В хвърлената оставка на Валери Симеонов няма нищо
благородно. Целият спектакъл по нейното подаване го демонстрира цинично.
Вицепремиерът изчака до петък вечерта, 26 дни след като цинично и брутално
обиди майките на деца с увреждания, и разигра ролята на огорчен светец,
попаднал в паяжина от интриги, атаки и лъжи. Оставката можеше да бъде морален
жест, акт на автентичен катарзис, но вместо това чухме злостно ръмжене за това,
че враговете му не трябва да се радват, че той се връща в парламента и че в
крайна сметка ще тържествува като някакъв възкръснал Волдемор. Нещо повече -
пред най-еротично пъшкащата от любов към властта агенция Симеонов обяви, че
"протестът на майките е инструмент на опозицията" като човек, който е
убеден, че е получил някакъв имунитет и вече може да ръси цинизмите си
свободно, освободен от властовите ограничения и доброто възпитание. Оттеглянето
на Симеонов обаче безвъзвратно закъсня. В окото на бурята хвърлената оставка
можеше да успокои напрежението и евентуално да обезсили гнева на хората, но
след цял месец от протести, които се разрастваха като горски пожар, махането му
от кабинета няма да има дори палиативен ефект. Запъването на вицепремиера да
остане във властта след бруталната му изява, демонстрира на цялата държава
какви са реалните съотношения в управлението. На всички ефектно бе показано, че
силната фигура е Валери Симеонов, а Бойко Борисов не смее да направи нищо, за
да не му се "счупи конструкцията". Това оголи една различна от
медийната реалност - имаме управление, което не почива на ценностна или
политическа основа, а на разпределение на територии, интереси и власт в името
на нещо различно от народа. Точно заради това оставката не реши основния
проблем на кабинета "Борисов 3", а именно неспиращите протести, които
разтърсват България. Дежурните по любов медии отчаяно се опитват да ги
неглижират, да ги изкарат криминална революция, олигархична схема, огромна
измама, опит за преврат, тренировка за майдан, интрига на БСП и на Румен Радев,
но виждаме, че яростта на пренебрегнатите хора не само не се успокоява, а
избуява от ден на ден. Всъщност действията на Симеонов по-скоро усилиха,
отколкото да успокоят ситуацията в страната. Към всичко това трябва да прибавим
и соловата акция на човек от НФСБ, депутатът Петър Петров, който нарече децата
с увреждания "ненормални" и призова да ги връщаме в дом, за да видим,
че премахването на Валери Симеонов от управленското уравнение, няма да сработи
по заложеният начин. Защото лидерът на НФСБ няма никакво желание да се оттегля
от политическата сцена и да хлипа някъде зад кулисите заради политическия си
провал. Той е зареден с цинизъм и гняв и е като прословутата пушка, която щом
се появи на сцената задължително ще гръмне. На нас като зрители на тази драма
ни остава само да дебнем и да видим как ще се всичко ще се продъни с гръм и
трясъци. Защото вицепремиерът обяви, че ще се върне като депутат в Народно
събрание.
Връщането на Симеонов в парламента обаче може да
прерастне в катастрофичен трилър. Защото това действие е заредено с взрив и
светкавици. Сега лидер на групата на Обединени патриоти е Волен Сидеров, но
поредицата от скандали, които разтърсват националистите от лятото насам
доведоха до това, че народните представители от НФСБ обявиха, че не приемат
лидера на "Атака" за свой водач в НС. Въпрос на време е Сидеров и
Симеонов да влязат в апокалиптична парламентарна битка, защото всички знаем до
какви висоти могат да стигнат атаките между тях. При предишното им скарване
телевизия "Алфа" не спираше да нарича Симеонов "най-големият
разпространител на гей-порно в България", а от всяко предаване на СКАТ се
лееше такава злъч към Сидеров, че дори само милиграм от нея вероятно би могъл
да избие населението на цял континент. Лидерът на "Атака"
допълнително наля масло в огъня на потенциалните скандали като поиска и
Красимир Каракачанов също да се завърне в парламента и мотивира мнението си със
своето притеснение, че доверието в коалицията намалява застрашително.
Повторната поява на Симеонов на депутатските банки ще засили усещането за
парламентарен хаос, ще покачи нивото на политическо напрежение в управляващото
мнозинство и ще даде много хляб на медиите да описват скандали, драми и
противоречия. Всъщност това ще удари най-вече по ГЕРБ, които се опитват насред
целия хаос в държавата да продължават да твърдят, че стабилността е
непоклатима, а нещата в държавата вървят добре.
Самият Симеонов показа, че не се чувства виновен, нито
разкаян, а това допълнително ще го мотивира през парламентарната трибуна да
извоюва свой реванш. В едно ожесточено общество в което протестите не само не
замират, а всеки нов скандал ги възкресява с пълна сила, това е все едно да
хвърлиш динамит в огън. НФСБ също така ще се окаже в нетипична за лидерска
партия роля. Досега техният кандидат за вицепремиер беше очевиден - лидерът
Симеонов. Сега обаче, ако партията иска да продължи да има представител във
властта ще трябва да посочи друг човек. Колкото и Симеонов да си мисли, че може
да инсталира своя марионетка, властта е мощен наркотик и опиталият от него
бързо започва да се еманципира. Така НФСБ е буквално заплашена от втори център
на власт, а подобно нещо е като проказа за лидерските формации и ги води към
задължителен летален изход.
Истината е, че отстраняването на Симеонов е ярък признак
за агонията на властта. Тя се опитва да си купи още историческо време, да се
напомпа с медиен адреналин, но всички виждаме, че най-ценният ресурс,
доверието, напълно се е изчерпал. Ние влизаме в най-мъчителната част от едно
управление - то да осъзнае, че е напълно мъртво, че не може да роди нищо
смислено и, че ако продължава да упорства в своето безумие ще бъде пометено от
народен гняв, който след като се събуди трудно ще бъде укротен. Предстоят дни
на пълна лудост и умопомрачение, а Валери Симеонов ще бъде главната съставка в
тях. Нали не мислите, че тази пушка няма да гръмне отново?Той е политик като
бомба с часовников механизъм. И
взривовете предстоят тепърва, но опасявам се основно в ръцете на онези, които
си мислеха, че той ще им донесе само полза и много гласове.
No comments:
Post a Comment