намираш в терминално политическо състояние. С една реплика Соколова разкри цялото безхаберие на ГЕРБ, открехна вратата към мизерията на техния парламентаризъм и към това, че имаме власт, която наистина се държи като случайна кифла от модно списание. Тя не управлява, а цупи устни. Не действа, а само хълца. Не върши нищо, а мисли единствено за модни тоалети.

Кифленска работа! 

Тоест гербаджийска.

Манифестът на блондинките на десницата

След като стана ясно, че група десни интелектуалци са излезли с поредния безпомощен текст, наречен манифест "За републиката", една позната във фейсбук пусна страхотен виц. Анекдотът е следния - две блондинки заседнали в асансьор. Първо едната викнала "Помооощ!", след това другата. Първата се обърнала към втората и казала: "Хайде заедно, за да ни чуят". Двете в един глас викнали: "Заедноооо".

Всеки път, когато чуя някой от разпенената десница да се опитва да ме убеди, че няма ляво и дясно, а битката е гражданите срещу мафията, се сещам за тези блондинки и ме избива на смях. Колко пъти смятат, че може да мине този номер? Тези кадри наистина смятат българите за идиоти, ако си мислят, че поредната дясна мимикрия и опит да си измият ръцете ще мине толкова лесно.

Този манифест бе предхождан от рекламна акция, подобна на холивудските блокбастъри. Електронната бухалка на империята на Иво Прокопиев "Дневник" пусна първоначално текста като висше журналистическо откритие. Беше анонсирано, че това е едва ли не апокрифна разработка на недоволни граждани, които се готвят за поредния пърформанс с голи девойки. Още на първо четене текстът събуди големи съмнения. В патетичен стил в който гимназистките пишат стихотворения за Левски в него се говори как Републиката била поставена на колене от КОЙ и как посткомунистическите елити веднага трябвало да отговорят на изконното желание на градската снобария и чуждестранните капиталисти да има съдебна реформа. И точно тук се прокарва тезата, че нямало ляво и дясно, а само гражданите срещу мафията.

Всеки човек с памет след това изречение можеше да заподозре, че текстът е дело на Георги Първанов. Именно той още през далечната 2011 година първи обяви в политиката подобно верую. Тогава обаче той го каза така - "няма ляв и десен изход от кризата". Обаче греда! Оказа се, че авторите са четирима професори - Евгений Дайнов, Александър Кьосев, Огнян Минчев и Антоний Тодоров. Веднага след това сайтовете на "Америка за България" се разтопиха от розови въздишки по манифеста. Излязоха и заглавия, че граждани го подкрепят. Нека да видим част от тези граждани, за да видим кои са тия ангелски, непорочни души, които летят над политическите разграничения и вярват, че няма ляво и дясно - Антоанета Цонева (яростен костовист), Илиян Василев (още по-яростен костовист и телевизионен русофоб), Иво Беров (разпенен костовист), Иво Божков (реформатор), Христо Иванов (фетишът на РБ), Емил Джасим (недоучило костовистче) и много други в абсолютно същия стил. Най-обичам, когато психодясното застане в моралистична позиция и, за да оправдае собствените си безумия започва да твърди, че не е психодясно, ами някаква гражданска сила. Три-четвърти от подписалите този манифест получават множествен оргазъм, когато крещят "червени боклуци", обиждайки по този начин и своите собствени предци, но те вярвали, че няма ляво и дясно, а само гражданите срещу мафията.

Наистина можем да проведем силен политически разговор за това как са се променили лявото и дясното и дали те съществуват днес в своя автентичен вид, но не това е целта на авторите на манифеста. Унищожавайки политическите различия те за пореден път искат да представят неолибералния подход като безалтернативен, като нещо, което е като природна аксиома. Точно заради това не е чудно, че в текст, който е предназначен да посочва проблемите на Републиката, отсъства най-големият от тях - смразяващата бедност. И локумите, че бедността била производен проблем от липсата на добро правосъдие ходете да продавате по кварталните сбирки на ДСБ или на коктейлите на почитателите на Айн Ранд. Десницата бяга от темата за бедността като пазарен икономист от тениска на Че Гевара. Защото именно бедността е уличаващата ги следа на местопрестъплението България. Тяхната политика, техните постулати, техните решения превърнаха страната в един разграден двор, където човек за човека е вълк, а родителите нямат пари дори за учебници на децата си. И заради това на тях им дай само проблеми, които можеш да разрешаваш и с лакирани нокти или от луксозните столични ресторанти.

За да продължим нататък обаче ще направим едно историческо пътешествие. Българската десница е огромен и слузест хамелеон. Политическо чудовище, което обича да мимикрира, да се слива с митичното понятие "граждани" във времената, когато бяга от отговорност и да се появява в годзилски вид с капещи лиги, когато трябва да се консумира власт отново. Точно заради това днес е трудно да хванем следите на грантаджиите седесари, които днес минават за НПО-активисти и са готови винаги срещу подходящото заплащане да организират протест срещу Путин, братовчедите на Путин и всички останали врагове на свободното усвояване на западни пари. Иначе, ако проследим слузестата нишка ще си припомним как навремето костовото СДС се разпадна на две части като делене на извънземен пришълец - ДСБ и остатъчното СДС. После двете като във фантастична мутация пак се съединиха във вид на Синята коалиция, за да се прикрепят като паразит към парламентарните банки, но естествения живот на това биологическо образувание свърши и изведнъж през 2013 година се оказа, че градските сноби, богаташи и реститутки са останали без парламентарно представителство. Точно тогава същите тези стояха намръщени пред зимните протести, защото им беше много просташко някой да недоволства от непосилните сметки за ток. След това обаче през лятото десницата видя своя шанс да възкръсне от гробището като зомби, пълно с нова енергия. И как стана това. Ами много лесно. През лятото на 2013 година също се зъвъртя един документ. Тогава името му беше "Харта 2013", а подзаглавието удивително напомня на професорските напъни днес - "За разграждане на плутократичния модел на българската държава". Тогава се оказа, че това не е търсене на национален път за спасение на страната, а просто платформа на която да може да се роди Реформаторския блок. Гражданите от хартата също щяха да се борят с мафията, щяха да отстояват големи принципи, ама като влязоха в парламента забравиха красивите думи и днес документът от 2013 година е част от политическия махмурлук на десницата. Има и нещо друго, което е притеснително в двата документа - там отсъства дефиниция на това какво е олигархия, както и какво е мафия. И не си мислете, че това е подробност. Дефинициите са важни, защото в такива думи всеки разбира каквото му падне.  И заради това питам - какво ще рече "няма ляво, няма дясно" с подписите на хора, които при първа възможност почват да се дерат "червени боклуци" опрощавайки обаче греховете на десницата по време на прехода или кражбите на зализаната олигархия, която си е приватизирала наименованието "предприемачи"...

