Писмо до крадците на протести

Здравейте пичове,

понеже адски ме дразни вашият словесен тероризъм, вашият високопарен елитаризъм, вашата склонност да говорите като хора глътнали по три бастуна и прекалили с модерна поезия, понеже е ужасно гадно да виждаш как някакви хора, които никой никога не е забелязал на улицата да се опитват да приватизират протестите и да ги превърнат в поредната си интелектуална снобарщина, ще ви напиша това писмо.

Това писмо е вдъхновено от едно друго. Прочетох го в "Дневник". Авторкесата му в типичния за градския псевдоинтелектуалец стил (тоест постмодерна версия на гимназистка, която драска писмо по любимата си попзвезда) се опитва да обобщи на едро кои били протестиращите през пролетта на нашето недоволство. Кои са те значи, нека да й дадем думата: "Протестиращият на 2012 е културолог, юрист, съдия, режисьор, фотограф, студент, политолог, защитник на човешките права, писател, фотограф, ученик...".

Ихааааа. Типично за модерната градска патка е да не може да си представи, че има свят отвъд жълтите павета и четирите лъскави заведения в които ходи. Точно така тя не може да си представи, че в България може да има и хора, които не попадат в излъсканата й представа за общество. В нейното идеално и стилизирано като снимка в "Космополитън" общество хората са все висшисти, интелектуалци, поети с лакирани нокти и телевизионни водещи с нежни гласове.

Пичове, знаете ли къде беше проблема на тази пролет?

Обществото се вдигна на бунт срещу един ужасяващ закон. Закон, който щеше да подари планините на мутрите и да остави от Витоша единствено дръвчета в градинките на бъдещите хотели.

Но тези лъскави протестиращи, които всички описват, не се вдигнаха при хиляди други случаи. Когато видяха, че държавата умишлено води към фалит БДЖ, те си мълчаха. Когато властта за поредна година не размрази доходите - те си мълчаха. Когато се опитаха да прецакат висшето образование - те си мълчаха. Когато майките излизаха да протестират - те си мълчаха. Когато хората не получиха коледни надбавки - те си мълчаха. Когато протестиращите във ВМЗ - Сопот припадаха от глад - те си мълчаха.

При толкова много мълчания всички ще си спомняме пролетта като един красив сън за друга възможна държава. Защото революциите изяждат децата си, а край тази революция вече дебнеха авторките на сериозни текстове, които не познават реалния живот, но пък имат склонност да пишат по всяка тема като Кари Брадшоу, случайно надрусана с екстази.

Вижте кои протести е описала побългарената Кари Брадшоу - "пред ВСС за уволнението на съдия Мирослава Тодорова, протестът на всички, които твърдяха, че са Георги Тонев Колев и доматената псевдореволюция". Колко красиво!

Но България, драга ми авторкесо и всички вие джебчии на протести, скочи и срещу добива на шистов газ. Онази България в която не всички са културолози, актьори, режисьори, коафьори, стилисти, философи и всякакви други, се вълнуваше от много повече теми от тук изброените. Защо обаче авторкесата ги е пропуснала? С какво ли психиката на интелектуалката е била наранена от тези другите каузи, които не са чак толкова много интересни на интелектуалните кръжоци на паразитите на протести, а?

Хайде да не се лигавим за миналото ни през 2012 година. Никой няма полза от меланхоличните въздишки на обичайно заподозрените депресари. България не е само съдебната власт. Битката срещу полицейската кубинка там е много важна, ама защо един път не ви видях очите на социалните протести, а? На тези протести, където се събират хората, които не са режисьори, културолози, изнежени поети, обезкосмяващи се интелектуалци и педикюриращи се интелигенти на свободна практика. Кога ще си отворите очите, че в България има не интелектуални, а социални пропасти?

Аман от лигаво съзерцаващи моралисти! Аман от писачи на скръбно-обществени писма - гневът на онези, които не виждате, защото сте слепи като преял депутат от ГЕРБ, става все по-голям. Този гняв е истинският мотор на протеста. Гневът на 15-те души, които протестират срещу закриването на железниците. Гневът на гладните работници, които не влизат в скалата на протестиращите на незадоволените авторкеси. Гневът на онези хора, които не излизат на протести, защото гледат да не си загубят работата, понеже са от малък град и няма какво друго да се работи.

Тези хора са солта на земята. А не онези, които чакат в мрака да дойде края на годината, за да блеснат със стилистично упражнение за това колко им било меланхолично и мъдро след протестите.

И най-накрая, пичове,

пролетта на гнева остана невъзможен сън, защото трудно ще си намерим кауза, когато част от най-големите бунтари днес са изразители на статуквото. Единият дори почна да прави интервюта с десни икономисти, за да разгонва социалистическите настроения сред бесните на елита. Това е другото голямо мълчание за което "интелектуалците" по протестите са слепи и глухи. Не можеш да си създадеш една каста от градски революционери на свободна практика и да ги ползваш като ударен отряд за разни корпоративни каузи. Няма как да стане. Заради това спрете с дежурните приказки, майната им на високопарните клишета, заебете фризирания си език и постомодерните фразички - ако искате да сте полезни на този народ, на тази изстрадала държава, на хората, които не се вписват в жълтопавирания именник на професиите - просто проумейте, че в страна в която има хора, които си лягат гладни, работещи хора, които не могат да купят учебници на децата си, вие винаги ще бъдете безполезни, ако не сте на тяхна страна. А вие не сте.

Приятни сънища, пичове!

Виковете по улицата един ден ще ви събудят.

Дотогава значи.

За хората, думите и всички останали незначителни, но адски симпатични неща

Хората са странни създания. Те са преходни, но могат да правят вечни неща. Като думите например. Думите са вечен продукт на едни невечни същества.

Несправедливо е.

Думите вероятно са по-съвършени от нас. Те имат памет, знаят как да вълнуват и не се изхабяват чак толкова лесно, ако са наредени по правилния начин. Хората омръзват по-бързо, а това, както и да го погледнеш си е проблем.

И едва, когато някой си отиде разбираш, че човекът има по-голямо значение. Защото думите са вечни, но сами по себе си неутрални. Именно един човек трябва да ги направи истински и да ги занесе на останалите хора.

Тези мисли ми хрумнаха, когато виждах реакциите на хората около смъртта на Георги Калоянчев. Те му приписваха авторството на думи, които той само е изрекъл, но не е написал. И все пак той с право може да бъде наречен техен автор. Защото думите са развълнували хора, когато ги е произнесъл той. Това не е малко.

Вечността на думите и преходността на човека е рецептата на нашия свят за постигането на продължителност. И, когато хората губят памет за думите, те всъщност губят памет за другите хора и това е проблемът на забързаните времена в които живеем.

Поради тази причина, смятам, човек трябва да обръща внимание и на малките симпатични неща край себе си. Защото един ден, когато си тръгне вероятно те ще му липсват най-много.

Излъгах се да бъда жури на един конкурс за разказ, есе или просто текст с впечатления на руснаци за България. Не съм мислил, че някога четенето на такива текстове ще ми донесе такова удоволствие. През погледа на руснаците България е страна на вечно слънце, безкрайно синьо море, някакви неописуеми слънчеви емоции и хора, които приличат на ангели. Човек може да се пристрасти към такъв поглед за неговата собствена страна. Честно. :))))

--------------------------------------------------------

Благодарение на мен няма смисъл да гледате новините по празниците. Заради "огромното и богато" въображение на телевизионните продуценти мога отсега да ви наредя програмата на новинарските емисии по празниците:

1. Голямото пътуване започна. Репортаж от изхода на София. По магистралата минават три коли в час. Загрижена репортерка разпитва полицай кога точно се очаква пика.

2. Какво пазаруваме? Загрижена репортерка обикаля столичните молове, за да намери балъци, които да споделят колко точно кинта са изхарчили.

3. Как празнуваме? Ексклузивен репортаж на загрижена репортерка от село в радиус на не повече от 15 километра от София за това как яде народа и какви са обичаите.

4. Почна ли голямото пътуване. Пряко включване на същата репортерка от изхода на София, която трябва да обясни защо още няма задръствания.

5. Къде почиваме? Загрижена репортерка от нюзрума обяснява как туроператорите се оплаквали, че трябва да се откажат от шампанското, понеже народът не иска да пътува.

