"Мезонетите на ГЕРБ да станат болници и училища!"

През 2014 година в рядък пристъп на творческо вдъхновение тогавашния президент Росен Плевнелиев си припомни как на 10 ноември 1989 година той е отишъл на протест с плакати, направени от тапетите в студентско общежитие. Двата плаката ударно гласяли: "Съд за виновните" и "Дворците на БКП да станат болници и училища". Тази политическа фантазия веднага беше разбита и разобличена като лъжа, защото на 10 ноември нямаше никакъв митинг, още по-малко като самотен мохикан в центъра на София е бил забелязван точно Росен Плевнелиев. Но цитираме тази история не заради нейния основен персонаж, а заради мощта и силата на лозунгите. Те са абсолютно автентични. Издигат ги двайсетина дни по-късно хората, които се събират на първите протести. Недоволството в тях е абсолютно автентично, особено гневът насочен към дворците на номенклатурата, потънала в разкош, имоти и стандарт на живот, абсолютно недостижим за всички останали. Това винаги е бил основният детонатор на българското общество. То може и знае как да стиска зъби в ситуация на криза, да оцелява напук на условията, времето и геополитическите обстоятелства, търпеливо да понася ударите на съдбата, но в мига в който види някой, който на техен гръб се е превърнал в имотен магнат и е използвал политиката, за да уреди живота на поколенията се възпламенява като ядрена ракета.

Точно заради това лозунгът, който Плевнелиев излъга, че е написал е толкова многозначителен днес. Сагата около мезонетите на властта, историите за това как Цветан Цветанов, Цецка Цачева, номенклатурен кадър на ГЕРБ и заместник-министърка са се сдобили с луксозни имоти дълго няма да залезе от обществения разговор. Всички елементи от тази история са сенчести и арогантни - от цените, намалени 4 пъти, до най-вероятният опит на Цветанов като шеф на вътрешната комисия в парламента да извие ръцете на фирмата-продавач като нареди да бъде проверена само 4 дни преди да подпише официално документите за собственост. Това не е просто злоупотреба с власт, това е политически рекет доведен до съвършенство. Схема за облагодетелстване, която по нищо не се различава от мафията. И точно като в мафията веднага започна разчистването на сметки и пространство. Първа жертва стана Цецка Цачева, която беше пратена по спешност в пенсия, втора - заместник-министърката на спорта, а според мнозина и главата на Цветан Цветанов рано или късно ще се затъркаля по политическия ешафод. Но това не е очистване или морален катарзис. Това е заличаване на следи. Спешен кризисен пиар, подсилен от залпа на дежурните по любов медии. И заради това е смешен телевизионният хлен на самозваните анализатори, които твърдят, че цялата афера била "черна кампания". Тези хора или не са от този свят или дотолкова са се навели на властта, че вече не виждат нищо друго. Значи е черна кампания фактът, че една дузина мастити партийци на ГЕРБ са си купили жилища на цени, абсолютно невъзможни за обикновения българин. Че същите тези се обслужили парламентарно и политически строящата фирма, а когато това не е помогнало докрай даже са използвали максимално силата си натиск. А най-перверзното от всички умотворения беше тезата, че "БСП не печели от този скандал". Тези хора са така оплетени в интриги, манипулации и поклони, че вече не могат да видят най-важното - скандалът отива много отвъд БСП, европейските избори или каквото й да е друго. Светкавицата на скандала ни разкри една бърлога от преяли номенклатурчици, неосъществени кариеристи преди, които днес като паразити са се всмукали във властта и консумират като за последно. Заради това и идеята, че Борисов имал "морален ход" като се освободи от всички заподозрени в схемата звучи поетично, но граничи с безумието. Борисов отстреля  Цачева не като морален жест, а като отчаяна надежда, че публиката ще се задоволи с нея, че бушонът, който гръмва ще отклони вниманието и никой няма да се вглежда повече в мезонетите на властта, но точно този път това е напразна надежда. Докараха този народ до просешка тояга, 10 години го пържиха в маслото на жълти интриги и медийни перверзии и днес вече имат възможност да видят резултатите от труда си. Гледката е нелицеприятна - пред нас имаме народ, претръпнал от скандали, свръхдрогиран от ежедневни драматургии, но запазил своята сърцевина непокътната и моралният му компас веднага настръхна срещу новата мастита номенклатура, надебеляла като Джаба от "Междузвездни войни", арогантна и цинична, въобразила си, че е овладяла до съвършенство медотодологията за контрол на съзнанието, а всъщност провалена и морално разкапана.

