- Господин
Симов, като говорител на Национално движение "Русофили", какви са
вашите впечатление от проведения събор на приятелите на Русия край яз.
Копринка?
- Съборът
винаги е уникално събитие. Това е събор на приятелството, което е особено важно
в това настръхнало и мрачно геополитическо време. Всяка година, отново и
отново, хора от цялата страна се събират на едно място, за да заявят, че не
искат да забравят своята история, че Русия има специално място в сърцето им, че
няма да се поддадат на редовните медийни внушения и политическите манипулации.
Тази година
съборът беше изключително многолюден - над 13 хиляди души. Това, което впечатли
мен обаче беше, че имаше много млади хора. И то точно от онова поколение, което
беше лишено от богатството на изучаването на руски език и култура. Ние сме
длъжници на това поколение - то по свой собствен път и начин трябваше да се
ориентира в сложния свят, но ето че кръвта им не ги подведе, усещанията им също
- те идват на този събор като знак, че русофилството не е временно явление, а
най-трайният белег на автентичният български патриотизъм.
- Медиите обаче
не отразяват този събор. Ето този път в репортажите се наблягаше основно на
това, че няколко души са стъпкали знамената на ЕС и на НАТО...
- Председателят
на НД "Русофили" Николай Малинов преди време каза една много хубава
фраза - ние, русофилите, веем знамена, а не ги тъпчем, строим паметници, а не
ги цапаме.
След като видях
репортажите, след като чух как депутати в парламента налудно искат от БСП
извинение за тези стъпкани знамена, а блогърите на психодясното изтрещяха по
темата с текстове, които твърдяха, че това едва ли не е персонална поръчка на
Владимир Путин, вече съм склонен да смятам, че всичко станало е целенасочена
провокация. Гледах репортажа на НоваТВ - много интересно - тъпчещите знамената
са показани в отделен кадър, нямаше кадър, който да тръгва от тях и след това
да покаже публиката например. Така че подобен пърформанс е можело да бъде
организиран навсякъде и ефектно монтиран. Това е особената перверзия на
медийната среда в България - тя е пристрастена към скандала като наркоман и
вече дори се опитва да го организира самичка.
НД
"Русофили" никога не се е обявявало срещу членството на България в
ЕС, ние искаме просто ЕС да осъзнае реалните си интереси, а те са за близко
сътрудничество с Русия. Ние се борим за автентични идеи и заради това очевидно
много пречим на някого.
- На кого
пречите?
- Пречим на
тази политическа върхушка, която в последните години няколко пъти се опита да
ни забърка във военни действия срещу Русия. Пречим на тези, които възприемат ЕС
като някакъв Голям брат и дори не искат да формулират, а какво остава и да
защитават, националните интереси. Пречим на тези, които много обичат да се
възмущават, че някой си някъде бил тъпкал европейското знаме, без да се попитат
- а ние направихме ли нещо реално българите да се почувстват европейци? Или
смятате, че с африкански доходи и лакейска политика българите се чувстват горди
от своята държава и я подкрепят напълно? Платонов навремето във великолепния
роман "Чевенгур" имаше едно гениално изречение: "И слънцето
изгряваше над немотията на страната...". Опасявам се, че днес то описва страната
ни перфектно.
България така и
не поиска да започне разговор за своя път към бъдещето и дали той не минава
през извоюването на поне малко суверинитет, за да може държавата отново да
стане силна, най-малкото, за да не бъде безгласна буква и да има реалната власт
да промени живота на хората.
Русофилията в
България е вид памет. Памет за миналото. Знание, че истините, които искат да ни
пробутат като безалтернативни днес, просто са ефектна манипулация. Русофилите
са живото доказателство, че хората у нас има сили за своя собствена съпротиви,
това е тихото дисидентство срещу политици, които се държат като колониални
наместници.
- Има ли други
действия, които могат да се предприемат срещу тях?
- Разбира се,
но смятам, че НД "Русофили" досега върши една огромна част от тях.
Само в последните няколко години бяха направени паметници на Столетов, на
Лихачов. Това е начинът историческата и културната връзка между двата народа да
остава жива, напук на десните политолози и всякакви грантаджии. Политическите
процеси в света доказаха, че българските русофили са имали изключително точен
анализ и поглед за ситуацията.
Още, когато
цялото дясно пространство у нас виждаше в Майдана някакъв вид еврореволюция в
задния двор на Русия, ние знаехме, че това не е демокрация, и излизането на
зомбито на фашизма от гроба. Паленето на живи хора в Одеса беше доказателство
за това, но много хора не искаха да го видят. Днес за Украйна никой не говори.
Украйна - това е махмурлукът на Европа.
Нима не бяхме
прави и да защитаваме проектите "Южен поток" и АЕЦ "Белене".
И двата носят само изгода за България. Натрупало се е критично количество от
лъжи за тях, но видяхме, че след много години загубено време кабинетът сега пак
реши да се върне на изходната точка. Изобщо България дотолкова е загубила
фокус, че е в състояние да гони опашката си една вечност и малко отгоре без да
постигне реално нищо.
И казвам това
без да се водя от политически пристрастия. Русофилството е отвъдпартийно. То е
май последната кауза, която може да обединява хора от всякакви цветове и идеи и
то в името на нашата собствена държава. Трябва ли пак да повтарям защо сме
неудобни на толкова хора? Защото сме много и защото знаем истината. Простичко
е.
No comments:
Post a Comment