Monday, November 24, 2014

Новите „дисиденти” на БСП




Интересен факт за обмисляне - в рамките на няколко седмици вече втори виден социалист се заяви едва ли не като вътрешен дисидент с политическо светлинно шоу в очите и то яхнал вълната на това, че БСП е трябвало на всяка цена да участва в кабинета на ГЕРБ. Първи изразител на тази идея стана лидерът на БСП - Пловдив Георги Гергов, който в експресионистично интервю се заяви като недоволен и гневно поиска някой да поеме отговорност. Също чрез интервю подобна позиция обяви и бившият говорител на партията Ангел Найденов. Той защити своя възглед по-скоро философски - във времена на криза и реформи било време за компромис. Найденов привежда и аргумент, който трябва, в името на научната истина, да наречем "митологичният избирател" - историята за това как из страната много често хората го питали: "абе няма ли най-накрая да седнете големите партии и да се разберете по големите приоритети". Този митологичен колективен избирател е любимият ми фентъзи-герой на прехода, защото е нещо като еднорозите, има много изписано за него, но никой никога не го е виждал в действителност. Найденов обаче отива една идея пред Гергов - според него БСП е трябвало да участва не във всеки вариант на кабинет, а в правителство на ГЕРБ, БСП и АБВ.


Нека да оставим встрани носителят на посланието, защото е важна самата идея, а не конкретният изразител. За Ангел Найденов като политик могат да бъдат казани много хубави, но и доста лоши неща, ето защо няма да тръгваме по съскащата дясна мода да коментираме личността, а не нейните възгледи. Елементарният личностен хейт тук не само няма да бъде от полза, но ще придаде разрушителни краски на нещо, което може да е много смислен дебат за пътя по който трябва да поеме левицата, ако иска да върне доверието в себе си.
Очевидно Найденов смята, че БСП е била в състояние в съвместно управление с ГЕРБ и с АБВ да покаже на своите избиратели, че е в състояние да поема отговорност в кризисни мигове и по този начин за пореден път да даде знак, че е национално-отговорна партия, единствената, която е в състояние да пожертва партиен интерес в името на някаква по-висша цел.


Опитвам се да разбера мотивите на бившия говорител, но тяхната логика съвсем сериозно ми бяга. На няколко вота подред БСП се опита да се яви с идеята, че сега е време за надпартийни, национално-отговорни решения, но всеки път левицата неизменно губеше изборите. Да, през 2013 година каузата "ГЕРБ вън от властта" мобилизира и странични на левицата хора да гласуват за нея, но дори и те не бяха достатъчни, за да може социалистите да имат повече избиратели от формацията на Бойко Борисов. Значи нещо в посланието "да постъпим отговорно и надпартийно" сериозно куца. В този смисъл Найденов прилича на хирург, който иска отново и отново да се повтаря една и съща неуспешна операция с мистичната идея, че еволюцията ще се задейства и някъде по пътя биологията на тялото ще се промени така, че най-накрая лечението да има успешен резултат.


Въпросът за това дали левицата трябваше да участва в тази власт е много важен за лявото светоусещане у нас. Дали БСП трябваше да се съгласява да участва в правителство, доминирано от дясна партия, и да рискува да пресече онези 12 червени линии, които начерта като обещание пред своите избиратели? От 100 километра се вижда, че автентичният, истинския отговор е "не".
Ако БСП днес беше поела път към властта, това щеше да стане с цената на поредната порция изоставени обещания. А на избирателите им писна от това. Причината за слабите резултати на левицата напоследът са безкрайните изборни бойни полета пълни с призраците на красиви обещания, които изобщо не са били спазени.
А и кое в действията на ГЕРБ е основание да се смята, че офертата за участие е била истинска? Преговорите бяха истински театър и то воден от позицията на грубата сила. Точно заради това резултатът от тях е такъв - гръмокипящ коктейл от реформатори, националисти и псевдолеви. Това е кабинет, който можем да наречем "смърт на всяка политика". В тези плаващи пясъци БСП нямаше никакво място и то не, защото не може да бъде партия на компромиса, а точно, защото сега не е време за компромиси. Дясното безобразие като политика си пролича от първия миг и, ако левицата искаше да остане истинска и с шанс да да бъде коректив тя трябваше да направи трудният избор да остане в опозиция. Това беше единствената, ама единствената алтернатива. Всичко останало представляваше фалшив изход и първа крачка по магистралата към ада.


В изразените мнения за включване в кабинета прави впечатление друг парадокс - те са изказвани от едва ли не дисидентска позиция, а тези, които ги поднасят, вероятно се чувстват като пророци, които изговарят откровения. Доста е странно. БСП обсъди на пленум своето отношение към преговорите и участието във властта и на този пленум нито един от днешните "опозиционери" не взе думата, за да развие насрещна визия за поведение. Нали това трябва да е мястото, където може да се изкажат всички позиции и гледни точки, за да може колективното ръководство на партията да прецени най-добре? Размятането на аргументация в полза на участие в кабинета от страниците на вестниците е политическият еквивалент на приятелския огън и от него не само няма да има никаква полза, но той ще бъде използван от знайни и незнайни шамани, за да се правят на пророци и гадатели за процесите в БСП.
Няма нищо дисидентско в идеята за колаборация с носителите на дясна политика. Истината е, че подобни позиции действат във вреда не толкова на БСП като партия, колкото на левите симпатизанти, за които става трудно да се ориентират по някаква автентична стойност. Защото в своето интервю Найденов отива в посока, която вече е пътят на камикадзето. Той твърди, че олевяването на БСП е нещо лошо, защото оставя партията на една писта с "Атака". Ти да видиш! Значи одесняването на БСП е нещо нормално и то одесняване, което понякога кара дори ДСБ да изглежда като банда от пияни троцкисти, които мечтаят за световна революция, а олевяването е нещо порочно и тъпо? А всъщност "Атака" не зае ли точно нишите, които БСП изостави, преследвайки някакъв електорат, който всъщност съществува единствено и само като социологическа фантазия? На мен много ми се иска БСП наистина да олевява, защото спасителният път е единствено натам. Днес левицата се лута като кораб без кауза в морски води, които все още не са картографирани, но отсега мога да ви кажа едно - посоката вдясно е забранена. Колаборациите с десницата също. Стига толкова!



Интервюто на Найденов доказва само едно - отвъд ежедневната интрига, отвъд скандалните заглавия, битката за левицата тече с пълна пара. По-скоро битката за това каква да бъде левицата - удобна, прилежна и зализана или тя да опита да се върне към своите автентични корени, които са непримирими, яростно социално и в никакъв случай колаборационистки.
Днес страната е изправена пред безумно управление и радикална реставрация на калинките и всякакви други политически насекоми във властта. Ако БСП беше в кабинета тя трябваше да поеме отговорността за всичко онова срещу, което се е борила, а смятам, че като първа крачка от едно изцеление е поне веднъж на десетилетие една партия трябва да остане вярна на своите принципи и да не бърза да ги предава в името на някакво ефимерно "национално обединение". С кого да се обединяваш? С гербаджийската мафия? С жадните за власт абевейци? С наглите реформатори? С националисти, които не знаят какво искат?
В един размит парламент могат да спечелят единствено и само ясните стойности. Всичко останало е прах по вятъра и опит за някакъв театър, който е неразбираем, очевидно цели нещо друго, но то е важно само за тези, които участват в пиесата. Всички останали зрители са наясно, че цената на битката е много по-голяма отколкото си представят случайните носители на нежно дисидентство.

No comments: