Слугуването на чужди интереси ни направи беззащитни в енергийната криза

 

В момента в който целия свят живее в ужаса на галопиращите цени на природния газ, световните борси се гърчат под този удар, а домакинствата в цяла Европа следят прогнозите за студена зима и лют студ, е много добре да си припомним кой и как докара България до това да е пълноценен участник в този икономически филм на ужасите от който скоро няма да излизаме. Въпрос на време е някой съвсем официално да състави един списък на позора на всички партии, които се обявяваха срещу големите енергийни проекти и ги торпилираха с ефективността на надрусани с амфетамин ислямски муджехедини. Ако България беше построила АЕЦ "Белене" преди 10 години, сега нямаше да се чудим на хвърчащите цени на тока и да организираме парламентарни дебати с едно основно питане: "какво, по дяволите, стана?!". Ако "Южен поток" беше готов дори в окото на тази буря държавата ни щеше да бъде много по-защитена и спокойна. А и спокойно можем да кажем - майната й на държавата, българските граждани щяха да бъдат по-защитени в тази голяма криза, която май ще остане доста по-дълго отколкото се смяташе в началото. Представете си България да беше осъществила и "Бургас-Александруполис" - проблемите нямаше да я заобиколят, но по никакъв начин не биха се усетили като икономическата агония, която днес ни разтърсва.

И най-лошото е, че при всеки един от изброените проекти винаги е имало цял легион от партии, които не са спирали да работят срещу българския национален интерес. Да ви припомням ли градското дясно, което днес е мимикрирало в поредното си ГМО, наречено Демократична България. Убеждаваха ни, че АЕЦ "Белене" е корупционен проект, пускаха пълни измислици за цената, говореха ни, че няма да има къде да продаваме произведения ток и, че бъдещето е във възобновяемите енергийни източници, тези предвестници на великото зелено бъдеще на Европа. Точно тогава у нас беше насаден мита, че "възобновяемите източници" на "зелена енергия", като фотоволтаиците и ветрогенераторите, ще решат енергийния ни проблем. Този мит от ден на ден става все по-картонен и звучи, макар и гръмко, но кухо. И това не са празни думи, а необорим факт, потвърден от практиката, защото няма нито една държава с модерна икономика, която да си базира дългосрочните си планове за икономическо развитие, разчитайки на капризите на природата и времето. Напротив, ако плановете за ускоряването на икономическото развитие на държавата ни са наистина сериозни, а не просто пропагандна демагогия с единствено електорална насоченост, то ние спешно се нуждаем от сигурен, надежден и евтин енергиен ресурс, който, освен всичко изброено, осигурява и най-важния критерий - критично необходимата за дългосрочно планиране стабилност на мощностите.

Нека да припомним и странната еволюция на позицията на Бойко Борисов, който започна като фен на новата ядрена централа, а само две години след това вече я наричаше "гьол", а малко по-късно изкомандва на парламентарната си група официално да закрие проекта. Трябва ли да ви припомняме и политиката по отношение на "Южен поток"? България цяла стана свидетел как през 2014 година група американски сенатори тържествено дръпнаха спирачката на проекта. Убеден съм, че много безродници са отваряли бутилки с шампанско в онзи ден, но горчивата сметка на цялото политическо шоу пристига днес. И я плащаме абсолютно всички. Плащаме я по много начини, защото безумните цени на тока вече вдигат цените на абсолютно всичко. Това, което преди няколко месеца можехме да купим за 20 лева, днес струва минимум 40. И нека пак да повторя - най-гадното в случая е, че страната ни систематично, последователно, дори инатливо унищожи всеки шанс за защита срещу такива кризи. Можем да се отдадем на спомени оттук до края на света. Но каква полза? Когата жегата дойде, ние бяхме първите пометени от торнадото.

И преди да кажем няколко думи за ситуацията у нас и дали водената политика може да намери изход от тази буря, все пак е забавно да проследим и европейските реакции по темата. Във всички анализи, които прочетох тези дни след изброяването на причините за скока на цените на природния газ, винаги се стига до един мрачен пасаж, в който авторът въздъхва и мрачно просъсква: "А каква е ролята на Русия?". И така всеки икономически анализатор вече се научи да се плюнчи, че сега Кремъл щял да използва ситуацията, за да лобира за "Северен поток" 2. Прави впечатление, че в тази ситуация Русия никога няма правилен ход. Ако пусне повече газ - значи залива Европа със своите ресурси, за да я държи в подчиненение. Ако реши да ограничи доставките - тогава Москва извива ръцете на ЕС, за повече цени. Ако си изпълнява стриктно договорите моментално попада под подозрение, че замисля коварен план за световна енергийна доминация.

