Първанов вече е политически инженер на свободна практика

Само за няколко месеца през които е лидер на БСП Корнелия Нинова направи няколко толкова неочаквани хода, че успя да хвърли в шаш и паника дежурните пишман-анализатори, които всичко знаят предварително и все са наясно какво ще стане, въпреки, че прогнозите им никога не се сбъдват. Последният от тях обаче беше най-ефектен, зрелищен и идейно-политически. Тъкмо обвиненията, че БСП зорлем съживява зомбито на партията на Георги Първанов, парламентарно залиняла формация, изнемощяла от компромиси и натровена от съучастие в крайнодясна политика, заваляха като пороен дъжд, а Нинова излезе пред медиите и скъса пред очите на всички споразумението с АБВ. БСП официално обяви, че прекратява всякакви преговори и излезе с мощна позиция за основните различия между двете формации. Този ритник дойде съвсем изненадващо, което пролича най-вече по реакцията на Първанов. АБВ сами паднаха в своя капан. В дните преди прекратяването на споразумението представителите на тази партия обикаляха телевизиите, за да превъзнасят качествата на Румен Радев (самият Георги Първанов се възторгна как лично той му е дал генералското звание), а само ден по-късно бяха принудени да сменят позицията си на 180 градуса. Първанов потъна в поредната меланхолична тирада как изборите вече били изгубени, а след това разправи сърцераздирателната история как генерал Радев не му бил върнал обаждане. Тази политическа сапунка все пак имаше терапевтичен ефект - тя ясно показа, че авиаторът не само не е кандидат на Първанов, но той по никакъв начин не се вписва в тяхната конструкция за тези избори. Той има характер, а АБВ търсеха марионетка, която да им осигури трайно влияние в БСП.

Веднага след случката медиите се наводниха с представители на АБВ, които обясняваха, обвиняваха, проклинаха, предначертаваха, оракулстваха. Услужливи сутрешни блокове им дадоха безкрайна трибуна за всички клетви и хейтърски коментари, но това не може да скрие един основен факт. Всъщност краят на преговорите, драматичната раздяла се крие на свръхамбицията на Първанов и сие да получат доминираща роля в левицата. Този ход се оказа самоубийствен. От мига в който БСП потърси АБВ за преговори за общо явяване на избори стана ясно, че хората на експрезидента имат съвършено различно разбиране за политиката. Още преди преговорите да бъдат факт Първанов се опита да конструира своя собствена коалиция, максимално широка и безидейна, както обича да си фантазира той. Действията му претърпяха пълен неуспех. Тогава му остана един-единствен ход - да се опита да се върне в лявото пространство и да го узурпира, да даде отново видимост за лидерство и така отново да се лансира като политически инженер на свободна практика. Точно оттам се появиха всички приказки и умишлено подгрявани слухове, че Румен Радев е кандидат на АБВ успешно имплантиран в левицата. Именно представителите на Първанов започнаха да намекват за това, че двете партии са напълно равнопоставени, а дори се заговори за идея бившият държавен глава официално да оглави коалицията.

Нинова обаче съвсем навреме разбра, че подобно действие е в състояние да разцепи БСП. И това съвсем не е илюзия или някакво преувеличение. Със своите действия, а особено с участието си като коалиционен партньор на Бойко Борисов Първанов успя да се превърне в основна разделителна линия в левицата. Той стана метафора на компромиса превърнат в самоцел, на предателството издигнато като някакъв властови акт, на подчинението на десните догми в името на управленските кресла. И това не е отношение към Първанов само по себе си, а към идеята, че БСП един ден може да участва в широка коалиция с ГЕРБ. Подобно вътрешно напрежение може да бъде самоубийствено в една идейна партия.

Идеята за потенциален съюз с Бойко Борисов се използва за атака срещу Нинова от ден номер 1 на нейното лидерство. Тя при всяка възможност е отричала това, но в разядена политическа среда като българската отрицанието винаги се разглежда едва ли не като неопровержимо доказателство. БСП няма нито стратегическа, нито политическа, нито идейна полза от каквато й да е форма на коалиция с ГЕРБ. И ходът, който Корнелия Нинова предприе има много силно вътрешно измерение, защото чрез него тя се опитва да докаже на практика, че няма намерение да колаборира с Бойко Борисов. Именно чрез този символичен знак тя успя да върне доверието на по-левите избиратели на партията и да им покаже, че няма задкулисни планове или тайни договорки. Знакът дойде изненадващо, без обяснение, без подготовка и заради това бе приет като върховна изненада. Но Нинова всъщност показа, че е в състояние да чува бученето в партията, да усеща откъде могат да дойдат проблемите и най-важното - да се опитва да прави политика на идеите, а не на съюзите и коалициите като върховна цел.

