Защо Радев толкова много плаши ГЕРБ?

От първия ден в който излезе на политическата сцена генерал Румен Радев е трън в петата на ГЕРБ и всичките им надъхани медийни шамани и врачки за телевизионна употреба. Пилотът, който нямаше нито грам политически опит и беше разглеждан като екзотичен изборен експеримент на БСП успя да размаже едно от ключовите лица на ГЕРБ на президентския вот и днес, три години по-късно, вече е най-популярният политик в страната, човек, който от ден на ден трупа все повече привърженици и последователи в своята битка за различна България. Точно заради това пропагандната машина на управляващата партия от самото начало се опитва да го обезличи, да го овъргаля в безвремието на перманентния скандал, в калта на долната жълта интрига и ехидна манипулация. За тази цел бяха използвани абсолютно всички средства - парламентарни комисии, сензационни заглавия, откровени лъжи и яко хейтърство. Досега обаче нито едно от тези оръжия не успя да сработи. Цяла кохорта от платени манипулатори бяха пуснати като бесни хрътки да ровят в личния живот на президента, да обхождат доноснически имотните му декларации, да търсят скрити тайни и тъмни петна, но тази спецоперация до момента търпи абсолютен провал. И най-важният въпрос, този въпрос, който виси като Дамоклев меч над главата на Бойко Борисов е - защо се получи така? ГЕРБ подобно на хамстер затворен в аквариум и тичащ безкрайно в колело просто не могат да намерят отговора. Хоризонтите им са изключително стеснени, а корупционните им страсти твърде мащабни, за да успеят да го видят.

Румен Радев е много интересно явление в българската политика. Той се появи на небосклона като външен за обществения живот човек и то във време, когато самото споменаване на думата "политика" извиква картината на тотална нечистотия и затънали в пари преяли политически лордове. Усещането за безвремие, кошмарната картина на неподвижност, суджуци и луксозни мезонети се нуждаеше от ярка ценностна алтернатива, от глас, който настоява за принципи и идеи, а не просто за смяна на лицата и точно това направи Румен Радев. ГЕРБ се опитват да го натикат в своето блато от долнопробни инсинуации, а той настоява за тоталното му пресушаване. Това са два свята, които просто няма как да се срещнат и да съществуват съвместно. Ето защо ГЕРБ са обречени да загубят. Всъщност те вече са загубили, въпросът е кога ще усетят, че обитават отвъдния свят, където отдавна са просто злобни призраци на едно порочно минало.

Последното интервю на Радев в предаването "Панорама" оттекна като гръмотевица из социалните мрежи и политическите форуми. И понеже там се намира автентичното колективно несъзнавано и туптящото сърце на активните граждани е добре да сложим лупата и да разгледаме подробно реакциите. Хората се развълнуваха, защото за пореден път видяха, че ГЕРБ са получили ярка ценностна алтернатива. На опитите на дежурните трубадури на Борисов да го набъркат в имотните скандали Радев отговори кратко, ясно, спокойно и мотивирано. И нещо повече - за първи път постави голямата тема за продължението на "Апартаментгейт", което трябва да се изрази в изваждането на светло на банковите авоари на политическия елит, в офшорните сметки и трупани милиони за черни дни. Това не е призив срещу ГЕРБ. Това е призив за различна политическа среда, за ясни правила и хора, които да ги олицетворяват наистина. Това е президентската битка за смяна на модела по който се развива България и разкъсването на корупционните паяжини, които са оплели държавата като обитаван от призраци замък. Точно тук възгледите на Борисов и Радев драматично се различават. Бойко Борисов е човек на статуквото, той е олицетворение на днешна България с всички схеми, некачествени пътища, потъналата в луксозни имоти партийна номенклатура, дебелашкото високомерие и корпоративно законодателство. Лидерът на ГЕРБ вижда във всичко това развитие, европейско качество и мисъл за светлото бъдеще. Което сигурно върви на форум на преялите костюмари от ГЕРБ, майсторите на схемаджийството и вестителите на новия феодализъм. Но картината в очите на обикновените българи е съвсем друга. Пред тях се извисява една България в която икономиката скърца, растежът е просто счетоводен трик, партийният кариеризъм избуява, а всяко желание за нормалност бива удавено безмилостно в море от тъмни интриги и цветанцветановщина. Точно тук се появява Радев като глас на всички хора на които им е писнало от обичайните номера и нищоправене. Пропагандната артилерия на ГЕРБ добре разбира това. Тя е наясно, че разминаването е ценностно и заради това прави всичко възможно да окаля този факт. Точно заради това стрелбата срещу президента постоянно се води на фронтовата линия, че той е накаква марионетка на БСП, че е в конспирация с Корнелия Нинова за свалянето на Борисов, че е просто озлобен партиец, който иска да съсипе успехите на "Борисов-3". Проблемът е, че тази стилистика е толкова банална, че вече не може да хване корен. Един сайт през ден ражда идеята, че се готви преврат, че военни банди на Радев чакат в засада, за да арестуват Борисов, Цветанов и други сияйни майстори на политическата мъдрост, но не виждам някой да се е трогнал от тази политическа мелодрама.