Всъщност намесването на Русия във всеки анализ е наистина важно, защото в тази криза точно тази страна е от ключово значение за по-безболезнен преход. Проблемът е, че у нас май всеки диалог с Москва е напълно погребан, а дори и служебното правителството води откровено проамериканска политика. Не разбирайте това като драматична критика. Обстоятелствата са такива и е илюзия да си мислим, че някой друг би водил по-независима политика. Проблемът е, че точно този вектор днес не ни дава бърз изход от кризата. В такава ситуация в която ръцете са ти вързани и няма как да се възползваш от нови преговори с Русия, България буквално е обречена да изгълта целия товар със сол на кризата, а и да отнесе полагащия се бой. Можем да утре да сочим с пръст и да обвиняваме политическият елит. Той си заслужава всички псувни, проклятия и обиди. Но това няма да ни реши проблема в който попадаме и който става все по-болезнен. Но нали още древните китайци бяха казали, че кризата е просто друга дума за "нова възможност". Истината е, че още служебното правителство, ако иска да остави следа в историята и да бъде запомнено, трябва в спешни срокове да потуши страстите си, да загърби емоциите и с хладен разум и прагматизъм да съсредоточи вниманието си върху въпроса, как и накъде иска да се развива енергетиката? След което да изкара отдавна вече събиращите прах по рафтове и чекмеджета сериозни и независими експертни анализи, доказващи безспорната икономическа ефективност и социална целесъобразност за Северозападния регион, и да реши въпроса за изграждането на 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй" със съществуващото руско реакторно оборудване в модерна синергия с доказалите се и признати от руския производител европейска и американска контролно-измервателна екипировка. Така там дори и в тези буреносни времена може да се получи симбиоза от национален интерес и баланс на геополитическите настроения. Или, както казват възрастните хора, в ръцете си имаме уникален шанс "да сучем от две (че и от три!) крави", за да пораснем по-бързо! И икономически, и социално! А, в крайна сметка, ключовият критерий в случая е, какво е по-полезно за нас в момента. Защото тръгнем ли все пак да направим нещо, хората ще видят, че има управление, което мисли за тях.

В противен случай всяка "про"-политика няма абсолютно никакъв смисъл. Да се подчиняваш на чужди интереси без да отчиташ твоите собствени е капанът, който щракна за нас и ни паркира в този крачол на световната историята. Само със сляпо слушане на чужда воля няма да стане. Време е някой да формулира национален интерес. И между другото кризата е най-удобното време за това. В противен случай цените ще скачат, природния газ няма да достига, кризата ще удари всяко българско семейство, а това е процес с непредвидим край.

 

И Умберто Еко да бяха издигнали, ГЕРБ не могат да спечелят президентските избори

 

Без много преувеличение вече спокойно можем да обявим Румен Радев за победител на президентските избори. Не, не ме разбирайте погрешно. Нямам провидчески способности. Не съм телевизионен октопод, който познава резултатите от футболни мачове. Нито пък се опитвам да успокоявам нечии избиратели или да наритвам кандидати, които са се явили на вот. Става дума за нещо съвсем друго. В мига в който всички очакваха драматичен сблъсък между Румен Радев и ГЕРБ, между Бойко Борисов и "кървавия диктатор", доскорошната управляваща партия се изплаши от битката. Страхът от загубата беше толкова голям, че ГЕРБ излязоха с кандидатура, която буквално повтаря модела "Румен Радев" от 2016 година.

Нека да припомним - преди пет години БСП издигна за президент човек, който стоеше вън от политиката, но на достатъчно престижно място. В онзи момент това се оказа брилянтна формула, която помете като торнадо Цецка Цачева, а България се сдоби с един от своите морални лидери. Днес ГЕРБ се опитват да изплагиатстват точно тази схема, буквално се опитват да повторят магията от преди една петилетка и така се оказа, че подкрепят кандидатурата на проф. Анастас Герджиков, издигната от Инициативен комитет. Тоест - Бойко Борисов, ако иска до утре може да се пени с поетично ръмжене срещу Радев, но в мига на голямата буря, той не просто не се появи на терена, не просто дезертира от битката, а потърси кандидат, който максимално да повтаря неговия опонент. С други думи в партиен смисъл ГЕРБ вече са победени.

