Tuesday, June 17, 2014

Пироманите на червени знамена




"Нас червеното знаме роди ни...". Така започва една велика песен, която дори и най-мракобесните десни знаят наизуст, въпреки, че никога няма да си го признаят доброволно, дори и под заплахата да бъдат накарани да изгледат цялата филмография на Найо Тицин. Червеното знаме е символ на идея, а идеите не могат да бъдат унищожени с огън. Това е трудният урок, който групичка озлобени протестърчета, а и жрецът на Тангра Йоло Денев ще трябва да научат по трудния начин след драматичния вторник, станал медийно очакван с това, че при президента се провеждаше заседание на КСНС, където трябваше да бъде посочена мистичната дата на изборите.


Тогава телевизионните камери показаха един много особен епизод. Групичка от странни типове запали и изгори знаме на БСП пред президенството. Получи се много нелепо. Знамето не искаше и не искаше да гори, а онези щракаха със запалки, опитваха се да намерят подпалки и изгубиха много ценно драматично време в опита си да изкарат пламък. Междувременно някакъв брадат хъш, идентифициран впоследствие като Кирил Чуканов, един от безславните окупатори на СУ почна да съска, че иска не само оставка, но и всички комунисти (абсолютно всички) да бъдат съдени. Междувременно знамето пламна с един такъв хилав пламък и окупаторът не успя да разкрие докрай политическата си програма по увеличаването на затворниците в България. Другият младеж обяви, че палежът бил в отговор на запаленото европейско знаме на 9-ти май, действие, което и до днес е достатъчно спорно. Най-малкото е спорно това дали го е направил социалист, но пък красивият факт на отмъщението с огън за огън говори, че отсрещната страна съвсем не е с ангелски крила. Тя също е впримчена в мракобесното си желание за някакъв реванш, по възможност с огън и насилие.
Гледах пламното червено знаме и изведнъж поисках да се разсмея. Ако бях там щях да им кажа: "Момчета,  къде бяхте преди изборите, бе? Защо се крихте, бе, мама му стара - достатъчно беше два часа преди вота да го бяхте направили този номер и резултатът от гласуването щеше да ви приседне като рибена кост в гърлото на Делян Пеевски".


Тяхната огнена злоба е наистина нелепа. Но трябва да си от партия, която съществува от повече от 15 исторически секунди, за да го знаеш. Социалистите в България може и да имат проблем с това да открият каква партия трябва да бъдат, за да почнат да печелят изборите по-уверено, но точно този знак - запалените им знамена го разпознават веднага. И също така веднага го разбират. Запаленото червено знаме не е знак за демокрация. То е израз на политическа демонология, която и до днес не може да преживее факта, че има хора, които имат различна визия за държавата. Изгладените мозъци на брадатите хъшове могат да си мислят, че творят някаква висша политическа поезия, но разкриват единствено мрака на душите си. Да, трябва да призная. Имаше хора, несоциалисти, които веднага се обявиха срещу това действия. Тези хора проявиха наистина нещо човешко. Опасявам се обаче, че гласът им ще остане в малцинство, защото изстъпленията на лудите, не случайно предвождани от Йоло Денев винаги са по-шумни и по-демонични от кроткия глас на здравия разум.
БСП може да преживее едно подпалено знаме. Опасявам се обаче, че това е по-голям проблем за България, отколкото за партията. Когато системно се появяват хора, които искат да изпонахвърлят политическите си противници в затворите, или пък да се отнасят към тях все едно са същества от различно измерение, тогава просто не живеем в една държава. И заради това палежът на едно червено знаме е фундаментален проблем. Истеричното малцинство настоява за диктатура на чернотата на душите си. Огънят осветява именно това.



Междувременно потърсих да видя кой този брадат хейтър Кирил Чуканов. И, разбира се, веднага открих. С оглед на участието му в палеж на знаме неговите по-ранни интервюта, които са били дадени като пример за писък на събудена гражданска съвест, започват да звучат като екзалтация на късния Мусолини. Дата е 7 ноември (eх, историята наистина знае как да си прави добри шеги) 2013 година и ранобудният Чуканов като черен пророк нарежда: "Най-голямата заплаха за бъдещето е създалата се инертна маса – мнозинството от населението, което се е примирило с всичко". Да, хората са му по-виновни от мафията. Защото хората не тръгват след брадата омраза, а искат някакви обикновени неща - сигурност, спокойствие, по-добър живот. А проектантът на светлото бъдеще не спира дотук. Той продължава: "Решението на такива сериозни проблеми, каквито изпитваме сега в България, никога не е произлизало от инертното мнозинство". В момента в който си способен да видиш много хора просто като маса, то значи можеш да махнеш завинаги за сбогом на демокрацията в главата ти. Това е някакво елитарно, поднебесно разбиране за носене на единствената и окончателна истина и няма нищо общо с европейските ценности. Европейският разум е критичен и съмняващ се и заради би допуснал дори нещо такова като изгаряне на знамето на общността. В съзнанието на мракобеса обаче съществува сектантска йерархия и заради това елитаристкото му светоусещане е готово да види във всеки с противно мнение само сива мътилка. Това те прави астрален близнак дори и на Сталин. Ама няма кой да го обясни на пироманите на знамена. И заради това България е обречена да се самозатваря в своята лоша реалност.



Ще се постаря да не приписвам на тази случка драматичен и епичен размер. В крайна сметка природата не е отговорна за цикличното появяване на идиоти в обществените пространства.  Трябва да се радвам, че България е пълна с идиоти - всеки път като проявя наченки на политическа депресия от блатото се появяват такива и ми припомнят какво е необходимо да се прави. С други думи - благодаря ти, господи, за случайните идиоти, които пращаш на пътя ни. Те винаги знаят как да ми върнат смисъла на битката.
Нас червеното знаме роди ни...

2 comments:

Георги Бончев said...

Само умствено ограничен "творец" от времето на "реалния соц." може да измисли такъв идиотски текст, ама остави другото, и днес има хора, които се кефят на тази песничка. Можеш ли да я сравниш с "Bandiera rossa" например? Можеш, ама друг път.

Идиотизмът на тази песен сериозно конкурира "непорочното зачатие", което пък ни го пробутват разни ревностни християни.

Нормалните хора са родени от майки, а не от знамена, но забравих, ти си "не човек, а желязо".

Георги Бончев said...

От вчера се опитвам да се сетя, написа ли поне един ред за миньорите от Бобовдол и бруталния натиск оказван върху тях? Май попрескочи тази тема.

Но именно в Бобовдол бяха потъпкани и изгорени социалистическите идеи, които би трябвало да защитават онеправданите трудови хора, особено тези на тежкия физически труд.

Да не смяташ, че потъкването на едно парче плат, на един парцал, пък бил той и червен е по-важно от потъкването на един принцип, на една идея!? Има си и съответната дума за това - нарича се "фетишизъм".

"Социалисти"....