Безумното начало на прехода: Иво Инджев като реформатор на левицата

Тези дни известният международен доносник Евгений Михайлов бе пуснал в мрежата един удивителен клип. На него се вижда как Иван Кръстев, сегашен геополитически гуру на Бойко Борисов, политически схемаджия в международен мащаб, електрон, гравитиращ край Сорос и неговите фондации, и организитор на катастрофата със смяната на Ирина Бокова с Кристалина Георгиева, говори на форум на АСО през 1990 година. В момента няма да се спираме на неговата личност и хамелеонство, но ще отбелжим само, че самопризнанията му за това кога точно е напуснал БКП са удивителни. Добре е човек да проследи политическите кривулици на Кръстев из обществените пространства, ако се е заредил добре с хапчета срещу световъртеж.

Но пък покрай клипа с Кръстев попаднах на още по-удивително предаване, пак на доносника, с Иво Инджев, което е било пуснато в мрежата на 15 май тази година. Разбираемо е, че съм го пропуснал. Няма измислен достатъчно дебел противорадиационен костюм с който човек да гледа предаване на този "гнусотник беснеещ" (по великолепния израз на Велислава Дърева, която откри този митичен звяр от разказите на Лем за Йон Тихи на българска почва).

Тук обаче се загледах и почти не съжалявам. Защото налетях на много интересен фрагмен от 14 конгрес на БКП, проведен в края на януари 1990 година. Именно там, в страничните залички за първи път се появява протообразът на АСО. Няколко думи за това политическо явление, защото е добре да припомним какво е това.

АСО ще рече Алтернативно социалистическо обединение - организация, която възниква като фракция в БКП с мощен реформаторски уклон. Именно покрай АСО се прочуха доста фигури, които след това се разпиляха из политическите пространства, както ще припомним малко по-долу. През 1990 година пред АСО стои един проблем - трябва ли фракцията да напусне БКП и да прави нова партия или да остане в БКП в опит да я промени отвътре. Този въпрос на практика разцепва АСО - по-голямата част остават, но други се сбогуват с БКП и с левицата и стават източник на кадри за десницата, СДС и всякакви други екзотики.

Именно на сбирка на АСО в една от страничните залички на конгреса камерата на доносника се натъква на брадатия Иво Инджев. Преди да тръгне клипчето Инджев директно лъже в ефир. Той бил там по лична покана на Петър Младенов, тоест, разбирай, че няма нищо общо с конгреса. Младенов го бил поканил, заедно с други хора като Петър Дертлиев и Милан Дренчев, нещо като флирт с дисиденстващата мисъл.

Само, че лъжата лъсва моментално. Ама моментално. На мястото на Инджев щях да искам земята да се продъни. Защото камерата е записала как АСО обсъжда политическа декларация за конгреса. И там Инджев чете на глас. И той казва: "Нашият извод е, че на практика на конгресът надделяха схоластичните възгледи, макар и облечени във външно либерална форма"

Нашият извод! Нашият. Това не е фраза, която би използвал гост на конгреса, случайно поканен. Тя издава съпричастност - това е нашият извод. След това Инджев продължава - "Отказът да се промени името на партията е показателен за нежеланието да се разграничим радикално от отговорността за общонационалната криза"

Тук се получава много интересно. Това трябва да бъде оставено за поколенията. Инджев говори от името на комунистите. Има нещо много сюрреалистично в този фрагмент. Той показва един партиец, който иска да гради кариера като реформатор, пък бил той и радикален и непримирим. Всички останали епизоди, описани след това устно от Инджев в предаването на Михайлов, са от недоказуем тип. Ето това е контраста - на камерата имаме един очевиден партиен член, макар и с радикален речник, а пък борецът срещу комунизма присъства само като наратив. Но този наратив спокойно може да е просто фантазия. За него доказателства няма.

"Аз в БКП съм бил толкова колкото...". Това пък беше отговорът на Инджев на напомнянето, че е бил член на партията. Многоточието тук е много важно.

Колкото какво?

Колкото да направя кариера?

Колкото да се уредя да стана сътрудник на ДС?

Колкото да ме пратят в Ливан?

Колкото какво точно?

Пред очите ни имаме перфектната метафора на прехода - бил член на БКП толкова колкото..., а след това станал истеричен антикомунист. Има ли друга държава в която някой ще позволи на подобен морален образ да държи менторски тон? Има ли друга страна, която ще допусне такива да се правят на политически инквизитори?

Инджев бил започвал да се формира политически тогава. Това пък беше другото обяснение за появата му пред камерите като гравитиращ край АСО. Говорим за 1990 година.

Малко по-късно в кадър влиза и проф. Николай Василев. Само две години по-късно Василев стана министър на образованието в кабинета на Филип Димитров и произведе достатъчно на брой дивотии. Именно той стана лидер на хората от АСО, които напуснаха БКП и създадоха, тогава още беше модерно, АСП, тоест Алтернативната социалистическа партия. Да, но когато АСП влезе в СДС тя набързо трябваше да си измисли и сътвори нова идентичност и тогава АСП стана Алтернативна социал-либерална партия.

По-късно животът по трудния начин научи проф Василев, че е сбъркал. След това до края на живота си той беше безмилостен изобличител на псевдодесницата, автор на брилянтни статии, но уви в началото на прехода и той се записа като част от подлостта. От тази подлост от която Иво Инджев не иска да излезе и до днес.

Защото думите му пред АСО не са думи на поканен човек, а на ангажиран с каузата човек. 

И всякакви обяснения колко е бил млад, зелен, възторжен просто не вървят. Пред очите си виждаме човек, който се опитва да блесне като политически реформатор, а най-вероятно ден по-късно разбира, че по тази писта няма да има достатъчно инерция. И заради това напуска БКП, в която е бил толкова колкото...

Заради това в следващите минути на предаването Инджев развива защитната теория, че напускането на сферата на комунизма е строго индивидуално занимание и не трябва да съдим всички бивши комунист. Бившият комунист Солженицин бил разградил моралния облик на комунизма, което сигурно ще трябва да е метафоричен скок към това как бившият комунист Инджев води битка с един паметник и сън не го хваща, нито дрямка го лови.

Мисля си, че е време левицата да прочете отново началото на прехода, защото именно там са закопани част от отговорите, които така усилено търсим днес. Десницата рови в това начало, защото се опитва да си купи от това място вечно оправдание за грешките, радикален сапун за вината. А левицата просто трябва да види от какви кошмарни варианти се е спасила, но и къде всичко е тръгнало накриво. Тя е допускала в редиците си хора като Инджев и нещо повече - оставяла ги е да заемат морални позиции, въпреки мегавиновното им минало.

Днес виждаме докъде може да стигне мерзостта на хората, които все са "толкова колкото", микробите на прехода, вечната българска болест, която трябва да преболедуваме, ако искаме да намерим истински бряг в тази буря. Но прехода започва добре за левицата. Другарите "толкова колкото" първи си бият шута.

Имало е повод за празник. 

Кой кой е в лявото пространство и защо то се напълни с кандидати?

Президентските избори в България винаги приличат на първото завъртане на перката на хеликоптер. Усеща се мощ, раздвижване и предчуствие, че ако си протегнеш главата по-високо, тя може да бъде отнесена. Точно това е президентския вот у нас - началото на политическа патаклама. Вечен катализатор за налудничави процеси. Това е аксиама. След такива избори винаги е имало пренараждане на политическата система или падане на правителството. Това гласуване е като политически блендер. Разбърква всичко и го прави на каша, а после вади на бял свят процеси, които доскоро са били невидими. С подобна картина се сблъскваме днес. Тя показва колко злокобно е състоянието на политически анализ у нас. Нима само допреди два месеца някой можеше да предположи, че лявото политическо пространство ще е пълно с кандидати, които достигат до сюрреалистичната бройка от 7 души. А бяха времена, като 2001 година, когато всички кандидати се тикаха вдясно или обитаваха наченките на патриотична сфера, изоставяйки левицата изцяло в ръцете на тогавашния кандидат на БСП Георги Първанов. Дясното беше модерно, свръхлуксозен писък на модата. Дясното олицетворяваше вечната снобска претенция за промени и глобализъм, въпреки тяхната катастрофа на местна почва, превърната в крадлива приватизация, рязане на пенсии и корупция пуснала паяжината си като раков тумор. 15 години по-късно промяната е налице. Днес лявото в неговите традиционни и нетрадиционни форми бе изпълнено с живот, пък бил той и инженерен и именно то зададе неочакваните интриги на предстоящите избори. Но преди да кажем няколко думи за левицата, нека да прелетим над десницата като над кукувиче гнездо, защото трудно ще разберем бутането в едната част без да констатираме леталното състояние на другата.