Както във всяка добра комедия обаче и в тази има един момент на абсолютно неразбиране на нещо. Борисов и компания така и не схванаха старата марксистка постановка, че историята може да се повтори единствено като фарс. Защото разликите между 2016 и 2021 са потресаващи и очевидни. Преди пет години БСП беше опозиционна партия, единствената алтернатива на ГЕРБ след като всички останали формации се бяха опънали като държанки в коалиционната спалня на Бойко Борисов и беше минало достатъчно време от управлението на Орешарски плюс буреносната харизма на Корнелия Нинова, които направиха чудото възможно. Уви, днес ГЕРБ е съвсем различна гледка. Това е една охранена, преяла и самодоволна партия, която не е направила дори половинчато усилие за промяна. При това са минали едва пет месеца откакто Борисов не е премиер. Само пет месеца. Независимо от свободното падане на т.нар. "партиите на протеста" хората едва ли са забравили кой точно създаде корупционните схеми, феодалните паяжини, алчното източване и тлъстите олигарси. Да твърдиш, че ГЕРБ са партията, която търси единение и граждански мир е все едно да дадеш Нобелова награда за мир на Адолф Хитлер. Заради това са ми смешни тирадите на "интелектуалците" в Инициативния комитет на Герджиков. На фона на пачките в чекмеджетата и кюлчетата злато, не е възможен никакъв обществен мир. Всъщност дезертирането на ГЕРБ от президентските избори е най-голямата новина, която медиите проспаха. След като пет месеца не спряха да говорят за едноличния режим на Радев, когато вотът дойде, партията на Бойко Борисов се скри зад независим кандидат.

Струва си да кажем и няколко думи за профила на проф. Герджиков.

Няма да коментирам неговите научни постижения, защото не ги познавам, но това е кандидатура, която определено буди респект. Не може да си ректор на СУ "Св. Климент Охридски" и да не си достоен за уважение. Само че този нов интелектуален профил е новост в репертоара на ГЕРБ. Досега те никога не са залагали на такава фигура, а имаха съвсем противоположен наратив за живота: "аз съм прост и вие сте прости и заради това се разбираме". Днес виждаме как Шофьора на джипа се опитва да се прави на ангел на общественото спокойствие и да борави с лексика, абсолютно нетипична за персонажа му. Той не се кандидатирал, защото не искал да разделя народа. Честно, няма друга държава в която на някой политик да му се размине след толкова опашата лъжа. Защото тежкото разделение днес е продукт на 12 годишното безвремие на ГЕРБ, то е пряко следствие от токсичното управление на Борисов и неговите политически миазми, която продължават да се носят из пространството. Заради това е много трудно точно той и неговите клонинги да вдигнат интелектуална маска пред лицето си и да се измъкнат от местопрестъплението. Точно президентските избори ще се окажат кървавото поле за ГЕРБ. Независимо от успокояващите песни на знайни и незнайни попполитоложки и журналистически нимфи, ГЕРБ нямат практически никаква възможност да ги спечелят. Дори Умберто Еко да бяха издигнали пак щяха да претърпят провал. Защото дори и духовитият италианец не може да заличи следите от всички мрачни неща, които тази партия извърши.

И още един много ироничен момент. След като с години пропагандата на троловете на ГЕРБ се въртеше около "зелените чорапи" на Радев и неговото военно минало, изведнъж като вице на Герджиков видяхме пак военен - полковник Невяна Митева. Заради това ви казвам, че Румен Радев трябва да почерпи - като фигура той е влязъл трайно в главите на своите противници. А това вече е половиният път към победата.