И, разбира се, като във всеки истински скандал и тук проблемът отива отвъд конкретната ситуация, ако искаме да диагностицираме проблема правилно, а не да преследваме сенките из тъмнината. Защитната реакция на ГЕРБ, която обобщена гласи "ама и в БСП имат апартаменти" всъщност е като бумеранг срещу самите тях. Защото те дойдоха на власт на претенцията, че не са като другите, че ще бъдат различни, а се окопаха в пари, схеми и суджуци. А и е малко трудно да сравняваш апартамента на Корнелия Нинова, купен, когато тя не е никакво политическо лице, а обикновен гражданин с имота на Цветанов, закупен на върха на политическата му и партийна мощ. И, да, имотните милионери вече са проблем на целия политически елит, защото няма невинни партии, но същността е друга. Нали цялата идея на промяната беше вече да не създаваме върхушки от презадоволени политически номенклатурчици, а да ценим успелите и умни хора. Оказа се, че точно в това отношение България не е мръднала от 10 ноември назад, а дори е регресирала, защото и най-висшата комунистическа номенклатура не се уреждаше с ВИП-асансьори. Оказа се, че преходът всъщност е мащабна димна завеса, която прикрива липсата на каквато й да е промяна. От 10 години насам ГЕРБ всъщност са най-мощната партия на статуквото и заради това страната е замръзнала в безвремието. Докато ние като кораб-призрак се лутаме в световния океан, такива като Цветанов се оттеглиха в своите мезонетни крепости, но е пълна илюзия, че това ще ги спаси, когато обществото се разтърси. Защото използването на политиката като инструмент за забогатяване е това, което напълно деморализира идеята за демокрация у нас. Всички, които като паразити се впиха в тялото на народа са виновниците за скептицизма, недоверието, нихилизма и невъзможността обикновения човек да произведе план за бъдещето. Уравнението просто е неравно - едните се уредиха с лукс, а останалите трябва да им плащат солено сметката. Демонстрацията на тази арогантност е последната емоция, която все още буди политически страсти и заради това Цветанов и сие не трябва да се учудват, ако един ден видят хора по улиците с плакати: "Мезонетите на ГЕРБ да станат болници и училища". Това ще е явният знак за тях, че краят им е неминуем, страшен и ужасяващ.

Точно какъвто заслужават. 

Бандата на мезонетите

Имотните престъпления на ГЕРБ, еснафската корупционна афера, която медиите започнаха поетично да наричат „Апартаментгейт“, политическият рекет, търговията с влияние и абсолютната аморалност на мастити партийци от управляващата партия, най-накрая хвърлиха малко светлина върху един мистериозен политически процес. В окото на медийната буря се разбра, че противоречия между Цветан Цветанов и Бойко Борисов не само има (нещо, което трубадурите на ГЕРБ отричаха с еротична страст), но и че отношенията между двамата са трупали гной дълго време и сега подобно на цирей раната е на път да се спука. Не ме разбирайте погрешно – това е конфликт в който добри няма и е невъзможно човек със здрав разум и елементарна интелигентност да заеме страна.  Но осветената вътрешна битка показва със сигурност, че ГЕРБ съвсем не е монолитната партия, която ни бе рисувана в тирадите на Георги Харизанов и Антон Тодоров.  Напротив – пред очите ни сега се разкрива не политическа формация, а нещо като клан на „Коза ностра“, който представлява търговски и криминален съюз на няколко фамилии, обединени от общия си корпоративен интерес. Коалиция на такава основа може да бъде много ефективна, но единствено до момента в който по върховете главите на отделните семейства съжителстват в мир и хармония. Ако всичко това се разпадне и започне междувидова война цялата привидна стабилност отива по дяволите. Точно заради това не е необходимо човек да е Ванга, за да ви каже, че ГЕРБ навлиза във взривоопасен период – вътрешнопартийните битки са смъртоносни за лидерските партии, защото поставят под съмнение целия смисъл от тяхното съществуване. Лидерската партия е тумор в едно наистина демократично общество. Защото каква демокрация може да развива партия, която не познава различното мнение, оживената дискусия, дори яростното несъгласие? Съществуването на ГЕРБ и техният 10 годишен престой във властта е най-явния знак, че българската демокрация е недоразвита, несъвършена и крехка и може всеки момент да бъде похитена от корупционни паяжини и мезонетни страсти.