До момента трима кандидати са заявени като десни Цецка Цачева, Трайчо Трайков и Митьо Пищова. Пищова го слагаме в този списък заради признанието му, че ще гласува за ГЕРБ (Радан Кънев подкрепи Бойко Борисов за премиер, така че гласуването за ГЕРБ е дясно качество). Тази троица е великолепна метафора за дясното у нас - кандидат за мутра, бивш член на БКП и нагъл лобист за интересите на енергийните монополи. Това е лицето на комерсиалната десница в България. Нелепостта на кандидатите и тяхната карикатурност е знак за пълната доминация на ГЕРБ там. Партията на Бойко Борисов е минала като танк през десницата. И там сега няма идеи, принципи и визия, а само едно кално поле, което е било опожарено и изоставено. Десницата прилича на тъмно фентъзи-кралство, където злото е победило окончателно, а зловеща мъгла се стеле над мъртъвците и скелетите осеяли бойното поле. Половината план по окончателно подчиняване на политиката на България е била осъществена успешно. Точно заради това ГЕРБ нямаха проблем да издигнат Цецка Цачева, въпреки нейната антихаризматичност. Това е знак за победата в дясно. Пир на победителите. Кристална яснота, че орките, които са оцелели няма да имат никакъв друг път, освен да се присъединят към легиона на злото.

На фона на поразителната пустота в десницата, този път в ляво има кипеж от имена, някои от тях неочаквани, а други отдавна забравени. Лявото ври и кипи и това е оптимистичен знак, че именно там могат да се родят идеите, които да променят България. Неочакваният живот е и категоричен признак, че левицата не е подчинена, още има сили за съпротива и може да поднесе изненада. И точно, защото някои много се уплаши от лявото пространство, той се постара да го напълни с кандидати, които под една или друга форма за зависими от него, гравитирали са край политическите му телеса, а някои даже са го мляскали по устата. Точно заради това са важни тези избори - те ще дадат знак дали политиката в България ще бъде смазана от едно его и неговата присъдружна олигархия, или още не е време да погребваме надеждата за различно бъдеще.

Заради това тук ще се опитаме да каталогизираме кандидатите вляво, за да могат избирателите да бъдат наясно кой за какво се бори в предстоящия вот и дали наистина е носител на промяна или просто е пуснат като пешка в нечия чужда игра. Като кандидати на левицата тук визираме - ген. Румен Радев, Ивайло Калфин, Татяна Дончева, Пламен Орешарски, Александър Томов, Александър Каракачанов и Велизар Енчев. Каракачанов и Енчев няма да ги анализираме пространно, защото в тях има автентичен заряд, макар и да са избрали неправилните избори, за да го демонстрират. Всички останали обаче заслужават по няколко думи, защото никак не е трудно да бъде разкодирана мотивацията им за участие.

Ще започнем с Ивайло Калфин. Времето доказа, че той е свръхамбициозен кариерист, който влага цялата си душа в технологията и е абсолютно сляп за идеите. В биографията на Калфин едно до друго съжителстват вицепремиерстването му при Станишев и вицепремиерстването му при Борисов-2. Между едното и другото лежат само пет години. През тези 5 години Калфин го игра ляв евродепутат, придоби напудрения речник на брюкселската бюрокрация и дори беше кандидат на БСП за президент през 2011 година. БСП за малко щеше да се удави с политическа котва като него и да финишира трета и добре, че набързо снабдиха Калфин с ракетно гориво като Стефан Данаилов. Ламбо така добре се справи със своята роля на спасител, че Калфин щеше да стане президент, ако не бяха фалшифицираните гласове. Това го накара да повярва, че той е носител на успеха. Вероятно подобна илюзиия е причината Калфин да си въобрази, че е някаква самостоятелна сила във вселената. И след като АБВ на Първанов бе извадено като най-мощното оръжие на ГЕРБ да свали БСП от власт през 2014 година, той изцяло продаде душата си на мрака. Стана вицепремиер на Борисов и участва в безбожни решения като взимането на 16 милиарда заем и вдигането на пенсионната възраст. Калфин само носи етикета "ляв". Иначе вътрешността е куха. А и най-вероятно още е на повода на Бойко Борисов.

Татяна Дончева е другата управлявана от ГЕРБ ракета-унищожител, която цели да пусне радиоактивни бактерии в лявото пространство. Нека да припомним нещо за което скоро говорихме - Дончева е ключова част от статуквото на прехода, която сега иска да избяга с кървави ръце от местопрестъплението. Човек, който е в състояние да се разцелува с Бойко Борисов и Радан Кънев едновременно вероятно може да мине за добър дипломат, но издава и безпринципност в искрафидософски размер. Дончева е от адептите на дясната мантра, че лявото и дясно няма и вероятно заради това тя тръгна да вади от гробищата призрака на НДСВ. Вярата в призраци може и да изглежда добре във вестниците, но трудно ще донесе реални гласове. За самата Дончева също има тежки подозрения, че е кандидатура съгласувана с Бойко Борисов, марионетка с дистанционно, пратена, за да отклонява гласове.

Появата на Пламен Орешарски като кандидат беше една от големите изненади на тези избори. Само по себе си Орешарски няма почти нищо общо с левицата и биографията му на седесар ясно говори за това. Но присъствието му като финансов министър в кабинета на Тройната коалиция (той бе наричан четвъртия член на коалицията) му даде авторитет в левите среди. Неговото правителство без 2013 година беше надежда за много леви избиратели, че туморите на ГЕРБ могат да бъдат премахнати радикално от държавата, но кабинетът затъна в компромиси и страх. Въпреки това все още много социалисти пазят тениските с надпис "Шанс за Орешарски" и това може да му доведе някой и друг сантиментален глас. Което не отменя факта, че тази кандидатура няма нищо общо с лявото днес, нито пък с реалните интереси на страната. Орешарски също бе изваден като тежко оръжие за дезорганизация и разпиляване. Дали зад него наднича сянката на ДПС предстои да видим, но едва ли някой ще се учуди, ако там някъде в сенките стои и едрия силует на премиера.

Оставихме Александър Томов за десерт, за да демонстрираме, че има политици, които упорито не искат да повярват в това, че вече няма място за тях под слънцето. Томов е от тази категория. Един път вкуси парламента със  собствените си сили, но погреба всичко под тонове его и амбиция. Едва ли някой вярва и в радикален негов успех на вота или в това, че е в състояние да отклони много гласове. Но пък изпъстрянето на лявото пространство с кандидати е знак, че е положена сериозна работа, за да може да има достатъчно марионетки, които да говорят с чужд глас и да играят не тяхна партия шах.

И най-накрая стигаме до кандидата в името на който се организира това мракобесно шоу на кухите кандидати в ляво - ген. Румен Радев. Свръхнаселването на левицата с одиозни фигури е ясен знак, че авиаторът наистина е успял да хвърли в паника ГЕРБ, защото те нямат инструментариум с който да се борят с него. Не могат да му припишат политически скандали, досиета, интриги и заради това тръгнаха да се заяждат с неговите полети, които застрашавали цели софийски квартали. Долнопробна атака. Ген. Радев е в състояние да обедини левите избиратели по начин по който нито една партия в момента не може да го направи, защото той е носител на позабравените качества чест, достойноство, принципност и последователност. И заради това ГЕРБ решиха, че битката му трябва да е мъчна и неравна. Организаторите на тази игра обаче са пропуснали най-важния елемент - левите избиратели. Това са мъчениците на прехода, хора, които бяха лъгани, търгувани и обругавани, но заедно с всичко това те придобиха сетива за автентичност. Така, че когато левият избирател влезе в стаята за гласуване, той ще е наясно кой е истински и кой измислен. 

Така че мислете за дните след изборите - много измислени герои ще се запътят обратно към гробищата, откъдето ги изкараха за този нечист спектакъл.

Катастрофата с Кристалина или носни кърпички за цялото психодясно

Вече стават три години откакто БСП с огромно морално основание беше сгърчена заради абсолютно тъпия, погрешен и гаден ход с номинацията на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Абстрахирайте се от психодясната легенда за онези протести - в първия ден на възмущение на площада имаше много повече леви хора, отколкото от породата, която по-късно стана известна като "протестъри". Все пак беше 14 юни - градската снобария в петък масово се бе изнесла към спа-хотелите и курортите. Тя се завърна само, когато се усети, че протестирането може да им донесе държавни постове.

