България като роман на Венета Райкова

Беше абсолютно неизбежно да се случи, трагедията можеше да бъде предсказана по всички апокалиптични признаци на разпад, които виждаме край нас, но въпреки това хората реагираха ужасено все едно са видели в България да нахлува чудовище от роман на Стивън Кинг. Венета Райкова официално беше обявена за най-четения български автор. Мнозина приеха това като знак за края на света и за окончателния срив на държавата, но имам една лоша новина – това не е нищо ново. Венета Райкова е естественият завършек на процеси, които стартираха много рано и сега приключват с триумфално безумие и чувството за окончателно осъществена мисия.

Животът е твърде кратък и е като мигване във вечността, за да отделя човек време за четене на Венета Райкова, но, признавам си, в книжарница веднъж разгърнах нейна книга със заглавие „Триумфът на кучките“. Мозъчните ми клетки (първи ще призная, че не разполагам от тях в изобилие) се сгърчиха тревожно и веднага схванах, че авторката моментално попада в зоната на моята литературна карантина. Райкова ни представя някаква таблоидна реалност, пълна със светски блясък, клюки, механичен секс, безсмислие и изкуствени трагедии. Това е пластмасова литература, която разчита на разпознаването на реални хора зад сюжета, полуфабрикат за бързо четене и моментално забравяне. Убеден съм, че авторката самофантазира себе като хроникьор на лъскавата България, проблемът е, че всичко ни е поднесено като заглавие в сензационната преса. Героините й неизменно са с някакви ГМО-професии – манекенки, телевизионни водещи, продуцентки, фолк-певици, любовници на състоятелни и мастити господа. Това е България, но гледана с очите на светска журналистка, която е сляпа за истинското състояние на нещата. Заради това конфликтите са поднесени като сапунен сериал, а драматургията е като чиклит-анекдот. Райкова е като Христо Калчев в пола. Разчита на жълтата ерудиция на публиката и гали тайни еротичен копнеж на читателя да надникне зад завесата на елита и да попадне в света на скъпото уиски, луксозните коктейли и кол-гърлите, чиято основна драма е колко силикон да си сложат в бюста. Разбира се за разлика от Райкова Калчев беше истински писател. Книгите му писани по време на социализма („Вътрешна светлина“, „Луда вода“) са изключително добри и смислени и е тъжно, че днес са забравени, а той остана в паметта единствено с вулгарните си романи, които родиха цяла школа от сензационна литература, която разчита на бързи продажби и сюжети, вдъхновени от криминалните новини. Тоест тъжното в описваната ситуация не е това, че Райкова е писател, а че бе коронована като най-четената българска авторка и то от Националната библиотека. Епохата е болна и очевидно оздравяване не се задава на хоризонта.

Замислете се обаче – нима това е толкова странно? Всичко в България е като извратено отражение на здравия разум. В България всичко е сурогат, телевизионна лъжа, която да ни накара да заживеем в матрицата на прехода, напълно лишени от надеждата за промяна.

Върховен законодател в България например е лицето Данаил Кирилов, човек осъществил за секунда трансфера от БСП в ГЕРБ, господарят на парламентарната скука и сивота. Този материализиран герой на Венета Райкова в края на годината много се обиди на определението, че е „законодателен терорист“, но под неговата диктовка Народното събрание прие текстове за задържане за 48 часа без да се уведомяват роднините, за конфискация на имущество дори и при спряло съдебно производство. Тези действия предизвикаха протеста на над 70 адвокати, но гласът им остана стон в пустиня. Не знам какво точно е правил Харви Уайнстайн с холивудските актриси, но като гледам какво прави Кирилов с правото започвам да придобивам някаква идея. Парламентарни зевзеци дори го кръстиха „ИДИЛ Кирилов“.

А какво да кажем за Камарата на строителите, които осъществиха върховната екзотика в българската политика – протест срещу опозицията? Строители, които вместо да се радват на идеята за проверка, за да докажат качеството на своята работа, тръгват като болонки да скимтят пред властта и да търсят начин това да ги приласкае – такъв сюжет дори и Венета Райкова би се затруднила да опише. И това щеше да е само в рамките на шегата, ако лошите пътища не взимаха реални жертви, ако България не беше начело на статистиките по жертви от пътно-транспортни произшествия. Строители-протестъри – това звучи като диагноза, а не като новина.