Лидерката на БСП осъзна и друг капан, който можеше да щракне. Президентските избори никога не са били време за изясняване на идейна идентичност или пък да се превръщат в поле за политическа консолидация. Влизането в съюз с АБВ щеше да вкара БСП В задънена улица, защото можеше да я лиши напълно от възможност да търси допълнително патриотични и граждански организации, които да подкрепят генерал Радев. В мига в който Първанов и сие останаха в историята БСП всъщност се отвори за автентичното гражданско общество, което отдавна търси алтернатива на не само на Плевнелиев, но и на целия модел на ГЕРБ, който като инфекция е плъзнал из всички нива на държавата.

Когато за първи път се опита да създаде АБВ през 2011 година, тогава като гражданско сдружение, Първанов разкри и друга част от своята новооткрита политическа философия. В името на това да си създаде организация за лично ползване, той изтърва фразата, която сигурно днес той сънува във всичките си кошмари - "няма ляв или десен изход от кризата". Тогава времената бяха други, но Първанов всъщност се опита заеме позата на гробокопач на цялата политика. Той си представяше някаква универсализиран елит от "експерти" за които политическите идеи са ненужен баласт. Той и досега не се е отказал от това свое разбиране, защото в противен случай никога не би приел да легитимира правителството на Бойко Борисов, пък макар и само с псевдоляво участие. Именно подобно надполитическо свръхусещане за безпощаден нарцисизъм накара Първанов да наруши мита за своето спокойствие и да тръгне да създава АБВ като реална политическа формация. И тук има още един момент с който Корнелия Нинова нямаше как да не се съобрази. На местните избори през 2015 година партията на Първанов направи и невъзможното да прецака БСП във всяка населено място, където имаше сили за това. Политическите комбинации, които направи АБВ в името на тази цял бяха така сюрреалистични и автентично противни, че това съсипа партията в цели региони, но сатанинската цел беше изпълнена. Поради тази причина много местни ръководства на левицата щяха да приемат идеята за съюз с АБВ със силно скърцане на зъби и трудно щяха да я осъществят по места, поради простатата причина, че първановистите на местно ниво са изключително сериозна опора на ГЕРБ. Нинова няма как да не е отчела това настроение.

Много враждебно настроени анализатори се опитаха да разтълкуват скъсването на отношенията между АБВ и БСП като окончателно отпадане на шансовете на левицата на изборите. Но май ще е точно обратното. Проблемът, който тормозеше БСП от години не е липсата на съюзници, а това, че когато  намери такива е склонна напълно да забравя собствените си идеи и цели. Подобна опасност се криеше и в АБВ. Още от началото на преговорите между двете партии беше наясно, че между тях има един огромен политически проблем, нещо като слона в стаята за който никой не говори. Още през 2011 година Първанов формулира идеята за президентска република като отговор на проблемите на страната. Тогава той твърдеше, че не прави това за себе си, а с цел помощ на държавата.

БСП обаче е партията създала съвременната българска конституция и е основен крепител на параламентаризма и парламентарната демокрация. Това са две съвършено различни визии за света. Едната от тях иска концентрация на цялата власт в ръцете на един човек, а другата настоява демокрацията да не бъде изопачавана, а да бъде демокрация на народа, въплатен в народните избраници. Тази демокрация може да има своите несъвършенства, но е с пъти по-близо до хората отколкото всички останали модели. И, ако БСП и АБВ бяха влезли в съюз напук на това различие, това щеше да е като драсване на клечката с динамит на политическите основи на държавата.

Всъщност символната раздяла в левицата носи политически заряд, който напук на ръководството на АБВ може да превърне ген. Радев във фактически обединител на левите избиратели. Защото за тях на тези избори има по-важна цел от политическите годежи и обединения, а именно показването на една нова и различна външна политика, търсенето на баланс, който да спаси България в това разлюляно и пияно от напрежение време. Точно заради това отзвукът от политическата маневра на Корнелия Нинова и ръководството на БСП ще се вижда тепърва. Нинова обаче жертва удобната коалиция и показа, че иска победа. Но победа, която не идва като продукт на договорки, а на ярка политика. Може би заради това телевизиите така охотно дадоха трибуна на представителите на АБВ и на техните жалейки. Нека да говорят като за последно. 

Че после не е ясно дали някой ще успее да си спомни, че съществуват.