Гафът с Кристалина Георгиева и нейното катастрофално представяне е казус сравним с Пеевски. България отдавна не е е преживявала толкова голямо международно унижение и срив на своя авторитет. Още поне половин век никой няма да ни позволи да забравим какво петно лепнаха Бойко Борисов и Кристалина Георгиева на имиджа на България. Отворете туитър и четете - новият актуален виц на сезона се нарича "България".

С пускането на Кристалина Борисов българското правителство направи така, че подпечата победата на Гутереш. Всякакви уверения на дежурните десни кавали и гербаджийски подлоги, че следващият шеф на ООН ще се се казва Кристалина Георгиева се оказаха от типа, който англосаксонците наричат "brain fart".

Истината обаче е още по-тежка. С неадекватното си поведение, с безумните си ходове Борисов прецака цяла Източна Европа и я лиши от възможността да има свой генерален секретар. Безгръбначието води дотук.

Още, когато се заговори за смяната на Бокова с Кристалина Георгиева и стана ясно, че Иван Кръстев се е появил като политологичен демон в София, за да прави баналните си магии и манипулации, много хора, които пазеха утопична и идилична вяра, че Бойко Борисов ще се вслуша в здравия разум, повтаряха постоянно, че гласуването на 26 септември нищо не означава, че важните вотове започват от 5 октомри, че Бокова е единствената с реални шансове за шеф на ООН, но всуе...Срещу тях вече имаше желязна стена от бездушие, наколенки пред Меркел, психодесни стенания и доноснически оргазми.

Тогава стана ясно, че от ден номер 1 правителството всъщност работи срещу Бокова. Нейната номинация беше връх на политическото лицемерие. Издигна я кабинет, който моментално започна да саботира интересите на своята държава. Още тогава се знаеше, че представителят на България в ООН Стефан Тафров (позорно изтеглен по спешност, след като възмущението в международната организация заради това, че явно интриганства срещу Бокова кипна) ще си изяде връзките на обувките само и само да прецака Бокова. Още тогава се знаеше и, че Даниел Митов и неговото ведомство не са си мръднали и малкото кутре, за да помогнат на българския кандидат за неговата кампания. И най-накрая от ден номер 1 беше ясно, че Кристалина Георгиева е кандидат в сянка, че тя е задкулисния интригант, който отчаяно се опитва да саботира Бокова. Това нашите психодесни няма да го признаят, но преди няколко дни изданието "Политико" обяви, че Кристалина Георгиева е водила "кампания в сянка" в течение на 18 месеца. Сенчестия кандидат. Задкулисния кандидат на интригантските опорни точки.

Когато се разбра, че и кръгът "Капитал", тоест медиите на "Америка за България" участват в заверата, тогава вече окончателно стана ясно, че България е на път да си направи харакири на международната сцена.

Ето ви няколко заглавия.

"Медиапул"

"Анализатори: Кристалина Георгиева може да промени играта за ООН".

"Дневник"

"В ООН мнозина мечтаят за битка Георгиева срещу Гутериш"

Заглавията показват само едно. Най-зализаната олигархическа преса у нас напълно забрави позите на сериозната журналистика и се превърна в месомелачка на мозъци. Толкова възбуда, страст и манипулации, за да се създава героична аура на Кристилани бяха изхабени, но за какво...За девето място. Всички знаеха, че тя ще бъде някъде там.

А може ли и някой да ми посочи поне една успешна политическа акция на Иван Кръстев? Едно е да пишеш тежки статии и да се правиш на величав експерт, друго е да правиш политика в реални условия. Кръстев се оказа един алхимик на свободна практика, шарлатанин, политическият аналог на телефонните измамници. И в мига в който се появи информация, че той е задкулисния гуру на Борисов, целият народ трябваше да колективно да измете тази власт от нейните окопи.

Когато на пети октомври Кристалина остана 9-та, системният изнасилвач на българския език Цветан Цветанов тръгна да замазва: "Всички може би носим донякъде вина за това, че не се консолидирахме и че нямаше единност по нашата номинация".

Нямаше единност? Ами ти сериозно ли говориш? Номинацията на България винаги е била Ирина Бокова, а Кристалина беше само номинация на организираната престъпна група овладяла властта. Тя заради това направи и невъзможното да препъне Бокова, защото в нейно лице имаше независим човек с международен авторитет, на фона на който несъстоятелната мутренска власт у нас щеше да лъсне като пот по главата на премиера. България самичка се закопа в този гроб, а след провала на Кристалина цялото психодясно тръгна да се самоубеждава, че България просто нямала шанс. Българският десен вече е единица мярка за тъпотия.

България имаше шансове, но единствено с Бокова. Видя се, че когато тя остана без подкрепа от кабинета, със собствени усилия, успя да се класира втора. Този резултат е лично неин, тя го завоюва с нож в гърба и след опит ръцете й да бъдат вързани. Бокова победи в най-важната битка - тя показа, че гербаджийската клика е неадекватна, нелепа, смешна, провинциална и безсмислена. И се записа със златни букви в българската история. Тя свали маската, разрита лицемерието и накара властта да пищи като лунатик, който сънува кошмар.

Само на това пищене можем да отдадем бесноватите думи на Борисов, когато го притиснаха с въпрос за оставката и неговата отговорност в катастрофалния гаф. "Не подавам оставка заради комунистическа фамилия", изсъска той пред медиите.

Когато е притиснат в ъгъла Борисов се разпада. Позата на шоумена напълно изчезва и остава само стреснатата мишка, която се опитва да се купи още няколко дни политически живот. Борисов носи персоналната отговорност за тази катастрофа. Именно той разби самолета на българската димпломация. Даниел Митов беше просто изпълнител. Което не означава, че той не трябва да подава оставка. Всички трябва да си ходят.

Между другото - в окото на бурята и Митов се опита да си купи индулгенция пускайки поразителен саттус във фейсбук. Трудно ще намерите енергия да го прочетете. Но си струва да отбележите едно нещо като фраза: "Също така съжаляваме, че няма и да е жена (следващия генерален секретар на ООН), както някои държави, постоянни членки на Съвета за сигурност, уверяваха, че държат да е жена и да е от Източна Европа".

Ах, те го били уверявали! Ах, той се чувствал излъган! Ах, бедният дипломат, прелъстен и изоставен на суровите геополитически ветрове! Това е тонът на лакея, който се страхува, че ще го уличат в съучастие. Митов показа, че България няма никаква дипломация и се опитва да изклинчи от своята отговорност за катастрофата. Няма как да се случи. В Туитър го сравниха с пудел и то чужденци. А според мен това си е направо комплимент.

И най-накрая - чудно ми е с какви очи Георгиева ще се върне в ЕК? Хубавото в нейната катастрофална номинация е това, че поне се разкри как 18 месеца е водила задкулисна кампания, изпълнена с медийни интриги и доносници. Поведението на българската десница също беше показателно. Те толкова ненавиждат страната си, така мразят този народ, че са готови да работят за чужди интереси само и само да удовлетворят низките си страсти. Толкова много маски паднаха, че политическата епоха на България вече ще се дели на - преди и след катастрофата с ООН.

И, моля ви, кажете ми - много ли ще плаче Евгений Михайлов, ще лее ли сълзи Методи Андреев, когато Бокова стане заместник на Гутереш? Ще трябва ли да внасяме допълнително носни кърпички, за да покрием нуждите на цялото психодясно?

Страната на огледалните образи

България е страната на огледалните политически образи. Тези образи се презареждат взаимно и от години играят една толкова опротивяла, втръснала и опасна игра, че предизвикват гадене у средностатистическия телевизионен зрител, който е дори у дома си, става жертва на тези медийни пепелянки.

Именно това се случи пред очите ни вчера. Появяват се патриотите в парламента и вкарват чисто предизборно поредният законопроект с който се опитват да забранят новините на турски. Честно казано тази тема е много страстна, но да се занимаваш с нея днес в разпадаща се България е все едно да се чудиш какви дръжки да сложиш на вратите докато ураган ти отнася покрива. На всички им стана ясно, че това е поредната предизборна заигравка, хора върху елементарните политически страсти и заради това парламента отложи всякакви такива законопроекти за далечното следизборно бъдеще.