Държава в която отиващ си вицепремиер поставя като свой наследник секретарката си е съвсем достойна за това авторката на „Триумфът на кучките“ да бъде най-четеният писател. Чудно ми е дали рано или късно Райкова ще открие политиката като свое естествено ловно поле за сюжети. Къде по-очевидно се примесват сексуалните страсти, обществените лудости и абсолютната ненормалност. Когато Валери Симеонов остави като атомна бомба след себе си своята секретарка нито един депутат от мнозинството не стана да защити или поне да се опита да защити този избор. Всички стояха и си мълчаха, защото знаеха, че съучастват в някакъв политически вуду-ритуал, който трайно ни паркира в психиатричния край на вселената. В такава реалност и отношения е съвсем нормално хората да искат да четат мозъчните експлозии на една светска журналистка, защото тя поне не ги заблуждава, че е нещо, което не е я. Тя им поднася парфюмирани стонове и бягство именно от тази мизерия на ежедневието в която са потопени като удавници.

В България всичко е само привидно, всичко е само фасада на зловещи процеси. Ето Министерството на отбраната открива официална процедура за закупуване на боен самолет на българската армия и ни уверява, че тя ще е прозрачна и справедлива.  И веднага след това започват турнетата на политици в САЩ, у нас идва заместник-държавния секретар на Америка, за да ни обясни, че по същество ние нямаме никакво право на избор. Ама никакво. Трябва да купим американски самолети, иначе директно ще ни броят в кремълските орди на Владимир Путин. Това свободен пазар, право на самостоятелност – директно отиват в канала. Е как човек да не си купи роман за телевизионна водеща, която се разкъсва от дилемата дали да направи тройка с любовницата на мъжа си или да подаде молба за развод?

И най-накрая имаме си премиер, който в последната една година предпочита да стои в чужбина отколкото у нас. Венета Райкова веднага би го разбрала и описала. Тук му е досадно, тежко, а и постоянно му мрънкат за пари, безвремие и липса на перспектива. Бойко Борисов е върховният герой на литературата, която днес обявяват за най-четена. Той излезе директно от нейните страници и влезе в политиката. Така че – не ми се оплаквайте от Венета Райкова. Не смейте.

Ние отдавна живеем в неин роман. 

Любимите милионери на властта

Медиите твърде често са в състояние да подменят реалността. Всяко средство за масова информация, което миналата седмица излезе със заглавие: "Строители излизат на протест, търсят подкрепа срещу атаките на БСП" по същество стана съучастник на властта и то по най-грандиозен начин. Защото всички осъзнават, че не протестираха "строителите". Протестираха техните шефове. Протестираха оядените милионери, които изпадат в космически ужас от идеята за независима проверка на качеството на пътищата у нас. Защото принципно те имат железен ход да натрият носа на гадните комуняги - сами да поискат такава проверка и да демонстрират един път завинаги на българския народ, че строят качествено и на световно ниво. Вместо това маститите работодатели потърсиха подкрепата на властта за собствените си банки сметки. Поискаха да се скрият като болонка в могъщата пазва на Бойко Борисов. И всички хора останаха излъгани. Вместо реални доказателство за качество, те получиха патетични политически уверения от страна на висши гербаджии, че вярват в бизнеса и няма да допуснат никой да го клевети. Така и не стана ясно само в кой момент трябва да избършем сълзите от очите си, да плеснем с ръце и да повярваме на тази олигархична идилия, че всичко у нас е наред, всичко блести и сияе и само подлата и интригантска БСП размътва светлите води на нашия живот.

Цялата протестна драма на милионерите започна, когато преди няколко седмици депутатката от БСП Елена Йончева и цялата парламентарна група на левицата поиската независима проверка за качеството на пътищата у нас. Строителната камара (идейно прекръстена на "камора" в социалните мрежи) веднага изрева на умряло и дори в специална декларация поиска няколко народни представители от левицата веднага да си подадат оставките. Което е все едно хванат на пътя пиян шофьор да поиска оставката на катаджията, който го е спипал. И така се стигна до изваждането на тежки машини, които да блокират "Цариградско шосе" в София сътворявайки една върховна политическа екзотика - протест срещу опозицията. Веднага се зачудих какъв ли може да бъде крайния изход от такъв бунт - избори за нова опозиция? назначаването на нова опозиция? разстрелът на старата? Пълна мистерия.

