В интернет тези
дни се върти историята на един антрополог, който предложил на деца от
африканско племе една игра. Сложил кошница с плодове на едно дърво и казал на
децата, че който пробяга първи до дървото ще получи всички плодове. За негово
изумление обаче децата се хванали за ръце и заедно пробягали разстоянието до
дървото, а след това си поделили плодовете. На въпроса "Защо", те
отговорили с думата "Обонато". Оказва се, че зад тази проста дума
съществува една много сложна концепция. Буквалният превод на фразата бил:
"аз съществувам, защото ние съществуваме...".
Не е ясно дали
тази история е истинска или не, но тя по поетичен начин изразява част от
най-големите проблеми на света, а в частност и на България. Може ли човек да е
щастлив, когато е заобиколен от нещастие? В състояние ли е да те задоволи
индивидуалния успех, ако всичко наоколо тъне в мизерия? България отдавна е в
плен на някакъв разрушителен индивидуализъм, който поставя егоизма като основна
ценност, а това води до системен проблем на обществото. Днес виждаме тази
зараза и в политиката. В името на едно его, или в името на кратксрочен успех
политически сили директно атакуваха банковата система и, разбира се, че успяха
да я разклатят. Това, което днес разтърсва банковата система може да бъде
решено със съгласие и силата и принципността на държавата. Но затова трябва
консенсус. А къде точно го има? Нима в здравеопазването има консенсус? Нима в
образованието съществува съгласие? Нима сме постигнали някакво единство по
отношение на историята? Всички проблеми край нас се дължат основно на
болезненото ни разделение като общество. Общество без доверие.
А доверието го
има, когато можеш да осъзнаеш всички останали като ценност. Когато си готов да
правиш мостове, а не да слагаш динамит под тях. Виждате ли някой да се опитва
да гради мостове в парламента? Представяте ли си ситуация в която България ще
формулира консенсусни цели за бъдещето?
Трябва да има разбирането, че България е общност и има мигове в които
трябва да се бяга, когато държиш ръцете на останалите. Това е то
"обонато". Свободата съществува там, където ги има другите. И където
има желание да протегнеш ръка.
Всичко останало е само илюзия за свобода.
No comments:
Post a Comment