За първи път обаче в историята на своето съществуване ГЕРБ е драматично разпукана като политическа формация. Двамата бащи на партията Борисов и Цветанов (точно тук си върви да кажем – Родител 1 и Родител 2) вече имат диаметрално противоположни интереси.  Борисов води битка за запазването на властта с цената на всичко, а Цветанов ще бъде зает с персонална битка за своето оцеляване. Точно поради тази причина трябва да разглеждаме воаяжа му до САЩ не като размахване на бяло знаме, а като печелене на време за прегрупиране на силите и обмисляне на защитна тактика. Междувременно на родна почва премиерът тръгна да действа със замах, за да остави своя заместник без надежда за спасение. Фактът, че всички замесени дотук в корупционната афера с мезонетите на безценица бяха изритани от властта е повече от ясен знак към Цветанов, че вече няма място в парламента, а вероятно и в партията. Това не е антикорупционен порив, нито безумно желание на ГЕРБ да чисти своите редици. Това е процес по отстраняване на неудобните свидетели, нещо, което е запазен патент точно на мафията.  Родител 1 очевидно чете в цялата история огромно предупреждение към себе си, а какво мисли Родител 2 предстои да разберем буквално до няколко дни. Факт е обаче, че ГЕРБ като алхимичен продукт днес буквално не знае какво точно да прави. Фейсбук опитите да бъде създадена страница „Цветанов е невинен“ повяхнаха като гербер, оставен на без вода на слънце. Мастити партийци побързаха да споделят творението, но като видяха, че ръководството има различна позиция побързаха да заличат следите. Защото невинността на Цветанов е изключително спорна. Няма как да заличиш факта, че си купил мезонет с ВИП-асансьор на четири пъти по-ниска цена или с близо 1,2 милиона по-евтино. Няма как да заличиш факта, че като ръководител на вътрешната комисия в парламента си пуснал проверка срещу фирмата четири дни преди да подпишеш договор с нея. Това говори за такъв мощен рекет, че всички романи на Марио Пузо бледнеят пред този позорен процес.  Няма как обществото да забрави факта, че цялата върхушка на ГЕРБ е концентрирала своите усилия не за развитието на държавата, а за своето имотно уреждане и то на цени, които са недостижими и недостъпни за обикновените хора. Пред нас имаме процес, който разкрива как новата партийна номенклатура е потънала до ушите в морални нечистотии. Интересното е, че процесът по разкрития съвсем не спря до ГЕРБ – с евтин апартамент от фирма „Артекс“ се оказа и жената на шефа на ВКС Лозан Панов, рекламиран ни от медиите на „Америка за България“ като единствен самотен и бунтовен глас срещу статуквото. Оказа се, че когато става дума за мезонети бандата не признава партийни и политически разграничения.  Ако наистина ударът идва от американците, а нямаме никакви основания да се съмняваме в това, то това е чистка, сравнима със сталинските от 1936 година. Защото всички крупни говорители на американския интерес бяха отстранени от терена с един куршум. Очевидно под повърхността тече мощен процес по разместване на пластовете и само до една година България ще изглежда по различен начин. Не оценявам този процес, не казвам дали това ще е добро или лошо, но старите пешки биват премахнати и то с невиждано ожесточение.
