Сафари за министерски добитък

В България медиите си падат по смяната на министри както градските кифли си падат по скъпите коли. Трудно е да се обясни защо е така. В държава, където политиката отдавна се е свела единствено до мелодраматична истерия личностните рокади са единствената новина, която носи стабилна информационна основа. Всичко останало са информации за това кой какво е казал в някой сутрешен блок и кой какво е коментирал по повод на казаното в този сутрешен блок. Това е една самозатворена лоша безкрайност, която напомня на мъчителното бягане на хамстер, затворен във въртящо се колело. Животинчето се мъчи, напъва се, влага усилия, но цялото му бягане е на едно място. Медиите често се оказват в такова положение. Но такава е природата на политическата реалност в България.

От няколко седмици насам ловният сезон за министри бе открит съвсем официално. Началото му бе дадено от Бойко Борисов, който (в сутрешен блок естествено, къде другаде) обяви, че вече обмисля промени в кабинета. Той не каза нито едно име и мотивира секретността с факта, че има партньори и, че първо иска да консултира с тях своята визия. Дали това е истина или не (става дума за консултациите) предстои да научим. Но идеята за смени точно в този момент има ефектът на разлятото олио в нагорещен тиган - накара всички, които съзнават, че са заплашени от рокада да се държат абсурдно, смешно и счупват капачките от опит да превият гръбнак пред наближаващата политическа буря. И заради това ще приемем този опит за политическо пържене като опит за риалити с комедийни елементи, чийто пик ще бъде наесен, когато медиите ще са жадни не само за министерски оставки, но и ще точат зъби за кандидат-президентски интриги.

И нека да дадем своя принос в разбъркването на гъстия сос. В този текст ще се опитаме да опишем кои министри с голяма степен на вероятност наесен ще се сбогуват със секретарките си със сълзи на очи и ще трябва да си търсят друго занимание. Човек дори и да не живее в България няма начин да не е разбрал кои министри най-често сгазват лука и то по толкова идиотски начин, че се превръщат в ходещи карикатури.

Заради това кандидат номер 1 за получаване на изходна виза от правителството е най-голямата карикатура - военният министър Николай Ненчев. Социологическите агенции вече се отказаха да мерят неговия рейтинг, защото от ранните му дни в управлението та чак досега той е в порядъка между 1-4 процента. От ден номер едно гражданите на България гледат на него като някакъв политически микроб, имплантиран в кабинета съвсем целенасочено, за да може армията напълно да бъде овладяна от евроатлантическия интелектуален кошмар. С главнокомандващ като Росен Плевнелиев и министър като Николай Ненчев винаги ще е ясно, че въоръжените сили ще бъдат командвани от чужди и външни интереси.

Реформаторското БЗНС, чийто лидер е Ненчев, обича често да пуска декларации в негова възхвала. В тях военният министър е рисуван като доблестен рицар с мощен перчем, единственият политически командос, който може да се противопостави на хибридната война и лично да долети с двата ни хеликоптера до Кремъл, за да арестува Путин в кабинета му. В реалността уви Ненчев е доста по-банален. Неговото управление ще остане в историята с това, че назначи актриса за шеф на кабинета си, а също така и проститутка за началник в МО. Евроатлантическият селянин направи и сенчеста сделка за МиГ-овете с Полша, натовари на самолет една сюрия журналисти, за да им дава коктейл във Варшава, а пътьом се провали на два пъти да информира гражданите на България, че американците имат намерение да разполагат тежка военна техника у нас. Последната му импровизация беше поемането на ангажимент за включване в черноморска флотилия между България, Турция и Румъния. Наложи се Бойко Борисов като пожарникар да търчи да предотвратява това явно погазване на националните интереси и вписването на страната ни в батальона на истеричните геополитически ястреби, които само дрънкат с оръжие по адрес на Русия. Ненчев публично бе смъмрен и миналата седмица преди заседанието на Министерския съвет и попитан дали подкрепя думите на Радан Кънев, че правителството вече не е гарант за геополитическата ориентация на България. Ако човек се зачете в стенограмата от заседанието ще види какви пируети прави с гръбнака си и с морала си Ненчев, този горд антихибриден рицар, за да се хареса на Борисов. Но номерът едва ли ще мине. Военният министър вече е нагазил в минното поле и е въпрос на време мина да разкъса на части политическата му репутация и авторитет.

Много вероятен пътник от кабинета е и външният министър Даниел Митов, част от евроатлантическото дуо на правителството. Митов сътвори поредица от гафове по отношение на Русия, повечето от които се дължаха на нестихващото му желание да бъде младият секссимвол на старите рестутитки. Почвайки с това, че обичаше да коментира постовете в туитър на руския вицепремиер Дмитрий Рогозин и приключвайки с говоренето на английски пред външния мнистър на РФ Сергей Лавров в Сочи, действията на Митов са един безкраен провал.

Доказателство, че Митов е нарочен за есенен обстрел министерски добитък е и една друга странна история. Покрай опита за преврат в Турция всички граждани в социалните мрежи бяха настръхнали от една огромна мистерия - къде е потънала посланичката ни Надежда Нейнски и защо не се появява на медийния хоризонт. Дипломатката в своето естествено състояние иначе е склонна да дава мнение за всичко - от цената на доматите до есенната колекция на някой дизайнер, но точно, когато властта на Ердоган се разтресе, тя потъна като воден дух в дълбоките води на мистично езеро. Два дни по-късно мистерията се разплете по експлозивен начин. Нейнски проплака пред един сайт, че лично Митов й е забранил да говори, а това опит за нейната политическа дискредитация. Единственото, което Нейнски не каза е дали лично Митов й е наредил да ходи в Анталия да се пече по плажовете, но от протестните й възмущения се разбираше, че тя е склонна да хвърли върху него и това. Ако външният министър специално е вдигнал телефона да забрани на посланичката ни да коментира, то това вероятно е единственото правилно решение в неговата досегашна дейност. Но тук има друг момент. Нейнски никога не би си позволила да подложи такава динена кора на Митов и да го залее с медийна жлъч, ако не беше наясно, че най-малкото премиера е на нейна страна. Това очевидно е част от многоходовата маневра, която може да прати външния министър на пазара на труда наесен. Така че, ако Митов има политически сетива, той трябва да е наясно, че червената точка на снайпера вече пълзи към центъра на челото му.

Въпреки, че Борисов няколко пъти е заставал в защита на здравния министър Петър Москов, а наскоро дори бе записан да го съветва да продължава все така, то и костовистът е вероятна жертва на рокадите наесен. Заради световните геополитически напрежения Москов зачезна от радара на медиите, а и на опозицията, но това не означава, че поредицата му от гафове не продължава със страшна сила. Последният от тях е силовото въвеждане на системата за пръстови отпечатъци в болниците, нещо, което предизвика граждански протест пред министерството, а вълната от недоволство ще продължава да се развива. Хулиганският стил на Москов превърна здравната реформа в комедиен спектакъл от импровизации, които обаче съвсем не са смешни за хората, които трябва да чакат с часове в болница. Конституционният съд също поряза реформите на костовиста и опитът му да раздели здравните пакети на два, което е политическият еквивалент на шут в задните части. Въпросът е дали и премиерът ще се реши да действа като висшите магистрати и да натири здравният екстремист от кабинета, който ежедневно и ежечасно прозвежда озлобена опозиция на управлението.

Когато на хоризонта не се мержелее някаква промяна, безвремието тежи като лятна жега върху гърдите, то единственото политическо удоволстие остава това предвкусвано сафари на министри. Просто отчаяните хора искат да виждат, че и политиците страдат. Тъжно е, но вероятно заради това правителствените смени пораждат оживление. Народът просто се надява, че останал без кабинет натиреният министър рано или късно ще му падне в ръцете...

"Шоуто на Слави" - новият Франкещайн на България

"Шоуто на Слави" се е превърнало в новия политически Франкенщайн на България. Използването на пряк ефир за директен натиск върху Конституционния съд, както си позволи да го направи дългия шоумен, така сериозно прекрачва границите на демокрацията, че прилича на някаква медийна антиутопия, която се случва пред очите ни.

