Освен с токовите удари по аферата "Гинка",
политическите кандилкания на Бойко Борисов да участва или не държавата в
сделката с ЧЕЗ, роклята с къс ръкав, а след това и с деколте на скандалната
бизнесменка от Пазарджик и интригите на дребно на Цветан Цветанов, миналата
седмица има шанс да остане в историята и с една заявка, която дойде от
небятното и понякога необяснимо пространство на сараите на Доган и на ДПС.
Депутатите от Движението бяха спешно привикани в идеологическия, политически и
финансов център на партията си, а това винаги предизвиква вълна от медиен
интерес. На една такава уж обичайна коледна сбирка навремето беше взет скалпа
на Лютви Местан като лидер, който след купона в Сараите се стресира дотам, че
изкара почти 24 часа в турското посолство. А само преди две месеца, пак навръх
Нова година, почетният председател на ДПС Ахмед Доган рязко сви опозиционните
знамена на партията си и обяви, че Бойко Борисов няма алтернатива. Още тогава
беше дадена ярка заявка за власт, която медиите не проспаха, но като че ли не
осмислиха докрай. Вероятно, за да помогне на процеса на осмисляне новата сбирка
в Сараите вече извади послания като за първокласници. ДПС обявиха, че ще правят
семинар за отворено управление, който бил "един вид подготовка за
управление от наша страна", ако цитираме буквално лидера Мустафа Карадайъ.
Всъщност протягането на ръка към властта от страна на ДПС
не трябва да се разглежда като случаен, спонтанен или емоционален жест. Това е
премислена стратегия, която става много по-ясна, ако прегледаме политиката на
Движението от началото на този парламентарен мандат. Дори и бърз преглед на
поведението на ДПС ще установи, че тяхната основна мишена са патриотите. Трябва
да се признае на хората на Доган - те измислиха стотици начини да поставят
патриотите пред своите дула и не пропуснаха случай да ги атакуват и то яростно.
Но антипатриотичната реторика съвсем не е равносилна на анти-ГЕРБ говорене.
Всъщност днес можем да преценим атаката срещу патриотите като оферта за
съвместно управление с Бойко Борисов. ДПС предлагат себе си като партньор във
властта, партньор, който носи европейски блясък и консенсус и който ще помогне
на Борисов да разкара буреносните патриоти и техните нездрави емоционални
изблици. С други думи - ДПС не само не променят поведението си, просто поставят
предложението си на масата вече съвсем изчистено от двусмислия и всякакви други
недоразумения. А колкото до това дали е логично точно партията на Доган да е
във властта, това вече подлежи на малко по-задълбочен размисъл, съпътстван от
неизбежната исторически справка за това какви отношения имаха ГЕРБ и ДПС през
годините.
Когато човек говори за участието на ДПС във властта
винаги трябва да е наясно, че сюжетът на този трилър има лек мистериозен, а
дори и конспиративен момент. И не защото ДПС са конспиративна партия, а защото
формите на сътрудничество с едно управление могат да бъдат достатъчно
задкулисни и тайни, така че да не дразнят публиката и да не се навират в
погледа на медиите. Точно заради това и до днес витае като подозрение, че
кабинетът Борисов-2, който формално се подкрепяше от 4 партии (ГЕРБ,
Патриотите, Реформаторския блок и АБВ) всъщнос е имал и тайна пета гума в
лицето на ДПС.
Можем да върнем лентата и по-назад. В началото на 2014
година, когато на власт още беше правителството на Пламен Орешарски, а летните
протести от 2013 година бяха станали рехави като публика на ново българско
кино, съвсем официално Бойко Борисов и тогавашния лидер на ДПС Лютви Местан се
видяха на по кафе в Кърджали и разговаряха приятелски пред очите на медиите
близо час и половина. По-късно се оказа, че разговорът е имал и някаква
секретна част за която можем да съдим по нататъшните действия на ДПС, които се
оказаха в основата на оставката на Орешарски. Летните протестъри, ако желаят,
защото е демокрация, могат да продължават да се самозалъгват, че те имат пръст
в нея. Всички обаче знаем, че бяха ДПС. Те разчистваха пътя за коалиция между
себе си ГЕРБ и точно там философските и политическите инстинкти на Местан го
подведоха. Подозирам, че той наистина е смятал, че може да официализира
отношенията между партията си и ГЕРБ. И ако приемем, че електоратът на ДПС би
преглътнал тази рязка рокада, то за Бойко Борисов подобно действие щеше да е
имиджово и рейтингово харакири. Все пак говорим за човека, който в лютата зима
на 2013 година със сълзлив глас се ожали в парламента, че Ахмед Доган го е
поръчал. Борисов подмами ДПС с лек флирт, а после ги изостави в решителния миг.
Така партията се оказа в парадоксално състояние - от една страна принудена да
бъде в опозиция, а от друга прекрасно съзнаваща, че опозиционното й битие е
неуютно, непригодно за нея, а и не не носи никакви властови и финансови
ресурси. Борисов едва ли би пуснал ДПС легално във властта. Най-малкото, защото
със сигурност е видял какви щети донесе това на БСП в периода 2005-2009 година,
а след това и още веднъж през 2013-2014 година. След второто управление
левицата близо две години беше в будна кома, едвам даваща признаци за
парламентарен и политически живот. Тя успя да излезе от задгробния свят, но
вероятно заради дългата си историческа традиция и опитът да минава през кризи.
ГЕРБ нямат такъв и коалиция с ДПС ще е като смъртоносен мозъчен инсулт за тях.
Заради това играта там е на тайна любов, скрит флирт, потайни ласки и
откраднати целувки. Така прелюбодейците в нито един момент не могат да бъдат
уличени и могат да продължават да мамят публиката. Очевидно обаче ДПС не са
доволни от тази роля и искат открито участие. Това предвещава турбуленция, защото
такава заявка не може да бъде подмината с мълчание или пренебрежение.
Всъщност проблемите на ДПС по места вече се чувстват и те
до един са свързани с това, че движението няма достъп до централната власт и не
може да гарантира на кадрите си израстване и развитие. За тяхното оцеляване
като партия въпросът за властта е централен, а темата за управлението -
жизненоважна. ДПС не е проект, който може да съществува в пълна опозиционност,
защото им липсва онази ярка идейна основа, която да ги прекара през такива
напрегнати дни.
Нека обаче да не мислим, че този романс е напълно жесток.
Бойко Борисов знае как да дава аванси в тази политическа любовна игра. Малко
преди края на годината кабинетът разпредели извънредно близо 700 милиона лева и
те отидоха основно в общини на ДПС. С други думи - желанието за управление на
ДПС е логично, логично е и ГЕРБ да си прави оглушки. Но напоследък хората в
България се научиха да четат всякакви тайни знаци и закачки. Тоест на мястото
на влюбените не бих разчитал, че флиртът им вече е таен.
Всички знаят за него.
И го виждат.
No comments:
Post a Comment