Битка за бъдеще

 

"Паметникът символизира един режим, който е повел война срещу целия цивилизован свят".

Точно с тези думи Станка Желева, известна единствено и само като дъщеря на Желю Желев, мотивира своето желание Паметникът на Съветската армия да бъде премахнат.

И така, след Николай Слатински, имаме пореден представител на психодясното за който нацистка Германия е символ на "цивилизования свят".

Концлагери, Кристална нощ, расова теория - всичко това е израз на цивилизация. Депортацията, кафевите ризи, горенето на книги - връх на ценностното развитие на Стария континент.

Слатински се беше ослюнчил, че Хитлер е изключителен държавник. Станка Желева го възвеличи като цивилизатор.

Ето това е големият проблем с ПСА.

Той по никакъв начин не разделя обществото, както се опитват да кажат феновете на Адолф Хитлер. Просто монументът ден и нощ им напомня, че техният любимец загуби Втората световна война, а те още не могат да преживеят това.

И това, опасявам се, по никакъв начин не е преувеличение. Политическата патология на градското дясно се ражда в кървавия кладенец на фашизма. Заради това са обсебени от историята - тя е разваления зъб, който постоянно им напомня, че техните планове за "цивилизования свят" рухнаха безнадеждно.

Но в цялата телевизионна драматургия на Станка Желева най-опасното е, че журналистката срещу нея не разпозна по никакъв начин нацизма. Тя подмина това твърдение с оглушително мълчание. Значи вече е станало медийна норма фашистките изцепки да са ежедневие и на никого да не му правят впечатление.

Както на никого не му правят впечатление татуираните запалянковци и феновете на "Азов", които като щурмоваци с бомбички и ярост се опитват да атакуват защитниците на Паметника. Това се опакова като "гражданско недоволство". Ама това, че "гражданите" са татуирани с пречупени кръстове, пеят оди за Христо Луков и се опияняват от насилието, вече на никого не прави впечатление.

Просто пред очите си имаме власт, която е готова да подпали България само и само да удовлетвори външните интереси, които я крепят. Защото в целия телевизионен нацизъм с който ни заливат, точно това е най-страшното. Механизмът е описан брилянтно от Наоми Клайн в "Шоковата доктрина". Управлението е прокризисно и може да се задържи начело на държавата само с голям конфликт. Те се нуждаят от война - вътрешна, външна, гражданска, няма никакво значение, за да могат да изтискат ресурсите на страната, а после да отлетят за топлите си острови и да ни оставят в пепелището след тях.

Битката не е просто за един Паметник. 

Битката е срещу нормализацията на фашизма. 

Срещу легитимацията на Хитлер. 

Битката е за бъдеще на България не като територия, а като нормална страна, която е запазила своята памет.

Васил Терзиев - милионерът-камикадзе

 

Кандидатът на ПП/ДБ за кмет на София Васил Терзиев е на път да се превърне в най-зрелищното камикадзе, което някога е озарявало политическия небосклон на страната.

На 23 август (ден в който Европа почитала жертвите на комунизма и нацизма) Милионерът изригна в социалните мрежи: "Няколко поколения са погубени от комунизма у нас, техните основни права са потъпкани и отнети, и насилствено е спряно развитието на една държава, която е била част от европейското семейство...".

Ако тази мозъчна експлозия беше продукт на обикновен психодесен, едва ли някой щеше да й обърне внимание. Поредната патетична логорея, която служи за изстискване на идентичност.

От устата на Терзиев обаче тези думи са садомазохизъм. Това е поредно отричане от дядо му, баща му, чичо му и целият му род. Зрелищното самобичуване и късане на плът продължава. Очевидно отричането от семейството ще е основната движеща сила на Кандидата. По три пъти на ден ще бие чело в земята и с горещи сълзи ще моли за прошка, ще плюе в семейните албуми и ще си прави политическо харакири. Отново и отново.

Нека не коментираме самото твърдение. То е напълно лишено от смисъл и е абсолютно невярно. Защото антикомунистическото оливане ни доведе дотам, че възкресихме от блатото на миналото най-големите психопати от нашата история. Днес ги почитаме като жертви, твърдим, че някакъв светъл интелектуален елит е бил избит от простите селяни, дори и когато знаем до болка, че този елит е потънал в кръв до лактите.

Нямам представа кой отговаря за кампанията на Терзиев, но начинът по който се опитват да го позиционират опасно много прилича на бутане в пропастта. Кой нормален човек би пожелал да гласува за претендент, който се отрича от своето минало и превръща семейната си история в постоянен обект на атака. Внукът, синът, племенникът на ДС изведнъж е осъзнал, че комунизмът е зло. Какво точно казваш за дядо си с това? А за баща си?