Но уви, когато някой призове демон, връщане назад просто няма. Няколко часа след това огледалния образ на патриотите ДПС се възползва от случая. По абсолютно същия безобразен начин с блясък в очите, ДПС се възползваха от ситуацията и дръпнаха мелодраматична декларация. Парламентарен емоционален рекет. Обявиха, че заиграването с патриотарите унищожавало мостовете към тях. Това всъщност беше предупреждение към ГЕРБ, но и поредния предизборен знак към избирателите им - "само ние ви пазим в този студен и безмилостен свят".

Това е политика на страха. Трагедията на политиката, правена по български. Съществуването на Патриотичния фронт е ежедневна печалба за ДПС. И обратното.

Подобен огледален танц обаче е разрушителен, защото не води към нищо хубаво. Това е хоро, което се играе в минно поле. Само, че екшънът е почнал толкова отдавна, че всички са претръпнали от мисълта за евентуалния ужас и неочакван край. Защото е необходима само малка искра един път и от предизборното шоу няма да остане нищо смешно, защото мините вкупом ще гръмнат. 

Огледалните образи обаче тогава ще се правят, че това не е по тяхна вина...

Как ГЕРБ все "обективират" преди избори

След грандиозния пиар на Меглена Кунева през юни месец тази година, която събра над 12 хиляди учители в зала "Арена Армеец" (гордостта премиерска), Бойко Борисов изригна по повод на едно от посланията на срещата. Кунева опиянена от своето шоу обеща 10 процента увеличение на заплатите. Вестниците гръмнаха с тлъсти заглавия. Новината обиколи медиите по бързо от светска репортерка благотворителен коктейл. Еуфорията обаче бе посечена от мрачната поява на Дарт Вейдър, пардон, на Бойко Борисов.

Брадясал и ядосан той изсъска пред журналистите: "Никой не е обсъждал с мен увеличение с 10% на учителските заплати и не е ясно има ли в хазната пари за такова увеличение". Нещо повече - министър-председателят веднага изчисли, че на 2 милиарда бюджет 10 на сто са над 250 милиона лева и скръндзаво добави, че всички министри си пожелавали двойно и тройно увеличение на заплатите на своите служители. Това обаче не звучеше поощрение, а като мъмрене. Пак се опитваха да изтръскат бюджета Му. Той заради това бе намръщен и гръмотевичен като яростна пролетна буря.

Минаха по-малко от четири месеца. 

Есента се настани в пейзажа наоколо, листата на дърветата меланхолично започнаха да падат, а президентските избори потропаха на вратата.

Изведнъж, буквално дни преди преди старта на кампанията от Министерския съвет неочаквано дойде новината - правителството щяло да отпусне още 223 млн. лв за образование. Това се случи след среща, която нито беше анонсирана предварително, нито някой знаеше за нея. Изведнъж мечтаните 10 процента увеличение се материализираха като някакво чудо.

Не напразно дори и дежурните по любов медии не можеха да подминат факта, че това се прави брутално и нагло преди точно преди изборите. Когато вотът беше далече Борисов приличаше на дикенсовия чичо Скрудж, когато датата на гласуването наближи изведнъж видяхме чудодейна трансформация - стиснатия и кисел управник се превърна във феята на парите. И вън от шегата подобно поведение е цинизъм. Защото едва ли има власт, която не е искала да си купи влияние по тази начин, но ГЕРБ вече го правят безпардонно и нагло. И без да се изживява като Ванга човек смело може да предположи, че в оставащият месец от кампанията Борисов няма да спре да говори за тези пари. Навремето не спря да мели за увеличението на пенсиите, което, между другото, Тройната коалиция беше подсигурила. Нашият любим персонаж, където видеше микрофон изпадаше в истеричен пристъп за тези пари все едно той ги вади от джоба си. А най-накрая, когато ги даде, почна да съска, че пенсионерите поне по един бонбон можели да почерпят. Това е манталитета. Това е положението.

Министър Меглена Кунева пък побърза да се закачи за влака на феите раздаващи предизборно пари. Тя се отчете със сюрреалистично изявление: "Правителството обективира оценката, че образованието е приоритет".

Тя така и не намери време да обясни обаче как така правителството обективира точно преди изборите, а не четири месеца по-рано. Не се ли проточи много това обективиране на процесите? Вицепремиерката остана няма и най-очевидното обективиране - това, че не образованието е приоритет, а опитът да бъдат купени гласове и влияние с пари на държавата. Кунева не обича да обективира по тази тема, защото ще развали цялата завера.

Трудно е някой да каже лоша дума срещу даването на повече пари за образование. Въпросът е, че направено по този обективиран начин, това се превръща в част от проблема на държавата. Имаме категорично срастване не на една партия с държавата, а на едно свръхраздуто его. Не знам колко често обективира то, но един ден, когато се пише черната книга на управлението на ГЕРБ трябва да се преброят всичките им опити преди избори да си купят платена любов от електората.

И всеки, който се е почувствал възхитен или обнадежден от това обективиране, трябва да е наясно с друго. ГЕРБ не са партия, която изпълнява обещания. Те отдавна са разбрали, че в разпарчетосания свят на българската публичност единственото важно е какво обещаваш, а не какво реално правиш. Обещаването се изплаща днес, а правенето я донесе полза в бъдеще, а не донесе. А пък, ако някой, който помни какво е обещавано, започне много да се обективира - тогава винаги може да се измисли някой скандал с досиета, ченгета и всички медии като кучето на Павлов ще почнат да слюноотделят възхитено с възклицания и край на всякакво обективиране, сбогувайте се с обещаните милиони.

Та - порадвайте се този предизборен месец на новата фея на обещаните пари, която идва в лицето на Бойко Борисов. Че след изборите - намръщеният скръндза ще се завърне със страшна сила. 

Обективирано ви го казвам.

Цецка - марионетката на Бойко Борисов

Дори и Росен Плевнелиев със своите карикатурни действия не успя да се изгаври с президентската институция така както направи Бойко Борисов с една-единствена реч. От близо месец ГЕРБ съвсем целенасочено се опитваха да превърнат номинирането на своя кандидат за президент в бутафорно риалити. Контролирано се изпускаше информация, а още по-контролирано Цветан Цветанов обикаляше телевизионните студиа, за да изнасилва българският език на живо. В крайна сметка политическата интрига около кандидата съвсем изчезна, а нелепицата заприлича на игра на "тука има, тука няма" или на запотено търкане на талонче, което обещава грандиозни печалби. В крайна сметка цялото това напъване роди Цецка Цачева. Нацията не знаеше дали да вярва на ушите си и как да си избоде очите.

Начинът за нейното коронясване като майка на нацията обаче беше като подпалване на президентството. Описа най-популярните си лица и обяви колко са му ценни те и как не иска да ги хаби за президенството. По тази логика последна остана Цецка - лузърът, изтеглил късата клечка. И вицеадмирал Пламен Милушев, за който се надавяма до края на кампанията Борисов да разбере, че фамилията му е "Манушев". Това е автентичен саботаж на президентската институция, политически тероризъм, облечен в хулигански речник и дежурно ръкопляскащи активисти.  Коронясването на марионетки е висша политическа подлост. Цецка Цачева ще бъде продължение на Бойко Борисов, нещо като негов клонинг, лакей за бърза употреба. Това е гавра не само с държавата, а с принципа на разделение на властите.

След като два месеца дуото Цветанов и Борисов говориха самоизключващи се неща за техния кандидат за президент, в крайна сметка от излиянията на премиера се разбра, че кандидатът им трябва да е перфектно запознат със законодателството и трябва да може да си комуникира сериозно с Конституционния съд. Такава реплика може да мине само в държава без памет. Защото Цачева е така запозната със законодателството, че бе основно действащо лице в мръсната афера "Мери Джейн" преди 6 години. Тогава с подписа на Цачева в "Държавен вестник" бе публикувана лобистка законова поправка, без да е гласувана от Народното събрание. Текстът узаконяваше рекламата на наркотични вещества, а според запознати това пряко облагодетелстваше производителя на водка "Мери Джейн".

Цачева е човек без самостоятелна политическа биография и без категорични мнения по нито един въпрос. Тя е метафора на цялата аномалия "ГЕРБ" в държавата и ролята й на изпълнител започна все по-често да дразни електората. Кулминация на това стана освиркването на Цачева на събора в Рожен преди няколко месеца. Освиркването стана спонтанно и бе един от малкото автентични изрази на отвращение от състоянието на тази държава. Точно тогава се заговори, че ГЕРБ смятат да покрият Цачева за няколко месеца, но се оказа, че наглостта им минава всякакви предели.