Висшите магистрати обаче не се огънаха пред елементарното позьорство и превръщането на политиката в ежедневно пийп-шоу и отрязаха три от въпросите на митичния референдум на Трифонов. И постъпиха съвсем правилно. Допитването до хората не може да се превръща в инструмент на най-долнопробния популизъм и играчка на едно свръхего. А политическите маневри на Слави целяха точно това - превръщането на референдума в начин не за промяна, а за трупане на точки, за осмукване на възможността за бъдещо политическо действие. Нито един от въпросите с които ще се сблъска наесен избирателят не вървят срещу налудничавата икономическа и политическа система у нас. Това са повърхности въпроси, безцелни и безумно нестратегически. Което говори за едно - че те целят да налеят адреналин на ново политическо инженерство, а не да променят страната.

Опитът на Трифонов и сие да омагьосат избирателя е част от безумната поредица от кандидат-спасители, които системно са прецаквали България. Почна се с царя, минахме през Бойко Борисов, а сега на тъч линията загрява един телевизионен водещ, известен с патетиката си, с възклицанията си и с това, че досега се опитваше не един и два пъти да се закачи като паразит за някоя политическа фигура. Включително и за самия Бойко Борисов. В този смисъл референдумът на Слави е опит за сапун, за измиване на един доста смешен и позорен имидж.

Разбира се, трябва да сме наясно, че в решението на КС има и скрита мина. В него се вижда ясно как властта се бои от референдумите, защото, ако съпротивата започне тя ще дойде точно по този път. Някой ден някой наистина може да предложе нормална тема за допитване. И тогава всички слуги на статуквото ще си счупят краката да цитират това решение на КС. Трудно е да си българин. Става така, че постоянно си заклещен между две злини и ти идва само мрачно да псуваш докато виждаш как и двете се опитват да ти сложат верига около врата.

Евроатлантическата сапунка на премиера

От няколко месеца насам и най-злостните политически хейтъри бяха изпаднали в ситуация, която социолозите наричат палаво "когнитивен дисонанс", въпреки, че словосъчетанието звучи като име на екзотична заразна болест. Това е състояние на душата при което реалността влиза в остро противоречение с вътрешните ти знания и убеждения. Повод за това хейтърско заболяване станаха редица медийни прояви напоследък на премиера Бойко Борисов в които той приличаше на някаква кръстоска между болезнената радикална откровеност на Ноам Чомски и милосърдните пориви на майка Тереза, когато раздава хляб на индийски сирачета. Но и как да бъде по друг начин?

Нека да припомним. Бойко Борисов беше първият, който изсъска срещу подготвяната флотилия в Черно море между България, Румъния и Турция дори пожарникарски свика срещу между него, президента и военния министър, за да ги накара публично да се откажат от ангажимените, които са поели. И до днес сред народа се носи като крилат лаф настояването на премиера всеки, който иска да има такава флотилия да си прати децата на военните кораби, а да не занимава народа с глупости. След това докато течеше безславно провалилата се среща на НАТО във Варшава (15 секунди след нейното приключване всички знаеха, че тя дори няма да остане като бележка под линия в историята), премиерът обяви своята идея за демилитаризация на Черно море. Наистина това е върховна форма на романтика, но все пак си струваше да получи публичност. И, да, след това парламентарната група на ГЕРБ направи и невъзможното да погребе проекта на БСП, който даваше юридическа плът на това пожелание, но поетичността на действията на Борисов замъглява за кратко дори и това. След това последва нова откровение. Когато лудият маниак извърши терора в Ница, министър-председателят пак беше на ниво и каза нещо, което всеки българин си мисли - "това, което направихме в Либия, Сирия, Ирак и Афганистан, генерира тероризъм". Френският посланик у нас се опита да се направи на отворен и да разкритикува тази постановка, но пък откога представител на страната, която заради единия кеф на Саркози унищожи Либия изобщо има правото да коментира световния хаос? Изобщо - беше истинско удоволствие, макар и само за един-два месеца, човек да гледа как Бойко Борисов говори правилните неща и предизвиква отровни киселини в стомасите на тези, които го върнаха на власт.

Разбира се, всичко това се оказа един хубав театър. Нищо повече от паническа импровизация, действия без реално съдържание, красиви думи, но хвърлени на вятъра. И тук конгитивния дисонанс свърши. Просто миналата седмица Бойко Борисов реши да се върне към автентичното си амплоа и магията приключи завинаги. Да бъдем честни - дори и тези, които са кимали със съгласие пред неговите думи дълбоко в сърцата си никога не са вярвали, че това е осмислена позиция, но пък най-трайната склонност на човешките същества е да се самозаблуждават и опияняват от красиви илюзии.

Театърът свърши на правителственото заседание миналата сряда. Нека да опишем какво точно стана, защото процесът ясно показва в какъв капан живее България и защо не е в състояние да назове собствените си проблеми адекватно. Страната ни отдавна се пържи в ада на това, което специалистите нарекоха "медийна демокрация", което ще рече, че скандалите от сутрешните блокове са най-важните теми за медиите, а не такива банални неща като бедността, ниските доходи и африканското неравенство. И така - явява се Радан Кънев сутринта по телевизията и с патетичен и поизнервен глас, че нещо се загуби в последните два месеца обявява, че кабинетът поставя под съмнение евроатлантическата ориентация на страната. Само да припомним това за "евроатлантическата ориентация" е последното останало въже на десницата да се държи над повърхността. Българската десница никога не ражда политически идеи, а само проклятия и заплахи. Тя не се бори за силна икономика, а все гони призрака на комунизма и точно заради това прилича на луд, който е изпаднал от здравната реформа на Петър Москов. Въпреки това обаче думите на Кънев очевидно са наранили жестоко основния телевизионен зрител на Републиката Бойко Борисов. Преди да почне правителственото заседание премиерът дръпна редовната си тирада, която обикновено е срещу опозицията и останалите сатанински сили, но този път бе срещу бившия му коалиционен партньор (макар че колко да е бивш след като във властта и до днес е пълно с десебарски кадри). "Да се каже, че това правителство не е гарант за членството ни в НАТО и ЕС, е лъжа и клевета", изригна Борисов пред министрите си. Дежурните по любов към властта медии ги предадоха с много удивителни. Дежурните по любов към "Америка за България" издания ги описаха с огнеметна ирония.

Основен обект на политически огън се оказа военният министър Николай Ненчев, когото неговите евроатлантически земеделци често описват като рицаря от светлина, който един ден лично ще срази Путин в пряка битка и ще забегне да почива на Хаваите с Алина Кабаева, която ще му бъде личен трофей. Само че от стенограмата на заседанието на МС изобщо не забелязваме някакъв героизъм. Точно обратното - дори думите, които произнася показват ясно, че Ненчев се е тресял като желе докато е обобщавал следното: "Първо, аз съм поставен в положение да се чувствам неудобно пред вас, колеги, защото това говорене..., аз не съм чул интервюто, ще го изслушам малко по-късно, но искам да благодаря за съдействието". След това започва да възпява заслугите на Борисов и правителството към мощния евроатлантизъм, който струи отвсякъде и към Българската армия, която от минута на минута ставала все по-летатална (да не се бърка с летална) и боеспособна. Страданията Ненчеви обаче не приключиха дотук. Малко по-късно същия ден парламентарната група на ГЕРБ също го привика да дава обяснения за телевизионните изстъпления на Радан. Нека да припомним, че именно покрай раздялата с ДСБ в ГЕРБ се случи немислимото - група депутати от управляващата партия поискаха от премиера да пусне метлата и да изхвърли всички костовисти от управлението, въпреки, че Борисов обяви, че няма да го прави. Там превиването на гръбнак на военния министър достигна до епични размери. Пред ГЕРБ той обяви: "Аз съм вашият министър". За съжаление в България политическата памет има трайност само два дни. Защото, ако някой от ГЕРБ се бе разровил по-подробно щеше да се сети, че само пет месеца по-рано, през март, Ненчев произнесе същата реплика, но този път на национална конференция на ДСБ. И военният министър наистина дължи отговор за тази шизофрения, която той узакони напълно. Но нямаше кой да го попита. У телевизионните зрители с изтъняващи портфейли остана усещането, че в България безвремието не само не е на път да свърши, но и се сгъстява като блатна кал.