С други думи - кандидатурата на проф. Герджиков и всички закичени край нея като брошки интелектуалци не е спасителен път за никого освен за Борисов, който ще има своите оправдания след предизвестения край на изборите. Виждаме, че днес ситуацията е много интересна. Имаме петмесечно служебно правителство върху което гербаджийските медии и присъдружни анализатори се опитват да стоварят цялата мътилка на изминалите години и всички проблеми. Това е големият разказ на ГЕРБ - че в мига в който Борисов е освободил държавното кормило всичко е тръгнало по нанадолнището и води към пропастта. Същевременно все още е жив онзи протест гняв, който най-накрая видя похитената държава и поиска своето късче нормалност. Това, че този гняв беше приватизиран от шепа градски мошеници и телевизионни сценаристи по никакъв начин не го отменя. Борисов и Герджиков, ако искат до утре могат да ми говорят за национално единение, но това е фраза, лишена от политически смисъл. С какво точно могат да бъдат единни корумпираните типове на ГЕРБ и хората, които се чудят как да си платят сметките? Въобще тази мантра за разделението на нацията е прекрасна, но ако идва от устата на честни и почтени хора. А е много трудно да ме убедиш в честност след като си седнал да защитаваш Господаря на чекмеджетата. Много е трудно да си кандидат на промяната, когато си се оставил да бъдеш стръв на ГЕРБ с която те се опитват да примамят десницата. Всъщност това е една от големите опасности пред Герджиков - освен към ГЕРБ не е ясно към кого ще може да говори той. Патетичните призиви за обединение не работят, когато зад теб стоят дриймтиймовете, апартаментите, суджуците и какво ли още не.

Нека пак да се върнем към Еко. Убеден съм, че човек с неговото чувство за хумор много би се забявлявал на слогана на Герджиков и Митева - "Да върнем нормалността". Чудно ми е кое ли точно трябва да връщаме? Безкрайните обиколки с джипката и раздаването на пари от прозореца? Раздаването на милиарди на близки фирми? Безкрайните брифинги и нескончаемото дрънкане? Снимките на заспалия премиер? Луксозните апартаменти? Къщите за гости? Дриймтимовете? Това е голямата нормалност, която трябва да сънуваме и да мечтаем. И един интелектуалец като Герджиков трябва да даде отговор на този въпрос. Това ли е митичната Аркадия в която трябва да се върнем? Епохата на ГЕРБ ли дефинираме като нормалност? Времето в което паднахме до 112 място на свободата на словото? Заради това слушах призивите на Герджиков за нормален и спокоен дебат като някакъв кафкиански кошмар. Ние се намираме в ситуация в която ненормалните говорят за нормалност. И това е убийственото на целия медиен цирк в който съществуваме. Въпреки това обаче, въпреки опитът за събиране на всички царедворци в един инициативен комитет, истината е, че ГЕРБ нямат никакъв шанс за победа. Защото, когато медийната пушилка се слегне, когато призракът на Еко успокои своя кикот, нещата все пак идват по местата им. България мина през венерическото заболяване ГЕРБ и вече и в пълна ремисия. Победата на Румен Радев напълно ще го докаже.

 

Корабът, който победи България

 

При всяка голяма трагедия, която се е случвала в последните 30 години винаги се е намирало някой, който тъжно да въздъхне, че тя е тъжна метафора на целия преход. Вероятно това е съвсем в реда на нещата - едва ли има българин, с изключение на затлъстелите олигарси, който да не усеща, че страната ни се намира встрани от своето историческо време. Че все едно сме се отклонили в някакъв задънен коловоз на историята, където безвремието става все по-гъсто като тиня от блато, която се сипе върху нас и изход от това състояние просто няма. Но нека да оставим големите трагедии настрана - в последните дни на живо гледаме един абсурдистки спектакъл, който по най-изящен, болезнен, садистичен и съвершено ясен начин ни показва, че днес ние живеем единствено в илюзията за държава. Защото държава отдавна няма.

Става дума, разбира се, за историята със заседналия край Камен бряг турски товарен кораб. Когато човек се зачете в събитията довели до инцидента с удивление схваща, че тук има не просто поредица от пропуски. Точно обратното - това са поредица от отсъствия. Първо - турският кораб буквално се отклонява от курса си. И това на никого не му прави впечатление. Да, може да е грешка на екипажа, но от българска страна никой не реагира докато не става твърде късно и корабът на засяда в опасна близост до брега. След като инцидента стана национално известен министърът на отбраната Георги Панайотов се оправда, че държавата не може да торпилира кораб, който за 10 минути се е отклонил от курса си и, че военноморските сили нямат вина за това, което се случи. Подозирам, че военният министър може и да е прав, въпреки, че не мога да си представя ситуация в която развита държава би търпяла самолет или кораб, които излизат от курса си, без поне да направи опит за връзка с тях.