Номинацията на мис "Мери Джейн" обаче представлява плесница и в лицата на всички онези, които халюцинират мажоритарния вот като изправител на всички земни беди. Само преди седмица едно изследване на "Екзакта" показваше, че 51 на сто от хората щели да гласуват за кандидат на ГЕРБ. Без дори да знаят кой е, без дори да се наясно, че това е Цачева. Какво правим с България в този неин стихиен и мрачен вид? България на тези, които биха подкрепили възторжена марионетка на Борисов без да се замислят, че това е пълно обезличаване на институцията. 

Тотален цачевизъм на здравия разум.

Преди няколко месеца Борисов обяви в едно телевизионно предаване: "В сегашната ситуация преосмислям кандидатурата. Ако трябва да бъде описана с една дума - не трябва да е с много образование...". Цецка Цачева би трябвало да избяга с писъци от подобна номинация, ако в нея имаше политическа чест.

Но в държавата на Борисов дали някой изобщо е запазил такава?

  

Кандидатът на ГЕРБ - лицето на мръсотията

Тези дни най-влюбената в правителството социологическа агенция "Екзакта" пусна любовна ода под формата на проучване. Там вдъхновено се твърдеше, че 51 на сто от анкетираните биха гласували за "кандидат на ГЕРБ". И няма никакво значение, че не му знаят името, биографията, политическите възгледи и общественото поведение. Ако в друга държава социолог получи такъв резултат сигурно би се хвърлил от десетия етаж в знак на отчаяние и тъга. Това е знак за политическа пустош, а не за общество.

Разбира се, да вярваш на "Екзакта" е все едно да вярваш на телевизионна врачка. Проблемът тук е друг. Дали социологията не служи като активен начин за търсене на алиби. Завишават резултатите на ГЕРБ отсега, за да може народът да е подготвен за поредната гигантска манипулация, която се готви.

От 2011 година досега ГЕРБ никога не са печелили избори по честен начин. Тяхната изборна машина просто се усъвършенства от вот на вот, а тъжният пик на процеса видяхме в "заложническата драма" в зала "Арена-Армеец" миналата година. Това вероятно е една от причините ГЕРБ да не бързат с обявяването на име. Те трябва да смажат схемите, да разтворят портфейлите, да се свържат с местните гаулайтери и едри бизнесмени. Подобни начинания изискват дълго време за подготовка, а се говори, че преговорите понякога са по-тежки и от изборите за нов генсек на ООН.

В крайна сметка в мига, когато лузърът, изтеглил късата клечка бъде обявен като кандидат за ГЕРБ, за тази партия всякаква политика, идеи, анализи, ще престанат да имат значение. Ще са важни само финансовите потоци и пренаписването на протоколи.

Във всяка друга държава най-голямата партия щеше да бъде притискана да извади кандидат по-рано, да защити политиките си и своята визия. Само че у нас влюбената социология е съучастник за зловещата машинация. А ГЕРБ правят всичко възможно да изстискат идеите, да смажат политика и да превърнат вота в едно байганьовско упражнение по фалшификации. В този смисъл вече отдавна няма значение кой ще е кандидатът на ГЕРБ. 

Отсега е ясно, че той ще е лицето на цялата тази мръсотия.

Кога най-накрая ще открият руската следа в развода на Брад и Анджелина?

Разводът на Брад Пит и Анджелина Джоли оттекна по целия свят като взрив от атомна бомба над Хирошима. Това беше ритник в топките на западния свят. Изстрел в сърцето на Холивуд. Тътен в основите на англосаксонската цивилизация. Срязване на вените на евроатлантическите ценности. Земетресение от 10 по скалата на светските репортери и 11 по личната скала на Мон Дьо и Евгени Минчев. Новината за края на Бранджелина завари цялата планета неподготвена. На мястото на пиара на ГЕРБ щях да се опитам да измъкна още една седмица в бавенето на кандидата за президент, ако изобщо има такъв. Извинението е перфектно - цялото човечество страда, а вие искате ние да се занимаваме с дребнотемия.

Разбира се, веднага се появиха индивидуалните дисиденти, които не искаха да проумеят какъв тътен на историята се случва пред очите им. Някой написа, че е очаквал развода, защото Анджелина отдавна се е изнасяла на части от семейството - първо гърдите, след това яйчниците...Във фейсбук се завъртя черният афоризъм: "Новината за развода на Бранджелина е опустошителна", казаха хората от Алепо". Други се затюхкаха как ли Брад и Анджелина ще разделят децата и дали делбата ще бъде политическа коректна. Трети се питаха как ли ще реагират бежанците като разберат, че и последният им шанс за убежище се разпада.

Това, което обаче никой не схваща е, че този развод има пряко отражение върху българския политически живот. Образите на Брад Пит и Анджелина Джоли отдавна са изписани върху ДНК-то на нашите кавги, спорове и страсти. Трябваше ни обаче гръмотевична раздяла, за да можем да се насладим напълно на тази истина.

За първи път образът на Брад Пит се развъртя из нашата политика преди около шест години. Тогава бившият министър на финансите Симеон Дянков, долетял като неолиберално бедствие от Запад, замразител на заплати и пенсии номер 1, обяви, че Сергей Станишев е съсел. Защо бе решил да се съизмерва по красота с настоящия лидер на ПЕС е твърде дълга и скучна тема, защото в онези размирни дни Станишев беше универсалният сапун за политически грехове на новата власт. Но Дянков не спря само до атаката на конкуренцията, а след това обяви: "Ами аз съм хубав. Приличам на Брад Пит, но с очила".

Нацията изтръпна. Ако Брад Пит поне малко докарваше на вид като Симеон Дянков сигурно никога нямаше да му дадат ролята на Ахил от "Троя". Виж за ролите на масови убийци със садистични усмивки винаги щяха да го канят. Образът на този Брад Пит трайно разстрои колективното несъзнавано на народа. Защото се получи малко като в онзи виц в който над двама овчари на своята метла прелетяла една проскубана, опърпана и мърлява вещица, и единият от тях изфучал: "Пфуу, каквато ни държавата, такъв ни е и Батмана". Същото стана с нашия първи Брад Пит, прочул се основно с профукването на фискалния резерв, с местенето на едни пари от Здравната каса неясно къде и с телевизионните си хъмкания, в които се долавяше садистична радост от потресаващите рестрикции и замразяването на доходите. Уви, този холивудски красавец остави след себе си по-скоро противоречиви сигнали на женския фронт. И до днес като градска легенда се разнася историята за това как неговата собствена Анджелина Джоли (съветничката му Ирина Велкова) един път е влетяла в кабинета му с репликата: "Мони, цункай Джиджи". Джиджи уви обаче не била модел на "Плейбой", а кученце порода чихуахуа. И Мони Пит май се е поддал на чара на кучето. Заради това бързо зачезна от светския блясък на българската политика. Ролята на Брад Пит просто не му пасна напълно. Вероятно очилата са му пречили. Но идеята за американския красавец остана в българската политика като траен символ.  

Много фенове на ГЕРБ днес биха оприличили на Брад Пит премиерът Бойко Борисов. Ако човек чете коментарите на страницата му във фейсбук ще си помисли даже, че нашия герой е задминал холивудеца поне с три обиколки. Можем да си поиграем с този образ. Подобно на Брад и Бойко Борисов изгря в дясното пространство на България и стана звезда за броени минути. Най-снимания, най-желания, с най-големия мускул. Трепет за репортерките. Блян за телевизионните водещи. Сърдечна тръпка на Люба Кулезич. И заради това забърса най-готиното гадже в дясно - Реформаторския блок. Но перипетиите по свалката бяха дълги. Защото реформаторите са същинска Анджелина Джоли - психарка с неясни желания, наченки на шизофрения и неистово желание да се правят на по-добри отколкото всъщност са. То заради това парламентарната и политическата афера между тях беше буреносна. То не бяха тросвания, подозрения за изневери с АБВ, скандали за съдебната реформа, домашни свади за държавни назначения. И точно както Анджелина по някое време реши да се отърве от гърдите и яйчниците, за да бори превантивно рака, така и понякое време ДСБ си тръгна като ненужен яйчник от флирта, но пък остана да се върти наоколо за всеки случай. 