Въпросът обаче е друг. Когато Бойко Борисов реши да се събуди евроатлантик изведнъж всичките му ценни идеи се разпиляха като прах по вятъра. Дотук с прогресивния премиер, дотук и с геополитическия балансьор. И всъщност това е страшното в България. Ние не живеем с някаква стратегическа цел, с някакъв план за постигане на национални интереси, а се движим като коркова тапа в океан, където вие яростен ураган. Страната ни живее с медийните настроения на Бойко Борисов и това я обрича отново и отново да потъва към дъното, въпреки, че времената могат да бъдат и много ползотворни. Когато империите са в криза малките държави получават своя исторически прозорец, за да реализират независима политика. Това, разбира се, говори и за дефект на всички останали партии, които отново и отново се давят в дневния ред на премиера вместо да се опитат да го атакуват фронтално за всички недомислия и капани в които попадна България. И поредното превъплащение на Борисов е лоша новина за всички хора, които са си мислели, че изявлението му са изблик на някаква новоосъзната отговорност. Не, най-вероятно те са били направени, защото лидерът на ГЕРБ е тествал аудиторията за своята президентска кандидатура. Нека да не се заблуждаваме от конкретните му заявление, че не иска да бъда кандидат за "Дондуков" 2, защото историята е пълна с политическите трупове на наивници, които са си позволили да повярват на думи на Бойко Борисов. В дните след изблика му на евроатлантическа вярност той пак направи телевизионно турне и го приключи с репликата, че вече преоценявал кандидата си за президент. България имала нужда от президент-обединител, учен, но не с много титли и само трябваше да посочи себе си, за да се разбере кого точно визира. Веднага след неговата изява изведнъж и ДСБ клекнаха и казаха, че май ще търсят отново ГЕРБ за преговори. Историята в България не се повтаря като фарс, а като сапунен сериал.

Сапунката на безгръбначните. 

Иво Инджев - най-мощното оръжие на путинската пропаганда

(евроатлантическо и протестърско есе)

 

Чудовището от Кремъл, Хибридният изверг, Изнасилвачът на евроатлантически ценности и девици, Московския сатрап, Повелителят на зелените човечета (по морето обикновено идват дългокраки рускини, но трябва да вярваме до припадък на Илиян Василев и сие, че това са тайните батальони на Путин), Газовият монстър има повече лица и агентура отколкото предполагаме. Един ден, когато се наложи да редактираме Библията, за да е в съзвучие с великите документи от легендарната среща на НАТО във Варшава и в унисон с поезията и пеенето под душа на Едвин Сугарев, тогава ще сложим специална част за Сатаната, който броди по света и се събужда рано сутрин в Кремъл с мисълта как да прецака страната ни така, че да накара стипендиантите на "Америка за България" да работят, о, проклет демон!

За да не попаднеш в мрежите на Сатаната човек трябва да полага целенасочени усилия. Трябва да умееш да си изключваш слуха и зрението за световните новини, защото иначе проклетата путинистка реалност като едно нищо може да те накара да се усъмниш в евроатлантическите ценности, а пътят от съмнението до гледането на плакати на Мария Шарапова е дяволски кратък. Ето защо аз почнах да бдя, за да видя дали в нашите редици не е плъзнал вируса на путинизма и дали всъщност нямам съгрантаджии, които не са на политическа висота.

Не ми трябваше много време. Веднага улових първия си путинистки покемон - Иво Инджев. Човекът, чийто статии ми даваха кураж да не си свалям руско порно, човекът, който написа най-вдъхновните фантазии на бг-евроатлантизма, бардът, написал текстове, които имат ефекта на три бутилки с водка и две бири върху моята душа. Очевидно обаче той вече се е поддал на мрака и е загубил ориентири.

Повод за това ми дава палавото текстче "Майдан в Москва? Май, да", намиращо се в неговия блог. Зачетох уверено и мощно все едно влизам в квартален клуб на ДСБ с тениска на Радан Кънев. Малко след това обаче ужасът обзе душата ми. Стоманени пръсти стегнаха сърцето ми.

В статията си Инджев обяснява как в Русия предстои майдан. Защо? Ами дават се мнения на различни руски анализатори -  само през април реалните парични доходи са се свили с около 7%, а безработицата била нараснала. След това се цитира статия, че 41 процента от руснаците нямат пари за дрехи и храна.

И това кара Инджев да запърха радостно, че май да, майданът е неизбежен като поредно политическо конско на американски посланик.

Долна пропаганда! Путинизъм! И най-лошото - комунистическа измекярщина!

Прочетох няколко пъти статията и не се отказвам от тежките си думи. Значи така  Инджев смята, че руснаците щели да започнат майдана, защото нямало какво да ядат.

Горд евроатлантик като мене обаче отдавна знае, че истинските протести са за ценности, морал и други неядливи неща. Точно това ни научиха великите летни дни на 2013 година, когато ние умните, красивите, богатите и страхотните освирквахме всеки опит някой да поставя социални искания и псувахме бедните лузъри, които излязоха да протестират през февруари, защото сметкита за ток им били високи. Ами като са ви високи ходете в Сибир бе, бедни нещастници! Когато ние елитът протестираме за ценности няма да търпим някакви бедняци да ни се мотат в краката. 

Да скачаш за храна и социална политика - това е комунизъм в най-чист вид. Нали това попихме като знание в онези празнични дни. Ето както в Украйна - скачаха за евроатлантизъм, сега повече не могат да скачат, защото половината народ гладува като при немската окупация, но пък преливат от ценности и пречупени кръстове.

Нима Инджев си представя руският майдан обезценностен. Май да! Щели да ми се вдигат за хляб, моля ви се, тия болшевики. Вместо да се стегнат и да почнат да скачат за евроатлантизъм, носейки потрети на Меркел, Столтенберг и Юнкер, великото интелектуално трио на Европа, континентът, където няма тероризъм, а само амок. 

А и дори и аз вече се обърках - от пет години насам Путин пада ей сега, след няколко часа, свалят го, натикват го в затвор, а пък тоя изверг не само си стои на власт, ами има наглостта и да си вдига рейтинга. С такова геополитическо танго Инджев всъщност е основен мотор на русофилията у нас. Най-мощното оръжие на путинската пропаганда. Всяко негово появяване по телевизията увеличава русофилите в геометрична проекция. Няма да се учудя, ако ден се окаже, че тоя образ е таен проект на кремълските подземия, които са го пуснали сред нас, за да прецаква стратегическата ни ориентация и да пикае върху нашия цивилизационен избор.

Хора, евроатлантици на повикване, бдете в нощта за такива прикрити путинисти, че редиците ни съвсем оголяха. Май да!

Воня

Eдна странна и мистериозна история така се размириса напоследък, че вдигна на крак в разгара на курортния сезон десетки варненци. От месец насам на частното варненско пристанище "Одесос" са складирани десетки черни бали с боклук от Италия. Дъждовете го валят. Вятърът разнася миризмата. Балите са се поразкъсали и всички околни квартали живеят в постоянния терор на вонята.

Оказва се обаче, не никой не знае какъв е този боклук и как се е озовал там. Областният управител не знае, екоминистърката не знае, никой не е наясно. Когато стана неудобно от толкова колективно незнание изведнъж измислиха версия. Това не бил обикновен боклук, а потенциално гориво за завода "Девня цимент". И тази версия продължава да се носи от сайт на сайт, все едно това може да реши проблема по мистичен начин. Но обяснението май ще се окаже ефектна лъжа. От "Девня цимент" напълно отрекоха, че имат нещо общо с балите. Само, че прехвърлянето на топката задълбочава проблема. Институциите си измиват ръцете, отговорните лица пръскат лъжи по телевизиите, а вонята се разнася и става по-силна от ден на ден.

Това е затворен цикъл. Политика на празни обороти. Стратегия на постоянната лъжа. И сметката се плаща от всички хора, които живеят край пристанището и трябва да дишат вонята. Защо в България всички истории приличат на разказ на Кафка?

Тази случка освен всичко друго има и метафорично звучене, което като ледена тръпка минава през гръбнака. Навремето Давид Овадия поетично бе споделил как по пътя на опита е установил, че фразата "историята се пише с кръв" не е изтъркана, а болезнено реална.

Сега възмущението, че България затъва в боклуци въобще не е метафорично, а съвсем реално. България - крайната точка на мистериозния европейски боклук, който е получил последен пристан тук. Под вечно благосклонния поглед на институциите. И заради това, когато днес някой каже, че политиката вони, това не е поетично обобщение. Това е смазваща констация за резултатите от едно ледено безхаберие. 

