"Когато
започнат да наричат родината отечество, значи се канят да убиват хора".
Това е една стара мисъл на Ерих Мария Ремарк. С малко изменение можем да я
пригодим към налудничавостта на българската реалност. Когато почнат да говорят
за стабилност, значи предстои огромен трус. Няма друга държава, която така да е
обсебена от идеята за стабилност, а да се държи като плаващи пясъци със
собствен разум.
Стабилността
пак изплува като призрак след вчерашната среща на Радан Кънев и Петър Москов с
премиера Борисов. След дългата предизборна кампания, в която реформатори и
гербаджии влязоха в позиционна война, дойде времето за пушене на поредната лула
на мира, която се появи във вид на бутилка уиски в ръцете на Москов. Не е ясно
колко са успели да изпият на тази митологична среща, но след нея реформаторите
излязоха убедени, че управлението е стабилно, а държавните им постове -
непоклатими.
Уви,
няколко основни мистерии не получиха отговор. Като например дали Радан и Петър
са поискали прошка от премиера, която той поиска от тях за това, че не са
уважили радостта на партията му от победата. И второ, така и не стана ясно дали
двамцата реформатори са се оплакали от Цветан Цветанов и неговите атаки срещу
тях. Само малко преди срещата Кънев изхълца, че Цветанов бил в дисонанс с
всички останали отговорни фактори.
Напук на
стабилността обаче, но пак в нейно име, вчера Лютви Местан обяви, че ГЕРБ
заслужава да управлява, но реформаторите - не. И думите му тръгнаха от заглавие
на заглавие, вероятно за да предизвикат сърдечен удар у пиарките на ДСБ. Местан
за първи път си позволява толкова пряка оценка. А никой не разбра дали Бойко
Борисов е уверил стабилността, че още я обича в лицето на двамата си
коалиционни партньори. Късната есен винаги е сезон на меланхолията.
Никой няма
да се учуди, ако стабилността внезапно вземе, че спре...
No comments:
Post a Comment