Олигархичната есен и деменция на шайката

Според мен е абсолютно безсмислено да се опитваме да правим политически анализи на поведението на Бойко Борисов, както и на цялата власт, омазана до ушите в аферата "Гинка" и поставила си самичка котвата "ЧЕЗ" на шията. Политиката е висше изживяване на душата, интелектуален порив за размишление и подреждане на света, а пред себе си имаме картината на апокалиптична алчност, антиутопично затъпяване и олигархично преяждане, съчетано с мощни полуинтелектуални газове. Тоест това е антиполитическа ситуация в своя генезис. Единственото, което може да ни помогне да се доближим поне малко до смисъла на аферата е да проследим литературните гърчове на Бойко Борисов, както и да присъдружната му кохорта, тоест да се опитаме да вникнем как се променяха тезисно техните твърдения, които в други нелитературни реалности щяхме да наречем "опашати лъжи".

1. "Тя (сделката за ЧЕЗ) е направена в Чехия между частни субекти. Ние като дясна партия оставаме верни на философията си, че трябва да насърчаваме частния бизнес. Държавата е лош стопанин, не е добра идея да одържавяваме фирмите".

Тук виждаме портрет на премиера като спокоен медиен субект. Скандал има, но литературният герой още наивно смята, че той ще го подмине, че схемата ще се задейства по план, а гръмотевиците ще го подминат. Заради това подминаваме небрежно скандала като нещо, което се случва зад граница, а дори си позволяваме лек флирт с дясната идеология. В спокойна ситуация е лесно да твърдиш, че държавата е лош стопанин. Тази формулировка винаги е убедителна, когато няма криза, която да рита с подковани ботуши по вратата. Така реално изпълняваш две задачи - неглижираш аферата, а и показваш на Института за дясна политика, че все пак си внимавал в час, когато между два тенис мача са опитвали да ти вкарат политически дискурс в мозъка.

 2. "Премиерът иска пълен контрол върху сделката".

Това са думи на митичната Гинка Върбакова. Те са произнесени 4 дни след горното твърдение и нямаме причини да подозираме, че бизнес-дамата изкривява дори и на милиметър това, което е чула. Политическа еволюция за 4 дни! Дарвин се обръща в гроба, честно. Само за 4 дни лирическия герой взе разстоянието от "Западът не прави така" до "пълен контрол върху сделката". Какво точно се е случило в промеждутъка? Ами медиите вдигнаха шум, натрупаха се редица неприятни подробности, които като улики сочат, че зад подобна грандиозна афера може да стои единствено политическа фигура на високи нива. И тази политическа фигура вече спешно се нуждае от алиби. Пропазарният талибан изведнъж бе заменен със ситуационния етатист. Но както често се случва дори и в некадърната литература - понякога случайните фрази разкриват неочаквани дълбини. Премиерът иска пълен контрол може да означава и, че той има такъв от самото начало или, че вече няма да допусне случайни фактори да се намесват в далаверата на живота му. И само за протокола - това не е обвинение, а просто литературен анализ и заради  това ни е позволено да търсим подсъзнателните пластове. Въпросът е, че такъв политически преход изисква обяснение. Кое се промени за тези четири дни? Кое накара Борисов да се врътне на 180 градуса? Коя от двете версии на литературния герой е адекватната - тази на пропазарния непукист или тази на обсебеният от идеята за контрол.

 3. "Не само нямам никакво участие, но толкова хубава ювелирна операция ни спретнаха в наше отсъствие, докато сме в Брюксел... От това, което виждам, стигам до извода, че някой иска да повтори февруарските събития. По друг сценарий, но със същите изпълнители - пак ЧЕЗ, ток и популистки изказвания".

Думите са на Бойко Борисов. Вижте - той говори за себе си в трето лице, множествено число. Ако приемем, че не е развил монархически комплекс, в задачата се пита дали пък неволно (език мой, враг мой) лирическият герой не разкрива нещо от схемата. Тя не е продукт на един отделен човек, а на цял кръг. Защото партията му не е била колективно в Брюксел, значи там е бил в някаква друга компания. Тук се очертава и основния фройдстки страх на литературния герой - че ще го пометат и ще му търсят отговорност. Подобно личностно разпадане се получава в мигове, когато вътрешния свят влезе в остър конфликт с външния. Това е конфликтен процес - тъкмо си нагласил алибито, подготвил си обяснения и в следващия момент чешкия премиер те изпържва с истината. В такава ситуация единственият логичен изход е забиване в блатото на световната конспирация. На преден план излизат гадовете, ювелирните операции, метежите и други форми на историческа февруарска гадост.

 4. "В периода 2002-2004 година БСП не защити реално националния интерес".

 Окровения на Цветан Цветанов. Тук навлизаме в сферата на фантастиката. Този все едно са го пуснали с летяща чиния преди малко и не осъзнава на коя планета е точно. 2002-2004 година БСП беше в опозиция, НДСВ си имаха пълно мнозинство. Нещо повече - БСП от ден номер 1 беше против сделката с ЕРП-ата, но сега се оказва виновна за продажбата. Това е някаква гербаджийска абракадабра. По тази логика на трибунал трябва да бъде изправен и Бойко Борисов, който беше реална част от правителството на НДСВ. Да, бил главен секретар на МВР, ама who cares? Как е защитил интереса на държавата тогава, а? Литературните терзания обаче издават паника. Хвърлянето на заклинания във въздуха работи на хартия, ама в реалния свят гръмко се проваля.

От кратките литературни форми, които ви представих ни се разкрива един разкривен, шантав, сюрреалистичен свят и ни дават възможност да надникнем във вътрешния кръг на шайката, която е притисната до стената и отчаяно се опитва да се измъкне без дълъг срок за лежана в затвора. Точно заради това ни бе организирало литературното и театралното шоу, турнетата на Гинка Върбакова и всякакви други форми на литерутарна лудост. И понеже сме се отдали на изкуство нека да вкараме и елемент на театрална критика.

На изслушването пред Комисията по енергетика Гинка Върбакова се появи и прояви в ролята на актриса, която тепърва открива сценичната треска. Бяха и написали на едно листче какво да каже - жената го прочете трудно, мъчно, а и с леко усещане за паника. Вътре имаше тежки опорки - например заяждането с "Техноимпекс". Подобно нещо, ако не е било написано, то със сигурност е било консултирано я с пресцентъра на ГЕРБ, а с някоя друга институция на полицията на мисълта, която е похитила държавата. Което обяснява и защо пиарчето на ГЕРБ дебнеше като политическо ченге какво точно се говори на заседанието. След всички откровения и терзания най-накрая видяхме, че Гинка Върбакова се държи като активист на ГЕРБ и то на толкова високо ниво, че Цветан Цветанов и Данаил Кирилов се изживяваха като нейни оръженосци. Толкова за портрета на една партия, която влиза в своята олигархична есен и политическа деменция.