В светлината на тази клада на авторитети, политически имиджи и медийни безподобия още по-демонично звучат и опитите целият процес да бъде замазан и заметен под килима. Моят фаворит в това отношение е Ирена Соколова, шефката на жените от ГЕРБ, прочула се с физическото откровение, че слънцето дори и да е направено от банани пак ще свети и грее. Като истинско камикадзе тя се изяви като основен говорител на защитата на Цветанов и произведе тирада, която трябва да бъде запомнена за бъдещите поколения. „Социопатно е да навредиш на всички останали, за да можеш да задоволиш себе си. Перфидното, подготвено и високо организирано зловредие демонстрира социопатен ум, чиито характеристики са да доминира, да контролира и манипулира“, обяви тя в Добрич, но така и не обясни кои са социопатите в тази ситуация.
Логореята обаче продължава – „Ние много добре знаем, че няма нищо грешно в това да си купиш жилище, да капарираш, да придобиеш апартамент. Но, това беше описано като голям грях. Кой не е направил стъпка, за да подобри живота си? И, това ли е целта – да не подобряваме живота си, да се примиряваме със сегашното, а да говорим за развитие“.
Ако тази реч е продукт на осмислено разбиране за света, то госпожа Соколова моментално трябва да потърси адекватна помощ. Защото опитът да се замаже този скандал с твърдението, че пред нас имаме картина на хора, които просто искат да си купят жилище се родее с чистото безумие. Хората в България не са глупави. Те могат да търпят дълго време и до оцеляват поединично, но не са в състояние да гледат как някой се обогатява на техен груб, брутално, арогантно и цинично. Пред очите им партийната аристокрация на ГЕРБ показа единствено воля за мезонети и тътенът от този скандал няма да заглъхне, както си въобразяват забърканите в него. Защото хората видяха, че ги управлява коалиция „Мезонет“, чийто хоризонт за развитие опира до тяхното лично облагодетелстване. Това е продължение на „Кумгейт“, но вече докарано до перфидност, до цинична кулминация на корупционни действия.  Елитът на ГЕРБ през цялото време докато ни е дрънкал за европейски успехи, развитие, магистрали и стабилност, всъщност е правил планове да се оттегли в свое собствено партийно общежитие от луксозни апартаменти, пък били и те защитени от 91 псалм с мощно енергийно поле.
Скандалът с евтините апартаменти наистина е като водородна бомба, защото дори при тотално похитената медийна среда, властта не успя да открие спасителен изход за себе си. Цената, която ще плати за това е солена, защото разчистването на сметки във всяка корпоративна организация е свързано с леенето на много кръв, имиджови самоубийства и партийни турбуленции. Родител 1 ще отстреля Родител 2 в името на бъдещето, но този ход е така закъснял, а никой вече не вярва, че Борисов е стоял в кулата си от слонова кост и не е знаел за имотните страсти на своите подчинени. Това е самоубийственото пък в неговия образ. С години медиите му градиха имидж на човек, който контролира всичко, държи изкъсо администрацията, строителството, даже и спасяването на мечките. Сега той е пленник на този медиен сън и няма начин да избяга от ситуацията без унищожи напълно остатъците от своята харизма. Точно поради тази причина опитите огънят да бъде насочен към левицата също няма да проработят. Бандата на мезонетите е твърде голяма, обемна и мирише прекалено лошо, за да бъде забравена.
Предстоят ни земетръсни времена.
И даже псалмите няма да им помогнат…