Вони. 

Наистина вони. 

Пропагандистите на несъществуващата Европа

Ужасяващо е да гледаш как хората, които безочливо ни рисуваха един измислен вариант на света и на Европа, дори и когато реалността хиляди пъти показа, че лъжат като разпрани, продължават да се инатят и да се давят в техните халюцинации и илюзии. Точно заради това напоследък отбягвам всеки текст на Капка Тодорова. И на нейните интелектуални клонинги. Не ми се четат опорни точки повторени със прекомерната страст на порноактриса, която имитира върховно удоволствие.

От края на миналата седмица, когато се случи мрачната драма в Мюнхен (и още преди да стане ясно, че това е началото, защото след това последваха - нападение с брадва, а след това и с мачете, самовзривяване, взимане на заложници в църква и обезглавяване, нахлуване и стрелба в болница) капките на журналистиката започнаха да ни убеждават, че всъщност заплахата е въображаема. Те понесоха една опорна точка, която веднага поразява със своя висококачествен цинизъм.

Ние, казва тази опорна точка, всъщност живеем в най-мирните времена на Земята. Спокойствие, кеф, геополитическа утопия. Проблемът бил, че социалните мрежи сгъстявали чувството за ужас от спорадичните прояви на тероризъм и масово колене на хора. Заради това добросъвестният гражданин трябвало да си затваря устата и очите, да не реагира на ужаса, да не пуска статуси по темата, защото това работело за противниковия отбор. И за Путин, разбира се. "Криминалната хроника на Германия получи геополитически измерения. Путин харесва това", бе написал екзистенциално един протестър, палаво пропускайки факта, че всъщност не българите, не руснаците, а немците истеризираха ситуацията докрай. Значи имаме младеж в амок, който бил подлаган на мобинг (и никога не бил правил петинг, хохо), с мозък промит от електронни игри, с един автоматичен пистолет, а полицията блокира целия Мюнхен, спря метрото и концентрира толкова жива сила все едно три батальона на ИДИЛ атакуват Германия. Световните телевизии започнаха да излъчват пряко, коментарите там бяха меко казано политически некоректни, но нашенската верноподаническа меркелиада е готова със зъби и нокти да подлага на мобинг всеки, който има различно мнение.

Друг грантаджия обяви, че имало прост начин да се справим с чувството за тревога. Ако сме обръщали внимание на престъпленията това било гол за противника. Виж друго щяло да стане, ако стресираният електорат се концентрира върху демократичните институции, свободата, изкуството ценностите. Тоест - вас ви удрят с приклад на автомат по черепа, но, ако обърнете внимание значи давата победата на противника. Съвсем друго е да ви сцепят черепа, но вие да сте в плен на размишления за свободата. Тогава моралната висота ще сияе като политически ореол над вас.

Шефката на СЕМ Мария Стоянова също се записа в този кръг на титанични мислители на скудоумието. В едно интервю тя бе попитана дали пък случайно в Германия няма напрежение. Напрежение ли? Как е възможно да питат този президентски трубадур такива неща. Отговорът, който Стоянова даде трябва да влезе в енциклопедиите по журналистика. Тя отсече: "Точно за напрежение не бих говорила. Напротив – в Берлин се усеща едно притаено сдържано спокойствие".

Притаено спокойствие??? Сдържано спокойствие??? Кой говори така, по дяволите?

Запитайте се, а кое спокойствие е несдържано. Защото анализът на действията на немската полиция в Мюнхен ни дава картина на голяма, не направо, на титанична сдържаност. Ако приемем версията, че стрелецът е бил само един, тогава наистина трябва да е голямо спокойствие да спреш метрото, да призовеш хората да не си излизат от къщите и да блокираш цял град. Германия сама направи криминалната си хроника обект на радикална геполитика, защото изнервените действия, хаосът издават знание за планетарната грешка на политиката на Ангела Меркел. След медийното затъмнение около случката в Кьолн на Нова година, сега само журналистическите капки вярват на официалните версии, всички останали изпитват подозрения, защото лъжата подменя автентичните факти. Нормално ли е да почнеш да се тресеш от кеф, че стрелецът не е свързан с Ислямска държава и да крещиш до умпобъркване, че това е амок, амок, амок, амок, все едно амокът обяснява всичко. В настръхналият свят в който живеем днес всеки луд може да отправи политическо послание, пък бил той свързан или несвързан с ИДИЛ.

Цялото това политическо мотаене, опитът да се обясни цялата катастрофа, която се случва пред очите си с амок (АМОК е европейското крило на ИДИЛ, гениално написа легендарният фейсбукър Георги Дренчев) всъщност представлява един безкраен позор. Защото от три години насам описаната по-горе група от хора се опитва да ни убеди, че проблемът на Европа е Путин, а тероризмът. И заради това при всяко активизиране на брадатите изверги винаги се намира някой политически скопец, който да тръгне да намира дългата ръка на Путин в терора. Всичко, което не устройва гледната точка на тези, които твърдят, че живеем в най-мирния възможен свят, вече е продукт на Кремъл. Този Кремъл, който уж трябваше да падне още утре, трябваше вече да е в руини, а руснаците да ходят из Европа и да молят за храна, продължава да е любимото чудовище на европейските елити, защото, ако се откажат от тази опорка, те ще трябва да признаят своята собствена вина за хаоса в Европа днес.

Европейският съюз влиза в кошмарен цикъл на терор - съболезнования - нов терор - нови съболезнования - пак терор - поход срещу страха. Нарисуваните човечета по асфалта се оказа, че не спират терористите, а даже не служат и като лекарство срещу амок. Но това не спира баналните като талашитени табуретки пропагандисти. Те са готови до утре да ни пробутват литературната версия как нападателите са чели книги за амок, за масови убийства, играли са до припадък игри с наслие, а най-накрая са си купили пистолет и без никакви политически искания, просто ей така са тръгнали да леят кръв.

Днес, 13 години след войната в Ирак, започна да се разплита кръгът от лъжи, който част от западните демокрации оплетоха, за да можем и до днес да берем горчивите плодове на техните безумни грешки и тъпотии. Страх ме е, че след още 13 години ще научим пълната истина за случките днес, а точно такава капколожките ще ни убеждават, че те през цялото време са алармирали, ама простите българи, тези гнусни интриганти не са обърнали внимание на изящното им слово. Знам само едно - вече минаха няколко седмици от прословутата среща на НАТО във Варшава, където тържествено ни сервираха лъжата, че били взети мерки за сигурността на Европа. Кой в Европа днес може да каже, че се чувства сигурен? Кой в Европа може да извлича успокоение от факта, че сме живеели в най-мирните времена и не трябвало да обръщаме внимание на извергите, които колят по улиците?

И най-накрая едно питане - защо, по дяволите, писаха, че младежът е изпаднал в амок от електронни игри. Ако ме питате мен той е влязъл в АМОК след като е предозирал с речите на германската канцлерка. И четете Илиян Василев - Путин носи пряка отговорност за повишаване на криминалната активност в Германия. 

Нима сте се съмнявали, че е така, а, рубладжии проклети?!

Медийното чудовище Доналд Тръмп

Виждам, че в пропагандната битка срещу Доналд Тръмп вече се е включил и Гари Каспаров. В статия в "Уошингтън пост" Каспаров е написал остра филипика срещу Тръмп и го сравнява с... Путин. Хахаха, с кого другиго да го сравни, ако не със Сибирското чудовище, Московската Годзила, Хищникът от Кремъл, Маниакът от степите, тайният ужас на евроатлантическите девици...

Путин омаловажавал кризата в Русия, а Тръмп преувеличавал кризата в САЩ, двамата използвали език с който описвали какво мрачно бъдеще чака света, ако не бъдат избрани. Не знам за Тръмп, защото той доскоро не ми беше достатъчно интересен, но съм слушал/чел доста речи на Путин и никога не съм виждал в тях дори един милиграм от това за което говори Каспаров. Путин не е мелодраматизатор, почти никога не използва катастрофичен език, а речите му обикновено са доста конкретни, което е приятно разнообразие, особено, ако преди това си се давил в български парламентарен дебат. Каспаров описва един въображаем Путин. Разбира се, той има своето право на това, но от всичко казано следва, че и неговият Тръмп също е измислен. 

