Eдва ли
някога Ахмед Доган е разчитал на по-голям подарък от съдбата. Но ако
информацията, че му е забранено да влиза в Турция, се окаже вярна (посолството
на Анкара нито отрече, нито потвърди), автентичността на неговата битка за ДПС
получава потвърждение от най-високо място.
България
обича да съществува в перманентна митология. Дори когато Лютви Местан изхвърча
с първа космическа от ДПС, много хора предпочитаха да виждат в това личностен
сблъсък, който няма общо с геостратегическата буря на Балканите. Сега вече
разбираме, че това не е така. Битката е тук, тя е в гореща фаза и едва ли има
по-добър пиар за Доган от забраната да влиза в Турция. С подобно действие той
не само не е обречен на обществено отхвърляне, но печели нова възможност за
прочит на своите действия.
И
обратното. Тъжно или не, обявената тези дни партия ДОСТ с лидер Лютви Местан
получава етикет "протурска" без никакво колебание. Тя очевидно няма
да води политика за българските турци, а за голямата Турция и нейните
неоосмански апетити, които могат да бъдат пречупени скоро, но нека не
избързваме.
Истеричната
реакция на Анкара обаче доказва и друго. Докато официалната ни власт се бори с
фантомната "руска заплаха", реалната турска е вече тук. Политическата
намеса на Турция в българските политически процеси е безпрецедентна, а имунната
система на държавата е толкова слаба, че дори отворихме небето си за турски
самолети. Винаги може да се разчита и на кресливата групичка от полуамериканска
агентура, която да се опита чрез истерия да вдигне димна завеса около този
процес.
Тъжно е да
правя тежки констатации, но голямата битка за България е започнала. Забраната
Доган да влиза в Турция е само отблясък от нея. И как ми се иска, ох, как ми се
иска да имаше група от български политици, на които им е забранено да стъпват в
Турция.
Това щеше да е някаква светлинка в тунела.
No comments:
Post a Comment