Новата сталинградска битка в Кърджали

През 1995 година местните избори в Кърджали се превръщат в кърваво сражение, което се води не само пред урните, но и по страниците на вестниците, а най-накрая като десерт и в съдебната зала. Боят е между ДПС и БСП, а схватката дотолкова прилича на сражение, че местните и до днес си я спомнят като "сталинградската битка". Страстите се изострят максимално. Следват упреци, обиди, съдебни свади и дори призиви за забрана на една или друга партия и съжаления, че това не е било направено в първите години на прехода. Сблъсъкът обаче няма апокалиптичен характер, нито зацикля в някакъв фатализъм. Но това са първите години на прехода - политическите идеи още имат значение, хората още имат надежда, а всичко това е обагрено с надеждата за светло бъдеще и неизбежен европейски възход. Днес онези дни изглеждат като някакъв носталгичен политически пасторал, обгърнат в пастелната светлина на спомена. 

Истинската сталинградска битка за ДПС дойде през 2017 година и тя достатъчно литературно им бе дадена от техния довчерашен лидер Лютви Местан, станал междувременно председател на ДОСТ и получил протекцията и финансовата благословия на турския президент Реджеп Ердоган. Сблъсъкът между двете партии обаче по никакъв начин не беше на идейна основа и това предопредели шекспировия фатализъм, който се носеше от бойното поле. Ще си позволя да свидетелствам за този двубой от първо лице, единствено число като водач на листата на "БСП за България" и като пряк участник в предизборната кампания, който с очите си видя какво представлява ДОСТ и защо появята на този субект прилича на привнасянето на раков тумор в крехкото тяло на българската демокрация и общество.

Още със стъпването си на кърджалийска земя чух един интересен упрек към Ахмед Доган. Мнозина от хората, които познават отблизо нарцистичния и високопарен характер на Лютви Местан бяха убедени, че той едва ли би се престрашил да прави собствена формация, ако не бе натирен така гръмотевично и инфарктно от ДПС. Нека да припомним - Местан получи як шут по меките си части в навечерието на Коледа, когато Ахмед Доган публично го екзекутира политически заради една нелепа декларация в подкрепа на действията на Турция, когато режимът на Ердоган свали руски самолет. По-късно се оказа, че Местан е действал като таен конспиратор при писането (или превеждането от турски) на текста. Той е заобиколил цялата група на партията, не ги е информирал какво точно смята да прочете от трибуната и така е настроил всички депутати срещу себе си. Най-накрая в действието влезе и Доган, който в прословутата си реч за морфичните резонанси всъщност разби позицията на Местан и буквало свали доверието от него. Резултатът беше покъртителен. Местан цели 24 часа се кри в турското посолство, вероятно уплашен, че ще остане без гръб в сложната ситуация, а когато се появи отново вече беше надъхан да прави собствена формация.

Според познавачи на депесарските лабиринти обаче Доган всъщност е прибързал с показната екзекуция на Местан. Те смятат, че почетният председател на ДПС просто е трябвало да изчака до конференцията на Движението няколко месеца по-късно и там ритуално да обезкости политическото тяло на сегашния лидер на ДОСТ. Хората, които познават отблизо лиричната душевност на Местан смятат, че при този вариант той никога не би събрал сили да прави нова партия, а би се оттеглил в някое ловно стопанство, за да си изкарва гнева на дивеча или в писане на любовни стихотворения на Мариана Георгиева (авторката на прослуватата фраза за "интровертност на духа").

В историята обаче не съществува думата "ако", всичко следва проклетата логика на действителността и така на предсрочните избори на 26 март българките турци за първи път можеха да избират кого да изберат да ги представлява ДПС или ДОСТ. От самото начало се знаеше, че боят ще е тревожен и гаден, но той достигна до екзистенциални висини, когато в него дистанционно пак се намеси Доган с едно писмо, станало любимо четиво на цяла България. В него за първи път съвсем открито и честно почетният председател на ДПС заяви остра позиция срещу Ердоган и срещу намесата му у нас, знак, че нещата вероятно не са много розови, а външната намеса в изборите добива чудовищни размери. Крайният резултат изглеждаше така - 38 867 гласа за ДПС и 18832 за ДОСТ. Нека смазващата разлика да не ви заблуждава. Всъщност партията на Местан взе сериозен брой гласове в Кърджалийска област. Тепърва предстои да се анализира какво предизвика това. Със сигурност помогна и свръхзасиленият интерес на медиите към темата, които дадоха самочувствие на ДОСТ. Това плюс солидните финанси от страна на Турция, които бяха изсипани превърнаха изборите в битка в която ДПС за първи път от години си даде истински зор и мобилизира на макс своите структури. Нека да не се заблуждаваме и за залога на вота. Успех на ДОСТ, а под това разбираме не само попадане в парламента, а и сериозно доближаване до резултата на ДПС, щеше да означава сериозни проблеми за Движението и турбуленция в неописуем мащаб. Тактика на ДОСТ беше постоянната провокация - микробусите с песни на турски, раздаваните пакети с храна, всяването на напрежение, пускането на турски емисари да шетат из селата и много други изтънчени садистични тактики за контролиран хаос и противопоставяне. 