6. Полезни ли са почивните дни? Загрижена репортерка прави анкета с диетоложка, която казва, че не трябва да се яде много, даже не трябва да се яде изобщо. Загрижен икономист от Института за пазарна икономика обяснява, че отпуските развалят хората и заради това не трябва да се почива изобщо.

7. Тръгнаха ли хората? Пак включване на репортерката от изхода на София. Тя загрижено обяснява, че сигурно задръстванията ще почнат след полунощ...

------------------------------------------------------------

Като видях колко гледания е натрупал PSY в Ю Тюб, вече се опасявам, че когато един ден извънземните слязат от летящата чиния никой от тях няма да пита: "Ху да фак из Дельо". Те просто ще бъдат заети с това да викат: "Оппа, Гангам стайл"...:)))) А и кой съм аз, че да съдя извънземните? Откакто чух Гангам стайл не мога да си я избия от главата. Убеден съм, че това е коварен план на Черен южнокорейски лорд да накара целия свят да подскача смешно и да вика: "Еее, секси лейдиии" :)))))

-------------------------------------------------------

В центъра на София почти няма хора. Пробягват единствено кадри от електората на Фандъкова - бездомни кучета, които обаче изглеждат симпатични, независимо от обществените настроения срещу тях. Трамваите са празни. Контрольорите дебнат по спирките, за да вгорчат почивката на електората, който в знак на протест не дупчи билети. Магазините са затворени. Няма коли. Единственият знак за човешко присъствие са скандалите между контрольори и пътници без билети. Което е позитивно. Нещо трябва да напомня, че сме в България. Иначе човек би се объркал, че е попаднал в някаква друга държава...:))))))))

----------------------------------------------------------------

Философска загадка: как ли са празнували Коледа преди да бъде сниман филмът "Сам вкъщи"? Ако съдим по телевизионното битие - Коледата почва с приключенията на Макколи Кълкин...:))))))

--------------------------------------------------------

Още един Бъдни вечер и производителите на кантари ще трябва да измислят подсилени кантари заради мене...:)))) Леко завиждам на религиозните - хората извличат смисъл от този празник (вероятно), чувстват се силни, уверени, смели, окуражени. А ние атеистите - само дебелеем :))))))

----------------------------------------------------------------

Значи това е нощта в която трябва да дебна с Калашник край елхата. имаме да си говорим със Стареца за това кога ще разбере, че ако човек иска айпад, трябва да получи айпад, а не Новогодишна реч на Симеон Дянков, че тази година вече задължително ще излезем от кризата...:)))))) И друг богословски въпрос вълнува ума ми - след като пенсионираха преждевременно дядо Мраз, сигурни ли сме, че той е натрупал пенсионна възраст и ще получи ли увеличение на пенсията? Защото, представете си колко е гадно - да си вечен, никога да не умреш, ама пенсията ти да е като на български пенсионер...:))) Еххх, лошо е устроен светът на празничните герои. А може, по-иначе може...:)))

-------------------------------------------------------------

Питат Бойко вярва ли в бъзсмъртието на душата, а той отговаря, че програмата на ГЕРБ била да обновява църкви и да кани владиците на такива събития. Какво да ви кажа - винаги е опасно да обсъждаш богословски въпроси с микроорганизъм. :))) Б.Б поне обаче е лишен от душевни терзания. Сигурно преди да умре ще помоли да му сложат единствено ножичка и пари в ковчега - парите за подкуп за Началство и ножичка, ако успее да се вреди да реже лентички из небето...:)))

--------------------------------------------------------

В една стара руска песен се казваше, че има само един миг между миналото и бъдещето и този миг се наричал живот. Ако човек обаче открие начин да удължи мига достатъчно (някои го правят чрез диети, здравословен живот и абсолютна скука, а други чрез употребата на вещества, които не се препоръчват на малолетни) може да открие, че историята е пълен шит, а бъдещето е неясно като мисъл в главата на Бойко Борисов. Ето защо не е препоръчително човек да слуша философски песни по празниците - натоварват РАМ-паметта на човек повече, отколкото е нужно. Ето ви една полза от слушането на чалга. Текст от типа: "Гъци, гъци..." никога няма да ви накара да мислите за историята...:)))) Наздраве :)))

--------------------------------------------------------------------

Ако прасетата си имаха рай, значи всичките те щяха да са мъченици...Което ме навежда на мисълта, че в тяхното богословие след хубава пържолка, аз вeче съм един от основните гадове...:))))

--------------------------------------------------------------

Телевизията - най-големия враг на коледните празници! :)))))) Пуснеш за малко телевизор и всеки коледен дух ти се изпарява. Ако човек иска да се запази празничен, очевидно трябва да вземе мерки за нетелевизионно спасяване на душата си. За тази цел пък вселената е измислила водката...:)))))

-------------------------------------------------------------

Старият репортер успя да се изплъзне от капитализма, а и от махмурлука, финтира вселенските власти, които бдят за трудовия ред във вселената и се озова в Пловдив по най-баналния начин - след поетично пътуване с влак, където съседът ми по стоене на крак постоянно ми говореше, че всички, които искали да избягат от страната са идиоти, които не знаят какво изпускат. Съседът ми по стоене беше доста почерпен, но пък определено знаеше какви ги говори. Най-накрая почна да разказва мръснишки вицове като особено държеше младите девойки в целия вагон да ги чуват. Когато хората се смееха пичът грейваше и псуваше, че не му дават да пуши във влака...Даа, колко малко му трябва на човек, за да влезе във коледно настроение :)))))

-----------------------------------------------------------------

Имам няколко въпроса за Края на света, на които богословските власти все още не са ми дали отговор:

1. В Деня на страшния съд мога ли да направа кратка презентация на живота си и ще има ли възможност да си покажа слайдовете на Пауър Пойнт?

2. Ще ми бъде ли осигурена астралното право на адвокат, ако прокурорските обвинения на небето в разгулен и несериозен живот станат твърде тежка?

3. Ще има ли осигурена кафе-пауза по средата на презентацията ми, за да успея да проуча настроенията на съдебната публика?

4. Подлежи ли на корупция съдебното жури, които ще отчита присъдата?

5. Наясно съм, че Той е съвършен и безгрешен, но има ли опция презентацията ми толкова да му хареса, че да ми опрости в аванс някои грехове.

6. Предвиден ли е коктейл в случай на оправдателна присъда и колко градуса е ракията в Рая? :)))))))))))))))))

------------------------------------------------------------

Днес научих, че около дядо Коледа се въртяла нова жена - някакво създание, наречено баба Коледа. Баба Коледа била станала толкова популярна, че дори измествала Снежанка от традиционната визия на стареца с бялата брада. Ти да видиш - на Северния полюс имало любовен триъгълник :)))) Старецът залитнал по младото гадже с късата поличка (Снежанка), ама май съпружеското тяло Баба Коледа вече отговаря на удара...:))))) Ще наблюдавам с интерес еротичната драма :))

--------------------------------------------------------

Бойко Борисов не прерязал лентичка на ремонтирана църква, защото не можел да го направи там, където Началника се разпореждал. Той (Борисов) режел ленти само навън от църквите, където бил наистина началник. О, Началнико, не е ли време да преразгледаш трудовите си взаимоотношения с този пълен капут. Трябва ли да припомням, че който споменава напразно името Началническо, трябва да бъде удостоен със заповед за уволнение. И не, Началнико, под уволнение не разбирам да си го прибираш. Все още не. Нека първо да постои да топло. Пък там ще му режат лентичката всяка вечер..:))))))))

---------------------------------------------------------------

Попаднах на биографията на Велимир Хлебников - най-драматичния и велик от руските футуристи. Освен създател на шантава поезия и на светли мисли за бъдещето, Хлебников пише едно стихотворение в което се провъзгласява за Председател на земното кълбо и прокламира идеята си, че всеки човек е отделна държава, което и до днес ме изпълва с възхищение. Ако Хлебников бе оглавил земното кълбо, днес планетата щеше да е различна. Та човекът, който цял живот стои странен и неразбран, чиято поезия и до днес предизвиква неясни тръпки се оказа автор на едно кротко и велико стихотворение, което искам да споделя:

На мен ми стига

къшей хляб,

капка мляко топло,

това небе,

този облак!