ГЕРБ за първи път попадат в такава ситуация и заради това всичките им политически ходове са абсурдни, погрешни и единственото, което постигат е да ги закопават по-надълбоко в политическата тиня. Преди Радев Борисов успешно беше впрегнал в примката си абсолютно всички власти и по същество се бе превърнал във върховен властелин на държавата. Дори когато президентът не беше от неговата партия като Георги Първанов до 2012 година между тях имаше класическа сделка за ненападение, а дори и договор за съглашателство. Всички съмнения по този параграф отпаднаха през 2014 година, когато партията на Първанов влезе във второто правителство на ГЕРБ. Те са партия на властта и могат да функционират само, когато цялата власт е в техни ръце. В момента в който в тази машинария се появи един политически бъг, цялата схема на действие се дебалансира, а под натиска и на разтърсващите разкрития за злоупотреби, политически рекет и огромна корупция, "Титаникът" на управляващата коалиция съвсем очевидно се сблъска с фаталния айсберг.

Проблемът в тази ситуация за ГЕРБ е, че срещу тях вече има хора, които отказват да съучастват на статуквото и едва ли ще влязат в негласната договорка да не се преследват властимащи, които са бъркали до лактите в меда. Българското общество отчаяно иска справедливост и наказание за всички, които са оставили мазните си отпечатъци върху нашия живот и неговото трагично състояние и точно оттук идва цялото треперене, всички неприятни конвулсии, които виждаме управлението на ГЕРБ да произвежда. Тях ги е страх от Радев и от ден на ден все повече си личи. Страх ги е, защото не успяха да го сведат до своето ниво, защото не успяха да го натикат в калта. Страх ги е, защото ценностната опозиция на едно безумие винаги се стоварва като чук по наковалня и вече всеки костюмар от управляващата партия тайно трепери, че торнадото "Радев" ще го изнесе от сенките и ще го стовари пред всички в светлината на слънцето. И, да, вярно е, че казвам това твърде патетично, но как да не си патетичен, когато за първи път в протяжната и ужасна история на прехода напред се очертава нещо като светлина. Не от фаровете на идващия влак, а реална светлина, която подсказва, че там някъде е възможна наистина различна България.

