За човек,
който е тръгнал да променя политиката, обществото, морала, банковата си сметка
(ненужното да се зачертае), Слави Трифонов определено се държи твърде
непрозрачно. Не подобава на фолк-ветеран да е обвит в такава политическа
мистерия. Предполага се, че човек, който е изпял "Няма да те питам на на
най-на, искаш ли да правим на на най-на" вече няма от какво повече да се
срамува и може да си каже всичко. Очевидно обаче при Дългия има някаква тайно,
нещо недоизказано, непрозрачно, нещо скрито надълбоко, че си струва да
подълбаем и да видим какво не искат да си признаят.
Ще тръгнем
от тази случка. Преди няколко седмици сценаристите от "Шоуто на
Слави" бяха на посещение в Лондон и се срещнаха със студенти в Кеймбридж.
Оставяме настрани в качеството си на какви бяха там и трябва ли да чакаме и
сценаристките на Николета Лозанова да направят воаяж до мъгливия Албион, за да
разкажат на местната българска общественост всички тайни на нейния грим и какъв
номер прашки носи. Но на срещата имаше един интересен момент. Някой от
присъстващите ги попита: "Ще правите ли партия?". Изключително
резонен въпрос. Но дали той получи подобаващ отговор. Нищо подобно.
Сценаристите отговориха с контра-питане: "А вие бихте ли направили?".
Защо не искат да си признаят? Защо увъртат по тази тема? Ето това са загадките,
които тормозят ума на всеки български гражданин, който наистина иска да знае
наистина какво се случва в държавата, а да не вярва на телевизионните митове,
които като пуканки всяка вечер се опитват да му натикат в мозъка.
Истината е,
че още от зората на своето съществуване Слави Трифонов и сие в различни форми
се опитват да намерят път към тази проклета политика, която ги привлича все
едно е луксозна кол-гърла с дълги крака. Някъде в началото на този век, след
ерата Костов, всички хора на Слави подкрепиха изчезналата в кенефа на историята
партия "Гергьовден", която оцеляваше в различни превъплащения
доскоро. Греда! Въпреки, че бяха в коалиция с ВМРО партията така и не влезе. Тогава
времената обаче бяха други, хората още вярваха в идеи, а не в телевизионни
фантоми, макар, че демонът на отчаянието се промъкваше отново и отново във
всеки протестен вот. След това същите хора, абсолютно същия екип, които иначе
са големи майстори на моралистичните къчове от малкия екран, се свиха в
естествените си чалга-граници. Очевидно обаче това е било тактически ход. Те са
чакали своя шанс.
И така на
хоризонта изгря фигурата на Бойко Борисов. И понеже днес очевидно паметта е
най-голямото средство за реална съпротива - нека да припомним как Слави
Трифонов чупеше кръста първоначално пред столичния кмет, а след това вече и
пред премиера. От екрана на шоуто се лееха едни полубожествени литании в името
на Борисов, рейтингът му бе обгрижват системно и целенасочено. И тук идва
първата пукнатина. Нещо в този тандем се обърка. Гръмотевиците изпепелиха рая.
Слави Трифонов изведнъж самообяви себе си като отчаян антибойковист. Но има
една малка подробност. Той и досега не е казал защо се получи този разрив. Какво
толкова имаше да делят двамата? Наистина ли е искал влияние върху цялата партия
ГЕРБ? С каква цел го е искал? Потърсете интервюта на дългия водещ. Ще видите,
че те са богати на патетика и бедни на отговори. Слави избягва тази тема като
анорексична манекенка китайски ресторант.
След ерата
"Борисов" преживяхме любовта към Меглена Кунева. За пореден път от
сценарния екип на шоуто бяха решили да се изживяват като политически факири,
които вадят зайче от ръкава. Сега вече всички знаем какво мисли народа за
Кунева (кой друг министър си е печелил звукоподражателния прякор Кукунева?), но
си спомнете как лично Слави Трифонов се опитваше да я продава като нова марка
прах за пране. Но и тогава номерът не мина. Българите са като гърмян дивеч.
Усещат отдалеч когато някой се опитва да ги вземе за мезе и да им пробута
поредното политическо ГМО все едно е лакомство.
Заради това
трябва да тълкуваме опитът за организирането на референдум като отчаян и
последен ход на политическите шмекери все пак да се доберат до политиката,
използвайки цинично гражданската сфера. Ето защо сценаристите в Кеймбридж са
мълчали така енигматично на въпроса дали ще правят партия. Очевидно е, че това
искат. Политическата похот в очите им надминава тази на средностатистически
порноактьор. Но за тях е от изключителна важност да запазят тази тайна поне до
датата на провеждане на референдума, ако такъв има. Защото това допитване,
което няма да реши дори и един кьорав проблем на обществото ни всъщност е само
експеримент за оплитане в мрежите на заблудени политически души. Опит за
зарибавяне на електората с кофти дрогата на кофти въпросите, които обаче звучат
популистки зализано. Хищният поглед на поредните политически инженери се е
втренчил като в потенциална плячка в това допитване, за да се види на практика
има ли реална база за нов политически проект. Тоест да се разбере дали тези,
които са привикнали на диетата от обещавани, но неизпълнявани чудеса пак са се
наредили да си получат новата доза. Съжалявам за грубото сравнение обаче в този
процес екипът на Слави удивително напомнят на наркопласьори, които се опитват
да пробутат нова стока на неподозиращи нищо гимназисти. Този номер е минавал
толкова пъти по време на прехода, че вече е изперфекционизиран до изящество.
Но, по дяволите, това е Слави Трифонов, един милионер, който пет пари не дава
нито за вашето желание за промяна, нито за някаква различна България. Това е
борбата на едно огромно его да получи доказателства колко е велико и да се
пенсионира я като депутат, я като министър...
Нека за миг
да си направим един мисловен експеримент, колкото и ужасяващ да изглежда на
пръв поглед. Представете си само за миг, че учиндолския кандидат за политик
успее да събере повече от един стадион хора, които не са дошли да гледат
танцьорки, да го чуят какви идеи има да споделя и го направят
министър-председател. Като имате предвид как води своята програма и как
постоянно самоизтъква своето его, как се опитва да изпъкне пред всички, то
представете си го като управленец. Знам това е идея като мозъчен зъбобол, но се
опитайте за миг да си представите такава България. България обаче не е
телевизионно шоу. България не е чалга-концерт. България трябва да бъде кауза, а
не адреналин за един нарцис.
Всеки има
правото да се бори за промяна. Но, когато един човек тръгне да се прави на
месия, той е длъжен да осветли сенчестите петна в своята биография, да разкаже
честно и почтенно какво се опитва да прави и защо го прави. Когато някой мълчи
по тези теми или се държи все едно неговото минало не е негово, тогава просто
търсете политическата дрога, която се опитват да ви инжектират. Поне това
трябва да сме научили. Тези, които минават за чудотворци, най-често се оказват
изнасилвачи.
No comments:
Post a Comment