На този фон битката в Кърджали от ден номер едно придоби различен политически смисъл от баналното мерене на партийни мускули. Там се проведе истински двубой за териториалната цялост на страната и способността на политическите сили да бъдат имунна система срещу външните вируси. Ето защо в пика на кампанията аз предложих всички български партии да подпишем декларация за организирането на санитарен кордон около ДОСТ, теза, която защитих за първи път от страниците на вестник "Галерия". Много малко от останалите партии обаче се отзоваха на този тревожен призив. И вероятно това е причината в Кърджалийска област всички десни партии да натрупат микроскопични нива на доверие, пренебрежимо малки и нещастни. Дори патриотите, които показаха тенденция към стабилност на своите резултати в областта взеха само 2239 гласа, което дори не им даде шанс да участват в битката за мандат. Изключително показателно обаче беше отсъствието на ГЕРБ. Местните структури на партията в Кърджали отдавна са престанали да бъдат политическо формирование, а са се трансформирали в тежък апарат за кадрови назначения и осигуряването на корпоративен вот. В този смисъл ГЕРБ в Кърджали от ден номер 1 със сигурност са разглеждали ДОСТ като свой потенциален съюзник, защото те (хората на Местан) едно към едно копираха фразите на госпожа Цвета Караянчева (географ номер 1 на страната). Чисто стратегически, оказа се, ГЕРБ и ДОСТ влязоха в една лодка и опитите на Караянчева да демонстрира автентичен политически гняв към тях, удариха на камък. Въпреки това липсата на всякакви действия на служебното правителстнво за разчистването на пространството от гербаджийски калинки, дадоха своя негативен ефек. ГЕРБ пуснаха армията си от държавни чиновници, горски и служители на ВиК да преследват хората за гласове и успяха да вземат близо 14 хиляди гласа. Всичко това стана на фона на нарастващо огорчение от празните приказки на Караянчева, но механизмите за контрол върху гласоподователите отново се оказаха ефикасни.

На целия този ден БСП в Кърджали сътвори едно малко чудо, колкото и да е нескромно като го казвам аз. Подчертавайки това обаче не хваля собствените си действия, а усилията на една млада листа, доста подменена да зачеркне спомена за миналите грешки и да даде на хората надежда за някаква промяна. Кампанията не мина в политически тон, както вече отбелязах. Оказа се, че основния смисъл на нашите послания бяха патриотични, но не с патетиката на кръчмарското говорене, а с ясната загриженост за батальона от чужди емисари, който се опита да купи съвестите на местното население, превръщайки го в жертва на своята арогантност. 

Малка ретроспекция за левицата и ГЕРБ, за да схванете смисъла на постигнатото. През 2013 година БСП успява да се пребори за гласовете на 8902, което прави 11,46%, а ГЕРБ взима 12 729 гласа или 16,39 на сто. Само година по-късно след турбуленциите при Орешарски, протестите на умните и красивите и забиването на нож в гърба с османско коварство от Лютви Местан, БСП в Кърджали драматично се срива до 4926 или само 5.79 % от гласувалите, което лишава партията от мандат и отново затваря вратата за депутат на левицата от града. ГЕРБ от своя страна запазват високи стойности на подкрепа - 11984, което праща Цвета Караянчева за пореден път в Народното събрание.

Сега БСП получи 8409 гласа, което е удвояване на резултата от 2014 година. Специално по този случай една история, която е пълна с политическа мисъл. При една от обиколките из района аз и втората в листата Петя Михалевска попаднахме в кръчмата на село Орлица. Разпалихме се в своите речи пред събраните 20-тина души. Говорихме за това какво предлагаме, как се е променила БСП, как се опитваме да поправим грешките от минало с идеи, които ще защитаваме на всяка цена. През цялото време ми се струваше, че хората ме гледат с интерес и плам, което допълнително ме караше да продължавам и да продължавам да говоря. След излизането ми от кръчмата един от нашите придружители в обиколката ме поля с леден душ: "Знаеш ли, че говорихте само пред хора от ДПС и от ГЕРБ. То в това село те са основните сили". Стори ми се, че от тази история ще стане страхотен виц. И беше така точно до нощта на изборите, когато дойдоха протоколите от селото. Оказа се, че този път БСП там бие. Значи има смисъл да се срещаш очи в очи с хората, дори и обикновено да са чужди на твоите възгледи...

Оказа се, че да живееш в интересни времена наистина е проклятие. Но може и да бъде източник на мъдрост. Кърджалийска област се стана арена на сериозен сблъсък, но пък в него се очертаха някакви нови форми на политика, идеи, които един ден могат да се превърнат в реален политически реактив. Тоест има начини стената на корпоративния вот да бъде преодолявана, а страхът да бъде преодоляван. Това е смисленият извод от парламентарните избори. ГЕРБ ги спечелиха, но зъбите им бяха строшени.

И това все повече ще си личи.