Голямата трагедия на света в който не е останало ляво и дясно не е във възхода на олигархията. Олигархията може да бъде преборена с автентична политика, изчистена от лицемерие и завръщане към политическите идеи. Трагедия на света в който няма ляво и дясно е, че той ражда Бойко Борисов. Едни такива универсални фигури, които поглъщат всичко и след тях не само ляво, но и дясно не остава. но нищо де - нека да видим кое чудовище ще докарат на власт тези интелектуалци. Не заради друго - за да знаем с кого ще иска да се коалират блондинките на десницата следващия път. 

Пак в името на реформите и за честта на Републиката.

Билборд на шумната лудост на виртуалния гражданин

Време е да го призная. Аз съм стар. Защото съм роден във време при което заглавието "Братята Уашовски станаха сестри" нямаше да има никакъв смисъл. Сега има. Стар съм...

---------------------------------------

Великолепно русофобско откровение на един от психодесните. Ще го цитирам с поетично преклонение, защото е изкуство да самобичуваш мозъчните си клетки по такъв начин: "Александър Невски е бил военоначалник във войни срещу цивилизования запад". Значи тевтонските рицари са били древните носители на евроатлантизъм и цивилизация, а пък проклетия путинист хибридно ги е закопал във водите на Чудското езеро, болшевик и кагебист скапан. Даа, плашещо е, че по тази линия на мислене то и Калоян трябва да го обявим за руски агент, преборил коварно носителят на европейската цивилизованост и финес Балдуин. Кога, питам аз, като един същинский десен интелектуалец с три манифеста в главата си, българската история ще бъде прочетена по правоверния начин, за да изхвърлим всичко путинистко от нея? :))))))))

--------------------------------------------------

Честит празник на всички дами! И на една особено конкретно - Юлия Ал-Хаким. Именно съжителството с нея ме научи на това, че жените притежават тайни суперсили. Та точно от Юлия научих, че една жена е в състояние, подобно на Наполеон, едновременно да пусне статус във фейсбук, да направи зелена салата със зехтин и да проконтролира представителят на противоположния пол да не я метне през прозореца докато тя се разсейва, да прокълне американците за поредната им геополитическа простотия, да преначертае наум границите на Близкия Изток, да състави план за глобалното господство на шиитите, да проконтролира представителят на противоположния пол каква риза да носи, да обмисли популацията на феи във викторианската епоха и да провери представителят на противоположния пол по телефона дали е обядвал, пил ли си е необходимите хапчета срещу грип и да не се мотае ами да пуска статус срешу тия гадове реформаторите, които развалят фън-шуито на Вселената...:))))) Честит празник! Жените са революционна сила в този свят и дано никога не го забравят :)))

-------------------------------------

Ооооооо, Господи! Защо ли се зачетох в интервюто на Ивайло Цветков - Нойзи с Радан Кънев. Някои неща никога няма да можеш да изчегърташ от мозъка си с колкото и високоградусов алкохол да го облееш. За първи път през живота си изпитвам жал към Радан. Бих изпитал жал към всеки, който получи въпрос от типа: "Да. Буквално. Той... Как да кажа... Но хайде. Сори за внезапната апосиопеза". Почвам да си мисля, че наративът (хохохохо) на Нойзи е мократа фантазия на всеки десничар. Това е овеществения новговор на градския сноб, който вече е толкова овъртян в лъжите за самия себе си, че му е необходимо да говори като надрусана със странни гъби реститутка, която току-що е затворила книгата "Капитализъм и шизофрения" на Жил Дельоз и Феликс Гатари с неясното усещане, че тия са я обиждали, ама не знае как точно...

---------------------------------------------

Едва сега прочетох защитната реч на Надежда Савченко пред руския съд. За тези, които не знаят Савченко е медийната икона на бандата крадци в Киев, нещо като национална героиня на лумпен-националистите и то само, защото я съдят в Русия. Има две версии как е попаднала в ръцете на руските власти - руска и украинска, но не това е темата. В речта си Савченко обявява, че вече освен да яде, няма и да пие вода. И това заявление щеше да е признак на боен дух и жертвоготовност, ако не беше един маааалък факт. Савченко твърди, че е в гладна стачка от 2014 година. От тогава тя все не яде. Братче, тоя руски въздух верно е чудотворен, ама чак такива вълшебни свойства да има...

-------------------------------------------

"Няма ляво, няма дясно", казват авторите на митичния манифест на гражданята на Републиката. Тези думи зажужаха в главата ми като досадна буболечка, защото ми напомняха на нещо, което ми убягваше, подобно на избиратели от Реформаторския блок. И тогава изведнъж загрях. Ами че това е първановизъм и то класически. Много преди този митичен манифест, още през 2011 година, Първанов пръв се опита да прокара тезата, че "няма ляв и десен изход от кризата". Резултатът от това няколко години по-късно беше АБВ, едно ГМО, политически плевел, който без да му мигне окото влезе в коалиция с ГЕРБ и с Радан, защото нали няма ляво и дясно, значи всичко е позволено...Интересно ми е дали авторите на манифеста ще поканят Георги Първанов да го подпише. Все пак духовния баща трябва да бъде зачетен :)))))

---------------------------------------------

"И на фона на всичко това какво измислиха политиците? Извадиха старите идеологеми и обвиниха всички наоколо в комунизъм и рубладжийство...Същите те извадиха от политическия нафталин антикомунистическите и рубладжийски заклинания и направиха всичко възможно да подменят истинската тема..." Асен Генов, 2012 година. Мигът в който заприличваш на отрицателните герои от текстовете си...:))))

-------------------------------------------------

Честит 3 март! Честит национален празник! Благодаря на всички, които кресливо и гнусно се опитват да отрекат светлината на тази дата и саможертвата на нашите освободители, които вградиха своята кръв и кости в основите на нашата държава. Всички думи и пожелания днес щяха да звучат леко кухо от безкрайното им повтаряне, ако не бяха тези отрицатели. Именно те правят думите на благодарност отново жизнени, топли и истински. Обичам България, когато я виждам такава - държава с истинска памет, решена да се съпротивлява на тези, които искат да тънем в амнезия. Честит празник!