Тръмп е медиен монстър. Именно медиите го превърнаха от обикновен празнодумец в антисистемен играч, защото кампанията срещу него всъщност показа слабата страна на медийната демокрация. Във времена на промени, във времена, когато електоратът е издивял от безвремие и се задъхва от стоманеното статукво, той е склонен да си намери антигерой, който да не гради от тяхно име, а да разрушава. И всяка статия срещу Тръмп всъщност му налива адреналин, дава му обществена мощ, защото медиите вече се разглеждат като част от статуквото, а не като техен коректив. Каспаровиадата също няма да помогне. Тя дори е някакъв вид паника. Щом прибегнаха до аргумента "Тръмп е като Путин", то значи нещата наистина са омазани здраво. А най-интересното е, че Тръмп сам по себе си преди тази кампания едва ли би променил нещо реално. Неговата биография доказва, че той е човек на приказките, а не на действията, но както казваше Вонегът "ние сме това на което се правим, така че трябва да внимаваме на какво се правим". 

Чудно ми е в какъв човек ли превърнаха медийните атаки Тръмп, тяхното собствено чудовище?

Телевизионният нарцис

Древногръцкия юноша Нарцис вероятно е първият митологичен случай на самоубийство от любов в историята. Той бил запленен от отражението на лицето си в едно езеро, протегнал се да го целуне  и водната бездна го погълнала.

Разказваме тази трагична история, защото тя едно към едно напомня с последното телевизионно турне на премиера Бойко Борисов. В неговия край камъчето беше изплюто. Премиерът обяви, че преосмисля кандидатът си за президент. Сега в главата му се въртяла картината на държавен-глава обединител, който като скиор да балансира между партиите. "Не касае човек дали е с много образование и с много титли", допълни още щрихи Борисов.

Не ми казвайте, че след това описание вече не сте се досетили кой е описваният образ. Нашият кандидат е учен, но не с много титли (генерал-лейтенант, инженер и доктор), напоследък се е вживял в ролята на геополитически стратег и демилитаризатор на Черно море, а от друга страна е демократично небрежен, защото помним репликата му: "аз съм прост, вие сте прости, значи ще се разберем".

Главният телевизионен зрител на републиката, подобно на постмодерен Нарцис, се е самохипнотизирал от медийната любов и сега вече е убеден, че той е Обединителят. Спасителят. Президентът. Само, че тази любов е измамна, измъчена, неистинска и толкова невъзможно колкото Плевнелиев да се сдържи да не звънне в американското посолство, за да пита какво да обядва. И понеже пред нас имаме един телевизионен нарцис, който е влюбен в отражението си, в заглавията за себе си, в красивата и отровна лъжа, то всички знаем, че трябва да чакаме фаталния край.

С нарцисите той е просто неизбежен. 

Апокалиптичен трилър със зомбита: "Ами, ако Бойко стане президент"

Има куп кандидати, които се надпреварват да правят прогнози за далечното бъдеще. Дори съществува многообразие от пророчества - от високотехнологична цивилизация до унил постапокалиптичен свят със зомбита. Но никой не се е разбързал да прави прогнози за близкото бъдеще. Никой оракул не е толкова луд, че да позволи да бъде заловен на местопрестъплението с очевидно доказателство за некадърност. Това важи с двойна сила за политиката. У нас по медиите шестват специалисти по всичко, които обаче никой след това не държи отговорни за глупостите, които са надрънкали в своята битка за внимание. Защото те са наясно, че телевизионната памет е нетрайна като хит на нова българска певица. След това всичко си тръгва постарому, светът се бухва надолу с главата в поредната психиатрия, а сутрешните блокове са жадни за гости като канибал за човешко печено. Заради това ви предлагам в този текст за сменим перспективата. Нека да се опитаме да обрисуваме възможно най-близкото бъдеще и след това да видим дали пък нещо от описания сценарий няма да се сбъдне.

Днес България живее в една политическа мистерия, която става все по-странна от ден на ден. Нито една от големите партии не е обявила своя кандидат за президент. Тази игра на криеница не е нещо ново, но досега винаги поне по едно-две имена са били ясни предварително. Сега всички се спотайват като оперна певица във фолкдискотека. Росен Плевнелиев отпадна от състезанието, изритан от своите и предаден от психодесните, които му врътнаха една от големите интриги на тази година. Маргарита Попова е на политическия пазар, но там пък има друга загадка - коя точно партия ще я подкрепи и кой ще се престраши да се заяви в нейна подкрепа. Разгарът на лятото наближава, а родината тъне в сладостна мараня и пет пари не дава за политическите приключения наесен. Заради това нека да се концентрираме върху един сценарий - най-голямата партия ГЕРБ съвсем естествено номинира своя лидер Бойко Борисов за кандидат. За да приемете този вариант на историята, ще е необходимо да забравите двубоя от миналата седмица. Нека да припомним - в един сутрешен блок Борисов хвърли предизвикателството към останалите политически лидери да се включат в президентските избори. Соцлидерката Корнелия Нинова обаче го контраатакува и му даде ултиматум до 48 часа да обяви, че той ще е кандидатът на ГЕРБ, тогава тя щяла да му даде желаната битка. След 16 часа мълчание Борисов се появи пред медиите, за да обяви, че която жена му поставала ултиматуми, преставала да бъде част от живота му. В същата тирада премиерът пак обяви, че нямало да бъде президент, защото това щяло да се разглежда като дезертьорство.

Нека обаче да постъпим като българи, които са обръгнали на местния политически климат и най-вече на политическото поведение на Борисов. Приемаме, че през септември ГЕРБ тържествено обявява (в зала "Арена Армеец", къде другаде?), че Борисов държавнически е решил да се яви на изборите. Веселин Маринов представя новата си песен на събитието. Кмет от ГЕРБ публично целува ръката на кандидата за президент и със сълзи на очи му благодари, че лично той е издействал отпускането за пари за обществена тоалетна по плана Юнкер.

Цветанов изглежда леко умърлушен, но и вдъхновен пред перспективата най-накрая лично той да оглави партията. И така - Борисов се явява на вота, фабриката за избори на ГЕРБ започва да работи на пълни обороти, може да имаме нова заложническа драма в името на голямата победа, но резултатът е подсигурен. Премиерът става президент. Какво става с държавата?

Ето тук вече навлизаме в жанра на алтернативната история. Последствие номер едно от влизането на Борисов на "Дондуков" 2 ще е това, че ще трябва да се търси нов министър-председател. Това обяснява една от другите мистерии на страната напоследък - защо никой не издига кандидатурата на Меглена Кунева. Всички знаем, че Кунева се счита за подходящ кандидат за всичко - било то за евроинтегратор, било то за образователен министър. През 2011 г. тя беше и кандидат за президент, а сега изведнъж потъна в стратегическо и озадачаващо мълчание.

Много е вероятно този път Кунева да е решила да действа хитро. Ако Борисов стане президент, тя ще има силен аргумент пред ГЕРБ и пред нейната част от Реформаторския блок да иска да бъде посочена за премиер. Ще изглежда много демократично от страна на най-голямата партия - дават път на министър-председател от друга. Което не е докрай вярно, защото в името на властта Кунева ще е готова дори да танцува кючек, ако от ГЕРБ й заповядат, но отстрани ще изглежда много романтично. Самият Борисов може да го разреши, ако някой пиар го убеди, че така ще натрупа нови точки пред Ангела Меркел. Ако Кунева стане премиер, това ще е окончателният земетръс, който ще срути Реформаторския блок, неприятна сграда, която и сега никой не иска да обитава, без да е принуден за това с пистолет до главата. Съвсем наскоро Радан Кънев и без това се отдаде на мечтание за нов политически проект. Изобщо българската десница сменя проектите с по-голяма скорост от компаньонка - бельото си. Реформаторският блок остава в историята, Радан остава в опозиция, но може да настоява повече негови кадри да попаднат на държавна работа, за да компенсира болката отдясно (там, където е портфейлът му, бе). Патриотите също ще продължат да бълбукат, парламентарно заклещени в своето безвремие, и ето как в България уж всичко се променя, но всичко остава както всъщност си беше.

