Всички идеи на
АБВ една по една потъват романтично в блатото на политическото небитие на
новото правителство. Следващият бюджет замразява заплатите, правителството
почва да вдига възрастта за пенсиониране, изобщо десният водовъртеж се отприщва
с пълна сила. На този фон заявките на партията на Първанов, че ще бъдат социален
коректив на управлението и изявленията на Калфин, че самият кабинет не се
възприемал като десен, започват да изглеждат като халюцинация.
Точно заради
всичко описано е чудно - дали има граница отвъд, която АБВ ще рухнат, нещо ляво
ще се обади в тях и ще заявят, че минават в опозиция. Дали има някакво дясно
решение, което напълно ще ги скандализира и ще ги накара да си спомнят в коя
част на политическото пространство твърдят, че са? Логиката на българския
обществен живот показва, че такава драма тази партия едва ли ще преживее.
В момента АБВ
може да мине за лява формация единствено, ако дадем ново определение за ляво -
"искания за които предварително се знае, че няма да бъдат
удовлетворени". В този смисъл групичката на Първанов добре си върши нещата
- пръска постоянно някакво социално лустро върху това налудничаво управление, а
Калфин на думи е едва ли не социален революционер. Хладната мъка на фактите
обаче показва нещо съвсем различно. Политиката не само не се социализира от
присъствието на "лява" формация в управлението, но и не показва дори
елементарно желание да го направи в бъдеще. Кое от исканията на Калфин бе
удовлетворено? Нито едно. Дори театърът с добавките за пенсионерите мина по
правилата на Борисов и влезе изцяло в неговата логика правителствената политика
да бъде представяна като някакво лично благодеяние на премиера и на никой друг.
Заради това ще
пожелаем на АБВ да стискат зъби. Левите партии забъркани в дясно управление
трябва да открия огромни дози от търпение в себе си или поне един път завинаги
да си признаят, че думичката "ляво" им служи като на девойка минижуп
- предимно да подмамва избиратели преди да се отдаде на богатия десен буржоа.
No comments:
Post a Comment