Ромите като предизборна технология

Най-яркото доказателство, че нещо в медийната картина на просперитет, благополучие и стабилност, която от сутрин до вечер ни рисуват дежурните по любов медии, не е както трябва, са системните рецидиви на етническо напрежение, изпълващи новините като внезапна епидемия. Това е демон, който тресе България от много години насам, но в последно време темата се изостри, придоби невероятни дълбини и роди политически сътресения, които ще отекват достатъчно дълго, за да изместят всички останали теми. В едно общество, което се намира само на няколко милиметра от пълната лудост, дори един битов инцидент може да се превърне в искра, която да подпали бурето с барут. И причините за това са много - разтърсващата бедност, атмосферата на тотална омраза в която се давим всеки ден, невероятното политическо разслоение и конфронтация, а и защото предпочитаме да тънем в розова мъглица за истинските причини ромският етнос да се превърне в проблем. Протестите в Габрово, които сигурно ще заглъхнат скоро, но следата от тях ще остане като белег от голяма рана, за пореден път поставиха темата в дневния ред на България. И всичко започна от една буквално криминална случка - трима роми пребиха продавач в денонощен магазин в града. Вероятно всичко можеше да се размине, да се пошуми малко и да утихне, ако хората вече не се убедени, че извършителите на подобни деяния ще останат ненаказани. Всъщност не самото престъпление, а подозрението, че престъпниците ще останат без последствия взриви гражданския мир. И заради това са смешни всички патетични призиви за помирение, които чухме мастити интелектуалци да отправят докато острят перата си да громят "българщината" или "българскостта" (тази дума я срещнах и един медиен олигофрен и ще я запазя в личния си музей на глупостите).

Всъщност големият протест в Габрово не е срещу циганите и с това той принципно коренно се отличава от доста други през годините. След като с години бяха къпани в обещания за различно бъдеще и еднакво отношения, хората най-накрая загряха, че бунтът трябва да е срещу властта. И то във всяка нейна форма - местна или централна, която полива тази атмосфера на абсолютна безнаказаност. Всъщност именно в Габрово започнаха да се изясняват част от механизмите на политическа експлоатация на ромското население. Настръхналите от възмущения хора разказваха, че в града никога не е имало циганска махала или компактна ромска маса, но в последните години изведнъж в Габрово са били преселени много цигани. И тук възмущението не пада върху това, че ромите са дошли, а че те са били заселени в града, за да бъдат използвани по време на избори. Кметицата Таня Христова побърза мелодраматично да го отрече, да закърши пръсти и театрално да казва, че всичко това е лъжа. Но инстинктът на хората много рядко ги подвежда. Защото хората не са слепи и знаят, че автобуси с роми няма как да идват от само себе си, че зад всичко това има някаква изключително банална конспирация, която цели да избира отново и отново едно и същи хора, които вече преяждат с власт и обществени поръчки. Именно в това се крие разковничето на напрежението, а то от първия миг не е расистко, просто не беше открило посоката си. Защото, ако някой се възмущава, че ромите не си плащат сметките за тока, то той трябва да се попита: "а кой позволява това?". Достатъчно е човек да види кой най-лакомо се облагодетелства в ромските изборни секции, за да си отговори на древния въпрос кой има полза от всичко това. Ромите са се превърнали в предизборен инструмент, който се ползва умело, цинично и брутално, а това все повече си личи, защото обществото ни заедно обеднява и става все по-гневно. И вината не е в тях. Те също са жертви на този процес. Политическите елити на страната с десетилетия гледаха как ромският етнос затъва в чудовищна неграмотност и средновековна бедност, но не предприеха нищо по въпроса. Защото технологията на българската политика се нуждаеше точно от такава компактна маса от избиратели, която е готова да гласува за едно кебапче. С годините всичко това доби брутален и перфиден вид. И до днес като градска легенда се разказва как напусналият наскоро ГЕРБ кмет на Созопол Панайот Рейзи всъщност става градоначалник всеки път с гласовете на циганите в близките до града села. Има и свидетели на умилителната сценка как емисарите на Рейзи чакат пред магазина и пълнят по една торба с продукти от първа необходимост на всеки ром, който се появи в околностите. Резултатът - Рейзи вече забрави кой точно мандат го избират, но наскоро прокуратурата се сети за него и му заведе сериозно разследване. Мислите ли, че такъв човек ще се загрижи да изкара ромите от това състояние на скотска бедност? На него те му трябват точно като маса, като перфектен избирателен корпус, който няма очаквания, освен един пакет с ориз и малко олио? Ето тази подмяна на политическия процес у нас взриви китното Габрово и ни показа, че пред очите си имаме рана, която гноясва и става все по-драматично болезнена. Защото истината е, че властта във всяко едно свое измерение не иска да се бори с проблема, а го използва за собственото си паразитно съществуване. Тази системна подмяна на вота, защото организираното заселване на роми по същество е подмяна на правото на избор и е най-гадната форма на контролирано гласуване е основната причина за недоволството. Тя е детонаторът, който взриви Габрово и заплашва да подпали много други градове. Просто в мигове на насилие, в мигове на подозренията, че виновните ще се изплъзнат, българските граждани застават очи в очи с една от най-мрачните сенки на собственото си виновно настояще. И това тепърва ще ражда протести, бури и други недоволства. Питайте, който си искате от управлението на Габрово. Цяла кохорта от гербаджийски кариеристи вероятно са треперели от ужас, че краят на идилията идва. И това е добрата новина в този случай. 

