Диктатурата на вечните "реформи"

Ако човек реши да си направи съвсем бързия експеримент и напише в Гугъл думата "реформа" търсачката само за части от секундата ще му изплюе 16 900 000 резултата. Зашеметяващо число! Очевидно думата "реформа" вече се е превърнала в нещо като филологически вирус и е успяла да зарази със себе си почти всяка страница на български език. Ако един ден археолозите от бъдещето си блъскат главата коя да е думата с която да опишат тази налудничава епоха влязла в историята на вечния български ужас с названието преход, вероятно ще изкопаят от руините думата "реформа". Какво ли не бе направено с реформаторски устрем през изминалите години - унищожаване на индустрията, крах на земеделието, налудничава приватизация. Всичко това бе извършено от хора, които ставаха и лягаха с думата "реформа" и пламенно проклинаха опонентите си, че не са достататъчно големи реформатори.

България се оказа заклещена в интелектуалния капан на едно клише, което изцяло превзе политическия ни живот. Реформите станаха и все още са основният фетиш на изминалите години. И никой не си зададе един съвсем логичен въпрос - а какъв е смисълът от осъществяването на реформи?. Кроткият и логичен размисъл показва, че една реформа трябва да се направи, за да се постигне определена цел и да има свое начало и край. У нас реформаторският дух обаче постигна философски височини в преоткриването на безкрайността. Защото нито една от реформите не приключи. Очевидно реформаторският цикъл тук е нещо като перпетум мобиле, което не иска да спира, а отново и отново върти на празни обороти, за да плаши обикновите хора с шума на своето антисоциално бумтене.

Днес вече сме в кошмарната ситуация в която властта иска, не, направо настоява обществото да прави жертви в името на реформите. Така за реформи бяха обявени - съкращаването на работни места, намаляването на заплатите, секирата върху социалните програми, радикалното намаляване на финансирането на общините, даването на държавни пари за частните училища и много други безумия. Всичко това се дължи на фетишизирането на реформата. Все едно реформите сами по себе си са нещо добро. Нещо божествено. Нека да не забравяме и за прокълната фигура на Симеон Дянков, който считаше за върховно проявление на реформаторски дух това да замрази за четири години доходите и то, когато световната криза стигна до България по най-плашещ начин. Резултатът от тази "реформа" беше един напълно опоскан фискален резерв и заеми, пръснати в безреда основно за некачествен асфалт.

Точно в този контекст трябва да впишем протеста на полицаите. Те се вдигнаха срещу идеята за реформа представена като рязане на социални права. Те се вдигнаха и срещу това "реформата" да бъде правена тайно, без диалог с тях, без да бъдат информирани, а като някаква конспирация срещу тяхната професия. Точно заради това опитът униформените да бъдат представени като метежници, като някакви улични превратаджии, като боен отряд на корупцията са цинично потвърждение на факта, че "реформаторите" у нас са обикновени ментарджии.

Няма да се занимаваме с въпроса дали хората от МВР протестират справедливо, защо протестират и как протестират. По този въпрос ще прочете десетки анализи, мнения и откровени манипулации. Така де - в деня на големия протест в неделя основните телевизии бяха поканили единствено някакви злостни анализатори, които се опитаха да изкарат полицаите някакви алчни копелета от чиито усти капят алчни слюнки за повече пари. Което е много иронично. Хора, които не са работили един ден през живота си, защото паразитират върху чуждестранни грантове да коментират хора, които си рискуват кожата всеки ден - това е картината на обърнатата българска реалност, където демоните се опитват да минат за ангели и за глас на праведността.

Един анализатор нарече случващото се "протест на привелигерованите". Каква точно привилегия освен митичните 20 заплати при пенсиониране точно имат полицаите обаче? Този въпрос никой не му го зададе. Защото опорната точка бе спусната - униформените трябваше да бъдат очернени, сатанизирани, проклетисвани, да бъдат хирургически отделени от останалото общество, за да не би да се случи недопустимото - протестът им да бъде масово социално подкрепен. Защото при една мощна социална вълна щеше веднага да се види колко нелепа е реформаторската претенция, до какви бездни е стигнало античовешкото мислене на властта, която се въобразява, че народът е оскотял дотам, че вече няма да има сили да се вдигне срещу властта.