Никой не може да бъде натоварват с биографията на своите предшественици, но и никой няма правото да ги тъпче с мръсни крака и ръце по този перверзен начин.

Но нека да оставим настрани политическият и морален казус. В политиката понякога трябва да анализираме и технологията.

Какво си мисли, че печели с такъв статус Милионерът?

Баналните тъпотии срещу комунизма не само няма да му върнат загубени десни избиратели, но и ще ги мотивира яростно да играят срещу него. Видях реакциите под неговия статус - десницата за пореден път беше възпламенена и драматично разединена. Защото Терзиев и неговата биография са отрицание на 30 годишни стонове, писъци и проклятия, които десницата раждаше, за да си измисли някаква идентичност.

За по-неутралните пък темата за комунизма е като кост от бронтозавър. Постоянното завиране в нея, а не в реалните проблеми на София е израз на стратегическа слабост и на пораженчество в лагера, който навсякъде тръби, че е предизвестен победител за столицата. Повечето хора се интересуват ще бъде ли решен въпросът с детските градини, а не с поредната храчка на един внук към гроба на дядо му.

В ушите на левите избиратели пък това самобичуване и проклятията срещу семейството напълно дисредитират Единственият Велик Кандидат. Човек способен да разрови костите на дядо си и да се гаври с тях, за да задоволи една истерична секта от маниаци, по никакъв начин няма как да им стане любимец.

Едно изявление – три последователни изстрела в коляното.

Глупостта е взела повече жертви от всеки тираничен режим по земята.

 

Дайнов и свети 40 евромъченици

 

От рубриката "Прочетохме ние, за да може вие да запазите мозъчните си клетки".

И така - видях статия на Евгений Дайнов във "Фолкише беобахтер", пардон, в "Дойче веле", озаглавена като ритник в зъбите - "Защо българите не искат да живеят по европейските правила?". Не препоръчвам четенето на този текст, освен ако нямате тайна страст към камшици и не изпитвате скрито увлечение към текстовете на Фон Мазох.

Господин Дайнов се е раздал. В своята статия той прилича на последен  клиент в кръчма, който избухва в проклятия, че отказват да му сервират още една ракия. И гневът му е апокалиптичен. Значи пред България стоели две големи исторически задачи - да се прекрати мутренско-феодалното управление, наложено от "модела Борисов" и да бъде освободена от руски зависимости.

Тук идва трагедията на самотния интелектуалец от елита. Двете задачи не можели да бъдат решени едновременно. Причината пак са простите българи - сред тях нямало мнозинство, което да иска България да живее по европейски.

Тук направо сърцето ми се сви за този европейски елит. В главата на Дайнов той е буден, космически, идеен, пълен с енергия, но българското блато редовно го задушава. Даже, жали се професорът, имало мигове в които "това малцинство е било толкова малко, че е било успешно мачкано и тероризирано от ориенталското мнозинство". 

Дайнов и свети 40 евромъченици.

Текстът очевидно е написан, за да намери точката на баланс в шизофренията на днешното управление. Те искат да се борят с модела "Борисов" като влязоха в коалиция със самия Борисов. Това е все едно да се опитваш да удариш шамар на отражението си в огледалото.

Тоест, ако изчистим тъпата патетика от текста, Дайнов буквално казва - съюзихме се с мутрите, за да ударим руското влияние у нас. Значи мутрите вече са достоен съюзник на европейското малцинство. Защото "историческият им прозорец" бил съвсем кратък и те трябвало да гарантират пътя на България за следващата ориенталска епоха на мрак.

Нямам представа как един човек може да живее с този захарен памук в главата.

Този механизъм не е нов.

Той е използван още от нацистите. Големите палачи не са се изживявали като злодеи, а като хора, които са се пожертвали в името на чистото и светло расово бъдеще. Те, видите ли, са поели страданието на ужасяващото насилие, за да могат другите да не страдат.

Абсолютно същото виждаме и при професора. Съюзът с мутрите обслужва висши цели. А какво точно руско влияние борят остава неясно и мъгливо, най-малкото, защото формулирането му е проблематично.

Не знам колко хора са пострадали от руснаците. Виж отворените рани от мутрите са навсякъде край нас във феодализирания пейзаж на България и в ужасяващите икономически реалности.

Но това вече не проблем. Защото прозорецът им бил кратък...

Резултатът е потресаващ.

