Новата песен на
"Пуси райът", наречена "Чайка" само за няколко дни набра
над 1 милион гледания. Нямаше как да не стане така. От оскверняването на храма
"Христос Спасител" в Москва политическият маркетинг за тези девойки
придоби мащаб на глобално събитие, нещо като медиен блокбастър, който целеше да
ги рекламира като светици в битката за свобода. Като невинни жертви на тъмна
репресивна машина, която вместо да ги награди за арт-къчовете в църквата прати
две от тях за по година и нещо в затвора. На Запад "Пуси райът" освен
политическа емблема стана и търговска марка, защото тези девойки са точно
онова, което комерсиалната машина търси - бунтарки в името на статуквото. Те не
са антисистемни, просто са анти-Путин, а следователно представляват идеалната
възможност псевдожурналистиката да се възторгва от тяхната непримиримост.
Разбира се, в този образ има голям проблем, за който ще поговорим по-надолу, но
освен гледаемостта е важно и колко хора са харесали клипа. А съотношението
харесвам/не харесвам се оказа много интересно - 21 123 бяха натиснали палец
нагоре, но 23 709 бяха изразили точно обратната емоция (това е към датата 5
февруари 2016 година).
В нито един
момент не съм одобрявал това, което "Пуси райът" сториха в храма
"Христос Спасител" през 2012 година. Нахлуването им там може да е
било политическа и арт-провокация, но именно то даде сериозен знак, че това,
което минава за руска опозиция е абсолютно изчерпано откъм идейно съдържание.
Защото с атаката срешу църквата те не само не навредиха на Путин, а точно
обратното - на практика го институционализираха като основен крепител на
традициите, нещо, което е като политически адреналин за него. След това самото
име на групата е такова, че в десетките интервюта по темата, които даде Путин
трябваше само да моли журналистите да преведат "Пуси райът" на
собствения си език и да го кажат на глас. Не видях журналист, който да се опита
да преведе наистина това словосъчетание. Само един англичанин се опита с
маневра да преведе думата "пуси" като котенце. Ама не мина много.
Но въпреки това
песента им от 2012 година беше яка. Див, неподправен, гневен пънк, който не
залага толкова на музиката, колкото на яростта. И текстът също беше як. Да,
знам, много хора не го приемат, защото там се говори за "срането
господне", но пънкът рядко познава емоционални граници, когато иска да крещи
истините по начина по който ги разбира. Щеше дори да е обидно, ако след тази
песен не ги бяха вкарали в затвора. Именно действията на руските власти
придадоха допълнителен блясък на онази песен, подпечатвайки я с най-висша
автентичност.
Заради това бях
повече от разочарован като чух новата песен на групата. Голямо нещо е
световната слава. Сега клипът вече е лъскав, издържан в западните канони и с
услужливи субтитри на английски, за да може либералната публика да се не мори
да търси речници и да си превежда тяхното творчество. Музиката няма нищо общо с
пънка, а представлява някакво монотонно мърморене на Надежда Толоконникова,
която реди думите не като дисидент, а като платен пропагандист в секси
чорапогащник.
Заглавието на
песента, а и текста е заигравка с главния прокурор на Русия Юрий Чайка и с
обвиненията към него за корупция, в която е замесил и синовете си. Но, разбира
се, космическото усещане на руската душа, пък била тя и проевропейска такава,
никога не може да се примири и да не тръгне да търси големи обобщения. Точно в
този капан попада Толоконникова, напук на лъскавата визия на клипа. Текстът се
разлива в намеци, внушения и натрапчиво тъпа музика. Резултатът е музикален
нокаут. Всеки, който е издържал клипчето докрай най-вероятно го е направил с
цел не да види фундаменталните обобщения на текста, а това колко още рускини по
чорапогащници ще дефилират из видеото.
Жалко, че стана
така. Чаках тази песен близо две години, защото беше ясно, че "Пуси
райът" ще бъдат използвани по ефектен начин. Иначе целият маркетинг
трябваше да отиде на вятъра, а такава голяма инвестиция щеше да бъде пропиляна.
Прокурорът
Чайка сигурно е някакъв корумпиран феодал. Но опитът чрез един чиновник да бъде
обобщена държавата е твърде елементарен, за да може да бъде приет сериозно. При
това самата Толоконникова вече е бунтар по задължение. Клипът го показва
превъзходно. В "Пуси райът" няма иновация, пънк-духът е напуснал
тялото и сега оттам дими единствено една политическа посредственост, която все
по-лъскаво ще се опитва да се обявява за алтернатива.
Изобщо песента
толкова много се доближава до новговора на западния либерален новговор, че
всички естетически сетива на човек започват да се гърчат, надушили опита за
подмяна. Чрез Чайка трябва да се изрисува Путин. Чайка - просто една мрачна
фигура от режима на господаря на Мордор. Треперете, европейци, защото там на
изток Империята на злото пак навдига глава, но Надя Толоконникова ще ви разкаже
истината в нестройните си рими. А мелодията, пак да повторим, е толкова тъпа,
че на човек му идва да си разбие главата в стената.
И какво се
оказа - бунтът свършва там, където започват търговските марки.
Самата група
"Пуси райът" не е много единно понятие. Откакто през 2012 година бе
оправдана от съда Екатерина Самуцевич напълно се откъсна от групата. Сега
покрай новия клип стана ясно, че името изцяло е окупирано от Надежда
Толоконникова, а Мария Альохина отпада от групата. Не казвам, че между двете
има конфликт, но просто, когато големите пари се появят на хоризонта техният
блясък смъртоносно унищожава съдружества и приятелства.
Ама сега
бедните времена са останали далеч назад в историята. Сега ги снимат в Англия.
Пътуват из целия свят. Спят в луксозните хотели. Наслаждават се на лукса. Но
богаташките просто не могат да правят протестна музика.
Жалко.
No comments:
Post a Comment