-----------------------------------------------

Вероятно дори да ми платят не бих издържал да живея в главата на Иван Кръстев повече от 15 секунди, защото от постоянното виене на свят вечно ще ми е лошо. Някой ден по-подробно ще си поговорим, че е неправдопобно да говорим за един Иван Кръстев, защото има поне двама - един от началото на 90-те години и един от наши дни. Но в поредното му интервю чета забележителна мисъл: "И за все повече хора „промяна” означава да сменят не правителството си, а страната, в която живеят".

Колко е красиво да констатираш като проблем нещо, което си проповядвал в миналото. Защо хората не сменят правителства, а емигрират. Не се ли дължи това на факта, че 20 години им обясняваха, че идеологиите са мъртви, политиката трябва да се ръководи от стерилни експерти, а консуматорския свят е възторжена проява на вътрешна свобода. Правителствата се свалят от политически идеи, от раждането на смислени алтернативи. Да сваляш правителство в името на абстракции в свят лишен от политика е задача почти невъзможно. И бг-протестърите са явно доказателство за това. Как да се бориш за различен свят като ти искаш същия свят, но само правилата да са в твоя полза? Как да опияниш масите с идеята, че ти трябва да управляваш не, защото имаш алтернатива, а защото си по-голяма свежарка и си по-готин? Народите масово вече не се връзват на този номер и заради това предпочитат промяната да минава през терминалите на летищата. Чудно ми е обаче кога ли експертите на статуквото като Кръстев ще поемат отговорност за това, че наливаха в гърлото на хората такъв политически буламач, че на целия свят още не може да спре да му се гади от него? Докато няма разкаяние, революцията на мигрантите няма да спре...А всъщност и разкаянието вече не може да спре нищо. Твърде е късно.

-------------------------------------------

Няма да се изказвам за това дали наистина биячът от "Околовръстното шосе" Георги Близнаков наистина е бил доброволец в ДНР. Много факти не са ясни и напук на цялото психодясно да приемаш думите на Антон Герашченко, доказан интригант, манипулатор и кука е като да нагазиш в плаващи пясъци. Не един и два пъти Герашченко е бил уличаван в лъжа. Давам пример - миналата година той публично обяви, че вероятно най-добрият журналист на Украйна Анатолий Шарий (той живее в емиграция още от времената на Янукович) финансира терористични организации. Шарий се се впрегна от това налудничаво обвинение и организира много яко офанзива срещу Герашченко, докато междувременно цялата украинска преса, която е минала във фентъзи-измерения, с огромни заглавия повтаряше тази лъжа. Най-накрая след около седмица същият този Герашченко, цитиран като огромен авторитет рухна и призна, че това е лъжа, а той я бил казал, за да направи реклама на сайта "Миротворец". Оппп, точно така - същият сайт откъдето тръгва информацията. В България гледам, че представят този проект, че е нещо като центърът "Визентал", но за Украйна. Щях да се сгъна на стола от смях. "Миротворец" е сайт, който е зловещо творение на службите за сигурност на Украйна, камшик на репресивните органи срещу всеки инакомислещ. Миналата година в Киев пред дома си бе застрелян легендарният журналист Олес Бузина, който беше отявлен критик на властта. И само за информация - ден преди убийството адресът му и цялата лична информация за него излезе именно на този сайт "Миротворец". Струва ми се, че българските медии избързват да скочат с двата крака в киевското блато, което не разбират докрай.

Близнаков има пълното ми презрение за това, което направи на Околовръстното. Но вкарването на украинците като чиста монета в този случай кара всичките ми аларми да зазвънят.

----------------------------------------------

Животът в България зорлем ме прави конспиратор, мама му стара. Но един по един всички, които бяха набъркани в аферата "Мишо Бирата" си отиват "внезапно" от този свят. Мишо Бирата почина внезапно в разцвета на силите си. Жената на Мишо Бирата почина внезапно година и половина по-късно, а сега вече и Ваньо Танов не е между живите. Пак внезапно. Ако Някой е решил да излиза в пенсия то той много държи да не остави никакви следи по единствената афера при която го спипаха по бели гащи...

-----------------------------------------

Гледам "Хубава жена" (не ме съдете!) и откривам много интересен икономически детайл, който ми е убягвал преди. Героят на Ричард Гиър е финансов капиталист, икономическа пираня, борсов хищник, който печели от унищожаването на предприятия. Но почва да тъне в угризения. Усеща, че не създава нищо, а забогатява само от въртенето на пари. Разбира се такъв герой може да бъде единствено измислен. Не съществува хищник с етика или масов икономически убиец с принципи. Филмът е романтична комедия не заради любовната история, а заради абсолютно недостоверния капиталист с угризения. Съмненията обаче изобщо не го насочват в антисистемна посока. Успокоява ги като инвестира в едно предприятие и спасява дългокрака проститутка от улицата. Този филм е утопията на 90-те години. Идеята, че икономическият звяр може да има и човешка страна. Че един финансов касапин може да спре себе си преди пълната морална и стопанска катастрофа. Хохохо, колко смешно звучи това днес. Гледам " Хубава жена" не като романтична, а като икономическа комедия :))))