Точно преди края на света схванах, че всичко казано в стихчето е вярно. :))))

-------------------------------------------------------------

Зигмунт Бауман, велик полски социолог, бе обявил тържествено в книгата си "Глобализацията", че светът вече се дели на глобални и локални. Глобалните се шматкат из света свободно, а локалните стенат угнетени от работно време, гадни шефове и стряскащи цени на бирата. Обаче Бауман е пропуснал друго разделение, което може да бъде забелязано в България, в сутрешните трамваи, няколко дни преди окончателния Свършек на света - Пиещи и Непиещи. Ще ги разпознаете по това, че Непиещите успяват да запазят вертикално положение на телата си и гледат светло все едно са някакви преродени майки Терези, мамка им. А Пиещите могат да бъдат разпознати по погледа в който се чете философско огорчение от вселената, по опита им постоянно да заспят рано-сутрин и по антикапиталистическата нагласа, че светът е устроен несправедливо след като работното време не почва в 15 часа следобед...Пиещите - те ще променят света :)))))))))

------------------------------------------------------------------------

Покрай смъртта на Калоянчев се замислих за нещо. Виждам как във Фейсбук толкова много хора му приписват думи на знайни и незнайни автори и удивено разбрах, че всъщност хората са прави да смятат Калоянчев за техен автор. Думите сами по себе си не означават нищо, най-важното е през кой човек ще минат, кой ще ги изрече, кой ще ги занесе на хората. Заради това хората си спомнят за този велик актьор - той даде живот на толкова много думи, че е трудно да си представим живота си без тях. Хората са по-важни от думите. Това е, което научих днес. И въпреки тъжни повод, това ме зарадва. Ама сериозно.

Текат сълзите ми, каза Цветанов

Вътрешният министър, оказа се, носи сантиментална душа. 

Камерите на журналистите уловиха вчера сълзи в очите на Цветан Цветанов по време на церемонията "Полицай на годината". 

Направо като в рок-операта на фантаста Филип Дик, която носеше многозначителното заглавие "Текат сълзите ми, каза полицаят".

Със сълзи на очи Цветанов отчете, че 2012 е най-успешната за МВР от 20 години насам. И ние с радостен плач трябва да признаем, че това е истина.

През 2012 година МВР успя официално да си назначи прокурор. "Изборът" на Сотир Цацаров беше като коледен подарък за Цветанов, който му подсигурява безкрайно влияние в цялата съдебна система и абсолютен диктат на милиционерската кубинка в тази независима власт.

МВР успя да наложи и кадър на полицейската школа в Симеоново за конституционен съдия. Шефът на ВАС Георги Колев също е минал през дебрите на милиционерското право, а през 2012 шеф на ДКСИ също стана човек на МВР.

Годината е повече от успешна за Цветанов. Саморазправи се с неудобните съдии, стъпка всяка опозиция срещу себе си и въпреки, че МВР няма нито един, ама нито един запомнящ се успех, той има защо да плаче от щастие. Апартаментите му са непокътнати, Веселин Маринов прави коледни концерти, съдебната власт вече му е на една ръка разстояние. 

Позволено му е да лее сълзи.

Нали казват, че крокодилите също плачат, когато ядат своята плячка?

Предколедното нечудо на премиера

Предколедната поява на Бойко Борисов във "Всяка неделя" беше замислена като празничен политически блокбастър. Целта на телевизионният спектакъл беше да се рестартира отново медийният чар на премиера, позавяхнал от коварният начин по който отразя всички българи от идеите за коледни добавки и абсолютната наглост на властта при назначаването (никакво избиране не беше) на Сотир Цацаров за главен прокурор.

Декорът на коледното шоу протече с маската на "Събеседник по желание", въпреки, че, ако се организира класация за "Медиен натрапник номер 1" е ясно отсега, че Борисов ще грабне първото място.

Въведението в разговора беше изумително. Водещият (подготвен да изиграе ролята си на строг и упорит критикар на непослушната опозиция) попита премиера дали вярва в безсмъртието на душата. Борисов се оплете на тази богословска територия. Вместо някакъв прочувствен философски отговор, той реши да заложи на изпитаната схема - кабинетът наливал пари в ремонта на църкви, а Началникът одобрително кимал от небесата.

А това отприщи поредната порция небивал политически нарцисизъм. Невероятно е дори за осмиляне това колко много Бойко Борисов версия 2012 прилича на Бойко Борисов версия 2009. Пак същите изтъркани клишета за това, че поел политическа отговорност и дежурното политическо мрънкане, че не получавал и думичка на благодарност за усилията, които полагал. Вероятно поради тази причина Борисов от 2012 година пак успя да обяви, че никога не е имало такава свобода в България. Защото в България фактите (три поредни години страната се срива надолу в класацията за свобода на словото) просто не са важни. Борисов можеше да каже всичко, което поиска понеже изявата му може много повече да се окачестви като шоу, отколкото като политика. Заради това бяха и тези светски закачки с приятелката на Сергей Станишев, въпреки, че премиерът би трябвало да си дава сметка, че именно нарушаването на добрия тон към опонентите и всепозволеността в това отношение е един от основните признаци, че свобода няма. Или има свобода, но тя е за един-единствен човек.

Заради това няма как да не плаши и поведението на водещия на "Всяка неделя". Трудно е човек да проследи неговите мисловни пируети и житейски терзания и заради това причината поради която Кеворкян е влязъл в някаква своя битка със Сергей Станишев е твърде неясна. Но всички зрители на това интервю забелязаха как журналистиката не само отстъпи на заден план, но дори си взе сбогом завинаги с това предаване. Кеворкян упорито бе решил да изкопчи нещо неприятно за Станишев, някаква обида, някакъв тежък коментар, някаква странна интрига. В името на какво обаче - не се изясни. И журналистиката изчезна в мига в който премиер и водещ започнаха да се усмихват един на друг в един лакиран телевизионен флирт, който се разигра пред очите на всички.

Щеше да бъде коледно чудо, ако всичко това не се бе случило. Но българската телевизионна действителност поначало е чужда на чудеса. Където се шири Бойко Борисов чудесата просто не се котират като явление.

Защото не са магистрали.

Една жена – Бойко Борисов

„Една жена – Адолф Хитлер”. Така кръщава последната глава от книгата „Техника на преврата” (1931) великият италианец Курцио Малапарте. В нея той първи анализира цялата идеология на нацизма, харизмата на лидера на тази партия и предсказва, че хитлеристите ще вземат властта в Германия.

Малапарте обаче много изненадващо открива у Хитлер не мачистки, а женски черти. Той срявнява неговото поведение с това на жена, която иска да бъде харесана, а идеологията на нацизма с колективния несъзнаван порив на един народ към някакъв семеен уют, където семейството това са Те, а всичките останали са врагове, които искат да смутят домашния покой.

Далеч съм от мисълта да сравнявам Бойко Борисов с Хитлер. Историческите сравнения винаги са калпави и като правило не работят изобщо. В случая с българския премиер пък всяка историческа аналогия е обречена на крах, защото имаме една съвсем неисторическа фигура. Говорим за фигура дотолкова извадена от усещането за историята, че единствената й тема колко асфалт е излят върху географската територия на страната.

Но Борисов – това е коледното ми откритие – има изцяло женска природа.

Гледах изявата на министър-председателя във „Всяка неделя”, което беше нещо като телевизионен коледен спектакъл, който трябваше да представи властта като майчинска, загрижена, добродушна и отдадена на мисли за безсмъртието на душата и просперитета на Началника.

Премиерът загрижено като домакиня обяви, че прави всичко възможно (метро, дъги на шосета,  магистрали), за да можела България да живее по-добре в бъдещето.

Разбира се в България бъдещето не струва пет пари, защото то е като Годо, който никога не идва. Всички говорят и спорят за него. Но резултатът от тази битка е живот в досадното и протяжно настояще, където кризата никога не свършва, а доходите са замразени като тялото на мамут под ледници.

Но загрижената Майка – премиер се ожали, че опозицията не идвала да му благодари заради това, че е поел политическа отговорност, заради това, че свършил толкова полезни неща. Това е синдрома на пренебрегнатата домакиня, която постоянно пищи, че трудът й не е оценен достатъчно. Борисов влиза в тази роля, защото няма никакви идеи, които може да развие. Той е абсолютно безпомощен по стратегическите въпроси, куца сериозно в икономиката, основни въпроси на управлението тънат в мъгла за него. Светът му е сведен до откриване на отсечки и това очевидно му стига. Домакинята просто се е затворила в своя разбираем свят и възприема всичко останало като травма.

