Призраците от Реформаторския блок

"Реформаторският блок води активен задгробен живот". Тази реплика на социолога Иво Христов трябва да стане настолно четиво на всеки анализатор, който се опитва на навлезе в дебрите на политическите послания, които този съюз излъчва в пространството, и то въоръжен единствено с логика, хладен разум и реалистична разсъдливост. В света на призраците нищо не е такова, каквото е наистина. В царството на политическите трупове всички вдигат шум, защото очевидно това е единственият начин да се самоубедят, че още дават признаци на живот.

Нека да прегледаме с какво ни заливат реформаторите. В последните два дни от тях чухме няколко неща. Първо -

очертаха катастрофален сценарий

за развитие на икономиката. Според техните експерти кабинетът на Орешарски е направил финансова дупка от 10 милиарда лева в бюджета. Как точно задгробните икономисти са стигнали до това изчисление никой не пита. В света на Реформаторския блок всеки въпрос е вид провокация.

"Всеки българин е задлъжнял с 3 хиляди лева", вие задгробно Мартин Димитров. Икономистът Георги Ганев призрачно добавя, че през следващите месеци няма да има ръст на заплатите, нито нови работни места, но пък щели да се вдигнат цените и лихвите по кредитите. Интересно. Трябва ли да припомним, че подобни апокалиптични прогнози точно същите хора правеха и когато кабинетът на Орешарски увеличаваше социалните помощи миналата година. Дори речникът не е променен. Тогава държавата не фалира, дори напротив. Сега също не се е запътила натам, но очевидно на мъртъвците им е много самотно в тяхното задгробно царство и изключително много държат да направят всички съпричастни към техния душевен мрак.

Още един пример. Четем статия от проф. Калин Янакиев (Черният богослов от жълтите павета) на която "Дневник" са сложили богословското заглавие "Избрани от лукавия", защото очевидно принизено-баналното оригинално заглавие "По повод евроизборите" не е носило достатъчно упокой на душата на Иво Прокопиев. В нея ни се разкрива емоционалното недоумение на костовиста, че хората са гласували за Николай Бареков и за други партии. Тази статия е блестящ израз на най-големия десен парадокс в околната действителност. "Автентично" десните все се изживяват като основна

фабрика за нагнетяване на обществено недоволство

но гласуващите хора никога не ги разпознават като истински носител на бунт. Средностатистическият гласоподавател, оказа се, е по-склонен да гласува дори за Бареков, отколкото да повярва на най-истеричната част от българското общество, че е в състояние да донесе промяна. Очевидно е, че на десницата й липсват инструментите да обясни този парадокс и заради това тя се обръща към богословието, за да го разреши емоционално. В случая проповедникът Янакиев провижда ръката на Сатаната само и само да не направи анализ на истинския проблем на реформаторите. А проблемът е, че те са майстори в създаването на истерия, която преминава границите на нормалното, но са толкова изхабени, че хората реагират протестно и тръгват да търсят всеки друг борец срещу статуквото, само не и старата десница.

Но богословският речник идеално се вписва в обясненията на една формация, която е в състояние да съществува само по нелеп окултен начин. Дори Бойко Борисов, представяте ли си дори Бойко Борисов, изчистен от вицове, лафове и мръснишки шегички, има някакъв план за бъдещето, пък и дори да се върти около безкрайното строителство на магистрала до луната. "Автентичната" десница няма нищо такова. Очевидно призраците са лишени от страстите на живите и заради това могат единствено да вдигат шум.

Десницата не може да съществува в рамките на нормалния живот, тя е в състояние да произвежда единствено крайни послания, които са на два милиметра от абсолютната лудост. Подобно нещо е патент единствено на миниатюрни мегаломани, които си вярват, че цялата истина е събрана в ръцете им. Това напомня на психиката на секта, а не на критичния разум на истински политически създания. Ясно е, че задгробните създания съществуват в мрака, но дали това е разумна причина, те

да произвеждат единствено и само разрушение?

Точно заради това смятам, че последната политическа партия, която трябва да се възмущава от системната поява на чудотворци в нашия живот, е Реформаторският блок. Очакването на чудо е естествена имунна реакция срещу отровната истерия. Душата на един народ не може да живее безкрайно в море от интриги, дясна политика и обещания единствено за "кръв, пот и сълзи". Желанието за чудо винаги взима връх над проповедниците на апокалипсиса. Заради това след всяка обществена истерия политически резултат не отбелязват "автентичните", а новодошлите, които по-добре говорят езика на хората, които по-добре знаят какво хората искат и които са наясно, че призраците имат една-единствена възможност за действие - да плашат хората. Нищо повече. С други думи, Бареков си е пряк резултат от какофонията на РъБъ. Когато създадеш протобульона на вечния хаос, не трябва да се учудваш, че той изгаря първо тебе. 

В задгробния живот не ви ли учат на тези работи?