------------------------------------------------

Демократичната природа на душата ми и анархисткото ми усещане за култура ме карат понякога да виждам поезия дори и там, където тя драматично отсъства. Вероятно заради това и до днес се кефя на песента на Пуси Райът от храма "Христос Спасител". Акцията им там беше толкова нелепа, че всеки път като се сетя за нея ме избива на кикот. Казвам всичко това, за да ви въведа в поредната драма на руската опозиция, за която дори и бг-психодясното не знае как да реагира. Новият герой на опозицията се оказа художникът, офф, тази дума е съвсем неподходяща, хайде ще го наречем артистът Пьотр Павленски. Последната му акция заради която впоследствие беше арестуван бе, че изля бензин върху вратата на зданието на ФСБ на "Лубянка" и го подпали. И понеже в Русия е ужасна и тиранична диктатура, разбираш ли, където свободните духове стенат и биват тъпкани из вестниците дори се появиха възторжени статии, за да опишат безподобната естетика на Павленски и откриха в действията му висша политическа символика за това как той бил създал нов образ на входа към Ада и така нататък гоголозановщини...:)))) Нооо, нека да припомня за тези, които не знаят, че Павленски всъщност е много прочут с друга своя акция. През 2013 година същият величествен арт-творец си закова топките на Червения площад пред Кремъл. Да, закова ги като стой та гледай - в нета има снимки и който иска може да се наслади на това постмодерно изящество. Преди това пък си бе зашил устните, а при друга своя величествена акция си отряза ухото. И заради това се чудя на руските власти. Защо им е да го арестуват? Павленски е заплаха за самия себе си и това е ясно от много отдавна. Проблемът е в тези, които точат слюнки пред тази акция. Нелепо и кошмарно е да се използва един болен човек и да му се ръкопляска в опитите му да се самоубие зрелищно, за да получи поредната статия с постмодернистки тъпотии...

---------------------------------------------------

Видях, че и Венета Райкова е прописала романи и подобно на един приятел във ФБ тук и аз почвам да мисля за литературна кариера. Понеже съдбата и немилостивия Аллах ме сблъскъха напоследък с няколко продукта на снобския бг-чиклит вече горе-долу съм наясно със сюжета. Героинята е журналистка. Това е почти задължително. И, разбира се, тя не е от тези журналистки, които по цял ден бъхтят на тръстиката, редактират дописки докато ноктите им не се начупят, късат нерви за щяло и нещяло, трябва да търпят истерични началници и малоумни поръчки. Не, нашата героиня е журналистка, която ходи с минижуп, започва деня си в баровете по "Витошка", а го приключва на коктейл в луксозен ресторант и пише един път месечно по една дописка, която е толкова гениална, че веднага й искат да й дадат пореден "Пулицър". Добре, ама изведнъж журналистката започва да изпитва екзистенциална драма. Първоначално си мисли, че вътрешната й колизия се дължи на това, че не си е купила последния модел айфон и не си е коригирала бюста при доктор Енчев, но после разбира, че нещата са по-дълбоки. Тя се е влюбила в Принца! Принцът, разбира се, не е някакъв си там тъп и обикновен бачкатор, който е хронично недоплатен, гърчат го по 14 часа на работа, режат му от заплатата както си искат и никой не го пита дали има пари да си плати тока. Принцът е бизнесмен, който работи само един път месечно. Прилича на рокзвезда, има мускули като на холивудски актьор, свири на китара, ходи на фитнес постоянно, а междувременно прочита избраните съчинения на Кант без да му мигне окото. Следват едни воаяжи по екзотични страни, едни терзания на журналистката дали той наистина я обича или просто тя е поредната му бройка. Следват едни исторически реминисценции на които любовната история да добие псевдокултурен пласт. Краят е щастлив. Журналистката си хваща любовник, а любовта на живота й си намира млада секретарка. Хепиендът е сигурен. Сега чакам оферти от издателствата.

-----------------------------------------

Има нещо във фентъзи-разказа за ДС, който ни продават "умните, красивите и истеричните, което не мога да схвана. Значи според последният хит в техния мейнстрийм - книгата на Момчил Методиев и Мария Дерменджиева „Държавна сигурност – предимство по наследство“ в ДС е царял " пълен произвол и е нямало никакъв професионализъм". Хахаха, значи така - ДС е банда от тъпаци. Знаех си. Мария Дерменджиева дори твърди, че "тази примитивна и елементарна власт е леко простовата, лишена от цялата митология за някаква компетентност, за тънко изплетени заговори и интриги". Хохохохо, куките на социализма са пълни дебили. Хохохохо, ДС направо означава "дружина от селяни". Йеее...Ама после нещо ми прищрака и се зачудих - след като тия стари куки са били такава сбирщина от идиоти защо днес "най-умните и великолепно красивите" продължават да ни пробутват сюжета как ДС контролирала всичко, плетяла заговори и изобщо машинациите й край нямали. Само бг-десен може да съвмести тези две напълно изключващи се сюжетни линии в главата си. От една страна шепа прости селяци и неграмотници, а от друга - мрачни сиви постпреходни кардинали. На коя история да вярвам, мамка му? На коя? :)))))))

---------------------------------------

Лозанов трябваше да подаде оставка преди да се превърне в карикатура. Да си тръгнеш месец преди края на мандата си не е достойнство. Опит за изпиране на имидж е.

--------------------------------------

Къде блее бг-десницата? Путинистът Зукърбърг за пореден път пропусна да сложи бутон "комунистите са виновни". Без него как ние, членовете на ДСБ, ще се разграничаваме от другите селяни :))))))

-----------------------------------------

Eдна интересна европейска история, която свивам директно от стената на великият, неповторимият и смешния Лев Щарански. И така - всяка година в Женева се провежда среща за човешки права и демокрация. И преди да избършете сълза от очите си в знак на възхищение - тази година на този форум е била поканена украинката Полина Немировская. Тя е дръпнала жестока реч за това как от малка са я дискриминирали, а един път директор на училище в израз на сталинско мракобесие й забранил да се смее високо. Мъченица на демокрацията. Тази Немировска е интересен образ. На 2 май 2014 година, когато в Одеса крайнобесните представители на хунтата изгориха живи хора, тя написа прекрасен демократичен туит и показа колко е презпълнена с уважение към човешките права. Тя написа: "А ещё пошли вы нахуй со своей скорбью по ватникам, это не убийство, а естественный отбор...". Да живеят човешките права и тяхната украинска защитничка!

-------------------------------------

Титанът на мисълта, лордът на реформите, неофитът на опозицията, патриархът на антикомунизма, психодясната емблема Радан Кънев днес е величествен. На въпрос за доклада за КТБ той в изблик на емоционален катарзис споделя: "Изглеждам ли ви на човек, който е прочел 500 страници?". Хехехе, най-накрая го каза, братле. Така е - приличаш на човек, който уви не е прочел и една качествена страница през живота си. Едно време политическите разговори се водеха за това кой колко вагона с книги е прочел. Сега вече го мерим на страници. Много книги са изписани за глобалното затопляне, но ми се струва, че трябва да обърнем внимание и на глобалното затъпяване...)))))