В редиците на грантовата мисъл идеята за недоволство на социална основа предизвиква леденостудена пот, защото те много добре помнят великата зима на 2013 година, когато на улицата излязоха тези, които повече не могат да издържат непосилните цени на тока. Точно тогава рухна и онова първото правителство на Борисов за което всички твърдяха, че не само ще си изкара мандата докрай, но ще повтори, а и след това повтори, дори ще потрети властта си. Тогава на протест излязоха тези, които трябваше да са достатъчно ударени, изтощени, изнервени, отчаяни и остракирани, за да не помислят никога, ама никога за промяна на статуквото. В името на контрола на тези щети България трябваше да преживее цяла година на летни пърформанси и протести в "името на ценности", за да може зализаната олигархия да си върне позициите. Контрареволюцията на "реформите".

И заради това видяхме една нова и много цинична опорна точка, която като летен пожар се разпространи из либералните сайтове с цел да се настроят всички срещу полицаите. На полицейският труд, видите ли, му липсвало качество, полицаите не работели, не си изпълнявали задълженията, били мързеливи и заради това не заслужавали социалните привилегии, които искали да останат. Трябва наистина да страдащ от скоротечна деменция, ако си мислиш, че това изобщо може да е аргумент. За ефективността на една институция отговорност носи нейният началник, управленското тяло, което трябва да зададе посоките и да направи работата ефективна. Не обикновените униформени носят вина за проблемите в МВР, а всички изредили се там ръководства от 25 години насам. И, ако някой смят, че полицаите не работят добре, тогава да бъде така добър и да посочи истинският виновник - вътрешната министърка. Румяна Бъчварова вече цяла година се държи неадекватно и прилича на случаен турист в системата за сигурността. Ако ведомството очевидно се разкъсва по краищата и работи некачествено, то всяка реформа трябва да започне с отстраняването на ръководителя, а не с окастрянето на социалните права. Само че това не се вписва в дневния ред на зализаната олигархия, която постоянни кади тамян на Бъчварова и й приписва качества, които въпросната дама просто не притежава. 

Описваме всичко това само, за да се види колко е подменен дневният ред на страната. И тази подмяна доведе дотам, че днес само при споменаването на думата "реформа" народът започва да псува гръмогласно. Всъщност, ако е необходимо да сме точни - "реформа" трябва да се опише като бедствие, което дойде изневиделица. Всъщност, абсолютно политическият елит измисли реформата като оправдание, за да може да оправдае своето безсмислено и паразитно съществуване. В крайна сметка реформаторите постигнаха целта си - хората обедняха докрай, доходите в страната останаха най-ниските в цяла Европа, но днес все още съществуват някакви остатъци от токсична мисъл, която продължава да търси реформата като някакво небесно явление. Само така можем да си обясним друга част от интелектуалният апокалипсис, който ни си е случил. Чух някакви журналисти, които като древногръцки философи да питат разтърсващо: "ама какво ще стане, ако утре и лекарите излязат, защото не им харесва реформата на Москов". Мамини сладки! Свещенно право на всяка електорална единица е да излезе на улицата, за да протестира срещу властовите безумия. Особено след като под "реформи" в България никога не се разбира нещо позитивно, а само рязане на доходи, съкращаване на отпуски, поголовни уволнения. Думата "реформа" трябва да бъде забранена. Защото под ужасяващия мрак на тази тъпа мантра България бе доведена до социалното дъно, народът бе обезкървен, а разни грантови капути минават за някаква истина, защото гласовете на реалната истина са твърде заети да оцеляват, за да мислят за бъдещето на тази държава.

България ще стане нормална държава, когато хората станат по-важни от реформите. Всичко вън от това правило ни води към онази пропаст, която няма дъно, но за която винаги ще намери някой, който да ни я опише като върховния рай. Наскоро на стената на завода на "Каменица" в Пловдив се появи един графит, който гласи: "За паразите - всичко. За работниците - нищо. До кога?". Точно това е основният въпрос, който трябва да си задаваме днес. Докога ще позволяваме на паразитите да налагат дневния ред на страната и да настройват хората един срещу друг? 

Докога?