Заради това е добре да видим кои точно бяха участниците в протеста. Веднага например се набиваха на очи камионите на "Джи Пи груп". Фирмата напоследък доби скандална известност като извършител на скандалните ремонти по улица "Граф Игнатиев" в София, а преди това и като мишена на сайта "Бивол". Именно покрай разследване за "Джи Пи груп" полицията арестува двама разследващи журналисти, които по същество бяха подали сигнал, случай, който стигна чак до световната преса. И сега представителите на тази корпорация, на тази могъща система за усвояване на държавни пари изведнъж се оказаха засегнати, обидени, оскърбени, унижени и малтретирани. И камионите им се появиха на протест срещу проклетата опозиция. Още повече привличаха вниманието и строителната техника на "Геострой". Човек трябва да има малко памет, защото само преди около половин година - в началото на май България беше скандализирана от един брутален клип. Синът на шефа на "Геострой" Цоло Вутов Владо Вутов бе сниман как пръска 40 хиляди евро за шампанско и си поръчва песента "Шушана" в луксозния курорт "Куршавел" във френските Алпи. Този новобогаташка простотия ужаси българите със своето самозабравяне, особено като се вземе предвид, че и Вутов е от "държавните" милионери, тоест от хората, които са станали неземно богати основно с държавни поръчки и с близостта си до властта. Изобщо пред очите си имахме доста необикновен протест, изява на една корпоративно-олигархична спойка между власт и бизнес, която иска да стъпче всяко различно мнение и да продължи да съществува задкулисно, дебелеейки на гърба на всички данъкоплатци.

По ирония на съдбата само ден след като "строителите" протестираха, кабинетът само за един час разпредели 1,5 милиарда лева и така разбрахме, че отсечката от 134 километра, които остават от магистрала "Хемус" ще ни излезе на цена от 10 милиона лева на километър. И как тогава "строителите" да не подкрепят властта? Че нали синовете им трябва да продължат да хвърлят безбожни пари за шампанско, проститутки и чалга и да демонстрират на всички ни докъде може да стигне самозабравената парвенюшка нагласт на назначените милионери? Тези хора ще бъдат завинаги най-вярната опора на статуквото, моторизиран отряд на властта, защото всяка промяна може да застраши тяхното социално благополучие и да разкрие какво потьомкинско село е България. Защото покрай този протест стана ясно едно - най-големите постижения на ГЕРБ всъщност са техните ахилесови пети. Защото те не ремонтират, те само имитират ремонти. Те не строят пътища, те просто усвояват държавни пари. Те не подкрепят истинския бизнес, а създават свой - паразитен, нечистоплътен и алчен. И заради това неговите представители по никакъв начин не могат да бъдат наречени "строители". Това са бизнеспримадони, които безпощадно строиха работниците си като крепостни селяни и захленчиха из медиите като фолкпевици, останали без участие за Нова година. Това е проявление на някакъв корпоративен феодализъм. Строителните барони с демонстрация на политическа мощ. Този театър обаче поевтинява все повече и става все по-абсурден с всяко ново издание на пиеската. При това нещото, наречено Строителна камара далеч не изчерпва бранша и по никакъв начин не може да му е адекватен говорител. Заради това медиите сбъркаха с обобщеното "строителите". Истинското заглавие в медиите трябваше да е: "Любимите милионери на властта излизат на протест. Търсят защита от атаките на БСП". Така вече звучи адекватно. Така вече ни се разкрива цялата истина за политическата екзотика в страната и за прозрачната паяжина, която задушава тази страна и е на път да я убие окончателно.

Самотният бунтовник срещу Бойко Борисов

Всяка сряда, абсолютно всяка сряда от половин година насам, в дъжд, пек, вятър, сняг или при минус 4 както тези дни пред парламента се появява самотен възрастен мъж, който държи надпис "Оставка". Народното събрание често е обект на протестни действия. Замерваха го с домати, с яйца, минаваха покрай него с викове, с плакати, с яростни недоволства, с огромна тъга, но този образ не се вписва в нито един от тези протести. Той е начело на свой собствен. Ежеседмичното му присъствие е станало така обичайно, че дори полицаите са свикнали с него и не притесняват самотния протестиращ с присъствието. А човекът държи плаката всяка сряда и е толкова точен, че по него можеш да измерваш времето. Застава на поста си още в 8 часа, за да е сигурен, че минаващите от там депутати, макар и с крайчеца на окото си ще засекат неговия протест, преди притеснено да потънат в лабиринтите на голямата бяла сграда.

Тези дни най-накрая се престраших да отида при човека и се разговорихме така, че откарахме цял час. С удивление разбрах, че самотният му бунт е персонално срещу Бойко Борисов. При минус 4 градуса той дълго и напоително ми описа история, която е твърде оплетена, за да бъде описана тук (струва си да бъде разказана отделно), но в нея са намесни имоти в Банка, съдебна сага, дълга колкото "Дързост и красота", както и призрачно-зловещата сянка на министър-председателя. Когато човек я чуе започва да разбира упоритостта на самотния бунт и отдадеността на единствения участник в него. Разпалено ми беше обяснено, че Бойко Борисов е престъпник, зараза, гангрена, гнойна рана върху тялото на България и всички трябва да го научат. Нямаше как да не се съглася, но и не можех да не му кажа, че самотните бунтове са красиви, естетически издържани, но политически безпомощни. Моят събеседник не се съгласи.