--------------------------------------------

Получих рекламна листовка от магазини "Берьозка". Явен знак, че Петата колона на Мордор ме плаши с убийство :))) Искат да ме удавят в бонбони

---------------------------------------------

Как са искали да Го убият??? Като му пратят да прочете друга книга освен " Винету" ли? :)))

---------------------------------------------------

Случайно попаднах на няколко обяви за работа и там ми направи впечатление нещо, което е ужасно дразнещо и показва колко кръчмарска е по-голямата част от това, което минава за бизнес в България. Навсякъде от кандидатите искат, освен автобиография, да напишат и "очакван размер на заплатата". Ама защо бе, братче? Защо трябва да ви пука колко очаква кандидата? Вие напишете на колко оценявате този пост, пък нека той да си прецени дали да се хваща на хорото. Но, не, защото това е организацията на бг-бизнеса - ако можем да прецакаме този, който е в нужда, това е върховната бизнес-стратегия. Кокошкарска работа, ако ме питате мен. Но натрапчивото срещане на това изискване прилича на някакъв бизнессюрреализъм. И защо, по дяволите, ако питате какви очаквания за заплата има кандидата, никога не го питате какви очаквания има за бюстовете на бъдещите си колежки, а? :))))))))))))

-------------------------------------------

Честно казано, не мога да разбера какво й е историческото на сделката с Великобритания, която бе сключена. Великобритания получава много права и никакви отговорности. Компромисът с Камерън е твърде голям, за да бъде обявен за исторически. Това не е компромис, а прострелване в крака. Сега разбирам колко беше прав Давид Черни в онази своя инсталация "Ентропа", която успя да възмути толкова много хора из целия континент. Ние тук покрай нашето собствено възмущение пропуснахме да забележим, че гаврата с Великобритания, която Черни си направи беше най-голяма. Великобритания просто отсъстваше..

----------------------------------------------

По повод на снимката с метлата, видеовръзките с чистачките и всички други действия на Суперпремиера, искам да ви припомня, че актьорската професия отдавна е слабост на Бойко Борисов, а не се дължи единствено на другарството му по чашка с Христо Мутафчиев. Още през твърде далечната 2008 година, когато беше само кмет на София, ББ се появи като герой в сериала "Забранена любов", където игра самия себе си. Там главната героиня, една смахната софийска буржоазка го попита палаво: "Нали ще ми кажеш, ако решиш да се кандидатираш за премиер?", а той й отвърна, че като реши щял първо на нея да каже. Което е логично де - разбира се, че първо ще сподели с богатите си приятелчета на които е нацвъкал концесии. От тогава обаче съм наясно, че Суперпремиера прибягва до актьорската игра, когато реалността го изпоти. Точно така игра "високо кръвно" в дните преди да го свалят от власт. Сега очевидно са дошли времената да играем закрилник на онеправданите, разваляч на обществени поръчки, Суперпремиера с вълнуващо социално лустро. Страх ме е само да не вземе да влезе твърде много в образ. Богатите му приятелчета го искат за президент. Няма да го избират за патриарх, а!

---------------------------------------------------

Моето приятелство с Умберто Еко започна с книгата "Името на розата". Тя ме изуми. Няма да твърдя, че това е най-добрата книга, която съм чел, защото не е. Но определено е една от най-ерудитските. Смазващо ерудитска. Дълго време дори изпитвах съмнения, че Еко я е писал от почти божествена позиция - "ето, хлебарки, да ви покажа колко много знам и да ви разкажа как вие никога няма да знаете толкова много". Почти хванах мускулна треска от постоянно прелистване на книгата към бележките отзад...Вероятно никога повече нямаше да отворя книга от Еко, ако не бях попаднал след това на "Махалото на Фуко". Там ерудитът пак присъстваше, но книгата бе облагородена от толкова свежо чувство за хумор, от такава готина гавра с теорията на конспирациите, че и до днес се хиля само като се сетя за нея. Разбира се, това не е чувството за хумор на Тери Пратчет, иронията на Еко е много по-остра, на моменти дори като чук, който ти смазва черепа. След това се амбицирах да прочета и останалите му романи. И не съжалявам. Беше едно велико пътешествие. Завиждам на поколенията след нас, които тепърва ще го четат. Няма да им е скучно. Както вероятно на него никога приживе не му е било.

-------------------------------------------------

От Плевнелиев разбрах, че Левски ни бил завещал да сме достойни европейци, да сме търсели път в Европа, а "не невъзможни баланси със страни на Изток от нас"...О, да, Левски направо е родоначалник на ЕС, а скоро ще се окаже, че е казал "И Жан-Клод Юнкер да слушате..." и е имал татуировка на Ангела Меркел. "Пътят на Левски може да бъде извървян само от политици с морал", продължи Плевнелиев. И това го казва човека заради който за поредна година слагат металодетектори край паметника, защото го е страх да се яви пред автентичното отношение на народа си...

-----------------------------------------------

Понеже днес виждам много цитати от Левски държа да уточня едно. Левски никога, ама никога, никога не е произнасял думите: "Който ни освободи, той ще ни пороби"...И е много готино да ги видя цитирани от хора, които иначе все много държат на фактите и достоверността. Обичам иронията в петък следобед.

------------------------------------------

"Като говорим за провал и отделяне от Румъния, искам да подчертая, че отделянето не е на хартия, то не е в доклади, то не е в думите на Юнкер, то е в доходите, в работните места". Радан Кънев. Изненада! Напълно споделям тези мисли. Има само един мъничък проблем - посочете ми колко пъти ДСБ са излизали с план за увеличаване на доходите или с програма за повече заетост в България. Или пък трябва да повярвам, че боядисването на паметници по мистичен начин пълни хладилниците на хората?