 

Българските евродепутати като мистични създания

Всеки, който е обикалял из България знае, че имиджът на евродепутатите ни (няма значение от коя партия са) не е особено висок. В най-бедната страна от Европейския съюз тази длъжност изглежда далечна, непотребна и почти неистинска. Разбира се всеки българин знае, че ония там взимат заплата от 8 хиляди евро срещу някаква дейност, която остава мистична загадка за тях. И проблемът съвсем не опира до националната психология, както се опитват да го обясняват десните полушамани и техните телевизионни двойници. В целия ЕС изборите за европарламент минават вяло и скучно, при ниска активност, защото европейската политика все повече прилича на някаква абстракция и не предизвиква виталните политически страсти, които тресат националните политически избори. Сега на прага на новия вот вече можем да хвърлим поглед с гняв назад и да преценим с какво допринесоха за България нашите пратеници в ЕП.

Всъщност темата "избраници в ЕП" започна да вълнува отечеството още на следващия ден след изборите през 2014 година. Тогава някъде медиите загряха, че в червената листа се ражда феномен, който години след това ще тормози всички политически сили. Така се роди прословутият проблем "15/15" и депутатът Момчил Неков показа, че дори и само с една номинация можеш да изкъртиш листата на една партия и да попаднеш в митичния Брюксел. В интерес на истината години след това за присъствието на Неков в ЕП се говори като за "грешка", а ДПС дори го превърнаха в основен символ на своята атака срещу прага за преференциите на 14 февруари тази година. Действията на Неков обаче говорят в обратната посока. Младежът показа качества, впусна се да брани конкретни каузи, не се изхвърли с високопарна стилистика или бюрократичен бъртвеж и бързо натрупа фен-маса. С удивление чух дори как десни хора говорят за него с умиление и заради това вече съм убеден, че понякога изборната лотария наистина ти дава възможност да удариш джакпота. Но вън от тази скандална тема, която проряза медиите в последните няколко години само в няколко случая страната се сети, че има представители в Европейския парламент и в повечето пъти това бяха скандални ситуации, които придобиха скоростно и местно значение. Такава тема се оказа пакетът "Макрон" за транспорта, чийто правила и досега заплашват да оставят без хляб много български шофьори, а зад тяхната захаросана социална патетика се крие неистовото желание на Франция изцяло да превземе транспортния бизнес. Проблемът е, че реакциите на част от нашите представители бяха меко-казано неадекватни. Ще приемем, че соловата акция на евродепутата от ГЕРБ Андрей Новаков да се качи на ТИР и да се придвижи от София до Брюксел с него може и да мине за симпатична. Винаги е хубаво, когато костюмар иска да съпреживее автентичния работнически живот, пък било то и само с цел бърз пиар и медиен блясък. Съвсем друго е обаче, когато в средата на миналата година пак същия този Новаков обяви, че "пакетът "Макрон" капитулира". Всичко това беше направено, за де трупат политически точки. Имаше само един проблем - думите на евродепутата бяха абсолютен балон или направо - чудовищна лъжа. Защото всички видяхме по-късно, че френският президент Макрон не само не лее кървави сълзи от поражението и капитулацията, а с нова настойчивост, която не е преминала и до днес продължава да налага точно тези правила. Така се оказа, че цялата дейност на Новаков е само един медиен шум без никакъв реален смисъл и тов съвсем не помага на електората да разбере каква е дейността на нашите представители в ЕП.

Другият случай в който обществото се заинтересува отблизо за работата на народните ни избраници в Брюксел беше прословутата Истанбулска конвенция за която се оказа, че повечето ни пратеници са подкрепили без да ни информират какво точно са гласували. След като започна голямото ровене по сайтове, за да се търси вота на всеки отделен депутат започнаха и оправданията и бързите солови акции в обратна посока. Но злото вече беше сторено - обществото за пореден път получи доказателства за своето настойчиво убеждение, че Европейският парламент е мрачна институция със странен дневен ред, която в определени мигове като неутронни бомби стоварва неясни разпореждания и правила върху главите ни.

Между другото при обиколките ми из страната веднъж чух две възрастни жени да обсъждат Европейския парламент като някакъв елитен публичен дом. Не си мислете нещо лошо, защото говорещите не влагаха цинизъм в думите си. Просто обсъждаха двете депутатки Мария Неделчева и Ева Паунова, които вече са Мария Габриел и Ева Майдел, а първата дори стана еврокомисар. Двете жени бяха убедени, че планът на депутатките от самото начало е бил да си хванат видни и богати ергени-чужденци. Не разказвам тази история, за да принизявам политическите постижения и на двете дами. Но дори и за самите тях е важно как персоналните им истории слизат до обикновените хора и какво остава от тях след като отстраниш глуповатия брюкселски жаргон и нафуканата патетика.