Бойко Борисов демонстрира и други женски роли. Например влезе в ролята на Кари Брадшоу от „Сексът и градът”, когато реши да коментира приятелката на Сергей Станишев. Това е женската природа – тя истерично настоява да бъдат обсъждани други жени. Той дори свали два пъти разговорът от своята основна опозиция Станишев, за да дешифрира своята опозиция в сянка – Моника Йосифова. Това е много женски ход. Стил „Мата хари”. Бойко-жената обаче се оказа способна интригантка.

И вероятно именно домакинята в него е стигнала до разтърсващото лично откритие, че Брюксел критикувал, но чрез имена като „доклад за напредъка”. За една домакиня, която е вманиачена по „Сексът и градът” подобно откритие е допустимо, дори похвално, но да ни го съобщава един премиер на четвъртата година от мандата си – в това има нещо нередно.

Но ние просто се заблуждавахме досега за природата на властта на Бойко. Тя не извира от някакъв стихиен мачизъм. Това е женска природа, която копнее да бъде обичана и поради тази причина с мъка да съобщава как се е натоварил със задачата да бъде лошото ченге и да каже на хората, че няма добавки. Всичко разиграно, разбира се, беше театър, защото липсата на пари е нещо много условно в администрация, която обича да си делка бонуси като катаджия извънредно дежурство по празниците.

Още навремето в книгата си „Женска психология” Карен Хорни много интуитивно се бе добрала до знанието, че понякога жените (най-често от несигурност пред бъдещето) влизат в мъжка роля и развиват поведение на мъж. Очевидно домакинята-премиер в тежък конфликт с премиерът, който се прави на мъж и от този драматичен сблъсък се ражда цялата психария на българския политически властови пейзаж.

Вероятно заради това Жената беше изцяло в свои води, когато трябваше да клюкарства за парламентарната конкуренция. Оплю Костов, най-накрая се опита да оплюе и Станишев, озлоби се срещу Кунева – една изплашена жена, която не знаеше къде се намира.

И която объркано на въпрос дали вярва в безсмъртието на душата заяви, че програмата на нейната партия била да открива църкви и да кани хора на тези събития.

Нямаше как Премиерът-жена да отговори на този въпрос.

Трябваше да я питат за някой сериал.

Там й е силата.

Като заговорихме за половата неидентифицираност на премиера в този текст трябва да разкажем още една история. Тя е пълна противоположност на историята на Бойко Борисов. Историята на човека, който първи описа женската природа на Хитлер и ни даде инструментите днес да разберем нашата собствена власт – Курцио Малапарте.

Малапарте има живот по който може да бъде сниман роман. Той се ражда в много богато, аристократично семейство под името Курт Цукер. В началото на своята младост, когато започва да се занимава с журналистика Цукер е убеден, дори фанатичен фашист. Но той притежава качество, което само за три години го изхвърля от това движение – никога не спира да мисли. В началото той вижда в Мусолини човека, който може да възроди старите аристократични идеали на италианската мечта, но твърде бързо разбира, че Мусолини е само един картонен идол, който се заобгражда с посредствени, злобни и много ограничени хора. Тогава в Цукер настъпва жесток прелом. Той си измисля нов псевдоним – Курцио идва от поиталианченото произношение на Курт, а Малапарте е жестока гавра с името на Наполеон Бонапарт. Това, което при Наполеон е „буена парте” (добра част) при младият журналист става „мала парте” (лоша част).

Малапарте става автор на цяла серия от статии срещу Мусолини и фашистите. Резултатът – хвърлят го в затвора за три години. Водачът на фашистите не иска никой да му мъти водата. След като излиза от затвора Малапарте изобщо не е укротен. Започва Втората световна война и той отива като военен кореспондент на Източния фронт. Там е поразен от обикновените руснаци, с които се запознава и цял живот след това пази най-хубави и топли впечатления за тях. С тези великолепни впечатления започва и култовият му роман „Капут”. Малапарте с очите си вижда как руснаците превъзхождат нацистите и завинаги остава на тяхна страна. Един обикновен руснак му помага да си крие записките от немците. В романа „Капут” се разкрива другия прелом у Малапарте – той има възможност да обикаля цяла Европа и да разговаря с представителите на старата европейска аристокрация, които в неговата фантазия трябва да са пазители и носители на старите европейски идеали. В тях обаче той не намира нищо подобно. Вижда как аристокрацията е клекнала пред фашистите и е приела Хитлер за неизменен и непобедим. И последната му вяра е рухнала напълно.

Заради това след войната Малапарте изкарва няколко години като в сън. Не му е останало нищо в което да вярва. Разболява се тежко. Не е ясно какво е мислил в последните години от живота си, но две седмици преди да умре в къщата си в Капри, той се записва в Италианската комунистическа партия. Последните му мигове, казват после неговите роднини, са светли, защото е открил нови идеи, които да го крепят.

Днес вероятно ще се намерят хора, които с ирония (но иронията е модерното проклятие на света, която го спира от това да научи наистина нещо) да кажат, че Малапарте е сменил вярата в един тоталитаризъм с вярата в друг. Но това не е така. Малапарте просто е един от рядката порода хора, които не могат да живеят без някакъв идеал. Той го търси през целия живот. И го намира. 

Заради това умира спокоен.

Изводът обаче от цялата тази житейска история е съвсем друг. Понякога, оказва се, грешните хора, на грешното място, в най-прецаканата епоха, могат да вземат правилните решения.

А това, собствено, е и скромната ни надежда за идващата 2013 година...

Конспирацията на снежните човеци

(коледен разказ)

Ако постоянно валеше сняг, хората никога нямаше да свършат нещо полезно. Снегът е опит за краен инфантилизъм на вселената. Симулация на вечното детство. Грандиозно фукане. Жесток метеорологичен нарцисизъм.  

Древните философи навремето си блъскаха главата върху жестокия проблем за случайността на човешкото битие. Тоест – дали Висшата сила, сътворявайки човека е осъществила себе си или животът е просто страничен продукт на Голямата божественост. И понеже този въпрос не е получил отговор, отговор няма да получи и това дали пък вселената целенасочено не ни бомбардира със сняг, за да ни покаже, че може, че просто й е весело, че така стоят нещата в неразбираемият от векове свят.

От всичко казано има поне един позитивен извод. Когато дойде снега, значи вече е време да спреш да бъдеш сериозен, да откриеш, че изминалите години са една безкрайна лъжа, да захвърлиш преструвката за различен живот и да се заемеш с основната задача на битието - пак да търсиш тайното място на което снежните човеци са създали високотехнологична цивилизация, за да сe крият от вечно опикаващите ги кучета и да четат по звездите дали някога Вечната зима няма да дойде.

Нещо подобно като мисли пробягваха в главата на самотното ченге, което с фенерче в нощта обикаляше кварталните поляни и търсеше снежни човеци. Валеше сняг, гъст и небрежен, звездите приличаха на малки топчета от станиол, духаше вятър, пронизващ до костите, стъклата на околните блокове прозвънваха в странна хармония в мрака, а уличните лампи безпомощно хвърляха светлина, но не се справяха твърде добре с поставената задача.

Ченгето чувстваше, че пръстите му изстиват, а краката му са мокри все едно малка рекичка тече през тях, но това не го отказа от броденето в дълбоките преспи.

Градът изглеждаше интересно безлюден. Все едно нощта беше застинала неподвижно, нямаше никакъв знак за човешко присъствие, сякаш всички хора си бяха стегнали багажа и отплавали за топлите острови. Някъде в далечината лаеха кучета, но техните любовни призиви май само подчертаваха самотата на пространството.

Снегът не беше спирал от четири дни. Капеше над света като в роман от Маркес, все едно нямаше да спре поне още четири години. Три дни ченгето гледа от своя прозорец как снежинките се лепят по стъклото и как пейзажът навън побелява и се прикрива, за да разбере дали е дошло времето на голямото търсене.

Най-накрая, когато стана ясно, че снеговалежът ще е митологичен, а нощите ще стават все по-дълги, бели и неясни, се изясни, че подходящият момент е настъпил.

Ченгето беше убедено, че именно това е нощта в която ще разкрие напълно конспирацията на снежните човеци. Защото, вижте, преди много години още като дете той се беше запитал за какво им е на хората да правят човешки фигури от сняг. Кое ги кара от поколение на поколение да предават една и съща форма в колективната памет на човечеството – същество от топки сняг, с морков, който трябва да мине за нос и с метла край себе си. Защо, питаше се ченгето, преди още да стане ченге, сме забравили толкова много неща от древността, но не и изкуството да правим снежни човеци?