-----------------------------------------------

Точно преди три години (не 50, нито 100) на тази дата беше кулуминацията на зимните протести. Никога няма да забравя 19 февруари 2013 година. Вечерта при паметника на Левски в името на защитата на кожата на Плевнелиев трябваше да се минава през метални детектори, защото президентът пазеше лоши спомени как бе принуден да слезе от една платформа няколко дни преди това. Съвсем заслужено тогава заглушиха речта му с освирквания - тези с високите сметки и ниските заплати трудно ще повярват, че един милионер мисли за тях. На следващият ден, вече беше 20-ти, след като една седмица се бе крил в Правителствена болница с диагноза "високо кръвно", Борисов изтърча в парламента, дръпна тежка налудничава реч за това, че има заговор за неговото убийство, предвождан от Ахмед Доган и след това подаде оставката на кабинета. Именно месеците между края на февруари и датата на предсрочните избори считам за най-свободното време, което България е преживявала в своя дълъг, мъчителен и десен преход. Вероятно така са се чувствали руснаците след февруарската революция през 1917 година. На всеки ъгъл се обмисляше бъдещето на България, всеки обсъждаше грандиозни идеи за бъдещето, всеки вярваше, че оттук-нататък животът вече ще стане по-хубав...А после умните и красивите върнаха Бойко Борисов на власт. Сега парламентарната им представителство подкрепи кабинета на своя бащица, въпреки, че уж бяха излезли в опозиция. Толкова по въпроса кой се изгаври с надеждите за промяна...

-----------------------------------------

Охохо! Ще пия една водка в чест на Валенса. Според българското психодясно вече имало и добри ченгета. Вижте колко малко е необходимо на лудите да напаснат шизофренията си към реалността :)))

-----------------------------------------------

И сега какво - Лех Валенса се оказа агент! Егати, един ден в историята ще пише, че демокрацията в Източна Европа е щяла да бъде невъзможна без тайните ченгета :)))))

---------------------------------------------

Съвсем леко тролнах едно събитие, наречено "Споразумението за свободна търговия между ЕС и Украйна" и установих, че Украйна няма кьорав приятел у нас. Ти им говориш за Украйна, а те само Русия, Русия, Русия, Русия, Русия...:)))) С такива приятели на тия пичове от хунтата верно не им трябват врагове

-----------------------------------------

Ще доживея ли някога десничар да поиска освен разсекретяване на доклада за КТБ, разсекретяване и на стенограмата на срещата при президента по темата. Половината истина е всъщност лъжа. Истината си струва, когато е цяла. Нека да видим кой искаше банкови ваканции, кой как се е държал там, кой какви позиции е защитавал...Че да не се окаже като с милиона на ДСБ в КТБ - тия, които най-много викат днес всъщност тогава да са имали други позиции...

------------------------------------------

Всеки път като видя представител на Реформаторския блок или пък техен гласоподавател (които системно със своето гласуване са ни натрисали политически инфекции, зарази и венерически болести, но след това те все са невинни, огорчени и потресени) да пищят какъв злодей и гангстер е Бойко Борисов ми идва да му фрасна един чембер и да го питам: "След като е злодей, пиле шарено, защо гласувахте за коалиция с него, защо му галехте мускула и го облизвахте със сладострастни възклицания как ГЕРБ се е променила като партия, как Бойко Борисов вече е друг, различен, стабилен, предвидим?". Някои хора си мислят, че чрез ярост могат да заличат вините на миналото, което е сравнимо с това проститутка да си сложи нов грим и да смята, че вече биографията й е различна. И е много важно да помним кои клекнаха на Борисов, защото тяхната битка всъщност не е за принципи, а за политически пазари. Тия пет пари не дават за нещо различно извън егото си. И съм убеден, че пак биха подложили гръбнак, ако историческите обстоятелства го наложат...

-------------------------------------

Аз съм фен на Бърни Сандърс. Той е моят човек в САЩ. Но, честно да ви кажа, кефи ме това, че Доналд Тръмп се държи като камикадзе, извадил е картечницата и праска по черепите на Републиканската партия. Например - той срита Джеб Буш (който бе считан за фаворит, но сега се движи пети или шести в предварителните избори) като обяви, че Джордж Буш е излъгал за оръжията за масово поразяване в Ирак. О, да, това целият свят го знае. Тази лъжа и до днес демонично виси над Близкия изток, но в САЩ е тема обект на омерта. Политическият елит е оплетен от недомлъвки по темата, от празни погледи и разсеяни движения в пространство. А Тръмп го прасна като бомба и сигурно в семейство Буш е имало една цяла безсънна нощ. И, да, знам, не е признак на бон-тон да харасваш лудия с пушка, който върви през града и отстрелва всички, но това е по-силно от мен. Сандърс би могъл да поправи Америка, а Тръмп ще я съсипе с апокалиптичен стил. Защо да не си пожелая второто, това прави ли ме лош човек?

---------------------------------------

Интересна новина - Саудитска Арабия била дислоцирала бойни самолети в турската военновъздушна база в Инджирлик или поне така съобщава "Франс-прес". Официалният мотив звучи вълнуващо поетично - засилване на операциите срещу терористите от ИДИЛ. Ама да, разбира се, как ли не се сетих! Пфууу. И Турция, и нейният последен съюзник на тази земя Саудитска Арабия са известни със своята изящна демократичност, политически хуманизъм, евроатлантическа осанка и безкрайна топлота и заради това те искат да помогнат на изстрадалия сирийски народ като го отърват от терористите. Вярно е, това са терористи, които те създадоха, хахахахаха, но кой ти гледа подробности в този развълнуван свят:))))

Вън от шегата, защото темата е сериозна, не разбирам едно фундаментално противоречие в позицията за Сирия на тези, които слюноотделят радостно при идеята, че Турция може да прати войски в битката за Алепо. Да си на страната на Турция означава да си на страната на Саудитска Арабия. Защото да вярваш, че точно тези двете страни ще установят свобода и демокрация в Сирия е като да вярваш, че феята на зъбчетата съществува и носи торба пълна с парички. Аз заради това се настройвам подозрително всеки път, когато някой спомене Турция, Сирия и демокрация в едно изречение. Защото ясно осъзнавам, че ми продават поредната доза лепкав захарен памук за идиоти...

--------------------------------------------

В "Дневник" чета някакъв компилиран анализ за политическата ситуация в Испания, който носи апокалиптичното заглавие: "Испанските социалисти рискуват много в търсене на лява коалиция". Текстът е написан с идеята да се набие канчето на испанските социалисти и да ги накара да се откажат от търсенето на принципна лява коалиция и да направят безпринципна коалиция с десницата. Защото очевидно това изисква политическия мейнстрийм.