- Аз ще съм тук отново и отново - каза ми той.

- Добре де, човече - попитах го аз. - Докога смяташ да протестираш?

Бунтовникът ме изгледа смаяно.

- Как докога? Докато не изхвърлим Бойко Борисов от политиката и не влезе в затвора!

В живота на човек на пръстите на едната ръка се броят миговете, които са достойни за поезия. Този беше от тях. Точно в този миг на мен, подобно на Пеньо Пенев във великото стихотворение "30 стотинки" ми идваше да извикам: "Братя българия, гордея се с вас". В тази уникална творба през образа на едни 30 стотинки Пеньо Пенев вижда рухването на капитализма и го описва така трогателно, че дори да си пазарно камикадзе пак ще се просълзиш. Заради това старата българска поезия е незаменима. Нейната пленителна вяра в хората е в състояние да извади човек от транса на най-голямото отчаяние и да му придаде смисъл като бърза инжекция с адреналин.

Радост голяма

в сърцето ми бризна,

сякаш най-после

в същия час

рухна

световният капитализъм.

Братя строители,

гордея се

с вас!

Аз нямах толкова драматично видение, но просто за първи път с удивителна сигурност и кристална яснота усетих, че Борисов наистина е пътник. Той вече е отпътувал от властта, просто реалността трябва да стигне до него. И доказателството за този факт е удивителното постоянно на един бунтовен самотник, чийто многократен ритуал упорито доказва, че съдбата на премиера е предопределена. Министър-председател, който може да събуди такава степен на отрицание е обречен да потегли към канализацията на историята и завинаги да се удави там. Цялата медийна машина от любов, свирки, превиване на гръбнак, блюдолизничество и целуване на кубинките не струва колкото един самотен протест в студа. Протест на човек, който вече няма какво да изгуби, освен оковите си.

Как да не се гордееш с такива хора?

Гордост примесена с горчивото осъзнаване, че всички сме пленници на една упорито потъваща държава, където единствената ясна форма на съществуване е протеста срещу това безумие. Дори и неуспешен този протест е знак, че си жив, че си се запазил, че още имаш надеждата, че някой може да те чуе и че България може да е различна държава.

Следващата сряда парламентът не работи, но се изкушавам да намина.

Имам усещането, че самотният бунтовник пак ще е там...

И не ми остава нищо друго освен и аз да кажа като него: 

Оставка!

Деси Радева – халюцинацията на жълтите медии

От няколко месеца насам, ако човек направи грешката да отвори знайни и незнайни сайтове, които с охота се обясняват ежедневно с любов на властта и всеки пък се чудят дали не е крайно време да изписват името на премиера като "св. Бойко Борисов", ще остане с впечатление, че из българското общество броди нов политически демон - хищен, всевластен и мрачен, за да тормози всички невинни партийни кариеристи на ГЕРБ. Името на това чудовище е Десислава Радева. Фиксацията върху нея постоянно ражда някаква изкривена и налудничава реалност в която, оказва се, факта, че шофьор на НСО, който вози Радева извършва леко пътно нарушение е с пъти по-важен от това, че финансовият ни министър живее без пари в жилище, дадено му от неговия кръстник. Всеки статус във фейсбук на Радева придобива къде-къде по-голяма политическа значимост дори от огромната афера с ремонтите в София, където пред очите на всички потъват милиони или от мръсния въздух, който тормози цяла България. Движението на президентската съпруга се следи до милиметър, а видните политически конспиролози на ГЕРБ превърнаха в цяла наука мненията си за нейния стил на обличане. Дори фантазията на Кафка не би могла да опише толкова изкривен и извратен свят. Ако случаен и безразсъден читател си направи труда в течение на поне една седмица да следи сайта ПИК, хващам се на бас, че ще попадне на около 20 новини за нея ("РАЗТЪРСВАЩ СКАНДАЛ. Десислава Радева си купи кафе за 1 лев. Това ли е съпругата на вечния критик на успехите на кабинета, която нагло се гаври с хората, които пият кафе само от 50 стотинки?! Путин ли й плаща, за да си позволи такъв лукс?") и на поне четири анализа в които ни се обяснява, че стилната дама е някакъв ходещ Ришельо, сив кардинал, който дърпа конците в цялата държава, триумф на безкултурието и вечния ужас за всички кротки и тлъсти симпатизанти на правителството.