Тепърва ще треперят още…

Корупцията не се бори с отпуски, а със затвор

Шефът на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (която оттук-нататък ще присъства с избиващата кътници абревиатура КПКОНПИ) Пламен Георгиев е голям късметлия. В мътните, тъмни и гадни години на прехода не един и двама костюмари се изредиха във властовите висини, но нито един от тях не успя да остави светлата диря на господин Георгиев. Оттук-нататък до края на дните му призракът на неговата луксозна тераса с тузарската сауна ще го преследва дори и в най-отдалеченото кътче на света. Тази тераса, заедно с ВИП-асансьори на Цветанов се отпечатаха в българската колективна памет като следа от бронтозавър в някоя по-мека скала. Оттук-нататък дори и оргазмичното усилие на медийните шамани и чудотворци да изкарат всичко това продукт на черната завист на българския народ, тъмна сянка от миналото, която тормози всички успели със собствени усилия хора, всички участници в разпределянето на евтини апартаменти и политически рекет се сдобиха с такова клеймо, че то ще преследва дори и следващите поколения от ползватели на луксозни сауни и ще ги кара да се обливат в студена пот насън. Или както ми каза един съдържател на малка квартална бакалничка (редовна жертва на бездушните местна и финансова администрация): "Може и да не им вземат жилищата, ама поне им развалиха кефа от тяхното ползване!". Не мисля, че в неговата реплика имаше злоба, ненавист или някаква злост. Тя беше по-скоро израз на безсилие. Обикновеният избирател именно в такива мигове осъзнава, че голямата политика отдавна е станала игра на рапределяне на порции и корпоративни схеми на влияние, а те във всеки един случай са ритник в лицето на всички останали, които се подчинавят на закона. Една каста от охранени номенклатурчици със затлъстели съвести пред очите на всички се опита да се оттегли в своя собствен утопичен рай на луксозни мезонети, ама ги усетиха навреме и ги приземиха. С други думи - на хората им остана само да се забавляват в такава ситуация. Това обаче не е завист. Никога не е било. Това е форма на интелектуален протест. И, да, на анализаторите може да не им харесва. Това прави подобно отношение още по-ценно. 