Но най-яко е защо лява коалиция е опасна за Испания. Какво се канят да направят тия човеконенавистнически левичари. Ами ето какво - готвят се да отворят вратите на ада: "Както социалистите, така и "Подемос" искат да отменят реформите на пазара на труда, да увеличат минималната заплата и да въведат данъчни и социални политики...". Пфуу, ебахти изродите - искат да увеличат парите на хората, да им дадат глътка въздух. Чудовища! Истински изверги.

--------------------------------------------

От снощи съм се замислил тежко за психодясното така беснее за кандидатурата на Ирина Бокова за ООН. Идеята, че това е автентично антикомунистическо отричане е смешна и недостоверна, понеже част от най-яростните раздавачи на къчове всъщност са деца на хардноменклатурата от едно време и значи може да говорим повече за завист, отколкото за отричане. После в един момент ми светна. Дори номинацията на Бокова, а какво остава за нейното избиране, е светъл знак, че светът пет пари не дава за зомби-битката им с комунизма и за тяхната ежедневна истерия, сравнима с тази на шизофреник, оставен самичък в тъмна стая. На главата си да застанат, вените да си срежат - тяхната карикатурна кауза не интересува абсолютно никой. Светът се усложнява всяка минута, геополитическите баланси изтрещяват, но все пак никой не мръсне нашия доморасъл антикомунизъм. И това е голямата драматургия. Тези, които си мислеха, че комуникират със света всъщност се оказаха в ролята на кварталните пиянки. Тези, които се изживяваха като говорители на Европа се оказаха в ролята на местния луд, който върви и си говори сам. Както се казва - всички паметници в България да надраскат, те просто толкова си могат. Защото не са нашият прозорец навън, а нашата котва, която ни влачи към тинята на дъното. А и нещо друго. За 25 години не си спомням психодясното да е било ангажирано в поне една позитивна кауза "за". Политиката на изкривеното лице, патетиката на вечната ярост от тяхна страна дотолкова се е изтъркало, че чакам следващата им кауза да е: "Да изтръгнем очите и езиците на тези, които са живели при комунизма, за да не може никой да разказва за онези времена" :)))))))

-----------------------------------------

Не тъгувайте, психодесни! Верно номинацията за ООН вече е заета, но пък наскоро ръководната длъжност в Ислямска държава се оваканти...:))

-----------------------------------------

Интересен факт - терминът "шиити" идва от арабската дума за партия. Шиитите - това са партийците в Близкия изток. Следователно сунитите са Протестната мрежа на ислямския свят :)))

----------------------------------------

Случих на жена. Колко мъже на въпроса "Какво правиш?" получават отговор "лайквам трупове на ИДИЛ" :))))

-----------------------------------------

Вдъхнових се от Слави, Марешки и цялата демократична общност, която вижда в техните референдуми начин да се оправи България и заради това аз стартирам моята инициатива за референдум. Само чрез него може да поправим дефектите на политическата система и системното повишаване на киселините в стомасите на две трети от българите. И така, братя и сестри, ето моето предложение за въпроси:

1. Одобрявате ли президентът на България да бъде блондинка?

2. Трябва ли педикюристките да имат по-голямо мажоритарно представителство в парламента?

3. Мислите ли, че тоалетните в държавните институции трябва да бъдат боядисвани в неутрален цвят?

4. Кое смятате, че е по-ефективното лечение за камъни в бъбреците - чай от мечо грозде или хирургическа намеса?

5. Колко дълга трябва да е полата на председателката на Народното събрание?

Отговорите на тези въпроси ще уцелят олигархията в сърцето и от устата й ще потече кървава пяна, защото сме улучили проблемите право в черепа. Ако този референдум се проведе това не само ще промени политическата система, но вече всички депутати ще бъдат ангели, Делян Пеевски ще се запише в манастир, РБ ще почне да си пие хапчетата, а прокурорите нощем ще работят и като социални работници. Няма ли такъв референдум - олигархията ще тържествува! :))))))

--------------------------------------

Охх, сега разбирам колко е важно човек да запазва политическата си невинност поне един ден в седмицата. И чак сега като самолет в небостъргач се сблъсках челно с телевизионните обяснения в любов към премиера на Илияна Беновска. Добре, че не бях закусвал, защото се опасявам, че щях да върна всичко на майката-природа. Не е нормално, просто не е нормално да живееш в страна, където между журналистиката и проституцията да не може да бъде направена разлика или, ако бъде направена, тя ще е в полза на проституцията. Не е нормално да излезе един човек, да застане в героична поза, да се направи на отхвърлен дисидент, а след това страстно да се обясни в любов на Бойко Борисов? Дори и хормонална буря да бушува в душата си, дори и чувствата ти да кипят като в сапунен сериал, дори и да усещаш, че не можеш да продължиш да живееш, ако Боко не ти е премиер, то, по дяволите, самият факт, че принадлежиш към журналистиката, трябва да те спре да се държиш по този слугински начин. След Беновска как изобщо можеш да кажеш с гордост "аз съм журналист"? По дяволите, след такава любовна тирада вече ще твърдя, че съм всичко друго - боклуджия, крадец, мошеник само и само някой да ме свърже с това горещо обожание на властта, което минава рамките на приличието и завършва в тъмните територии на садо-мазо порното...

-------------------------------------

"Абсентът е афродизиак за егото". Граф Дракула

---------------------------------------

Виждам как дясното се е запенило срещу премиера и не спира да ми е смешно. Точно преди една година всички се бяха спотаили като протестъри на държавна служба и пишеха праскаха статуси колко е готино това, че кабинетът на ГЕРБ и Реформаторския блок взима заем от 16 милиарда. Сега изведнъж Борисов им е черен, грозен, дебилен, смешен селяк. А ДСБ са невинни като млада девственица. Все едно никога не са подписвали съвместен документ с Делян Пеевски, хохохохохо. Та мисълта ми е - един ден Борисов наистина ще лежи в затвора. Звездите ми го говорят. Но, убеден съм, половината ДСБ ще лежи заедно с него. Това политическо приятелство трябва да им излезе през носа. Всеки съучаствал на ГЕРБ просто не заслужава друга съдба!