Вариантът "Кунева – премиер" обаче е доста фантастичен, макар и палаво възможен. Много по-вероятно е всъщност ГЕРБ да потърсят човек от собствените си редици, за да смени Борисов на поста. Цветанов не става. Той е невинен като ангел със съдебно решение, но така ще консолидира опозицията срещу себе си, че ще може да видим чудо - как Радан Кънев и Корнелия Нинова произнасят почти аналогични речи на протест и възмущение. Отклоняването на този сценарий изисква някой безличен технократ с пълна липса на политическо поведение. И веднага наум изгрява кандидатурата на Томислав Дончев. Ако някой може да издържи негово телевизионно интервю, без да захърка, нека да ми се обади, за да го почерпя. Дончев изглежда толкова неполитически, че Борисов като едното нищо ще насрочи нови избори, без да го пита, защото трудно ще му издържи участията по различните телевизии. Това е в кръга на шегата. Но фигура като Дончев по никакъв начин няма да удържи на желанието на новоизбрания президент да се меси в работата на изпълнителната власт, а това със сигурност ще роди конфронтация и подмолно ритане на кокалчета. Ако това ви изглежда невъзможно и бърчите недоверчиво нос, докато четете тези редове - спомнете си за БСП. И Станишев не приличаше на човек, който може да се опълчи на Георги Първанов, но едва сега разбираме, че отношенията помежду им в премиерския период на Станишев са били напрегнати като в турски сериал. Премиер от ГЕРБ и нов президент от ГЕРБ допълнително ще утежнят политическото бреме на тази партия, която и сега се е оплела в безизходицата на това, че няма на кого да стовари вината за управленските провали.

Светът навлиза в период на продължителна турбуленция и всяка геополитическа гръмотевица ще се пише на сметката на ГЕРБ. Заради това съвсем не е изключен вариант номер 3 - в нощта на вота Борисов да насрочи и предсрочни парламентарни избори, и то независимо от това дали изборите ще бъдат спечелени от негов или чужд кандидат. Той отчаяно се нуждае от нова легитимност, защото това правителство е затънало в подвижните пясъци на плаващите мнозинства. Само че отиването на избори ще е рискован ход, защото в страната се е натрупало достатъчно напрежение, за да избие в най-неподходящото време и по най-неподходящия начин. И какво се оказа. Българската политическа фантастика винаги избива в сценарии, пред които човек би предпочел да си отгризе пръст, отколкото да ги преживее.

Но това е една от досадата на българската реалност - нашите зомбита и сега са налице, а колкото до апокалипсиса - ами просто се огледайте наоколо.

Професионалните храненици на „Америка за България” като заплаха за националната сигурност

В разгара на кървавата драма в Ница и психарската политическа постановка в Анкара една новина остана встрани от общественото внимание. При други условия вероятно тя щеше да предизвика силен протестърски вой и, о, ужас, вероятно да роди ново стихотворение на Манол Глишев, което историята, убеден съм, няма да ни го прости. Но е съвсем разбираемо, че когато светът полудява никой да не дава пет пари за многозначителните подробности, които оформят мизерията на пейзажа насред който съществуваме. И все пак новината е твърде интересна, за да а пуснем просто по канала и да я оставим да изтече в бунището на историята.

Миналата седмица ДАНС пусна годишния си доклад за ситуацията в България. Това не е някаква екзотична новост - спецслужбата на всеки 12 месеца е задължена да излиза с такъв текст. В този доклад обаче за първи път се появи изречение (макар и само едно), което си струва да бъде запомнено, защото е знак, че най-накрая някаква държавност се опитва да се събуди в България. В анализа е казано следното: "Засилва се използването на субекти от неправителствения сектор като част от прилагания комплексен инструментариум за влияние и въздействие". 

Тоест - външни на България интереси се налагат през фондации, неправителствени организации и всякакви други фабрики за обществени паразити. Радостно е, че държавата най-накрая дозря за този очевиден феномен. Подозирам, че за спецслужбата е било истинско геройство да вмъкне подобно изречение в доклада си, понеже това, което е останало като държава отдавна е така разградено и предадено на чуждите интереси, че всеки намек за реален суверинитет или поне порив за такъв ще се преследва като автентично дисиденство.

Още малко теория, за да стане ясно какъв феномен се опитват да опишат плахо от ДАНС. Днес основна задача на чуждото влияние в една държава е не да пусне атакуваща армия, а да изгради мрежа за влияние. Това е паяжина от различни НПО-ата, институти, фондации, кото привидно са разхвърляни из общественото пространство. Но понеже източникът на финансиране обикновено е един същ те лесно могат да бъдат превърнати в единен атакуващ юмрук. И тази мрежа винаги действа за кауза, която изглежда прогресивна или смислена, за да не може да бъде разконспирирана като проводник на външни влияния. Но целта е да се създаде малка мотивирана общност от лидери на обществено мнение, които да представят външното влияние като национален интерес. Това не е теория на конспирацията, а реалната схема за действия. Така държава, която иска да се защити на практика не може да го направи, защото няма срещу себе си единен враг, а мрежа от отделни компоненти. Заради това писането по тази тема обикновено е съпроводено със силно медийно съскане, защото да се опиташ да опишеш мрежата е все едно да пуснеш слънчев лъч в бърлога на вампири - вдига се пушек и се чуват проклятия. Преди няколко години например в своят епохален труд "Експертите на прехода" Достена Лаверн направи именно това за българският НПО-сектор. Тя не само описа псевдодейностите им, но и се зарови на дълбоко и извади на бял свят как всички неправителствени организации са преплетени една с друга като свински черва. Лаверн безпощадно описа и биографиите на хранениците с чужди пари, потеклото им от семействата на старата номенклатура, демократичните им превъплащения на мракобесни комунисти и много други пикантно-политически подробности. Воят срещу книгата й беше страшен. Защото тя първа на българска почва посочи къде се е скрил автентичният враг на социалното мислене и прогресивното действие.

Но да се върнем на доклада. В него ДАНС така и не уточняват кои са тези "субекти от неправителствения сектор", но както предложиха няколко радикални фейсбук-потребители може би е трябвало да отворят списъка с отпусканите грантове от злокобната фондация "Америка за България". Достатъчно е да се види кои медии, хора и организации от години се захранват с тези чужди пари. От списъка ще стане ясно и кои са влезли в ролята на инструменти за осъществяване на това влияние и въздействие, които не само не носят никаква обществена полза, но и стават кресливи агенти за сломяването на остатъците от някаква държава.

Тези дни по повод на искането на оставка на Вежди Рашидов от кръга на обичайните заподозрени, главният прокурор Сотир Цацаров произнесе култова реплика: "Хора, чиято професия е да искат оставки, нападат Рашидов". Не знам дали Рашидов се нуждае точно от такава защита, но това за професионалните искачи на оставки е удар в десетката. Чуждото донорство в България създаде един миниатюрен, но медийно влиятелен кръг от професионални протестиращи, които не работят абсолютно нищо друго. Това е нещо като теорията на Ленин, но поръсена с либерална пудра и финансирана с американски пари, иначе механизмът е досадно познат.

Как можете да разпознаете професионалният лъжец в полза на чуждо влияние. Ами например по това, че реално не му се налага да работи, защото е зает с дейности по "жизнено важен" проект. За да не сме голословни ще дадем няколко примера.

В началото на тази година на тази година стана ясно, че бившият външен министър Николай Младенов (същият този, който си е строшил краката от бързане да докладва през 2012 година, че задачата за спирането на АЕЦ "Белене" е изпълнена) е получил грант на стойност  129 400 лева. Задачата му е "да се бори с остатъците от комунизма в България". Проектът винаги трябва да е озаглавен по толкова помпозен начин, а целта му да е неизпълнима и неясна като реч на Цветан Цветанов. Ето как 26 години след падането на комунизма България продължава да е пълна с борци срещу него. Защото няма по-сладко от това да пъчиш мускули на нещо, което го няма. Но такъв като Николай Младенов е прекрасен изпълнител на външи воли. Защото да не нахраним момчето и да не го пуснем да изпълнява заповедите долетели зад океана.

Миналата година пък стана ясно, че гражданското сдружение "Либертариум", чийто председател е хронично гладуващия Едвин Сугарев получава близо 300 хиляди лева до 2018 година, за да документира и изследва "историята на корупцията в България". 300 хиляди за 3 години това са безбожно голямо количество средства, така че да се надяваме, че Сугарев най-накрая ще си напълни хладилника и ще се откаже от демонстрациите на лечебен глад по време на кризисни политически процеси.