Сагата с евтините жилища и политическия рекет обаче отвори една още по-голяма и гнояща рана в сърцето на управляващата партия, защото е на път да разруши и напълно да торпилира основната им опорна точка в ситуация на политическа криза - че те реагират безкомпромисно на всеки такъв случай и, че задават "антикорупционен стандарт". Дори и реакциите при "Апартаментгейт" се опитват да ги натикат в същия калъп. Само че детайлното вглеждане в случая разкрива съвсем различна картина. Във всички корупционни афери, които се разшумяха досега и то само в рамките на мандата на кабинета Борисов-3 , досега няма нито един наказан. Няколко депутата бяха пратени в оставка и дотам. Сега покрай трилъра с мезонетите изгоряха Цецка Цачева и двама заместник-министри, но няма никакви данни, че някой от тях изобщо ще бъде привикан да даде обяснения за цената и средствата. Цветан Цветанов, свидната жертва на партията (за жертва се обяви самия той и то за жертва на руска атака, което е особен полет на мисълта след като удара дойде от "Свободна Европа) хвърли оставка като депутат, но беше запазен и като заместник-председател на ГЕРБ и като шеф на предизборния щаб на партията. Нещо повече - откакто се махна от парламента Цветанов увеличи с пъти интензитета на своите медийни участия, където раздава акъл и размахва пръст, че не може да бъде наказан. Пламен Георгиев, човекът с терасата, пък получи от Бойко Борисов право на избор - или оставка, или дълга отпуска. Шефът на КПКОНПИ избра отпуската, вероятно с надеждата, че тази буря ще отмине бързо, а пък сауната ще му служи дълго и вярно, когато гръмотевиците утихнат. Миг преди да се изнесе във ваканция обаче той даде едно дълго интервю в което се обяви за жертва (очевидно това е любимата поза днес) на "конспирация на олигарси". Почти се разплаках при тези думи и си представих как коварните олигарси ден след ден в тъмни доби са пращали криминални бригади, за да строят сауната и така да ударят в сърцето този антикорупционен рицар от бляскава и морална светлина. Но при всички положения дори и най-заблудените им стана ясно, че корупция по високите етажи не се бори с отпуски, а със затвор. Отпуската не може да бъде наречена "антикорупционен стандарт". Това е осигуряване на възможност за прегрупиране, даване на глътка въздух на заподозрения. Гневните и "завистливи" българи със сигурност не чакат това. Със сигурност не виждат в това изчистване. Защото, ако това, което ГЕРБ прави може да бъде наречено "изчистване", то значи и мафията задава антикорупционни стандарти - там всеки, който е уличен или заподозрян, също бива пратен в отпуска. Е, обикновено тя е в бетоновите основи на някоя сграда, но нека да дадем още малко време на ГЕРБ - скоро и тази практики могат да го открият. Това, разбира се, е шега. Обаче всичко останало не е смешно - пред очите ни се разиграва спецоперация по вдигането на димни ефекти, една пиротехническа маскарада, за да не можем да видим, че реална борба с корупцията няма. Напълно отсъства. Между другото навремето ГЕРБ спасиха кожата и на любимото дете на групата си - Делян Добрев. Днес виждаме, че дрийм-тима му в Хасково също е облажил с евтините имоти и се е нагълтал до пръсване с тях. След десетата година във властта ГЕРБ вече е заприличал на гноен цирей и всеки мъничък натиск върху него вади на бял свят нечистотии и зловония. Заради това не чакайте никаква битка с корупцията. Днес основната задача на ГЕРБ е нищо да не се промени, за да не им се разрушат балансите и да не им се "счупи коалицията". Преялята с власт и мезонети парти вече прилича на Джаба от "Междузвездни войни" - галактически престъпен бос, дебел, арогантен и неподвижен и няма как да чакаме каквато й да е реална битка с господарите на мезонетите от тях. Ламтежът към луксозни имоти и политическият рекет е заложен като ракова клетка в самите основи на ГЕРБ като партия и, ако премахнем корупцията, това със сигурност ще означава пълния край на ГЕРБ. Срастването на корпоративни интереси с властта вече не може да бъде оперирано, а какво остава да бъде осъдено. ГЕРБ трябва да пратят всичките си структури в "отпуска", ако искат да покажат, че наистина им пука за битката с корупцията по високите етажи на властта. И заради това още дълго ще наблюдаваме една такава мъчителна агония, този политически театър, който е предназначен да ни убеди, че партията на преялите разбира мъчителните чувства на оскърбените, унижените и на онези, които всеки месец буквално късат от залъка си, за да се покрият ипотечните си вноски. А корупцията? Нея по мезонетите ще я познаете. Тя отпуска не си е взела и продължава да набъбва сладострастно.

Свобода за Джулиан Асандж!