Когато порасна малко повече знанията му за голямата конспирация се задълбочиха. Когато осъзнаеш снега като част от кръговрата на природата – вода, която пада като сняг, а после се изпарява, изведнъж се стига до извода, че снежните човеци не изчезват, а минават в друго състояние. Според ченгето снежните човеци винаги остават край хората, гледат ги през всеки дъжд, през всеки порив на вятъра и само чакат безкрайната зима, за да могат да се появят от нищото и да наблюдават на живот какво се случва в развълнувания свят.

Когато един път разбереш, че има нещо страшно подозрително в снежните човеци и тяхната неспирна поява на белия свят, вече е малко по-лесно да разследваш случая. И ченгето започна да се задълбава в мистерията.

Ако човек отвори Библията веднага ще разбере, че това е книга писана предимно по южни и топли места, защото снегът се среща подозрително рядко в свещените думи. Той присъства там предимно като опит за литературна метафора – че човек може да стане по-бял от сняг, когато душата му е пречистена. Че отмиването на тялото го избелва като снежинки, които падат от небето.

Само на няколко места снегът присъства като нещо повече от сравнение, чувстваше ченгето докато се четеше.

„Когато Всесилният разпръсваше царе в тая земя, Тя побеля като Салмон, когато вали сняг”, се казва в Псалми 68-14.

Царете и снегът са свързани? Нима падането на снега ознаменува тяхното идване? Снежните човеци царе ли са?

В Корана пък, оказа се, мистериозно снегът отсъства. В пустинята никой никога не е говорил за него, никой никога не е виждал насън или наяве снежни човеци, все едно те умишлено са заличили следите от себе си в тези краища на света...

Празнините в паметта дразнят като зъб, който почва да боли. Ченгето чувстваше, че подозренията към снежните човеци и тяхното присъствие наоколо започват да го превземат късче по късче. Изчете стотици стихотворения за снега, за да види дали поне за миг, в изблик на поетическо безумие, някой поет не се е доближил до знанието, или поне подозрението към всичко, което го тормозеше. Нищо. В света зееше дупка с размерите на огромна пропаст, а всички я подминаваха все едно я няма.

А снежните човеци се появяваха всяка година, деца от различни поколения ги правеха отново и отново, а на ченгето започна да му се струва, че в техните измислени очи се чете скрита мъдрост, а фалшивите им носове червенеят иронично.

И така се стигна до нощта с митологичния сняг, когато мракът падна внезапно, а нощта се изпразни от хора.

Снежинките като парашутисти не спираха със своя десант към земята. И тогава в далечината ченгето видя един снежен човек. Само няколко мига по-рано обаче го нямаше.

С фенерче в ръката си приближи до своята цел. Снежният човек изглеждаше благоприлично. Някой бе увил стар шал, около главата му, имаше тенекиена кофа за шапка, морковче за нос, метла забодена отстрани и два въглена вместо очи. Стоеше неподвижно и не издаваше никакъв звук.

- ...Побеля като Салмон, когато вали сняг. – промърмори подозрително ченгето. Вдигна ръка към морковчето, пардон към носа, и тогава снежния човек примигна. Не е ясно как можеш да примигнеш, когато очите ти са въгленчета, но снежния човек определено го направи.

Ченгето се почувства като герой на Дан Браун, когато заплетената мистерия се оказва с пъти по-глобална, отколкото е мислено първоначално.

От лек ужас изтърва фенерчето си на земята.  А снежният човек го погледна иронично:

- Щом отсега започваш с това, вече се чудя дали изобщо да ти казвам нещо.

Гласът на човека от сняг беше странен. Все едно снежинките шепнат високо.

Ченгето не посмя да отговори, защото го достраша, че всъщност може да се окаже, че никъде не е излизал, че е заспал на своя боен пост там пред прозореца и в момента сънува.

- Виж сега, братле – продължи снежния човек с иронично изражение – още преди няколко години те надушихме, че май си на път да разбереш нещо. Гледахме те как подозрително минаваш край нас и като хрътка сумтиш. В тази вселена – снежните човеци имат двама основни врагове – пикаещите кучета и сумтящите подозрително хора.

- Вие сте навсякъде нали? – попита ченгето смутено.

- Едва сега ли го разбра? Наистина трябваше да отпиша разговора с тебе. – цинично отговори снежният човек. – Какво ще рече дали сме навсякъде? Ние сме част от някакъв цикъл, но изобщо не ми пука къде сме. Нито кога сме. С други думи не ми пука и за самия цикъл.

- А защо се криете? Как сте заличили въпросите за самите вас?

- Кой и кога ще повярва, че три снежни топки една върху друга могат да имат разум, а? Ние се появяваме и изчезваме, забавляваме хората и се топим. Кой би си задавал въпроси за това? Само някой подозрителен и сумтящ тип, който не може да спи, защото снегът навън го измъчва като неразрешен проблем. Аз също бях като тебе.

- К-какво? – заекна ченгето.

Снежният човек пак примигна. Иронично.

- Бях точно като тебе. Преди много години. Стоях в една стая, гледах снега и презрително осъзнах, че един ден ще стоя в същата тази стая и ще гледам последния сняг в живота си. Земята е сътворена поетично, пич, всеки сезон събужда нова емоция в душата, но когато си сумтящо и подозрително копеле, това те тормози, защото ти се иска вселената да свърши заедно с теб.

И аз бях така. Сумтях и страдах, а най-накрая излязох навън, разперих ръце и оставих снега да ме затрупа. Реших, че това ще е моят начин да избягам от живота. Но не избягах. Превърнах се в това, което съм. Вместо вселената да свърши с мен, аз станах част от вселената и сега пътувам накъдето тя реши...

Ченгето се озърна наоколо.

Изведнъж бяха надошли много снежни човеци.

Носове от моркови сияеха в нощта.

...И тогава Ченгето реши, че не може да направи абсолютно нищо друго. Разпери ръце под снега, вдигна глава към неспиращия сняг, вгледа се в неподвижните звезди и застина така.

Бляскав и бял като снежен човек. Като снежен човек, който щеше да остане така до края на зимата, за да наблюдава с тиха мъдрост света и с безкрайна радост в душата.

Единственото, което не знаеше ченгето, но вече не му и пукаше за това е, дали напролет ще се разтопи като останалите си събратя и къде ли щеше да го отведе това чудно пътешествие...

Как така светът няма да свърши?!?

Това, че светът няма да свърши е ужасна новина.

Предсказаният свършек на 21 декември 2012 година беше възможно най-добрия вариант за развитие на живота.

Помислете си само колко много неща можеш да си спестиш в свят, който ще свърши в обозримо бъдеще.

Можеш да откажеш да бъдеш сериозен. Защото защо да си сериозен, когато няма време.

Можеш да захвърлиш на боклука всяка идея за диета. Нима ще ти е по-добре, ако се отправиш без шкембе на небето?

Можеш да престанеш да се занимаваш с преходните неща и да се отдадеш единствено на небесните такива. Само за протокола – сервитьорките с минижуп спадат към небесата. Да сте наясно.

Можеш да престанеш да си загрижен за бъдещето, защото краят на света много здравословно отменя всяко бъдеще.

Можеш да не се преструваш, че ти пука за хората, които те дразнят, защото ще има кой да се погрижи за тях в Дните на големия Свършек.

Можеш да подминаваш безучастно сградата на Министерския съвет, защото ще си пълен с безкомпромисното знание, че тя ще бъде отнесена от метеорит, а призраците на маите доволно ще се смеят в астралните измерения.

Можеш да загърбиш краткосрочните грижи, защото в свят, който ще свърши малко след това единствено големите грижи имат значение.

"Атомна бомба преди закуска те освобождава от грижата за обяда”, гласеше един стар като униформата на Тито сръбски графит. Същото е положението и с Края на света. Това е най-добрия, а и вероятно единственият измислен начин, да се отдадеш на доволно безгрижие в краткото време, което са ти отпуснали боговете на разрушението.

Но уви, разположенията на всички съзвездия, блясъкът на свръхновите звезди и новите устни на поредната фолкикона, ясно подсказват, че Краят и този път ще ни се размине.

А това е повод за солидна вселенска депресия.

Значи бъдещето остава на дневен ред, а това означава, че човек трябва да се стегне, да оставя на нещо на поколенията, да не влиза в историята като последния мързеливец на планетата, изобщо отмяната на Свършека, изкарва пак три милиона проблема пред човечеството като цяло и пред отделния индивид в частност.