А нима Слави Трифонов не се опитва да се прави на Брад Пит с дъх на чалга и аромат на Учин дол. Разбира се, проблемът в неговата фантазия е това, че той смята, че целият български народ може да бъде неговата Анджелина, прелъстена с референдум, скъпа дрънкулка с неясна употреба. Покрай истинския развод на Бранджелина излязоха едни меганеприятни неща за Брад - че се натряскал на някакъв полет, че се държал агресивно с децата. Образът е повече от метафоричен. Просто съберете сили и изгледайте едно предаване на Слави - там вечно се чете конско, някакви хора с черни костюми се мръщят на народа, гледат заканително, сумтят махмурлийски. Там, където май някога имаше смях и забавление, сега вечно дефилират намръщени чичковци, които те гледат така все едно всеки момент ще ти отвъртят някой шамар. Това е тъмният Брад Пит на България, дано народната Анджелина Джоли се сети навреме да избяга от този предизвестен кошмар, който ще завърши със сълзи, крясъци, кавги и строшени чинии.

Изобщо Бранджелина се оказа архетипен образ в който можем да припознаем всеки процес в околната действителност. Но все пак ми се струва, че психодясното изпусна идеален момент да прозре кремълската ръка в разпада на звездната двойка. Вероятно и то (психодясното) е така замаяно от прет-а-портето на Брад Питовци у нас, че вече изпуска брилянтни шансове. Кой, кой, кой, ако не Чудовището от Кремъл стои в разпада на този брак. Това можеше да се разиграе като драматичен сюжет. Путин отвлича Анджелина и я завлича в своята червена Троя, а сега силите на цар Агамемнон, разбирай НАТО, трябва да си върнат хубавата Елена. Заради това в този текст ще си позволя аз да съчиня декларацията с която моментално трябваше да излезе Протестна мрежа. Но Асен Генов търси упокой в Кришна, Антоанета Цонева си мечтае как оглавява кабинета на бъдещия президент Трайчо Трайков, а останалите прогресивни сили са заети с писане на нови проекти за "Америка за България" и проспаха този грандиозен акт от хибридната война. Ето защо изтърваха да напишат ето това: 

Декларация на Протестна мрежа

На 20 септември стана ясно, че Анджелина Джоли и Брад Пит подават молба за развод. Новината е още по-шокираща, защото бе обявена в светлината на изявленията на депутатът от "Единна Русия" Пьотр Толстой, че Русия ще изкупи България. За нас е абсолютно неопровержим фактът, че двете събития са хибридно свързани и са част от план за разгром на демокрацията.

В унищожаването на най-звездния брак на западната цивилизация отдалече си личи почеркът на Кремъл. Настояваме светът да осъди това поредно посегателство срещу демократичните ценности. Още откакто Кървавото чудовище нахлу в Крим, ние знаехме, че следващата му цел ще е Анджелина Джоли. Но предупрежденията ни останаха нечути, а медиите-бухалки стъпкаха протеста ни в ирония и жлъч.

Разводът на Брад Пит и Анджелина Джоли представлява заплаха за западната цивилизация, предизвиква медиен трус в САЩ и нашите началници ни бавят поредния грант, което е ясно доказателство, че тази раздяла е активно мероприятие на КГБ.

Настояваме Държавната агенция „Национална сигурност” внимателно да проучи детайлите около този развод и да излезе с доклад има ли данни за намеса на Кремъл в развода на звездната двойка.

Призоваваме Росен Плевнелиев да изнесе нова реч пред обичайните четирима души в Европейския парламент пред които говори и да потърси сметка лично от президента на РФ Владимир Путин къде е бил във въпросния ден.

Ситуацията е взривоопасна. Нуждаем се от непоколебим евроатлантизъм, за да спрем поредният пик на хибридната война срещу нашите ценности. Ние сме на своя пост. Призоваваме всички на флаш-моб пред американското посолство (онова място, където раздават хонорарите) в подкрепа на семейните отношения в Холивуд. Нашите плакати ще гласят: "Анджелина, Кремъл ти мъти главата!" и "Върни се при Брад, а не отивай при Влад!"

Винаги на пост за евроатлантическите ценности!

Ех, светът губи, че не познава политическите особености на българската душа. Губи великолепно шоу и екстремни преживявания.

Българската Бранджелина обещава да бъде дълга и вечна.

Пьотр Толстой като огледало на българските демони

Всеки руснак със стратегия за придобиване на известност, вече е наясно какво трябва да прави. Достатъчно е да намери подходяща платформа (социална мрежа, телевизия, статия, а дори и просто разговор на висок глас в ресторант), за да каже нещо шеговито или не чак дотам за България. В самата Русия няма да му обърнат никакво внимание, но в България като минимум му е гарантиран парламентарен дебат и гневни декларации, присъствие на темата във всички сутрешни блокове, специално изявление на премиера, неодобрителен статус във фейсбук от външния министър и обилно слюноотделяне на всички психодесни публицисти. Точно по тази схема само за 24 часа даже и кокошките на село научиха името на Пьотр Толстой, депутат от "Единна Русия" и потенциален заместник-председател на Руската дума. ГЕРБ му посветиха декларация, а Иво Инджев дори душевен оргазъм.

С какво се провини този руснак? В кратко интервю пред БНТ, точно в деня на изборите в Русия, на въпрос на БНТ дали ще води доброжелателна политика към България, Толстой отсече: "Разбира се. Просто ще я купим цялата. Половината от крайбрежието вече купихме". Репликата е хулиганска, глупава и абсолютно неприемлива. Но все пак, за да бъде оценена правилно трябва да се познава и човека, който я произнесе. Опасявам се, че мнозина от коментиращите за първи път чуха името Толстой (дайте да бъдем честни, една част от тях даже и за писателя не знаят), когато видяха изявата му БНТ. И, разбира се, пропуснали са голямо шоу. Толстой е известен телевизионен журналист, водещ на предаването "Время покажет" (Времето ще покаже) по Първи канал. Неговият стил е радикален, саркастичен, хулигански и провокативен. На моменти е дразнещ, но друг път неочаквано дълбок. С други думи ще е голяма грешка журналистическите изявления на Толстой да бъдат тълкувани като проявление на някаква необичайна враждебност или откровена наглост. Слагането на корона на глупостта я прави да изглежда важна в собствените си очи. И този урок в България от времената на прехода май никога не успяхме да го научим докрай.

Покрай аферата "Толстой" се случи и един мини-провал на българската журналистика, но това вече е толкова системно, че едва ли някой забелязва. В окото на бурята, в разгара на скандала нито една телевизия не се сети да потърси Толстой, за да обясни думите си, да каже какво е имал предвид. Това няма как да отмени първоначалната реплика, но по правилата на журналистиката и обвиненията би трябвало да получи право на мнение. Но и парламентарните скандали, както и безкрайните телевизионни говорилни се случиха без някой да се опита да чуе мнението на новия демон в съзнанията на колективното кукудясно у нас. Едно-единствено издание намери Толстой за коментар и там той вече беше на висота. Заряза високомерните изцепки, отърва се от позите и иронично отвърна: "Да се извиняваш за шега, дори за български политици, е малко прекалено".

Тук стреличката му вече попадна на точното място. Защото тези думи на Толстой са дори по-изобличаващи от първата му реплика. Първата му беше просто израз на тъпо хулиганство, а втората вече е премислена бухалка по черепите на тези, които се опитаха да го сатанизират докрай.