Очевидно доста по-ценен агент за влияние и за прокарване на чужди интереси е бил бившият правосъден министър Христо Иванов. Защото само преди десетина дни стана ясно, че той получава 1 184 760 лв пак от "Америка за България" по проект озаглавен "Гражданско общество и демократични институции". Имам тежки подозрения, че дори да го беше озаглавил "Дхихадизъм и публични упражнения по рязане на глави" пак щеше да прибере парите в своята сметка. Такъв транш най-малкото би трябвало да бъде поставен под въпрос, защото Иванов бе министър, който се опитваше да прокара съдебна реформа и в друга държава би представлявало интерес най-малкото оказвано ли му е някакво влияние. Да, разбирам, че когато ти шепнат идеи от САЩ това минава едва ли не за приятелски съвет, но много искам да видя ситуация в която българско НПО ще отиде да дава съвет на Америка за справянето с расовия им проблем например.

Още един пример. Един от системните разпръскватели на неистини и псевдоанализи у нас, експосланикът на България в Русия Илиян Василев също бе ощастливен с 228 250 долара, за да бди над регионалната геополитическа среда и "да изследва възможностите, които актуални промени предоставят на страната". Василев не получава повече пари, защото въпреки всичките му опити да се подмаже на Бойко Борисов така и не успя да се добере до държавна служба и заради това вероятно му бе отредена ролята на банален фейсбук-интригант.

Последен пример, защото също е интересен, макар и замесеното в него лице да не е толкова популарно. След поредните храненици на "Америка за България" се нареди и никому неизвестната фондация "Герои на времето", която получи "скромните" 387 180 лева. В ръководството на НПО-то обаче може да видим името Зорница Миткова. Тази позабравена героиня от протестите през 2013 година е близък кадър на Ивет Добромирова и именно тя първа получи политически оргазъм в ефир, създавайки митологията за "умните и красивите", които били изпълнили улиците на София. Миткова се изживяваше като политкомисар на протеста и бдеше строго като орлица да не би някой от контролираните от нея измъчени души да се опита да се измъкне от дежурство по жълтите павета. Сега вече със задна дата нейният уличен принос й е добре заплатен.

Дадох всички тези примери, за да се види, че сред хранениците няма случайни лица и хора. Всичко това е част от една паяжина, която е подготвяна отдавна и чийто интереси нямат нищо общо с националните интереси. Не напразно съвсем наскоро в Израел бе приет закон, който е едно към него с американският законодателен акт и принуждава неправителствените организации официално да декларират получените от чуждестранни организации или други държави пари. Защото оправданието, че грантовете се дават прозрачно е просто топъл въздух нищо друго. Това все пак са пари на чужда държава, които отхранват своя собствена агентура в България. Пък била и тя заета с борене на комунизма, директорстване на водопади и друга обществено полезна дейност. 

АЕЦ "Белене", либералната псевдожурналистика и опитът за спасение на Борисов

От ден номер 1 в който стана ясно, че България е осъдена да плаща над 550 милиона евро на руската "Атомстройекспорт", бях убеден, че именно някоя от оргазмичните либерални съвести на българската псевдожурналистика ще е тази, която ще предложи обществено алиби на Бойко Борисов. И, разбира се, загледах изчаквателно към българската редакция на "Фьолкише беобахтер", пардон, на "Дойче веле", които са станали гнездо на най-отявленото мракобесие, сокоизтисквачка на лековерни мозъци.

И така - попадна ми статията на Ясен Бояждиев, озаглавена "Капанът, в който падна България". Текстът лъкатуши като пиянска мисъл през последните геополитически откровения на премиера и го обвинява в някакъв нелеп антифактологичен пацифизъм. Опитва се набързо да срита идеята, че "Белене" може да бъде построен от частен инвеститор, а зачертава и възможността реакторът да бъде продаден. Така се стига до страстният край на статията, до направо библейският изход предложен от либералната мисъл. А той е - да ги плащаме тия 550 милиона еврои да се отървем веднъж завинаги от "Белене", проект, който според автора само заплитал зависимости.

Вижте колко е готино да живееш в Германия и да даваш акъл отдалече. Когато живееш в Германия спокойно можеш да кажеш - платете един милиард лева за въздух и си гледайте живота. Дали някога правителството на Меркел би дало 550 милиона евро ей така, за да може да си подсвирква свободно, а?

Ако авторът е наистина такъв либерал и фен на свободата статията му трябваше да гласи следното - дайте всички, които не искат "Белене" да има ги съберат тези 1 милиард лева, че да отпуснат примката около врата на премиера и партия ГЕРБ. Ето това вече е достойна инициатива. Нека всички свободни съвести, либерални полуинтелигенти, протестъри на свободна практика, грантаджии, които не са работили и ден през живота си да покажат своя сплотен дух и да дадат от личните си средства толкова много пари. Така ще дадат пример за горд евроатлантически дух и безотказна преданост на идеалите на свободата, а пък и ще сритат митичните "зависимости" направо в слабините. Не е ли така?

Защото, когато един такъв "анализатор" ви предлага подобно решение трябва да сте наясно, че той няма да е част от него. Това е предложение отвън. Отвън е много лесно да отпишеш един милиард лева и да кажеш, че всичко е пито-платено. Защото тези пари ще бъдат взети от джобовете на обикновените читатели, а не от дълбокомислените либерални раздавачи на скъпи съвети.

Статията на Бояджиев страда и от друг дефект. Предлагайки България да закопае един милиард лева тя дава индулгенция на Борисов. Той е скастрен заради миролюбивия си тон към Москва, но всъщност е опростен заради безумните си действия по отнешение на втората атомна централа. В нея няма никаква хронология на проекта, нито на действията на първото правителство на ГЕРБ. Защото, ако Бояджиев си бе позволил да я направи щеше да се види, че АЕЦ "Белене" съвсем не е "дългосрочен инструмент за изнудване и зависимост", а реално осъществимо предприятие, прецакано от външнополитически натиск.

За пореден път трябва да напомня, че в изтеклите електронни кореспонденции на Хилъри Клинтът има имейл от 2012 година в който й се съобщава, че през тогавашния външен министър Николай Младенов си е строшил краката от бързане, за да съобщи, че проектът "Белене" е спрян, поръчката е изпълнена, а рапортът даден навреме. Именно от този имейл научихме, че спирането на "Белене" е била основна цел на посещението на Клинтън у нас.

Журналистът от "Фьолкише беобахтер", охх, защо все го бъркам това име, бе, е категорично сляп за тези неща. Либералната му съвест не е смутена все пак неговата цел е да се опита да даде спасително въже на Борисов. Заради това политическият контекст на всички действия около централата и безумието на перманентния български слугинаж изобщо не е коментирано.

Вместо политически обаче ни се поднася псевдонаучен аргумент. Той ми е много любим и звучи така: "Развитието на технологиите (при източниците и съхранението на енергия, при управлението на енергийните мрежи) може да предлага и да изисква други, по-евтини и по-ефективни решения". Тоест - нямаме нужда от АЕЦ, защото един ден науката може да открие как да фотосинтезираме и тогава ядрените централи ще се окажат безсмислени. Или - защо ни е централа, когато един ден науката ще е напреднала дотам, че да застопорим слънцето на едно място и да черпим енержгия директно от ядрата му.

Проблемът на този поетичен аргумент е, че политиката се случва тук и сега. България трябва да се бори за развитие, да запази поне едно високотехнологично производство, ако иска да има шансове в усложняващия се свят, който заприличва на психиатрия. И заради това наистина няма друг изход освен строежа на АЕЦ "Белене". Това ще е най-добрият начин за оползотворяването на тези милиард лева, които трябва да платим така или иначе. И не се връзвайте на приказките на анализатори, които живеят в чужбина и се връщат в България два пъти годишно. Защото дори да ни бяха осъдили на 5 милиарда тоя пак щеше да иска да ги плащаме без да получим нищо насреща. 

Нали това е в основата на съвременния либерализъм? Сливи за смет. Милиарди за въздух. 