През 1910 година хората в цяла България чакали Халеевата комета да донесе със себе си окончателният край на света. Разминало се.

През 1986 година (моят шанс да зърна кометата, който май безгрижно изтървах) хората не чакаха край на света. Ама това беше в една друга държава. Онази другата държава беше абонирана за светло бъдеще и там хората не чакаха край на абсолютно нищо.

Когато другата държава обаче изчезна (а маите, мамка им, нищо не са казали за това) ни заплашиха, че проблем 2000 може да мине през планетата като глобално торнадо и на 1 януари 2001 година планетата да се събуди отново в каменната ера. И това отмина. Дойде 1 януари. Земята се събуди с махмурлук, ама още имаше интернет и порно. Значи животът продължи по старому.

Моята надежда за окончателен край бе свързана с 2012 година.  Когато някъде към 2003-2004 година научих, че нещо такова се задава на хоризонта за една бройка щях да стана религиозен, защото си помислих, че небесните сили ми отпускат едно десетилетие аванта в което мога да не се замислям за такива досадни неща като болести, холестерол и отговорно поведение.

Сега обаче идва най-досадната част. След като Краят бе отменен така безотговорно и без да се мисли за кармичните щети, които причинява на електората, сега пак ще трябва да обръщаме поглед към разни дребни подробности от живота – възможен ли е друг свят, има ли шанс за революция и къде, по дяволите, се крият извънземните, защо нито една друга цивилизация не дава знак за живот или пък поне да прати каса бира в знак на приятелски намерения.

На маите им е било лесно. Земята е била млада. Бактуните в които са измервали времето са били безкрайни, а всички са си мислили, че имат пряка комуникационна връзка с небето и владенията на Кукулкан. Въпреки, че последният владетел на маите Текун Уман вероятно е ревизирал своите религиозни разбирания след като испанците са му сритали задника на бойното поле.

Позволявам си да говоря с ирония за маите, защото се чувствам предаден от техния календар. Светът вече трябваше да се е разлетял на части, а ние отдавна да пируваме във Валхала и да чакаме тази вечност да свърши и да почва новата.

А вечността, поне така се твърди, е невероятно много време, така че щеше да е голям купон.

Но Краят бе отменен. Научно и медийно.

Сега трябва да се уча пак да живея.

Някъде бях прочел, че всъщност още имало надежда. Светът е пълен с предсказания за край.

Папа Лъв IX бил предрекъл, че Свършекът ще е през 2014 година. Тази дата влиза в остро противоречие с други източници, които са убедени, че планетата ще ритне камбаната през 2016. Други в интернет свидетелстват, че Земята може да свърши по всяко време между 2017-2020 година (Дали пък заради това ЕС не прави плановете си само до този период, а?).

Ако ни се размине това през 2028 година астероид щял да мине близо до планетата и да я постави рязко в заплаха. Никой обаче не споменава шоуто ще бъде ли снимано в 3D?

Ако и тогава не стана нищо Исак Нютюн бил убеден, че всичко ще отиде на кино през 2060 година, така че надежда за край на света все пак ни остава. А, ако и тогава не излезе джакпота, средновековните християнски мистици са твърдели, че светът щял да свърши през 2076 година, когато вашият скромен репортер ще бъде едва на 99 години и ще чака да види дали още едно пророчество няма да потъне в безогледната тъма на иронията.

Светът, оказа се, е пълен с възможности за някакъв край.

Ама, честно, аз избирам живота. Твърде е хубав и кратък, за да слушам маите да ми го обясняват.

И на 99 години пак ще ви кажа същото.

Българското политическо ноу-хау

Ако някой отдели 20 дни от своето време и се посвети на изслушването и анализирането на загрижените пресконференции на кандидат-парламентарни партии, ще може да напише цял наръчник: "101 начина да говориш на народа".

Основата на това българско ноу-хау е винаги да говориш само с безкрайно общи приказки, всеизвестни изводи и банални констатации, но пък със загрижен вид и очевидно притеснение за страната.

Пример за това поведение можем да открием във всяка една изява на лидерката на "България на гражданите" Меглена Кунева. Нейните пресконференции са класически апотеоз на баналността и общите приказки. Новоизпечената председателка на партия се държи по същия тъп предизборен начин като много други.

Главната й задача била всеки да има работа. Направо трогателно! Но какво означава това? Означава ли, че държавата ще се намеси активно в икономиката, означава ли, че ще бъдат разкрити държавни предприятия, означава ли, че ще бъдат заделени сериозни средства, с които да се плаща на бизнеса, за да назначават хора? Много лесно е да констатираш, че България е бедна. Трудното е да кажеш как точно ще измъкнеш страната от блатото на бедността. Защото иначе Кунева прилича изцяло на Бойко Борисов. И той като нея е господар на общите приказки и липсата на смисъл.

Тя дава статистика, че сме най-бедните. И к'во? Държавата ще вдигне ли данъците, за да има действителна борба с бедността? Ще се наеме ли да обясни защо нашата средна работна заплата е по-ниска отколкото в Босна и Херцеговина и в Македония? Ще обясни ли защо ръстът на заплатите драстично изостава от ръста на БВП?

Ама иначе звучи толкова хубаво - да си сложиш тъжното лице и да съжалиш българите, че са бедни, че страдат. Съжалението обаче не помага. Трябват реални действия. А на терена на реалните действия лидерката на "България на гражданите" прилича на безгрижен английски аристократ, който дори не си дава сметка коя реалност обитава.

Иначе на Кунева най й пречи тоталитаризма, който ни бил измъчвал миналия век. Ох, колко силно са били измъчвани от  фамилията Пръмови! Страшен зор - това високи заплати, командировки в чужбина, привилегии. Направо е чудо, че са доживели до демокрацията и до новооткрития партиен статут на Кунева.

Само в България подобни противоречия и липса на смисъл могат да минат. Няма друга страна в света, където констатацията "ние сме бедни" да може да минава за политическа програма. Загриженото лице не е в състояние да подмени абсолютната липса на нови идеи.

Кунева смята, че само с думи може да се добере до заветните депутатски места. И знаете ли - права е. В България този номер минава. Защо да не го опитат отново?

Дали някой се е сетил да патентова това ноу-хау? 

Направо пари ще натрупа.

(коментарът е написан съвместно с моя колега Юрий Борисов под псевдонима братя Ружеви)

 

Полет в неясна мъгла

В едно свое есе Кундера много хубаво бе защитил поезията на Маяковски. От гледна точка на бъдещето, казваше той, миналото изглежда ясно и прозрачно. Но всеки човек живее в мъгла – ние не можем да знаем какво ще е бъдещето. Заради това нашите избори имат значение, защото именно те повдигат мъглата. Когато гледащите от бъдещето говорят за миналото, те не си дават сметка именно за мъглата. А тя е около всеки човек.

Заради това, когато човек си почива блажено в мъглата, той носи само виртуална отговорност за бъдещето. Бъдещето може и трябва да бъде изобразявано единствено като светло и невъзможно красиво, защото всичко друго би потопило света в безкрайна тъга.

Дълго време не можех да разбера тактиката на Холивуд да превръща всичко в безкраен хепиенд. Днес знам, че това в крайна сметка е позитивна стратегия, защото оставено само на себе си човечеството обича да се отдава на депресия.

Заради това трябва да вярваме, че не сме сами в безкрайната вселена, че смисълът на живота ни е ясен, че всичко ще се подреди по най-правилния начин.

Просто, защото човек лети в снежната мъгла и не знае къде точно ще финишира. А, когато не знаеш къде отиваш, винаги отиваш другаде, нали така. Ако си представяме рая безкрайно дълго, може би в края на краищата ще успеем да го свалим на земята.

Вероятно същото целя с моята безкрайна фейсбук-логорея. Надявам се, че полетът в неясната мъгла от думи и мнения в крайна сметка може да приключи в един по-нормален свят, в едно по-нормално общество, в една планета, която е различна....

