Брюксел - градът от съня

Брюксел малко прилича на сън. Още от летището докато автобусът се движи по идеален път, покрай едни подредени и китни къщи, човекът нагълтан с балкански въздух не може да не се обърка. Всичко е толкова подредено и чисто, че веднага всява чувството за нереалност. Белгия е малка и спретната държава. Понякога дори не можеш да я вземеш на сериозно. Всичко в Белгия се намира наблизо. Цялата държава напомня на град поставен в стъклена топка, която някое палаво гигантче пази на своята детска полица. Чудно ми е дори как пилотите успяват да кацнат в Белгия, та ако само за малко се разсеят, самолетът просто ще прелети над държавата без да я забележи.

Типична белгийска уличка

Аз съм от късметлиите. В последните 2 години сигурно ми се натрупаха вече 6 или 7 посещения в Брюксел. Всеки път градът ме удивлява с нещо ново. Първият път бях възхитен от уникалното съчетание между стара и нова архитектура. Брюксел - това са два града. Единият запазил още бароковата си същност от 17 век - тесни къщички налепени една до друга все едно им е студено, готически орнаментирани катедрали, смазващи с великолепие и мащаб, тесни улички носещи още духа на миналото. Другият град това са - стъклените небостъргачи, модерните офис-билдинги, парковете родени от някоя развинтена фантазия, макдоналдсите, дюнерджийниците (Брюксел е пълен с араби) и модерните магазини. Всъщност като се замисля Брюксел е точно това, което съм очаквал от него.

Ново и старо съжителстват в хармония

Един невероятен град, пълен с доста студени хора. Валонците и фламандците (напоследък те не се понасят) са дръпнати и некомуникативни хора. Или вероятно това е балканското ми разбиране. Но пък точно като българин не мога и да не забележа друго - белгийците знаят как да са щастливи и да се забавляват. Когато са щастливи не им пука дори, че са насред площад, сядат върху него и си личи, че света изчезва за тях. Завиждам им за това светоусещане. Ние все пак сме в България. Тук когато щастието почука на вратата, българите искат от него редовна виза, четири разрешителни от карммичните енергии, подпечатана заповед от небето, че щастие е възможно, протоколи от поне четири министерства, ДНК-тест и указ на президента, за да го допуснат до себе си. А дори и тогава - просто го гонят, защото "много щастие не било на щастие"... Както и да е. Брюксел поставя темата за щастието съвсем неусетно пред теб. Там се чувствам прекрасно. Не познавам хората, но не ми пука. В Брюксел има магия.

Наричам я "Магията на шоколадовите магазинчета"

В центъра на града е пълно с магазини за шоколад. Минаваш централния площад Гранд Плаз и попадаш в рая на бонбоните. Забравете Швейцария, Белгия е страната на шоколада. Още щом мирисът на какао се промъкне крадешком към теб, ти завинаги се попаднал в плен на магията. Ако незапознатият влезе в едно магазинче направо ще остане като гръмнат. Ръчните бонбони са великолепни и ги има във всякакви видове - с кокос, с ягоди, с ванилия, с още по-черен шоколад, с някакъв великолепен белгийски крем, с мента и не знам с какво още. Всеки път стоя като замаяно дете в такива магазини. Фонтаните от шоколад допълнително придават преказен вид на обстановката. Казах ви в началото - Брюксел прилича на сън от който не искаш да се будиш.

Шоколадов фонтан

Малко след Гранд Плаз е пикаещото момченце, което местните умалително наричат "Манекен пис". Забавно е. Особено това как му се кефят японците. Брюксел знае как да подхранва фантазиите на чужденците. За това помагат старите къщи и духът на онзи древен Брюксел с толкова много история, че трябва да имаш докторска титла, за да я знаеш цялата.

Пикаещото момченце

Аз запомних само един факт. В съседство с кметството на града (една орнаментирана барокова сграда, строена още през 15 век) се намира къщата, в която Маркс и Енгелс пишат "Комунистическия манифест", а по-късно е създадена и Белгийската социалистическа партия. Табела на стената увековечава този факт.

Предният път като бях в Белгия имах редкия шанс да се запозная с кмета на Брюксел - социалистът Фреди Тилеманс. Класически възпълен белгиец, който не спираше да се смее и да говори гръмогласно. Когато ни представяха преводачката му обясни, че съм от ляв вестник. Това много го изкефи. Започна да ме тупа по гърба и да боботи на нещо, което малко приличаше да френски, но дори и аз, който не го разбирам, схванах, че това е някакъв див диалект. След като преводачката преодоля културния шок ми преведе думите му. Те бяха горе-долу следните: "Не знам защо, но медиите не ни обичат нас социалистите. По време на предизборни кампании се дразнят, че сме идеалисти. После като управляваме ни критикуват, че сме забравили идеализма си. Няма оправия".

Тилеманс е много прав.

И аз се увековечих пред кметството

Пътят ми в столицата на Белгия обаче мина и през новите архитектурни чудеса. Европейският парламент. Това всъщност не е една сграда, а е комплекс от поне пет свързани с една друга.

Европейският парламент - синята сграда приличаща на звездолет

Сам по себе си сградата на парламента е един град в града - самодостатъчен комплекс в който има книжарници, кафенета, фризьорски салон, фитнес зала, ресторант и други. Самата сграда е конструкция от стъкло и желязо в модернистична форма. Нещо като модерен политически лабиринт. В единия коридор се натъкваш на социалисти от цяла Европа, в другия десни депутати пият кафе, в третия коридор ученици от Дания възхитено въздишат пред големината на някоя зала, а учителката им на техния странен език говори нещо, да се надяваме, че им говори за Европа и света. Брюксел е средище на цифром и словом - пет парламента. Столицата на Белгия (страна, която вероятно правилно нарича самата себе си "Сърцето на Европа) е дом за - Европейския парламент, парламента на Брюксел, Фламандския парламент, парламента на френскоезичната общност и самия парламент на Белгия. Освен това в града е седалището на Европейската комисия, главната квартира на НАТО и много други институции. Това не променя факта, че градът прилича на сън. Дори бюрокрацията не е способна да се саморазправи с мечтателите.

Брюкселски парк

Още един фонтан

Другите небостъргачи също придават ексцентричен вид на града. Вълшебно е. И преди да ви кажа довиждане в този пътеводител, нека да споделим няколко думи за бирата. Някой ми каза, че Белгия произвежда над 500 вида бира. Може и да е вярно. Магазините приличат на музей на бирата - всякакви шишета и форми. Всякакви вкусове. По дяволите, белгийците са произвели бира с вкус на вишни, на портокал, на какво ли не...

Типична белгийска фасада

Преди два дни когато отново стъпих на летището в Брюксел имах чувството, че се завръщам. Заради това винаги ще харесвам тази малка и странна Белгия. Валеше дъжд, градът изглеждаше мъглив, ама не ми пукаше особено. Сънищата ни за градовете трябва да бъдат уважавани.