Тези дни имах
мъчителен сблъсък с един текст на журналистката Веселина Седларска. Това е
първият и последният път в който споменаваме името на автора, тъй като в случая
не е важен той. Текстът обаче е показателен за един тип полуградско и
полуникакво дясно мислене, което обикновено се дави в собствената си неясна
меланхолия и горест от това, че светът е жесток, тоест не се нарежда според
изящните схеми на умната и красивата публицистика, а има своя собствена логика.
Статията е
озаглавена "Усещане за многомашиннички и знатни доячки" и черпи за
свое основно вдъхновение и право на съществуване един телевизионен репортаж за
обучението на новите депутати от БСП. В нея съм цитиран и аз, но честно казано
това спокойно можем да го подминем. Все пак за протокола ще отбележа, че пред
една камера обявих, че "техническата част за изработването на някой закон
все още крие някоя друга мистерия". Бях откровен и не съжалявам за това.
Самоцитирам се обаче, за да разберете автентичната патетика на текста, защото
поразителният акцент е друг. Логиката на статията е да бъде смачкана, оплюта и
разкъсана идеята за ограничението от 3 мандата, което БСП въведе наскоро.
Текстът е безмилостно консервативен в това отношение.
Един дълъг
цитат: "Неразбираема е гордостта на Корнелия Нинова, че е постигнала
ограничение от 3 мандата за народен представител. Да предположим, че сме наясно
какво значи депутат. Законотворец значи. Човек, за когото създаването на
законите не е мистерия. Това е професия. Трудна за усвояване, иска натрупване и
опит, иска да си се учил от много учебници, от дълга практика и от незабравими
уроци - като всяка сложна професия".
По логиката на
тази аргументация в мига в който човек влезе в парламента той доживотно трябва
да стои там, че нали разбирате, професията е сложна. По пътя на тези
разсъждения трябва да си конструираме нещо като Сенат на несменяемите,
обученият елит на посветените, конклав на законотворците, които не могат да
бъдат помръднати. Не знам дали можем да наречем това дясна логика. Това
ултраконсервативно разбиране за обществото. Обществото на вечното статукво.
Влезлият като депутат трябва да остане депутат и никой да не се опитва никога
да го измести от неговото място. В объркания свят на тази логика демокрацията е
нещо като авторитаризъм на старейшините, овладели сложните професии и като
такива те не подлежат на никаква промяна. Един богоизбран елит от законотворци,
който трябва да бъде кътан, пазан, гален по перчемчето и приветстван с лирични
въздишки.
И това не е
преувеличение. Ултраконсервативния дух на текста и неговата реакционна патетика
си личи по сравнението, което още от заглавието се забива като кол в окото.
Новите депутати - това са многомашиннички и знатни доячки. Разбира се, че е
така. Когато си се обявил за пожизнени сенатори и настояваш като адепт на
сатанински култ, че промяната е вредна сама по себе си и води единствено до
провал, е съвсем нормално "доячките" да те дразнят. Консервативният
ум изпада в амок от идеята, че някакви хора, различни от елита на образованите,
богатите, парфюмираните и излъсканите, може да има думата в законодателния процес.
Заради това всяка промяна се приема като враждебен акт. Като посегателство
срещу небесния ред. Като разтърсване на основите на битието. Именно в такива
мигове си личи какво представлява българският либерален дух наистина, а не
според легендата за него. Той е неясна смес от мистичен консерватизъм, нелепо
обожествяване на статуквото и красиви приказки за издигането на различието в
култ, но това са само думи, защото практическите несъгласия на десния ум винаги
са по посока на това, че доячките и тъкачките имат същото право на глас като
умните и красивите.
Защото по
същество точно това е големият смисъл на казаното. Има хора, които трябва да
правят закони. И има хора, които никога не трябва да правят закони, защото по
една или друга причина са дефектни в очите на определена авторка с кисело
настроение и с лаптоп пред нея. Разбира се, консервативната логика е капан.
Защото, ако един ден стане нещо с научените, със Сенаторите, които знаят как
стават нещата, то те няма как да бъдат заменени. Защото всички нови ще са
доячки и многомашиннички и ще предизвикват киселини в стомаха на проповедниците
на Вечния ред. А самият Богоизбран Елит - той
научен ли се е родил? Или са му изсипали това знание чрез някаква религиозна
мистерия, недостижима за миришещия на чесън пролетариат?
Целият този
реакционен консервативен буламач е изсипан с конкретна политическа цел - да се
разгромят вътрешните правила на БСП. Но оптиката с която се прави е такава, че
по-скоро засилва усещането за правота, отколкото реално да се опита да
отбранява Михаил Миков и Янаки Стоилов. Няма нормален човек, който да каже лоша
дума за парламентарната дейност и на Миков, а още повече за Стоилов. Това са
титани. Парламентарни титани. Но да се опитваш да вкараш всичко това в
елементарния конфликт - опитни срещу начинаещи, това означава, че нещо в
политическата ти логика е напълно катастрофирало и трябва сериозно да
преосмислиш нещата.
Защото по
същество пред очите ми мина някаква нелепа защита на идеята, че промяната
задължително означава хаос и потрес, а статуквото е символ на безкрайната
прелест на битието. Ироничното е, че от същото място обикновено срещаме много
потрес, отровни стрели и гърчове на това как България си оставала същата. Това
е черният виц - когато една авторка самичка подава молба за членство в отбора
уж постоянно гърчи. И добре, че бяха тъкачките и многомашинничките, за да може
този анекдот да стане публично достояние.
No comments:
Post a Comment