--------------------------------------------------

Вижте сега какво е пропаганда. В момента се води ожестчена битка за сирийския град Алепо. Армията на Асад вече е превзела няколко квартала и дава жега на "умерената опозиция", която май е на път да отнесе голям бой. И точно тогава по БНТ дават сълзлив репортаж за бежанците, които са по турската граница и мнението на някакъв турски управник, че ако Русия и Асад не спрат атаката, бежанската вълна пак щяла да се усили...Брех, да му се не види - как пък тия турци все знаят кога бежанците пак ще нахлуят в Европа...

-----------------------------------------------

И сега какво - оказа се, че Лозан Панов е звънял на премиера в деня в който огласи онова за есемесите. Безсмъртната жажда на българската душа да си има своя рицар от светлина отново бе унищожена. Или значи така е било замислено :)))))

----------------------------------------------

Медийната ситуация у нас е величествена. Прочетете репортажите от срещата на Борисов с българи в Англия в медиите на "умните и красивите". Няма да намерите нито една думичка за това, че студент от Кеймбридж пита Борисов защо бави номинацията на Бокова. Ама нито една думичка. Голямо нещо е свободната, качествена и извисена журналистика! Медиите на Пеевски си имат своя уродлив двойник.

--------------------------------------------------

Грант на стойност 129 400 лева е получил бившият министър на външните работи Николай Младенов, за да се "бори с остатъците от комунизма в България". Ехааа, това борец срещу комунизма вярно вече си става добре платена професия. Нещо като директор на водопад. Строител на замъци от въздух, защото по тези земи, уви, комунизъм отдавна не е забелязван. Точно защото това е толкова сладка и блажена длъжност, натискането за нея е толкова голямо. И фабриката работи на пълни обороти. 26 години са минали от началото на прехода, а сега борците срещу комунизма са повече от всякога. По време на самия комунизъм обаче такива брутално отсъстваха. И понеже в тоя сектор има страшно много кинти, бъдете убедени, комунизмът никога няма да умре. Тия винаги ще виждат заплаха от него, защото иначе ще им се наложи да работят. И правя обоснованото предположение, че след 300 години все още ще има паразити на свободна практика, които ще твърдят, че комунизмът им е виновен и се борят с него. Тази новина обаче трябва да ви подскаже друго - антикомунизмът в България не е идеалистично занимание. Това е добре платена професия и платена любов. И се питайте всеки антикомунист колко ли е взел за пръскането на слюнки. Което ми напомня - днес и Протестна мрежа е излязла с декларация срещу комунизма. Напълно безплатно, разбира се. Нима вярвате, че тия момчета и момичета са алчни грантаджии?

---------------------------------------------------

Иво Инджев е велик. Новата му статия почва с гръмовержен патос и ритник в челюстите: "Някой може ли да цитира поне едно руско изявление, дори и неофициално, дори и в руска медия, в което към България да се предявява претенция по въпроса за корупцията". Да, бе, тия гадни рашки как пък един път не ни набиха канчето за тая проклета корупция, как един път не превишиха дипломатическите си правомощия и не ни се набъркаха във вътрешните работи да ни дават акъл...Пфуу, лузъри! От друга страна пък - ако дори веднъж го направят нали не се съмнявате, че такива като Инджев първи ще подбелят очни ябълки и ще почнат да пръскат слюнки, че хибридната война срещу България в е ход...То заради това лудите са велики. Собствената им реалност е така непробиваема, че дори най-тежките хапчета не помагат

------------------------------------------------

Величествена психотична мисъл на "политолога" Стефан Попов, получил яка трибуна в "Дневник": "Установяването на съд за "военни престъпления" е нелепо за България, тъй като тя не е въвлечена във военни действия, а да съдиш правителство и парламент само за присъединяването към Оста е много съмнителна пропозиция, много...". Йееее, това е все едно да кажеш - да съдиш някой, защото е бил комендант на концлагер, а пък той, бедния, лично не е участвал в убийствата е изключително съмнителна пропозиция...

А пък после твърдят, че атаката срещу Народния съд не било опит да се легитимира прохитлеристката позиция на властта. Просто дай трибуна на психарите - те сами ще намерят начин да се обесят

------------------------------------------

Снощи по БНТ са излъчили филма "Домът на терора" на режисьора Стойчо Шишков. Днес виждам, че психодясното изживява множествен оргазъм от тази творба, която е едностранчива като консерватор, малко преди да бъде спипан в публичен дом. Според нея терорът започва на 9 септември 1944 година, а в годините преди това счупените челюсти, побоищата, мъченията с електричество са били просто нормална демократична практика и знак за хуманизъм на българския фашизъм. Ноо, попаднах в един сайт на биографията на режисьора Шишков и тя ме порази, въпреки, че съм кален боец в сблъсъка с върховното и цинично лицемерие. Днешния разгромител на комунистите Шишков, оказва се, има интересна творческа биография. Бисер в нейната корона е работата му в култовия сериал "На всеки километър". Yep, май френдс, днешният антикомунист е участник в един от върховете на телевизионната комунистическа митология, която за ужас на бесните десни и до днес се гледа, ама яко. Никой никога няма да напише автентична история на българския преход, ако не изрисува именно този процес. Най-безгръбначните, най-кариеристичните, най-надъханите, най-яростните кандидат за членове на БКП, които стъпваха върху трупове, доноси и мръсотия след 10 ноември станаха най-репресираните, най-мрънкащите, най-изобличаващите, най-гръмогласните антикомунисти. Точно заради това антикомунистическата лига у нас се състои от 1000 души, 995 от които, ако палачинката се обърне ще почнат да твърдят, че дори в най-мрачните мигове на пазарното робство, те тайно в мазетата си са чели книгите на Маркс и не се спирали да вярват в светлото комунистическо бъдеще...:))

---------------------------------------------

По телевизията дават репортаж за панихидата за жертвите на комунизма в "Св. Александър Невски". На нея с леко преувеличение присъстват около 11 души, двама от които са Симеон Сакскобургготски и съпругата му. А сега иди да вярваш на тия дето цял ден леят сълзи за жертвите, а се стискат поне по една свещ да им запалят...

--------------------------------------------------

...А междувременно вчера във Варна тихомълком, тайно и позорно са премахнали грамадата от камъни в памет на Пламен Горанов. Така де - новата стара власт не иска да й се напомня за онзи, който се жертва само, защото повече не можеше да им търпи мазните мутри. Сега същите мутри се върнаха на власт и не искат да им тръгват киселини със спомен за онези дни...