Служебен кабинет в размирно време

Росен Плевнелиев сам си е виновен за злостния шум около служебния кабинет. Той и неговият екип създадоха атмосфера от драматично свръхочакване на новото правителство, което е взривоопасно в една настрана, която и без това се разтърсва от бунтове. И беше естествено, че злобата ще надделее над хладното отношение.

Това е кабинет за два месеца.

Тоест не може да го натоварваме със свръхсоциални очаквания или някаква радикална промяна на модела. Задачата на този кабинет е влудяващо проста и почти невъзможна трудно - да събере остатъците от тази държава след терористичното управление на Бойко Борисов и да се опита да спре постоянния икономически и социален разпад. Това трябва да е тяхната мисия ден и нощ, ако искат да бъдат запомнени като нещо повече от бележка под линия в учебниците по история. Както и да проведат честни избори, че народът днес е чувствителен на тази тема като пластичен екплозив.

От друга страна обаче и Плевнелиев дължи своите обяснения.

Пиар спектакълът, който ни бе разигран не може да обясни как така вторият ешалон от ГЕРБ се оказа на ръководни позиции.

А и театралните пози, че някакви случайни хора са висши експерти също започват да изпушват. Прословутият харвардски възпитаник и министър на икономиката Асен Василев, който бе изпуснат дори в първоначалния вариант на списъка на кабинета, се оказа един прекъснал студент. Или пък бил само бакалавър. Труимфално обявената като генерал Петя Първанова пък излезе само старши комисар.

А човек не може да не изпита вълнение като види, че новият финансов министър Калин Христов се е самообявил за либертарианец. Либертарианците уж мразят държавата, ама все към държавни постове ги влече.

Либертарианците прецакаха света със своята политика. И понеже щетите, които нанесоха са по-големи от торнадо може би е добре да помислим за лустрация на либертарианци от финансовите системи. Да ги оставим там е все едно през 1945 година нацистките министри да бяха продължили да управляват.

Изобщо Плевнелиев се оказа пленник и заложник на своята биография. Той не можа да погледне напред, не успя да създаде перспектива, не успя да се освободи от клишетата на своите разбирания и наистина да потърси някакъв различен път, ново мислене след варварската политическа епоха на Борисов.

Вместо това той замени неандерталеца с фризираните му събратя и подпали фойерверките с надеждата, че тази подмяна няма да бъде забелязана.

България обаче днес се намира в много кризисни и изострени времена. Хората бдят, защото са свикнали властта да ги прецаква. А властта направи грешка като обяви едни временни фигури с холивудско шоу.

Защото в бунтовни времена зрелищата се обръщат срещу своите създатели.

Плевнелиев още на Нова година трябаше да го е разбрал.