Убийство чрез ентусиазъм

Преди няколко дни попаднах на невероятна мисъл на румънско-френския философ Емил Чоран. В есето си, в което се е постарал да изследва развитието на реакционната мисъл, той като афоризъм извежда следната сентенция: "Всяка апология е опит за убийство чрез ентусиазъм".
Сетих се за тази мисъл покрай дискусията, която тече в България за ролята на журналистиката, особено след жестокия побой над журналиста Огнян Стефанов. Вчера дори президентът Георги Първанов призова за големи дебати сред самите журналисти за същността на тяхната професия, както и за обвързността с властите или съответно със сивата икономика.
Темата е много голяма и сякаш в последните години по нея умишлено не се говори. Ние като общество допуснахме огромна подмяна. Лесно разрешихме на много поръчкови репортери да се тупат по гърдите и да минават за съвест на нацията, докато всъщност те не са нищо повече от полулакеи на свободна практика, желаещи да служат на който и да е господар. Но апологията, както вече обяснихме, е опит за убийство.
Журналистиката е слуга единствено на обществото. Ето защо е проблематична представата за репортери, които с удоволствие и дори с ентусиазъм предоставят таланта си на властта за еднократна или многократна употреба.
Още по-отвратително е, че наистина част от сивите физиономии в българското общество се опитаха да използват четвъртата власт в своя собствена изгода. Как да разпознаем повечето журналисти, които са в този коловоз? Обикновено не можеш да им затвориш устата от безкрайни обяснения колко свободна е съвестта им. Ето това винаги ме е изумявало в България - най-големите слуги, майсторите на политическите измислици, се правят на най-свободните хора и с удоволствие критикуват останалите, че са слепи, негодни и глупави.
Ужасното в този процес е размиването на стойностите. Вместо информацията продажната журналистика цени компромата. Вместо на анализа, залага на интригата. Вместо коментари пуска клюки. Вместо истини - удари по не една човешка съдба. И това става пред очите на цялото общество. Виждам дори целта на цялото мероприятие. Този бял шум е стратегически прицелен към идеята да отврати от политиката и остатъка от активни хора. Когато обществото не е добре информирано, а е заливано от слухове, преднамерена помия и дори откровени измислици, тези със сивите физиономии и тайните помисли най-добре виреят. От кого зависи това да не се случва? Преди всичко от журналистите.