Сергей Станишев си има безкомпромисен последовател. След като обяви, че ДСБ е морален победител, днес Костов върнал "Златен скункс" на "Господари на ефира" с писмо, което почва така: "Драги смешници..."Трябва ли да припомням за "циркаджиите" на Станишев...:))))))) Думата "смешник" е от соцарсенала, очевидно Костов вече посяга и натам..:)))

-------------------------------------------------------

Магията на книгите. Четох "Облакът Атлас" на Дейвид Мичъл един път (небрежно и доста неразбиращо) на английски. След това я прочетох опияняващо на руски, а сега видях, че я има на български и с риск да изложа коледните си празници на драконовски рестрикции се сдобих с нея. Това обаче са все едно три различни книги. Всеки език кара литературата да звучи по различен начин. Една книга, преведена на всички езици не остава една книга. тя става много. Така де - не ме слушайте, след придобиването на книга обикновено съм твърде радостен, за да говоря разумно...:))))))))))))))

----------------------------------------------------------------

Чели ли сте "Житие и страдания грешнаго Софрония", ама честно? Аз до снощи не бях, обаче издирих този стар бестселър и се потопих в уникален свят, разказан с умилително архаичен език. Софроний се бори с всички трудности на живота: "Ами аз камо да побягна - повон не може да са поиде нигде, а да седя у християнская хижа не е возможно. Но побегнах и скрих ся у един турецкий харем"....

Страда от модерната чума - дълговете: "И аз му сказах все моя нужда - како мя изгабосаха изперва и натовариха мя епархията скупа за петдясят и пят кесии, и четири години не съм ходил на епархията си, нито съм узел една пара, нито съм дал мирия, ни файда за тия пари, та ся станали борч више от осемдесят кесии".

А най-накрая страда и заради непредвидени разходи: "след някой ден разболе ся и попадия, леже болна шест месеци и престави ся - нападна ни и другая харч".

Старите българи, май френдс, са страдали от абсолютно същите проблеми като нас - преследвали са ги дългове, преследвали ли са ги злобни подтиснически сили и очевидно тогава, както и сега, здравеопазването си е харч от който ти се разтракват зъбите...:))))))))))))))

---------------------------------------------------------------------

Една историческа случка, която чух днес от доц. Димитър Генчев и споделям радостно с вас. Значи през 1908 година Нравствената полиция разбива хотел, който се е намирал на мястото, където днес са Халите. На втория етаж полицията се натъква на Димитър Благоев, който се е усамотил с млада съратничка там. Жълтата преса издивява от кеф. Пишат едри заглавия. Опитват се да разровят историята, но партията (стъпила на здрава хетеросексуална основа) е непробиваема, а дори към Дядото се гледа с известна завист, защото младите девойки му връзват. Тогава един от журналистите решава да се обърне за коментар към политическата конкуренция на Благоев Янко Сакъзов и му задава въпрос за случката. Сакъзов дава брилянтен отговор: "Радвам се на това, което е станало - Благоев просто прави тесните социалистки широки" (или нещо такова). С други думи в левицата може да е имало политически конфликти по онова време, но на други полета тя изначално е била в пълен консенсус.....:)))))))))))))))))

---------------------------------------------------------------

Eдна причина да не минавам на коледни пости. Чета заглавие: "Слагат лимит до 10 % на соята в саламите". Какво??? Слагат лимит едва сега? Знаете ли какво означава това най-вероятно - че цяла година старият репортер е бил класически вегетарианец. Най-вероятно съм погълнал толкова много соя, че всички пости оттук-нататък са ми опростени като греховете на невинен младенец - вегетарианец...:)))))))))))))))

-------------------------------------------------------------------

Изчислих, че днес успях да изям кутия и половина с шоколадови бонбони. И се замислих за първопроизхода на това желание. Очевидният извод, че съм лаком като канибал на диета и всичко шоколадово край мен е в потенциална опасност го отхвърлям като твърде лесно обяснение. После си казах, че тялото на журналиста е така свикнало да работи в неделя, че всеки път като остане в изненадващо състояние на мързел, то настоява по някакъв начин да си получи стреса. Дори и когато този стрес се състои в свръхупотребата на шоколад. Ето как измислих невинно обяснение за своята лакомия. Фашистката доктор Емилова може да ходи да се гръмне...:))))))))))

------------------------------------------------------------

Велик Джани Родари - просто велик!:

"Плетачът на столове"

Плетачо на столове, добър ден!

Ти работиш пак, седнал на земята.

Ех, грешно е животът нареден,

отдето и човек да го пресмята!

Тъкачката в завода няма плат

да си ушие рокличката проста,

селякът сред житата мре от глад,

строителят на къщи спи под моста,

Завръща се от фабриката пеш

автомобили, който в нея прави,

и ти, столарю, столове плетеш,

а сам седиш на плочите корави!

---------------------------------------------------------------

Заради някаква шантава повреда цял ден стоях без интернет и вече безусловно мога да споделя, че единствено нетът предпазва съвременната цивилизация от разпадане и човекът от завръщането към абсолютното дивачество. Един ден останах без нет и се почувствах толкова примитивен, че по едно време усетих как от ДНК-то ми се навдига древното като Лили Иванова желание да ходя да ловувам мамути...:))) Добре, че нетът дойде, защото, ако се беше забавил като нищо щях да ходя да правя рисунки на плейметки с въглен по стените...:)))))))

------------------------------------------------------------------

Крушова ракия, салатка, разговор за пролетарския джихад, още крушова ракия...Кавото и да говорят живеем наистина в най-добрия от всички възможни светове...Е,можеше да пропуснат единствено Б.Б...

---------------------------------------------------------------

Хрумна ми жестоко заглавие за виртуална кауза: "В защита на всички мозъчни клетки, които сериалът "сексът и градът" е убил". Така де - някой трябва да потърси справедливост за цялото количество интелект, което се е изпарило от ужас в беззвездната вселена...:)))))))))))))

-------------------------------------------------------

"Човекът и конят винаги са съпътствали живота на хората...". Безсмъртно прозрение на Вежди Рашидов. Поредно...

-------------------------------------------------------

Заглавие: "ГЕРБ спират обсъждането на промени в Изборния кодекс, докато от БСП и ДПС не се извинят"....Майко мила! Имаме си мнозинство, което се изживява като хормонясъл тийнейджър, обиден заради това, че съученичките му не му обръщат внимание. Миличките те! Напрво ти идва да им биеш един чембер по челото...:)))

------------------------------------------------------

Понеже гледам какви скандали стават около Изборния кодекс искам да споделя една своя радикална идея. Ако зависеше от мен, живеещите в чужбина не трябва да имат изобщо право на глас. Считам, че е въпрос на политическа почтеност на избирателя да изпита върху гърба си резултатите от своя подаден глас, особено, ако е гласувал за управляващите (които й да са те). Иначе е многооо лесно - от далечна Канада да ми пускаш бюлетина за ГЕРБ и да твърдиш, че Генерала бил мащабен реформатор. Ела тук да му сърбаш попарата, мамка му! :))))

-------------------------------------------------------

Занимавам се с четенето на радикална поезия и попаднах на брилянтна поема от Маяковски, озаглавена "Лицето на класовия враг". Ето как преди толкова много години е описан новият буржоа:

Ще познаеш буржоата

лесно (видна е сганта):

нисък, с талия налята

и със пура на уста.

Даже млад - лежи на гръб -

турил си е златен зъб.

Гладко бръснат, с лъснал врат...

Казано накратко - гад!

Леко се смутих, защото това за налятата талия (и от време на време за пурите) е описание и на моя милост, но после си казах, че човекът определено не ме е предсказал, а пък аз съм налят, за да всявам объркване в буржоазните редици. Но вън от бъзика, очевидно има един универсален тип богаташ-гадняр, който всеки капитализъм вади от генофонда си. Поезията на Маяковски го е пренесла от миналото, но трябва само да излезете по централните улици на София, за го видите...Поезията е по-силна от историята. Защото ти дава правилните думи да псуваш и днес :)))))

-------------------------------------------------------------

Чета, че Соломон Паси бил номинирал българския народ за Нобелова награда за мир заради спасяването на българските евреи. Похвална инициатива да ви кажа. Нооо, мисля, че народът много повече заслужава Нобелова награда по химия. Такава пърцуца прави, че може да сгъне всеки химик на две...:)))))))))))))))))))

---------------------------------------------------

Днес в студения четвъртък пак реших, че нивото на лирично-поетичната мисъл у нас е залязло жестоко и заради това сътворих поредния лиричен опус. Направих го по две причини - първо да дам заявка към Нобеловия комитет да не ме подминават тази година и второ - трябва да се стремим към културата, защото иначе всички ще заприличаме на Цветан Цветанов :)))))))

Премиерът захърка във Осло,

а после каза -много летял!

Пък аз те чаках, мила, тъй остро

като репортерче парламентарен скандал.

Чаках те както Борисов,

чакаше среща с Обама.