Всъщност големият въпрос не е защо един руски депутат си е позволил да се шегува тъпо, а защо България е удобна мишена за шеги. Съществуването в нашата самозатворена реалност от крещящи заглавия и телевизионно безвремие ни пречи да видим, че България отвън изглежда като карикатурна държава без елементарна самостоятелност на политическите действия. Все пак само у нас могат да се появят "либерални" анализатори, които да твърдят, че страната ни е твърде малка, за да има собствени интереси и единственият начин да имаме самостоятелност е да отстояваме интересите на големите общности към които принадлежим. Което преведено означава - ние нямаме интерес, интересите на НАТО и ЕС са нашите единствени възможности да постигнем нещо. Имаме и премиер, който действа изцяло в съзвучие с подобна доктрина на пълното лакейството. Един ден Бойко Борисов се изживява като геополитически балансьор, в друг ден решава да си говори с Путин по телефона, а трети път дава загрижени интервюта как не е съгласен с европейските политики по определени теми. Тази мачовщина обаче е само за местна употреба. Данните от гласуванията на Европейските съвети показват, че всеки път българският министър-председател чинно е подкрепял политиките срещу които след това недоволства. Изобщо имиджът на България е на толкова ниски нива, че всеки чужденец може да ни вземе за мезе. Бил той с фамилия Толстой, или пък с нещо по-евроатлантическо като име. Българската външна политика е в руини. България стана страната, която се опита да саботира собствения си кандидат за ООН, и в то името на интереси, които нямат нищо общо с националния просперитет. А най-лошото от всичко е, че липсата на международен имидж вече води дотам, че страната ни става обект на вицове и на шеги. По-лошо от омразата е само тоталното пренебрежение. Проблемът е, че всички, които започнаха да късат косите от репликата на Толстой, не биха реагирали, ако подобно отношение идваше от друга страна. И точно заради това ситуацията с руснака напомня на спектакъл на абсурда. Хорът на крякащи негодници изведнъж изви патриотичната песен. Снобите, чийто основен повод за гордост е, че отдавна не са стъпвали на Черноморието изведнъж започнаха да плачат заради руските туристи. Този танц на подлеците и символ на всичко най-лошо, което те задушава в България. 

В ситуацията с Достоевски (един телевизионен водещ изрече точно така фамилията на Толстой) има и друг ироничен елемент. Най-остро, гневно и яростно на идеята, че България ще бъде изкупена от руснаците реагираха точно онези, които от две години насам обясняват, че Русия всеки момент ще фалира и ще се срине в огромна икономическа пропаст. Все пак и ние четем десни анализатори у нас и знаем с какво ни пълнят главите от доста време. Чакаме всеки момент бунт на гладните в Москва, а гневни тълпи ще нахлуят в Кремъл, за да изнесат Путин на ръце и да пируват с неговите останки. Русия трябва буквално утре да се продъни вдън земя, да остане без пари, да затъне в сирийските пясъци, да се разцепи на стотици части и напълно да изчезне от картата. Как така държава, която едвам крепи глава над водата, ако четем текстовете на Илиян Василев, ще има средствата да ни изкупи? Това поставя остро въпроса дали тези, които са готови да раждат по три текста на ден вярват на собствените си теории. Ако вярваха естествената реакция на думите на Толстой нямаше да бъде гняв, а само присмех в стил "елате да купувате де, да видим откъде ще вземете пари". Истеричната реакция на думите на един скандален шок-водещ обаче издадоха, че грантовите анализатори не искат да приемат на доверие дори собствените си текстове. Един руснак каза, че ще идват да изкупуват земя и те веднага зарязаха собствените си писания, за стенат от морално възмущение и да се търкалят на земята в лека форма на ужас. Коя Русия е истинската? Тази, която всеки момент ще потъне подобно на Атлантида или тази, която е в състояние да дойде тук и да купи държавата? А може би и двата образа са просто огледални хиперболизации на еднакво неприятни състояния - фанатичната русофобия и геополитическото гаменство? Но е важно да направим този извод - десните шамани не вярват на собствените си послания. Следващият път като четете статия за морала, правилата и благородния капитализъм да сте наясно, че отсрещната страна ви продава топъл въздух.

Казусът "Толстой" обаче не спира дотук. Той има още по-сардонични измерения. От две години насам една група от градски сноби упорито се дави в собствената си ксенофобия и параноясва от броя на имотите на руснаци в България. Ако направите проверка ще видите какви теории са развити по тази тема. Нещо повече - появяват се подозрения, че руснаците съвсем целенасочено инвестират в имоти и земя, нещо като създаването на фронтпост, който да превърне България в нов Крим, където зелените човечета ще нахлуят коварно. И, разбира се, тази теория е продукт основно на хората, които бяха най-големите радетели на това земята свободно да се продава на чужденци. Това е иронията - да видиш как една група от хора в момента е в параноя заради собствените си действия във виновното минало.

Още през 2004 година, когато се заговори за промяна в конституцията, която да позволи продажбата на земя на чужденци, защото така искат от ЕС, БСП предлагаше земя да може да се продава само на граждани на ЕС. Тогава десницата съскаше злокобно и наричаше подобно предложение "антиевропейско" и "антипазарно". За тях тогава беше важно да оставят възможност и американци да купуват земя, защото тогавашната политкоректна фантазия беше как американците идват с огромни инвестиции. Нещо повече, когато през 2013 година по предложение на "Атака" бе гласувано удължаване на мораториуама за продажбата на земя на чужденци, Реформаторския блок свика протест срещу него. "Днес виждаме, че в Народното събрание се състави коалиция против Европа, против свободата и против българите", пишеше в декларацията им тогава. Какво нещо, а? Продажбата на земя на чужденци за тях беше равна на свобода.

Днес тогавашната им позиция вече им изглежда нелепа, иначе няма как да си обясним воплите откъде-накъде се позволява на чужденци извън ЕС (разбирай руснаци) да придобиват имоти и земя от нас. Късно е, либе, за китка. Дали ще дочакаме обаче поне веднъж признание, че позицията на БСП беше правилна. Ако бяха слушали БСП днес психодесните щяха да спят спокойно. Но когато човек не прави политика, а преследва въображаемите си демони, винаги катастрофира насред път. Ленин имаше една статия „Лев Толстой като огледало на руската революция”. Ако беше жив сега трябваше да напише продължение: „Пьотр Толстой като огледало на българските демони”. 

Историята просто обожава подобни шегички.

Бокова и маймуните на клона на властта

Като човек, който не може да понася това правителство, мога само да се радвам, че кабинетът на Бойко Борисов направи катастрофалния гаф да номинира Кристалина Георгиева. Това е началото на края на харизмата, на партията му, на цялата организирана престъпна група, която е овладяла властта.

Номинацията на втори български кандидат ще бъде разглеждано не като морален акт както си го представят местните луди, а като върховна интрига срещу всички останали участници. По същество кабинетът действа като съучастник на небългарски кандидатури и в пълна зависимост от чужди интереси. Това е танц с голи ходила върху остър бръснач. Борисов практически е свършен. Собствените му съюзници, тези, които го върнаха на власт, ще се обърнат срещу него, когато стане ясно, че въжето се е затегнало около шията. Те ще са първите, които ще хвърлят съчки в огъня и ще се хилят гръмогласно, когато замирише на препечено месо.

Но това не ме радва. 

Ни най-малко. 

Защото петното е не само върху Борисов, а върху цяла България. Защото тази власт със своята гигантска неадекватност направи така, че България се превърна в посмешище и на кокошките. Утре никой няма да си спомня кой е бил премиер, но всички ще помнят, че България се е издънила гръмогласно и и пропиляла всичките си шансове за години напред. Защото поне още век българин няма да има никакви шансове да получи международен пост. И това е заслугата на ГЕРБ/Борисов. Те лишиха държавата от великолепна възможност.

Няма как човек да тържествува, когато види докъде е доведена страната ни. Дипломацията ни е в плен на чужди интереси, премиерът ни е марионетка, а еврокомисарят ни със страст участва в чужди схеми, насочени срещу България. Това е един спектакъл на продажниците, шоуто на лакеите.

След унищожителното решение представителите на ГЕРБ започнаха да твърдят, че България има само един кандидат и това е Кристалина Георгиева. А само допреди няколко дни Бойко Борисов се биеше в гърдите, че прави всичко възможно Бокова да стане шеф на ООН. На кого да вярваме - на ГЕРБ от днес или на Борисов от вчера. Тези наистина ни мислят за маймуни. Или, което е по-вярното, те самите са маймуни на клона на властта и ни се плезят неприятно със своите позиции и откровени лъжи.

През 1940 година България се присъединява към Тристранния пакт. Решение, което години след това продължава да тежи на шията ни като воденичен камък, защото доведе след себе си и англо-американските бомбардировки, а и лишаването на България от нейни изконни земи. Трябваха да минат години, за да може това тъмно петно да бъде забравено.

Решението за Кристалина е също толкова катастрофично. Само, че то напълно лишава страната от възможност за бъдеще. България пред целия свят показа, че е в състояние да работи срещу самата себе си. Когато сам сядаш на масата в помещението на прислугата, никой няма да се сети повече да те покани някъде другаде. Маймуните трябва да бъдат държани в клетка, нали така? Маймуните в нашата власт обаче ще се опитат да ни представят това като победа.

Безумни времена.

Подли времена. 