Всичко това обаче е само началото. Трагедията започна след като стана ясно, че корабът е заседнал и е необходимо спешно да се вземат мерки. В началото новините звучаха оптимистично - говореше се за създаване на логистика, коментираха се действия на "Морска админстрация", мъдро ни се споделяше, че ще се вземат мерки, за да може корабът да бъде освободен до няколко дни. И тогава всъщност трагедията започна с пълна сила. Защото стана ясно, че никой не може, не знае и няма представа как да се справи с този инцидент. Ама буквално никой. Че такива лъскави и добре звучащи опаковки като "Морска админстрация" всъщност и представа си нямат как да реагират в такива ситуации. Защото след като минаха няколко дни заглавията в стил "Провал на операцията край Камен бряг" започнаха да стават основна новина в медиите. Оказа се, че в България никой не знае как да действа. И за капак на целия този политически и държавен ситком се оказа, че немощният опит за прехвърлянето на товара от кораба на брега всъщност замърсява морето. Но това не го научихме от държавните органи - трябваше да се появи таен запис на нефелната операция, за да видим с очите си, че в България няма нормална логистика дори за местенето на един товар на 15 мчетра. Бурлеската продължи с пълна сила - появиха се два влекача, които се опитаха да помръднат кораба, но без никакъв успех. И точно тук започна да се разбира нещо ключово, за да си изясним картината на България през 2021 година. Оказа се, че нито една институция не е предвидила план за действие в кризисна ситуация подобна на тази, нито една администрация не си е направила труда да подготви своите хора за това какви действия се предприемат при такава криза. Тоест от години тази бомба е цъкала в безвремието и просто и е било необходимо стечение на обстоятелствата, за да видим щетите от пълната некадърност и небрежност.

Заради това турският кораб още стои безпомощно край Камен бряг, а разговорът за него по медиите отдавна не е как точно ще бъде измъкнат, а кой носи отговорност за демонстрацията на такава безпомощност, която демонстрира държавата. Разбира се, много лесно е да посочим служебното правителство и да изсипем всички отговорности върху него. Това обаче няма да отговаря на истината. Все пак с леки промени то съществува едва от месец май тази година. А преди него 12 години ГЕРБ се бяха впили като въшка в черепа на държавата, а техните медиите сладострастно обявяваха Бойко Борисов за величествен ръководител на добре смазана машина. Оказа се обаче, че Борисов е бил ръководител на каруца върху която е сложена броня на "Мерцедес", защото още по негово време стана ясно, че в кризисните моменти на страната, държавата е голямата черна дупка, която не знае какво да прави, не предприема адекватни действия и буквално съществува, за да брани политическия имидж на премиера и нищо друго. Оказа се, че Република България е само марка зад която нищо не стои. Защото държавата не са просто министерските кресла и надутите костюмари, които твърдят, че управляват. Това се механизмите на защита, за сигурност, за социално осигуряване. В България, оказа се, имаме министерства, но нямаме държава. Имаме "Морска администрация", но нямаме никаква представа как да действаме при криза. Имаме всякакви служби за реагиране, които не знаят как да процедират, когато жегата дойде.

Мнозин точно тук ще повдигнат вежди и ще ме обвинят в черногледство. Но само погледнете сагата с турския кораб и, ако я разчетете правилно, ще настръхнете от ужас. Тя ни разкрива истинското лице на един пълен институционален разпад. На една буквална екзекуция на държава, която някога може да не беше най-добрата в света, но си имаше достатъчно приличен вид. И всъщност точно това ни спасяве все още от пълен разпад. Хората помнят, че някога тук все пак имаше държава. Добра или лоша, но държава, която можеше да дава сигурност и си вършеше работата. Днес ние живеем със спомена за това минало и с кошмарното настояще при което дори един заседнал кораб се превръща в невиждана криза и ражда проблем след проблем.

Вижте само колко библейско звучи. България се изправи на ринга срещу един кораб. И корабът разгроми България. Цялата държавна машина се оказа безполезна, безпомощна и нелепа в мига на тази криза. Защото споменът за истинската държава изтлява все повече, а пред нас се очертава мрачния скелет на едни останки, които отдавна не работят, а само имитират живот. Годината е 2021 година. Годината на заседналия кораб. Годината на мъртвата държава. Годината в която е необходимо поне някой да си даде сметка, че така повече не може да продължава, защото следващата криза вече може да се обърне в кошмарна трагедия.

Само спомените отдавна не стигат.