Изматата е получила алиби. Лъжата е въздигната до философия. Коалиционната спалня на ГЕРБ е представена като райско ВИП-сепаре. Дайнов е като ръководител на култ, който само след секунда ще поиска от следовниците му да се самоубият, за да може да гарантира европейското бъдеще.

Боже, колко мъка има по този свят, боже!

 

Възможна ли е кенсъл-културата в България?

 

Кенсъл-културата вече трайно започва да се настанява в България. Това е изводът, който мнозина си направиха от разигралата се драма в Стара Загора, където млада жена бе нарязана с макетно ножче, а след това и остригана от своя любим. Случаят стана най-обсъжданата тема на горещото лято и дори предизвика бурни политически страсти, ожесточени спорове, протести и даже депутатите прекратиха ваканцията си и се събраха на извънредно заседание, за да приемат спешни поправки в Закона за защита от домашното насилие. Тези поправки сами по себе си станаха тема на отделни караници, спорове, юридически драми и много вицове, но ще оставим с тях да се занимават спецалистите по правни въпроси. Това, което е интересно е дали в България наистина се е настанила културата на нетърпимост към подобни прояви, неотменно свързана със остракирането на всички, които по един или друг начин са част от проблема.

Случаят в Стара Загора дава повод за размисъл. В окото на бурята жертви на обществено негодование станаха много хора. Първи изгоря Тити Папазов. Изровиха негово интервю отпреди няколко месеца в което той си признава, че в своята бурна младост в средата на 90-те години на миналия век е остригал косата на гаджето си, защото тя му изневерила с най-добрия му приятел. Всъщност Папазов мина между капките в сравнение със съдбата на този, който му взима интервюто - певецът Йонислав Йотов, известен като Тото. Само в рамките на няколко дни ю тюб изтри канала на Тото, а големи фирми като "Пепси" прекратиха спонсорските си договори с него. От корпорацията дори излязоха с официална позиция, че не подкрепят насилието в никаква негова форма и няма да предоставят трибуна на никого, който не проявява толерантност или насърчава тормоза. Проблемът с Тото дойде от това, че той не само не реагира на разказа на Тити Папазов, а го възприема като забавна случка над която човек си струва да се посмее. Самият Тото допълнително усложни своето положение, защото няколко дни след драмата извади видео на което излезе със затворнически костюм, за да се обяви за жертва на системата, за "опасен за демократичния ред" и за мишена на кенсъл-културата. Няколко часа по-късно обаче клипът беше свален, защото бдителни влогъри веднага забелязаха, че концепцията е крадена от американско видео по темата, а дори цели пасажи от монолога на певеца са буквален превод от него.

Виктор Костов, приятел на насилника от Стара Загора, прочул се се със заплахи към хора, които изразяват съпричастност към жертвата също стана жертва на собствените си позиции. От мини "Марица-изток" го отстраниха от работа докато се изясни случая и също написаха специално изявление по повода.

Информатикът от БАН Радослав Марков, за когото всякакви будни граждани докладваха, че се е изказвал пренебрежително за жертвата, жените и насилието също изгоря в торнадото на възмущението. Института по математика и информатика на БАН обяви, че се разделя с него и прекратява трудовите си взаимоотношения. Марков обяви, че всичко, което е написал не изразява неговите позиции, че това е само социален експеримент, нещо, което човек прави като е вкъщи, а не на работа, но това не му помогна. Десетки статуси в социалните мрежи го разкъсаха морално и му подсигуриха уволнението.

Последна (засега) жертва на процеса стана депутатът и шеф на Комисията по култура в НС Вежди Рашидов. На извънредното заседание на парламента, докато се разглеждаха поправките в Закона за защита от домашното насилие, без да знае, че микрофоните са включени Рашидов бе записан да казва: "Има и сега закони. К‘во си чешем езиците? Всички курвиви се събудиха да се сетят, че след 15 години са изнасилвани...". Известният скулптор усети и тежестта на предателството на неговата партия, която го метна под влака. Само ден след скандала той обяви, че напуска ГЕРБ, парламента и политиката.

Именно казусът "Рашидов" обаче отвори темата доколко това обществено възмущение е праведно и дали то не се използва като политическо оръжие в размирните дни в които живеем. Защото докато Вежди изнасяше своята тирада до него стоеше зам.-председателят на НС Никола Минчев, който бе записан от камерите как се смее на тази шега. За оставката на Минчев обаче почти не се проговори. Появиха се отделни гласове, но след като те не получиха медийна подкрепа, угаснаха в нищото и потънаха в блатото на забравата. 

