Как се чувствах като център на Вселената?

Онзи ден за първи път си дадох сметка, че развивам мегаломания. При мен тя не дойде с мисълта, че съм Наполеон Бонапарт, а с доста екстремното усещане, че ако спра да мисля за вселената тя ще изчезне с мен. Древните философи май наричаха това солипсизъм.
Както си стоях на спирката изведнъж разбрах, че всички гледат към мен. Неприятно усещане. В началото се зачудих защо. Започнах да се питам дали мр3-плейрът ми не вдига много шум с метъла, който се носеше на вълни от него. Но не беше това. Metallica пееха "Saint Anger round my neck, he never gets respect..." пък всички се взираха в моя милост. Тогава разбрах, че проблемът е в самия мен. Просто без да се усетя бях започнал да припявам на песните. Това вероятно е признак на връхлитаща лудост - да си пееш без да си даваш сметка за това, но пък от друга страна красотата на свободата е, че не си длъжен да обясняваш.
След няколкото неприятни секунди в които хора от цялата спирка - сред тях най-добре си спомням злобният поглед на някаква леличка, която сигурен съм - само заради това, че си припявах без да си дават сметка за този факт, би ме разстреляла, ако имаше възможност, та след няколкото неприятни мига, всъщност вниманието насочено към мен ме изкефи.
После всеки от осъдителните погледи си намери по-добра работа за вършене, а аз потънах в размисъл за собствената си персона. Тогава се убедих, че по някакъв начин светът в който живея се върти около мен. Подозрението за това се е загнездило в мен отдавна, особено след като прочетох един цитат от великия Виктор Пелевин. Пелевин казва: "Ако Бог има сила дори в размер на една трета от приписваната му обикновено, то целият този свят би бил сътворен единствено, за да изпита мен".

Всъщност след описаната случка се убедих в това. Като прокарате всички паралели и меридиани по света в техния център ще откриете Мен (пиша го с голяма буква, за да изразя факта на душевното си тържество). Когато осъзнах това направих следното. Издух мр3-плейъра си на макс. Направих го нарочно. Ако някой от сдуханите хора на спирката бе дошъл да ми направи забележка, щях да му кажа единствено, че ако не се махне вселената е в опасност, защото ще спра да мисля за нея.

В тролея усетих, че отново си припявам...