Wednesday, March 06, 2013

Боливарската революция в рая








Каквото и да говорят за Уго Чавес - той беше велик човек.
Един от малкото, които видя с очите си как променя света.
Той постави Венецуела на политическата карта. Кога преди него световните медии така се се интересували толкова много от един политик и то от държава в Южна Америка, континент традиционно възприеман като задния двор с боклуците на Американската империя.
Чавес обаче направи нещо невиждано - преобърна представите за отношенията слаби/силни. Венецуела преди него беше една държава с тотално корумпиран политически елит, който източваше природните богатства на страната си, продаваше ги на безценица за сметка на ужасяващата бедност и мизерия на 95 процента от населението.
Във филма на Джон Пилджър "Войната срещу демокрацията" правен доста години след като Чавес идва на власт, популярният журналист се среща с представители на елита във Венецуела. Богаташите с които говори нямат дори самосъзнание на венецуелци, те се държат като елитни американски олигарси и познават по-добре Маями, отколкото собствената си столица Каракас. Пилджър се чуди от какво са недоволни богаташите. Защото истината е, че Чавес съвсем не беше разбеснелият се комунист и диктатор за който го представяха. Той не им отне богатствата, а просто лиши предишните елити от властта. И от това ги заболя много, защото им показа как един политически лидер може да управлява в името на народа. Той пречупи олигархията, а тя до края не успя да му прости. Защото Чавес разруши и фасадната демокрация във Венецуела. На истински свободни избори, те никога не успяха да го победят. Никога. Той им показа, че са картонени кукли, които нямат никаква стойност.
А истинската стойност са обикновените, угнетени хора, които за първи път в своята история отвориха очи и поискаха промяна.



Разгледайте само снимките на обикновени венецуелци, които са научили, че Чавес е мъртъв. Те плачат искрено. Снимките изобразяват една колективна тъга на обикновените хора, което е нещо невиждано в Европа. Вземете за пример дори и България. Тук, ако нещо стане с премиера в оставка (желаем му дълъг живот, крепко здраве и стабилно кръвно) нима някой ще излезе просълзен по улиците?
Оценката на обикновените хора за Чавес е най-истинския показател за смисъла от неговото дело.
Това са същите тези обикновени хора, които през 2002 година излязоха по улиците, за да не допуснат превратаджиите, платени с американски пари, да подменят идеите на боливарската революция.
Американците много обичаха да изкарват Чавес диктатор. Само че, той никога не се е опитал да направи преврат в друга страна. Никога не е давал пари, за да сменя властта някъде, както направи Голямата империя с него. Или поне се опита да направи. Но присъствието на Чавес във властта вече бе променило самите венецуелци - те бяха разбрали, че имат сила. Сила, която им стига да се противопоставят дори на САЩ и техния нелеп опит за организиране на преврат срещу Чавес. Днес сме в телевизионна епоха - репортажите са запазили спомена за онези два дни в които не беше ясно дали лидерът на Венецуела е жив, а вампирите от стария елит със самодоволни усмивчици си мислеха, че си връщат обратно властта на тяхната олигархия.


Чавес научи обикновените венецуелци на демокрация. Той въведе комуналните съвети и центрове. Постиженията на неговата власт са много повече, отколкото могат да се изброят в един кратък текст. Направи това за което днес си мечтае цяла България - даде власт на обикновените хора.
Оказа се, че в ръцете на един силен лидер със социална насоченост Венецуела може да не е придатък на САЩ, а реална сила. Защото с парите от продажбите на петрол Чавес започна да финансира не само своите социални програми, но и помогна на други латиноамерикански страни да излязат от задушаващата прегръдка на Международния валутен фонт.
Много преди голямата криза, която помете като цунами света Чавес предупреждаваше, че финансовата лудост отива в лоша посока. Защото, а това вече е качество на истински лидер, той беше видял и изучил уроците на това как големите страни тъпчат страните като неговата. Той беше неудобен, защото не се вписваше в установените рамки. Защото от него започна лявата вълна в Латинска Америка. Защото благодарение на силните му качества като личност в цял свят се възроди надеждата за един различен свят, който не е някаква утопия, а е възможен тук и сега.


Още едно наблюдение върху Чавес. Журналистът Грег Паласт в книгата си "Най-добрата демокрация, която може да се купи с пари" пише с възхищение за това, което вижда във Венецуела. Като например това, че 60 годишни жени имат възможност да отидат за първи път на лекар през живота си. И Паласт казва, че медийният демоничен образ на Чавес на Запад съвсем не оттоговаря на истината. Според журналиста Чавес е един старомоден социалдемократически реформатор - човек, който не е забравил, че смисълът от властта е да подобрява живота на хората.
Аз съм гледал интервюта на Чавес. В този човек имаше изумителна енергия. На втората минута вече смяташ, че си го познавал цял живот. Той просто не поставяше никаква дистанция между себе си и хората, а това е безценно качество. Тази естествена народна харизма превърна Чавес в име-икона още приживе. Той стана символ на надежда и различно бъдеще, а именно това е смисълът от една мирна революция - да ти даде мечти и перспектива. В този смисъл боливарската революция, която Чавес започна е един от най-успешните проекти на 21 век досега, защото Венецуела след Чавес е различна страна от преди това.
И когато Чавес почина - хората плачеха за него.
Тези сълзи не ми излизат от ума.
Те плачеха, защото знаят, че се разделят с човека, който им даде сила.
А това никак не е малко.


Аз обаче смятам, че Уго Чавес не загуби битката си с рака. Не. Той я спечели. Отиде в рая достатъчно навреме, за да може един ден, когато американската олигархия потропа на вратите небесни с очакването, че кинтите ще им осигурят ВИП-сепарата, отвътре да изскочи ангел с тениска на Че Гевара, да им подаде парцалите и да ги насочи към вечната им служба - чистачи на небесните кенефи...
С други думи - на мястото на Джордж Буш-младши щях да се надявам, че скоро няма да потегля нагоре, че съдбата му там ще е интересна...:)))

1 comment:

Nikolay Argirov said...

Запознайте се с резултата от живота на Уго Чавес и Боливарската революция http://bgblog.wp-admin.eu/archives/749