Заради кипящите медийни и обществени страсти преди да продължим е необходимо да направим едно уточнение. Домашното насилие е нещо отвратително, една от отворените рани на българското общество. И никой няма никакво право да вдига чадър или да оневинява насилниците. Те трябва да понесат цялата строгост на закона, защото жертвите се нуждаят от справедливост. Това е огромният дефицит в България. Това е кошмарът на всички онези жени, които търпят безпричинното насилие и са плащат солената и кървава цена на хаоса, безредието и непукизма.

Но тук говорим за нещо друго. Кенсъл-културата сама по себе си отдавна не е инструмент за справедливост, а видяхме как се превръща в лов на вещици и в оръдие срещу абсолютно невинни хора. В последните три години два световни случаи показаха това. Съвсем наскоро Кевин Спейси спечели процеса срещу всички, които го обвиняваха в това, че е сексуален хищник, който налита на невръстни младежи. Присъдата обаче едва ли го е зарадвала толкова много. В течение на шест години той напълно загуби своята кариера, беше превърнат в символ на всичко мрачно и подло в холивудската индустрия, а дори го изтриха от един от филмите в които играеше и ролята му бе презаснета с друг актьор.

Джони Деп е другият пример. Обвинен от бившата си съпруга, че е домашен насилник той остана без работа, отнеха му всички договори и фактът, че след като спечели процес започна пак да се снима отново сигурно не е голямо успокоение. Защото с години името му бе медийно стъпкано и прокълнато.

Вероятно и Спейси, и Деп не пример за съвършени хора и имат своите кривици и характерологични проблеми, но е факт, че и не са чудовищата, които ги изкарваха. И това е проблема с кенсъл-културата. Тя не познава идеалната среда, а е камшик за сриване на хора, по-ефективен от всичко, което човешката цивилизация е измислила досега.

В България виждаме изкривено отражение на западния свят. Не знам за другите, но мога да кажа няколко думи за информатика от БАН. Той не е доказан домашен насилник. Дори напротив - прочетох мнения на негови приятели, че всъщност е един благ, разбран и кротък човек. Изразил е някакви мисли срещу женската природа, но това е негово мнение. Обществото трудно може да превъзпита човек, израснал в мачистка среда. Но самият Марков не е посягал на никого, изразил е позицията си в своето лично пространство и изгоря. Което е все едно някой да бъде наказан за изразено мнение. А уж живеем в среда в която свободното слово е безусловна ценност.

Проблемът у нас идва от факта, че кенсъл-културата се развихря изключително избирателно и е подчинена на ярки политически мотиви. Виждаме как по телевизиите шестват всякаква самозванци, които се опитват да намерят връзката между Русия и домашното насилие. Същите тези дори извадиха стари текстове на Мартин Карбовски от списание "Егоист", но виждам, че темата бързо замря. Защото "Егоист" навремето беше основният канал за озападняването на българската култура и обществено пространство, а това напълно обезсмисля хлипанията срещу патриотарството, което рано или късно избивало в домашно насилие. Текстът на Карбовски от онези дни е умишлено, крайно и провокативно подражание и на Буковски, и на Уилям Бъроуз, и даже с оттенъци на Хенри Милър. Всъщност даже можем да кажем, че точно западното изкуство инжектира културата на насилието в нашето общество или поне направи интересно нейното шумно прокламиране. Въпрос на ценности, морал и национален дух е да се противопоставиш на това.

Истината е, че радикалната промяна на едно общество няма как да се случи с кенсъл-култура. Защото тя не предполага революционна реформа, а само отстрелване на отделни хора. Това поражда кипеж, който трудно може да бъде контролиран и рано или късно избива в ответен огън. Пак ще дадем пример със САЩ. В началото на април най-популярната бира "Бъд лайт" реши да яхне модерната вълна и да направи свое рекламно лице известен трансджендър-модел. И съвсем не съобразиха кои са техните потребители - работническата класа на САЩ. Резултатът - в момента бирата не е дори и в топ 10 на най-продаваните, а по всичко личи, че проблемите за корпорацията тепърва предстоят.

В България сме далеч от такъв ответен огън, но както винаги става у нас огромната медийна агресия, налагането на една-единствена гледна точка, подлютена с опити за кенсъл-саморазправа и жлъч, раждат тихо политическо негодувание, което не помага на никого. Най-вече на истинските жертви на насилието. Защото в момента те пак останаха в сенките и потънаха в мълчание и забрава. 

Ето до това водят всякакви преписани отвън политически модели и медийни камшици.