Monday, January 17, 2011

Пациентите от психиатрията на историята II


Този текст ще е съвсем кратък. Дясната кука Иво Инджев очевидно страда от хронична липса на интелектуални занимания и се чуди как да осмисли дните си. И така тези дни с удивление научих, че „журналистът” е посветил цяла статия на скромната ми персона и гневно е заклеймил моят политически „екскремизъм” (създаването на нови думи е нещо като запазена марка на този пич). Статията му е кратка, маниакална и честно казано – доста безсилна. Прочетете я и се убедете сами – „Червен екскремизъм”.


Очаквах нещо по-силно, по-мащабно, по-яростно, а получих само мръснишки обвинения. Разочарован съм. Не можах да се обидя, както трябва, нито дори да се възмутя, а пиша това текстче единствено, за да мога да се хваля, че съм вбесил психарската софийска десница (в други части на страната десницата почти отсъства). Както написах във Фейсбук – това е все едно да очакваш Бин Ладен, а да ти пратят Евгений Минчев. Ами какво да се прави – това са възможностите на десните днес. Мънички.


В името на историята и като почест към всички палави блондинки или брюнетки, които биха прочели този текст обаче настоявам да изясня точно 4 неща:


1. Текстът ми никога не е публикуван в ДУМА. ДУМА, което прави чест на вестника никога не би пуснала нещо толкова брутално на своите страници, просто, защото уважава толерантното говорене. А и аз не съм го предлагал за пускане.


2. Написах текста умишлено брутално и крайно, за да пародирам 20 годишната дясна патетика на омразата и измисленият гняв. И заради това е смешно да гледам как агентите на омразата обвиняват мен, че съм бил много краен.


3. Аз нямам проблем с миналото си, както всички безсилни и мрачни хора подвизаващи се в психиатричните коридори на политическото пространство. Интегритетът ми като личност е непоклатим и това ме кара само да се смея на текста на куката.


4. Благодаря на ченгето, че ми е измислил нова награда: "Червеноризец Храбър". Имам силата да си призная, че това е добро хрумване, но, ако един ден някой измисли такава награда ще съм много разстроен, ако аз не съм първият й носител. :)))


Искаше ми се да ми е тъжно. Ама е смешно. Смешно е, мама му стара, защото вижте само колко голяма е подмяната – ченгетата ми се изявяват като говорители на морала, имитират обществена съвест и заемат позата на страдалци. Екзекуторите го играят жертви. Проститутките настояват за девственост. Доносниците изискват от историята уважение. Мразещите се лютят, че не са обичани. Разрушителите искат да останат в паметта като съзидатели. Плюещите си слагат маски на миротворци. Използвачите крещят за индулгенция.


Моята вина пред лудите е, че аз отказвам да живея в подменен свят. И имам правото да наричам нещата с истинските им имена. Окултната десница иска духове.

Аз бих се задоволил и с блондинки.



2 comments:

Ловецът на врабчета said...

Не се притеснявай, съществото Инджев, като демократ същий, доста странно използва правата си на собственик на блог - като цензурира мненията, които не му изнасят и пуска само тези, които Го венцехвалят. Да не говорим за странните му разбирания за блога - то, видите ли, било нещо лично, нещо интимно, нещо съкровено, а лошите комунисти само му влизат в блога, пардон, в душата, за да плюят и цапат там.
То всъщност тоя митинг - сбор пред паметника на СА не беше май толкова за демонтирането му, колкото за преброяване на оцелелите реститути.

piperikon said...

Напълно разбирам приповдигнатото ти настроение, другарю. Все пак едва ли си могъл и да мечтаеш за толкова много читатели, колкото прочетоха... хм... нека условно да я наречем „статията ти” в блога на Иво Инджев. Така, че можеше да му кажеш поне едно "благодаря". Въпреки, че като се замисля, комунист с бон тон си е оксиморон отвсякъде. Нещо като ведра безнадежност...