Чаках те като "Южен поток"

макар, че първа копка няма.

Чаках те като топполицай,

Европол да се намеси,

чаках като депутат от ГЕРБ

по чудо без конфликт на интереси...:))))))

----------------------------------------------------------

Офф, всеки път като попадна насред коледното промиване на мозъци за това как трябва да сме добри, че вълшебните нощи предстоят, че чудото се усеща във въздуха, че идвал месецът на светлина, ми идва да отвлека шейната на дядо Коледа, да продам елените на първия месокомбинат, който ми се изпречи пред погледа, да взема за заложник стареца докато не ми материализира от нищото айпад и да настоявам пред властите на света, че няма да го пусна преди Снежанка официално да направи стриптийз по МТВ...:)))) Гринч ли? Подуянският Гринч има по-глобални планове...:)))

------------------------------------------------------------------

Сетих се за една стара руска частушка, която бях научил като ученик, но без да схващам висшия й политически смисъл:

Обменяли хулигана

на Луиса Корвалана.

Где б найти такую блядь,

чтоб на Брежнева сменять?

(Кратка историческа бележка, че епохата заличава имената - Луис Корвалан (той почина преди няколко месеца) беше шеф на Чилийската компартия и руснаците заменят неговия живот за този на Владимир Буковски. Не че това сега интересува някого, ама аз да си кажа). Голямата идея на частушката обаче ми харесва. Народът е бил наясно, че да се отървеш от един динозавър трябва да сключиш сделка със вселената.

И заради това сега аз стоя като руски лирически герой и постоянно се питам:

Где б найти такую блядь,

чтоб на Борисова сменять?

Аме все още не съм стигнал до отговор :)))))))

----------------------------------------------------------

Замислих се колко коварно нещо са метафорите, защото по неволя измислих една - снегът е ракията на небето. Тъкмо се почувствах като поет от радикална школа, когато се замислих, че ако снегът е ракия, значи вселената гадно никога не ни пуща мезе...Така поетът в мен нещо не получи реализация.

-------------------------------------------------------------

Оххх, попаднах на една книга "Историята на СДС, 07.12.1989 - 07.12.2009". Величествено четиво. Събрали са на едно място имената на първите седесари. Освен очевидните липси на хора от тях (част от създателите на СДС след това си останаха в БСП) прави впечатление друго - от първото поколение автентични седесари в момента в партията не е останал почти нито един. Всички са прогонени, изключени, напуснали, обидени, огорчени или заклеймени. Книгата е параноично фиксирана в принадлежността на висши СДС-кадри към ДС, което си е техен вътрешен демон с който партия, която постоянно е в параноя няма как да се прави. И най-важното, което видях в книгата - първите години на СДС са изпъстрени със събития, много прояви, избраната форма да се обяснява какво е станало на конкретна дата дори не стига. Краят обаче е показателен. Книгата завършва така: 14.12.2009 - Отбелязва се празникът на СДС - 20 години от създаването на партията с коктейл в ресторант "България" в София. С други думи книгата трябваше да се казва - "СДС - от революцията до коктейла" :))))) Ама като гледам как оредяват сините тази книга май аз ще трябва да я пиша...:))))))))))

-------------------------------------------------------------------

След като и кандидатурата на Гугушева гръмна като американски джип в афганистанско опиумно поле, вече трябва да обобщим, че ГЕРБ поведе на СДС с 2:0. Първото беше автогол с ножица, второто беше автогол от некадърност. Ако СДС решат за трети път да участват в този политическо-юридически цирк трябва незабавно да подадат документи в съда и да се регистрират по Закона за защита на любимите секскукли на властта :))))))

-----------------------------------------------------------

Бях озарен от геополитическо откровение. Навремето, преди много години, Пеньо Пенев възторжено и триумфално се обърна към капитализма и го срина със следния стих:

Запад,

сложи си монокъла

и виж колко богата е

мойта страна! -

Банките в Нюйорк,

Лондон,

Париж:

нямат

такава висока цена!

При това великият образ говореше само за 30 стотинки.

Тази вечер като се прибирах край подуянската автогара видях как пред кръчмата, при минус 5 градуса част от местния пролетариат пиеше бира и ядовито проклинаше, че едно нещо е неизменимо в тази вселена и това са сервитьорите, където все ти дават не достатъчно студена бира. Сърцето ми изтупка радостно:

Европейски съюз,

сложи си сутиена

и виж колко мъжка е

мойта страна.

Кръчмите в Берлин,

Лондон,

Париж,

са само простотия

пред Подуяне - уляля!

-----------------------------------------------------------

Лиляна Павлова е станала "Жена на годината"???? What the fuck? Ако призът беше за "Годзила на годината" разбирам. Или поне да беше озаглавен "Магистрална прелест 2012" :)))))))

---------------------------------------------------------

Чета някакво изявление на топ-финансовия вампир у нас Левон Хампарцумян, че "кризата е само в главата на неудачниците". Разбрахте ли сега защо сте зле - не, защото кабинетът упрявлява лошо, а банките се държат като притежатели на крепостни селяни, а защото сте смотани лузъри с кофти ментална нагласа. В това изявление е закодирано не само презрение, а цяла идеология. Това, което Хампарцумян обаче не иска да си признае, че кризата може и да е само в главата на лузърите, но еректилната дисфункция със сигурност отдавна гризе слабините на хора, които се изживяват като такъв елит...:)))))))))

------------------------------------------------------------

Най-накрая изпълних още една точка от списъка си, наречен "10 милиарда неща, които задължително трябва да свърша преди да умра" - ходих на опера в Болшой театър. Нека да споделя нещо - според мен всяка културна сграда трябва да прилича на него. Тя те изсмуква от обикновеното пространство за два часа и те разполага сред лукс, разкош, аристократизъм, не обикновена вечер, а нещо като празник, който не свършва. Вероятно заради това руснаците ходят на театър с най-хубавите си дрехи, а Аллах ми е свидетел билетите за Болшой къртят зъби като цени - преведено в български пари сигурно са около 200 лева. Цената обаче си струва в два случая - ако друг ти плаща и, ако наистина искаш да избягаш от заснежената Москва и два часа да се чувстваш като граф, който притежава света...:))))))

----------------------------------------------------------------

Една политическа история. Разхождах се край Манежа и се сетих за една история. Навремето, в началото на 60-те години водят Хрушчов там да разгледа изложбата на младите руски модернисти. Украински селянин по произход Хрушчов се потриса от това, което вижда и с писклив глас изкряква към художниците: "Господа педераси, решете с кой сте - с нас или против нас". След това "размразяването" отново започва да се превръща в геополитически ледник. Но сега научих, че един от скулпторите на изложбата тогава, великият Ернст Неизвестни, след това прави надгробния паметник на Хрушчов. Колоната на този паметник е наполовина бяла, наполовина черна, гениално проникновение за противоречивата същност на този политик. Но не това ми е мисълта. Всъщност необходимо е светът да знае, че трябва да се отнася добре с хората на изкуството. Защото последната дума винаги е тяхна....:))))))))

----------------------------------------------------------------

...и над Москва заваля сняг. Отново. Тук снегът не е новина. Никой не го забелязва. През зимата снегът в Русия е естествен като кисела краставичка като мезе за водка. Май развивам странно привличане към северните градове. През лятото те живеят в перманентен ден - слънцето се показва в 4 сутринта и мързеливо залязва към 12 часа вечерта. А зиме денят започва в 11 часа и свършва в три. А най-накрая схванах и рецептата срещу силен студ - нарича се Царская водка. Удариш две и не само студът не те плаши, ами ти идва да се топнеш в Москва-река, за да загасиш огъня в себе си. Ако тая далавера с глобалното затопляне е вярна и то донесе ледниците отново по нашите ширини, да знаете, че трябва да усвояваме московското ноу-хау. Една водка. Малко топлина. И сняг, който не спира да вали...:)))))))))

---------------------------------------------------------

В Москва, друзья, е направо циганско лято. Само минус 7 градуса :))))) Ама пък е такъв кеф да се окажеш насред руска зима, че човек се чуди какво по-напред да направи - да се натряска с водка или да ходи да се закача с рускини :))) Има градове в които човек се усеща така сякаш никога не е напускал дома си - всичко е ясно, всичко е правилно, всичко е с минижуп :P Е, Москва е този град за мене. Сериозно. Тука мога да изкарам 50 години и да ги усетя само като секунда. Ето колко е хубаво :)))