Инджевщина

Шок! Бомба! Гагарин не е летял в космоса. Руснаците никога не са произвеждали ракета. Изобщо руснаците никога не са изобретявали нищо. Текст в този дух пусна тези дни в блога си любимият трубадур на психодясното Иво Инджев, чийто статии завинаги ще останат като доказателство колко е зациклила здравната реформа.

Интересно е как хора, които все се изживяват като тихи бойци на хибридния фронт и пишат поразителни текстове срещу всички, които вярват в теории на конспирацията (например, че американците никога не са кацали на луната) са готови при първа възможност да се отдадат на всички лудости, които отричат.

В такива хора е залегнало едно радикално диалектическо противоречие, както би казал Маркс. Значи от една страна Русия тъне в мрак и кал, никога не е пращала Гагарин в космоса, техниката й на първобитно ниво, а пък от друга тя е такава заплаха за света и за България, че десните шамани са готови по три гранта накуп да усвоят, за да ни пазят от нея.

Това ниво на русофобия отдавна е излязло от рамките на нормалното. Примитивизмът на омразата вече заприличва на сюрреалистичен спектакъл. Но пък искам и аз да ви предложа една конспиративна теория за лицето Инджев. Доказано е - след всеки негов текст броят на русофилите се удвоява. 

Инджев - най-мощното оръжие на Путин! 

Хилъри срeщу Тръмп: възход и падение на американската журналистика

Западната журналистика, която много дълго време ни даваха за пример и беше за пример наистина, бележи ново историческо дъно. Откакто светът навлезе в геополитическа турбуленция, а САЩ дадоха драматични примери за тотално сбъркани решения, абсолютна липса на визия и склонност към корпоративен диктат над цялата планета, американските медии особено се превърнаха в чисти идеологически инструменти, перални за мозъци, вместо коректив на статуквото, те станаха негов основен автомат.

Тези дни и "Ню Йорк таймс" най-накрая заряза позите и театъра на "обективната журналистика", за да оголи до крайност състоянието на американските медии днес. В рамките на два дни изданието пусна две статии със заглавия: "Хилари Клинтън - президент" и "Защо Доналд Тръмп не трябва да е президент".

Четенето на двата текста е болезнено упражнение в садомазохизъм. Първото изречение от статията за Клинтън обаче е потресаващо като внезапен зъбобол: "Във всяка нормална година на избори бихме представили и двамата кандидати с техните мнения по проблемите, но този път изборната година не е нормална".

Това изречение зачертава основни моменти от демокрацията. То служи като оправдание не само за заемането на страна (което е нормално), но и за отмяна на правилата в журналистиката (което вече е тероризъм). Едва след това изречение разбрах какво е възбудило емоционално Иво Инджев в новината за това, че "Ню Йорк таймс" подкрепя Хилъри. Те дават аргумент на неговата терористична теза, че плурализмът налага руската доминация у нас. Нека да обясним. Във виденията на психодесния - руската гледна точка е толкова правилна, истинска и пленителна, че в момента в който получи правото на половин дума, тя вече печели. Заради това какъв е изхода - изритайте всеки с различно мнение от медиите. Дайте трибуна само на стипендиантите на "Америка за България". Доскоро обаче инджевщината се срамуваше донякъде от това свое мнение, защото знаеше, че то влиза в пряко противоречие с всичко, което знаем за свободата на словото. Единствено вестник "Капитал" през 2013 година се опита да прокара по-смело тази теза. Тогава лъскавковото издание се дразнеше, че думата по телевизиите се дава не само на протестърите, но и на техните опоненти. Това им се виждаше манипулация.

Нашите родни мракобеси вече могат да отдъхнат - "Ню Йорк таймс" стигна до същите изводи. Те захвърлиха обективността, идеята, че журналистиката не трябва да извършва пряка мозъчна хирургия върху читателите си, а се отдадоха с наслаждение на наколенките пред Хилъри.

Заради това си струва да прочетете първо статията за Тръмп. О, "Ню йорк таймс" е безпощаден към неговите грешки, бичува го яростно с думи и го облива с киселина.

За някои от критиките си имат основание. Невъздържаният му език е проблем, ексцентричните предложения като това та мюсюлмани да им бъде забранено да влизат в САЩ се пълна идиотщина, политическите му пируети върху неща с които не е нясно са комични.

За други обвинения обаче "Ню Йорк Таймс" дотолкова са свалили нивото, че почват да сумтят за инвестиции на Тръмп в Русия и дали не е в конфликт на интереси, ако стане президент. Това сигурно нямаше да е толкова дребнаво, ако малко преди това не го обвиняваха, че повечето му бизнеси фалират. Има и нещо друго. Досега Тръмп няколко пъти е декларирал, че няма инвестиции в Русия и за разлика от други свои твърдения, от това той никога не се е отметнал. Част от кампанията срещу него беше наемането на автори, които да твърдят, че имало руски инвестиции в някои от бизнесите му извън Русия, което също не бе доказано. А пък и в края на краищата бащите на глобалния капитализъм да обвиняват някого заради глобален капитализъм е висша доза лицемерие, нали?

Друга част от заяжданията са чисто идеологически - "Ню йорк таймс" сумти за вижданията му за НАТО и за желанието му да отмени търговските споразумения, които няколко президенти преди Обама, а и самият Обама нацвъкаха из света.

Сори, братче, ама това вече е груб опит за манипулация. Да се представи НАТО като нещо вечно, а търговските споразумения като аксиома минава границите на политическата критика и навлиза в мъгливия свят на най-нелепата пропаганда.

А най-накрая, разбира се, се размахва образа на глобалния Сатана - Владимир Путин. Намеква се, че Путин подкрепя Тръмп и риторично се късат коси каква ли сделка са сключили двамата, ако Тръмп се добере до Белия дом.

Това вече е израз на слабост. Никога досега Америка не се е чувствала толкова слаба, че да намеси име на външен лидер във вътрешните си битки. Днес обаче Хилъри Клинтън стои върху толкова тънък лед, че даже излезлите от килера нейни защитници се занимават основно с оплюване на Тръмп.

Статията за Хилъри пък е като любовен епос. Всичките й грешки са отдадени на медийни атаки и "изопачено възприемане на образа й". Величествено! Човек остава с усещането, че чете житее на светец и интелектуален лидер. Трудно ми е да преразказвам текста без да получа сърдечен удар от ужас, но той и не става за пресъздаване. По-интересното е какво е пропуснато в тази статия. В нея се говори, че Хилъри носи споделена отговорност за проблемите в Либия. И само толкова. Наскоро Проф. Родрик Трембли припомни, че всъщност намесата на мис Клинтън в този случай е много повече от "споделена отговорност". Той припомни нейно интервю, където тя буквално заяви следното по отношение на Либия: "Дойдохме, видяхме, той умря!"

Няма нито една дума за това, че кампанията на Клинтън е финансирана от мощни корпорации сред които "Морган Стенли" и "Голдман Сакс". Именно такива съмнителни капитали правят Хилъри Клинтън продължител на линията на търговските споразумения, които предизвикват политически бури в цял свят като ТПТИ и СЕТА.

Няма нито дума за връзките й с неоконсервативните кръгове и философията на войната, която те изповядват, а пък семейство Клинтън са доказали, че изпълняват на практика.

В САЩ се сблъскват два проекта, два идейни смисъла за бъдещето, проблемът е, че медиите искат да сатанизират единия, защото той отваря възможност за радикална промяна на много от институциите и политическите идеи, които днес управляват света. 

Според мен американските медии трябва да си вземат поука от английската медийна афера срещу Джеръми Корбин. Медийният оръдиен огън по един човек, когато се превърне в колективен садизъм и стане толкова голям, има обратен ефект. Корбин бе пържен на клада в продължение на година и половина, а резултът беше, че повиши резултата си.

Ако т. нар. "медии" си мислят, че по този начин ще коронясат Клинтън, още отсега е добре да имат план "Б" - тоест какво правим в деня в който Тръмп стане президент. Защото през този вид истерична критика и създаването на медийни сатани, те повишават драстично шансовете на Тръмп. Спектакълът е повече от ироничен. Заради елитаристката критика към един милионер-хулиган медиите са на път да превърнат един богаташ в изразител на колективното несъзнавано на всички прецакани американци.

Далеч съм от мисълта, че Тръмп възнамерява да изпълни и една трета от това, което обещава. Но пък ролята му по сваляне на маски досега е възхитителна.