Красивият гол на Аллах

Семих Шентюрк е името на турският футболист, който стана герой в своята страна след като вкара размазващ гол срещу Хърватия в 121 минута от футболната среща между двете страни. По този начин Шентюрк изразви резултата, даде възможност на отбора си да отиде до изпълнение на дузпи, където хърватите - очевидно пречупени морално, въпреки, че са суперфутболисти, изтърваха три от дузпите си и Турция отиде на полуфинал.
След срещата Шентюрк даде едно изявление, което много ми хареса. Той не се опита да се прави на интелектуалец или нещо друго. Футболистът каза само - "Голът ми бе истинско чудо. Получих топката и стрелях със силата, която Алах ми даде. Сега вече мечтаем за нещо още по-голямо".
Всъщност това е истинската квинтесенция на футбола - да дадеш всичко от себе си, защото тогава дори и да загубиш ще знаеш, че другият отбор просто е бил по-добър. Турците дадоха всичко от себе си и победиха, всъщност не изключвам и небесните им сили също да са дали рамо. Нима навремето Марадона не заяви, че Божията ръка е вкарала гол на Англия, въпреки, че по-късно записите ясно показаха, че тази Божия ръка има твърде аржентинска форма.

Мисълта ми обаче е за друго. Гледах този мач съвсем откъслечно в едно заведение, където пиехме бира с приятели. И бях за Турция. С което се оказах опозиция на почти цялото заведение. Когато труците изравниха почти извиках и какво видях в отговор - хора, които ме гледаха като национален предател. Пълна простотия. После на шега казвах на приятелите си, че сигурно отвън ще ни чака националистическа хайка, за да ни покаже с кубинки и юмруци силата на българщината.

Това не е изолирано явление. Във форумите за тази среща се е изписало толкова много. Ужасих се като видях какво количество мрак се съдържа в българските души. Половината коментари, че и повече са в стил - тези рязаните, тези гадни турци, а пък другите определения дори не искам да споменавам тук. На какво се дължи тази злоба? Аз нямам обяснения.
На мен турците не са ми направили нищо лошо. Дори напротив. Този гаден расизъм няма никакво място във футбола. Той няма място и в обществото. Ако някой иска да влачи на гърба си странна злоба за неща отпреди век - нека да го прави в друга страна...

Забележете Шентюрк каза - "Сега вече мечтаем за нещо още по-голямо". Нашият проблем на Балканите винаги е бил, че мечтите ни не са големи. А те не са големи, защото винаги сме били затворени в адските кръгове на собствените си фобии и национализъм, който по-нашите ширини винаги и параноичен и ксенофобски. Понякога когато не можем да мечтаем да големите неща сами трябва да си опираме на нашите съседи. Чрез турският футбол днес аз изживявям успех, защото в психиката им като отбор виждам най-добрите черти на хората от Балканите. Тази моя мечта няма да бъде пречупена, дори и още в следващата си срещу турците да загубят. Защото, ако не можеш да мечтаеш за неща по-големи от самият теб, по-големи дори от собствената ти държава, значи животът ти е скучен.

И най-накрая - дано по-често Аллах да дава сила за такива голове като този на Шентюрк. Аз съм безбожник, но това не ми пречи да оценявам миговете в които сякаш небесната сила наистина идва на земята. Такива мигове са ценни, защото ми дават усещането, че целият свят може да стане едно много по-добро място - място, където мечтите ти могат да бъдат големи, колкото си пожелаеш самият ти. Независимо от злобата и расизма. Всъщност напук на тях.