Дамското токче стъпка медийният мускул

Бойко Борисов е свикнал да съществува в абсолютен медиен комфорт. Вместо да го притиснат с неудобни въпроси повечето репортерки пърхат с мигли край него и чуруликат с неподходяща интонация предварително написаните им въпроси. Главни редакторки му пращат любовни есемеси, а наскоро един вестник стигна дотам, че пусна величественото заглавие: „Бойко Борисов пуска пътен коридор от Иран до България”. Навсякъде другаде за такава гореща любов се изисква да се сложи червена точка и предупреждение за това, че лабилни тийнейджъри не бива да четат текста без съгласието на родителите си. В сутрешните блокове пък никога не притискат премиера да анализира, да му показват противоречията в неговия поток на съзнанието, а вместо това го посрещат с въпроса "в колко часа станахте". Очаквам следващата стъпка да е го питат какво е сънувал и да канят врачки и гледачки да тълкуват образите, които е родило божественото съзнание на Борисов.

Този оруелиански климат обаче може да бъде токсичен, защото подобно на райски газ опиянява основния си потребител и наистина го кара да се изживява като господар на парламентарните мнозинство, ефектен геополитически балансьор с неосъществими идеи, повелител на политическите мускули с теме галено от три папи с потенциал и за четвърти. Бойко Борисов е оne man шоу, той е солист, само тогава номерата му минават, а вицовете му изглеждат смешни. То заради това май настоящия премиер не се е явявал на дебат от далечната 2009 година, дебат, който ГЕРБ загуби грандиозно, защото Пламен Орешарски ги накара да си говорят самички и ги оплете в бездната на тяхната въпиюща некомпетентност. Разбира се тази победа не помогна на БСП за добро представяне на изборите, но поне показа, че Борисов има ахилесова пета. Той не се справя добре под напрежение. Губи почва под краката си и в паниката си току изтърси някоя глупост, току влезе в болница с диагноза "високо кръвно" от страх, че протестиращите срещу високите сметки ще нахлуят в Министерския съвет.

И така се стигна до съвсем скорошната телевизионната екзалтация на премиера, който насред едно свое сутрешно участие предизвика лидерите на останалите партии да се кандидатират на президентските избори. Едва тогава и той щял да се включи в тази игра. Борисов знае, че много пъти в миналото подобно изхвърляне му се е разминавало, защото никой не иска да попада във подобна въртележка и да влиза двубой с човек, който държи на къса каишка повечето медии. Този път обаче Борисов допусна сериозна грешка. Инстинктът му за самосъхранение не сработи и го натика в плаващите пясъци. ГЕРБ не бързат с обявяването на името на своя кандидат-президент, но не, защото искат да го предпазят от медийна чернилка, а, защото в тяхната партия има кризисен процес. Цялата власт е в ръцете им, а държавата забоксува в безвремието. Липсата на резултатите в икономиката, провалът на реформите, ежедневните бомби на управлението, непосилните заеми - това е гилотината, която поряза крилата на ГЕРБ точно, когато трябваше да бъдат най-силни. И днес повече от всякога е ясно, че президентските избори ще са автантичната политическа оценка за управлението на герберско-реформаторската каша. Всеки кандидат на ГЕРБ ще трябва да отговаря пред хората за състоянието на държавата, за пикът на битовата престъпност, за лобистките закони, за безкрайното и суперскъпо наливане на асфалт. Бойко Борисов е наясно, че вотът ще е оценка и за самия него, защото още от 2011 година знаем, че той държи президентът да е зависим от него, да не е фигура със самостоятелна биография, а марионетка, нещо като момиче на повикване с политически функции. Преди пет години това беше добра стратегия, но и България беше различна. Днес вече ненаситната жажда на ГЕРБ за повече власт оцвети картата на страната в отровносиньо като знак, че политическата хегемония е на лице, но пък и българите започнаха да разбират, че ги пържат на един и същи огън – политика в полза на монополите, създаването на една държава-корпорация, където бедните не само нямат място, а са презирани дълбоко от властта.

Борисов обаче няма сетива за тази реалност и заради това изобщо не усети и не разбра, че този път контраатаката няма да му се размине. Снайперисткият изстрел дойде от Корнелия Нинова. В първия миг в който лидерът на ГЕРБ допусна груба политическа грешка, тя го издебна и не му прости.

„"Господин Борисов, давам ви 48 часа да обявите личната си кандидатура за президент на България.  Ще Ви дам тази битка и ще разговаряме в нощта на изборите кой кой е. Ако не го направите, ще считам, че просто дуете перки и ви е страх”, цитираха агенциите нейният ответен огън. Появиха се всякакви мнения за нейното действие, но това беше силен ход.  Защото пряката конфронтация с Борисов и хвърлената истинска ръкавица за президентските избори не е просто обикновен знак или ситуационен пиар. Това е ясна заявка за битка, която отива отвъд персоналното, а е двубой срещу всичко разрушително в което се е превърнало управлението на ГЕРБ. Всички останали партии, всички без изключение, се въртят край Бойко Борисов като подплашени пилци, участват в плаващите пясъци на мнозинствата му и гледат да не влизат в пряк сблъсък с него. С острия двубой БСП се разграничава не само от ГЕРБ, но и цялата псевдоопозиционна каша, която съществува в насипно състояние и пълно парламентарно безличие. Един-единствен Велизар Енчев с неговия рицарски двубой срещу бойкоборисовщината няма как да промени картината, която описваме.

Контраатаката на Нинова изкара Борисов от релсите. Премиерът, както вече казахме, не може да функционира добре в режим на персонален сблъсък. И чудото стана! Борисов се скри, потъна някъде из управленските дебри и цели 16 часа не даде никакъв отговор на ултиматума на лидера на БСП. Това е характерно за него, когато не знае какво да прави или се е оплел в харизмата си като муха в отровна паяжина.

Дамското токче стъпка медийния мускул. Корнелия Нинова прие предизвикателството и така освети един факт, който отдавна трябваше да е ясен за публиката – Борисов е кух образ. Той е импровизатор, но без политически пласт. Илюзионист без идеи. Шоумен, който върти стари вицове. Достатъчно е да бъде изведен извън зоната си на медиен комфорт и той заприличва на въжеиграч по време на торнадо.

След като мина доста време Борисов се появи отново на медийния хоризонт с новината, че не приема предизвикателството. „Ако жена ми постави ултиматум, то тя вече не е в живота ми”, обяви пред медиите той и допълни, че е сметнал всичко това за шега. Реакцията му още един път доказва, че изстрелът на Нинова е бил политически необходим. В една изключително враждебна медийна среда, която цени единствено бързия скандал и крещящите заглавия, е необходимо да се положат усилия, за да могат да бъдат чути посланията ти. В тази размяна на реплики най-накрая се видя и друго. Борисов счита единствено БСП за противник. Всички останали политически конфигурации са просто имитация. Те не го плашат, нито тревожат. Единствено сблъсъкът с лидера на левицата го притесни, защото той представлява оголено изражение и на друг процес.

В България отдавна не са останали партии. В последните десет години всички нови формации, които са възникнали се самонарекоха „проекти”. Това е издайническо име. Проектът се прави за краткосрочни цели. Той не държи на историческа продължителност, а има определен срок. Толкова много проекти прогърмяха като заря и изчезнаха в канализацията на историята.

Сблъсъкът Нинова – Борисов е сблъсък за смисъла от политиката и за автентичната нужда от реална социална алтернатива на това, което се случва в у нас. Десните обичат да се правят на глухи, когато някой говори за алтернатива, защото България днес е жертва на мракобесните десни експерименти, които покосиха като чума не само социалните придобивки, но и самата държавност. Днес имаме държавата – медия, за която участието в сутрешен блок е по-важно от реалните действия. Държавата-жест, която смята, че е важно какво казваш, а не какво правиш. Борисов стана метафора на всичко това. Той се прояви като медиен балон и бе пукнат в полет. Оказа се, че всички политически маневри на премиера и сподавените намеци, че може да замени „Дондуков” 1 с „Дондуков” 2 са били част от цялата мрежа от лъжи с които се управлява тази държава.

Нежеланието на Борисов да приеме двубоя е символ за наличие на кризисен процес в ГЕРБ. Това е смешното в ситуация. Те създадоха изборна машина, но няма как да си създадат фабрика за идеи. Когато навън трещи геополитическа буря това си личи най-добре. Защото нито една телевизионна реалност не може да замени крещящата нужда от радикална промяна. И знае ли човек. След като един път медийният балон бе пукнат, току-виж и политическият балон бъде сразен наесен.