За целта на този текст си направих труда да проверя дейността и на други депутати. Така пред мен засия в пълния си блясък и липса на хапчета звездата на депутата Андрей Ковачев, който прилича на квартален пиянка-антикомунист, който посвеща цялото си време на псувни срещу комунистите. Ефективността на Ковачев като депутат тъне в мъгла, но обществените му занимания с антикомунизъм граничат с онази тънка червена линия отвъд която казусът вече е в полето на психиатрията.

Или какво да кажем за влезлите с една листа Ангел Джамбазки и Николай Бареков, които днес са яростни противници, а ако човек следи новините с внимание ще види, че май Джамбазки няма друго хоби освен да уязвява и да интригантства срещу своя колега. Всъщност това си е тяхна работа, но сами можем да видим колко често работата в Брюксел е все едно да си в сапунен мехур до който реалността не стига по никакъв начин.

Въпреки, че тук събрахме основно негативни мнения все пак България не може да си позволи да остане без представители в ЕП. Защото по-дълбокото запознаване с дейността на отделни депутати ще разкрие, че те наистина се борят за интересите на страната, опитват се да се съпротивляват срещу поредица от налудничави решения и неясни разпоредби. Но работата в ЕП е организирана така, че гласът на депутатите от малки страни остава в глас пустиня или пък всяка промяна идва бавно, монотонно и съвсем не така тържествено, както се предполага в политическите трилъри. Може би ние тук сме разглезени от скандали, може би ние тук просто очакваме политиката да е като холивудски филм, където има ярко добри и уникално лоши и битката между тях решава всичко. В ЕП организацията на действие е антикинаджийска и това е проблем за всеки политически наблюдател по земята. И въпреки това - гласувайте на евровота. Важно е!

Отстрелването на Цецка Цачева

Трогателно е да слушаш политическите анализи на обичайните телевизионни заподозрени за отстреляната Цецка Цачева. Преди малко чух проф. Антоанета Христова, която нарече всичко това "черна кампания". Направо се разхлипах от умиление. Тези хора или не са от този свят или дотолкова са се навели на властта, че вече не виждат нищо друго. Значи е черна кампания фактът, че една дузина мастити партийци на ГЕРБ са си купили жилища на цени, абсолютно невъзможни за обикновения българин. Че същите тези се обслужили парламентарно и политически строящата фирма, а когато това не е помогнало докрай даже са използвали максимално силата си натиск. А най-перверзното от всички умотворения беше тезата, че "БСП не печели от този скандал". Тези хора са така оплетени в интриги, манипулации и поклони, че вече не могат да видят най-важното - скандалът отива много отвъд БСП, европейските избори или каквото й да е друго. Светкавицата на скандала ни разкри една бърлога от преяли номенклатурчици, неосъществени кариеристи преди, които днес като паразити са се всмукали във властта и консумират като за последно. Заради това и идеята, че Борисов имал "морален ход" звучи поетично, но граничи с безумието. Борисов отстрелва Цачева не като морален жест, а като отчаяна надежда, че публиката ще се задоволи с нея, че бушонът, който гръмва ще отклони вниманието и никой няма да се вглежда повече в мезонетите на властта, но точно този път това е напразна надежда. Докараха този народ до просешка тояга, 10 години го пържиха в маслото на жълти интриги и медийни перверзии и днес вече имат възможност да видят резултатите от труда си. 

Цецка е само началото...

"Родна ВИП-стряха"

текст: Цветан Цветанов и Рамбо Силек :)

Бяла, спретната къщурка

и ВИП-асансьорът - бял.

Даже на молитвена закуска

за такава не бях си мечтал.

Тука в мезонета малък

имотен гений станах аз,

тука с весели другари,

апартаменти брояхме в захлас.

Къщичке на улица "Латинка",

кът евтин за мене и мил,

вече само за царски палати

вероятно бих те сменил...:)))))