Има различни показатели по които можем да проследим как е протичала българската история. И особено историята на прехода. Колко сме обеднели? Колко сме се развили? Какво спечелихме? Какво загубихме? Къде се променихме? Къде останахме същите?
Това са глобални въпроси, но понякога дяволът се крие в подробностите, нали така твърдяха древните. Така например спокойно можем да напишем историята на прехода използвайки за основа статиите, в които се е предричало разцепването на БСП. Всеки съвременик на промените няма как да забрави безкрайните приказки, че това рано или късно ще се случи, но и досега така черна по нострадамуски прогноза не се е случила за ужас на своите автори.
С идеята, че БСП ще се разцепи обаче е като с мистичната литература. Това, че предсказаното се оказва измислица само убеждава авторите на хипотезата, че няма начин теорията им да не е вярна. Понякога тези анализатори сменят терминологията, поръсват я с постмодерна словесност, но същността на анализа им винаги опира до тази екстравагантна теория.
Последна глава в дългата традиция на анализаторите записа вчера социологът Антони Гълъбов. Нека да преразкажем част от разсъжденията му.
Гълъбов се вписва в школата на тези, които вече се срамуват от думата разцепление, защото са го предричали не един и два пъти и сега вече говори за "пренареждане". Естествено почитателят на социологическата фантастика не се задоволява с толкова скромно посочване. Напротив - той открива корените на това пренареждане далеч назад в историята на БСП и дори започва да подозира "фамилни обвързаности" в течащите процеси. Този извод кара Гълъбов в коментарно кресчендо да заяви, че било крайно време българското общество да спре да се занимава с вътрешните проблеми на БСП, които се превръщали в държавен дефицит. Естествено след всичко изброено, социологът не пропуска да каже, че в социалистическата партия имало няколко крила, които трудно се дишали и между тях имало напрежение.
Прекрасна теория. И естествено, най-вероятно, тя ще се окаже абсолютно невярна. В България това e проблемът (нека да го наречем културно-политическа трагедия) красивите и подредени теории, неизменно рухват под напора на действителността. Така ще се случи и с този фентъзи свят, който Гълъбов се е постарал да изгради пред очите на всички ни.
От 18 години ми прави впечатление, че теориите, които част от анализаторите системно пускат за БСП страдат от лабораторност. Тоест направени са от човек, който се информира за партийният живот единствено от страниците на вестниците и няма представа дори за вътрешнопартийните механизми на БСП. А това да анализираш по статии във вестниците е все едно хирург да оперира като не гледа пациента си, а неговото отражение в огледало.
Не че БСП няма проблеми, но при всички случаи те са от доста по-различно естество от посочените от социолога. Всъщност и на него не му е лесно. Българските анализатори не могат да сътворят нормално дори и една книга, защото всичко, което напишат само след два месеца се оказва нереално и неистинско. Ако живеехме в социологически подреден свят, сигурно БСП отдавна нямаше да я има, а на нейно място вероятно щяха да са се пръкнали окол 169 партии (това е доста занижен брой на всички пъти, в които някой е предричал на БСП разцепление).
Синдромът на "гледащите единствено в огледало" не е само в социологията. Понякога той се прехвърля и към журналистиката, която по подобен начин обича да гради теории, без да се интересува от тяхната правдина, а единствено от ефектното звучене. Американците имат един доста цинично-експресивен израз - "when the shit hit the fan", което преведено ще рече "когато лайното удари вентилатора". Те го използват в смисъл, че е станало голямо мазало, бъркотия и хаос.
България е държава от типа "when the shit hit the fan". Ако се замислим през последните 18 години колко гражданска енергия е отишла нахалос във всекидневни скандали, компромати и интриги, сигурно ще е потресаващо. Всички тези анализи и аналзчета се навързват точно в тази предълга редица от нереализирани фантазии, които обаче са били споделени, защото са звучали вдъхновяващо в главите на своите автори.
Часът е неизвестен, смъртта е неизбежна, гласеше една древна латинска пословица. В нея можем да видим някакво минимално оправдание за всички измислици на които сме били свидетели през годините. Особено тези за БСП. При партиите, особено левите такива смъртта, разцеплението или каквото й да е там са условни понятия. Зад БСП като формация освен партийни механизми стоят и политически идеи. Хора като Гълъбов се опитват да минават в анализите си, правейки се, че такива не съществуват. И това е забавно, защото ни дава възможност да сме свидетели на фантазия, която никога няма да си даде сметка, че вече няма никой, ама абсоюлтно никой да вярва на това, което тя говори.
No comments:
Post a Comment