Общото между всички тези критики е, че те не почиват върху никакъв реален скандал. От торбата с медийните лакеи дори бе изваден и рекламираният ни като бунтар Слави Трифонов, който да размахва хартийки в ефир и да обяснява как Радева е пътувала в чужбина на държавни разноски и то като заместник-ръководител на делегацията. Една простичка проверка, една работа само за пет минути обаче щеше да разкрие, че това e напълно фалшива новина. Нещо повече - тя се дължи на сбъркан документ за който самото президентство е дало сигнал. Но може би това нямаше да има значение. Точно както реалността няма никакво значение, когато се говори за Румен Радев и за съпругата му. Там се смесват лъжи, полуистини, откровени интриги, отчаяни манипулации, жълта реторика и крайният резултат е димяща алхимична смес с отровен мирис и гнусен вкус. И това е класическа диверсия. Мощен опит обществото да бъде отклонено от неговите истински проблеми и да бъде натикано в задънената улица на постоянната петминутка на омразата срещу Деси Радева, осъществена едно към едно по Оруел. Защото, ако човек се замисли трябва да си зададе въпроса - кой от всички т.нар. "скандали" около нея е истински. Била написала лош статус във фейсбук? Окей, ама ако тръгнем да гоним хората по тази линия направо можем да връщаме затворите за "неправилни" мнения. Роклята й на прием не била подходяща? Това със сигурност е разтърсващо престъпление, но ако премиер на държавата беше Евгений Минчев. В противен случай просто не виждам как може да бие по политически драматизъм това, че Валери Симеонов назначи за вицепремиер своята секретарка. Шофьорът й от НСО направил нарушение? Направо не знам как ще живеем нормално след такава новина. Което не попречи тя да бъде осветявана дълго и продължително от най-гледаните телевизии. И в интерес на истината - нито на една от снимките образът на Десислава Радева не присъстваше, ние така и не получихме доказателство, че тя е била там, което не попречи на мнозина журналисти да говорят за това като за "скандала с Първата дама". Изобщо - госпожа Радева е превърната в ходеща мишена, постоянно й залагат капани и я следят, но са ужас на режисьорите досега нямат нищо сочно и пикантно. Точно заради това са необходими постоянните дрънканици и "анализи". Като няма факти хората трябва да бъдат омаяни от тежки приказки и полуморалистични присъди.

Атаките на ГЕРБ и впрегването на цялата медийна машина срещу Десислава Радева обаче издават една много голяма слабост. Управляващите нямат политически аргументи срещу президента. Всичките им опорни точки, че Радев е държавен глава на БСП, че е целенасочен хейтър с политически амбиции, че се държи деструктивно и атакува воден от злоба се разпаднаха като пясъчни замъци. Опитите държавният глава да бъде пържен с парламентарни разследвания, извънредни комисии, странни доклади изобщо не хванаха корен. И именно това безсилие роди жълтата атака срещу президентската съпруга. Когато си лишен от ясни аргументи, смислени факти и доказателства, тогава ти остава само да пуснеш цялата мощ на медийните интриги и безумните обвинения с идеята, че обществото вече е дотолкова е наркоза от живота в перманентен скандал, че ще захапе и това морковче до кръв. ГЕРБ чудовищно се разглезиха да имат монопол върху всички власти и в момента не могат да преживеят това, че на "Дондуков" 2 се появи човек, който не им спестява истината. И най-гадното - той просто не може да бъде овъргалян в катрана и перата на статуквото. Заради това срещу него бяха пуснати всякакви нечестни средства и ритници по кокалчетата. Обвиниха го, че не иска да говори с правителството, че постоянно критикува, че отказва да е обединител. Румен Радев така и не разбра, че ГЕРБ искат от него да е плюшено мече, което да се появява по телевизията един път годишно и дотам. Всяко интервю на президента обаче се превръща в сензация, защото обществото е жадно да чуе истинските си проблеми изречени ясно и безкомпромисно, без замазване на истината и изсипването на тонова куха словесност. Та всъщност всяка новина срещу Деси Радева демонстрира само колко болезнено ГЕРБ приемат факта, че срещу тях стои неопетнен, искрен и последователен човек. И само с това си поведение той успя да изкара истинската им природа - на мафиотски кръг, който не се свени да посегне дори и на семейството само и само да изкара от играта неудобен свидетел, неискащ да мълчи. С други думи с времето се научих да чета жълтата артилерия като бюлетин за времето. Щом има новини и "анализи" за Деси Радева значи президентът пак ги е ритнал в слабините. 

И на човек му става едно такова приятно на душата...