През 1995 година писменият ми изпит за влизане във факултета по журналистика беше на тема: „Свободата на словото – начин на употреба“. Времената тогава бяха много по-невинни.  Хората все още имаха надежди и безпределно количество илюзии. Бяха ни съобщили, че вече сме в по-добрия свят, не в библейския, а в ценностния смисъл на думата. Уверяваха ни, че нашият път е към клуба на богатите и красивите, а щом влезем там историята моментално ще спре и ние ще потънем в абсолютно благополучие, върховните късметлии от геополитическата лотария. Тогава за първи път, наистина за първи, се замислих върху тази фраза. Свобода на словото? Какво означава това? Какво е свобода по принцип? Спокойно, не захвърляйте текста настрани – няма да ви доскучавам с философски разсъждения. В крайна сметка обаче, оставен сам пред белия лист реших да подходя трезво по темата и да обобщя своите съмнения, че тази фраза е политическо клише, която може да се тълкува по толкова много начини, че в повечето случаи се използва като политически бич, а не като ценностно разбиране за света. Пуси райът са боркини за свобода, търговски бранд за бунтарско дисидентство, а всеки, който е тръгнал в самотна битка срещу политическото лицемерие на САЩ е путинист, хибридчик и маниак, който трябва да лежи в затвора докато изгние. Има хора, които могат до безкрай да леят сълзи за нещастната съдба на Анна Политковска и същевременно да напишат хиляда тържествуващи статуса за ареста на Джулиан Асандж. Ако ги попитате обаче – те моментално ще се самообяват за пророци на свободата на словото, ще настояват, че демокрацията е закодирана в тяхното ДНК , а свободата им е по-скъпа дори от банковите им сметки. Ето това неразрешимо противоречие не ми даваше мира докато пишех по темата за свободата на словото. Тогава не знаех кой е Асандж, все още не съществуваше Уикилийкс, но базовите предпоставки за днешната драма винаги са били налице. Опасявам се, че много хора възприемат свободата на словото като право да изразяват собственото си мнение и като право на затвор и презрение за всички, които им противоречат.

Сигурно десет пъти тези дни изгледах клипчето със записа на това как британските полицаи арестуват в посолството на Еквадор в Лондон Джулиан Асандж. Това е мъчително видео. Брутално до непоносимост и стягащо в железен обръч гърдите на всеки човек, на който наистина му пука за свободата на словото. Защото драмата на Асандж не е индивидуална, тя е много по-голяма от него и дори от Уикилийкс. Това е драмата на всеки човек в този свят, който се бори за абсолютна свобода на словото, за тотална прозрачност на информацията, за липсата на граници между официалната власт и хората.
Когато през 2010 година Уикилийкс пусна цяла серия от американски дипломатически грами за публичен достъп, подозирам, че Асандж прекрасно е съзнавал в каква битка се впуска. Той тръгна на поход срещу най-отмъстителната държава в света, срещу нейните дълги политически и полицейски пипала и вероятно от самото начало е подозирал какъв ще бъде неговият край. Може би сте забравили, но нека да ви припомня какво научихме от тези грами – от тях разбрахме как американските дипломати се отнасят към своите най-близки съюзници. Научихме какви определения лепят на европейските лидери – Ангела Меркел – „тефлоновата Ангела“, Саркози – „император без дрехи“, Владимир Путин – „самец“, Дмитрий Медведев – „Робин“ (от двойката Батман и Робин) и много други. Научихме голяма част от механизмите на тайната дипломация, за изградената мрежа за получаване на информация, невинаги по коректен и правилен начин. Специално пък ние в България (четете, четете грамите!) – разбрахме как лица от българския политически елит бързат да докладват в американското посолство за всяко взето решение от правителството. Изобщо – неприятно, но много пречистващо знание.  Пак от информация на Уикилийкс научихме как през 2012 година тогавашния външен министър на България Николай Младенов е бързал да докладва в Държавния департамент на САЩ, че проектът за АЕЦ „Белене“ е бил спрян от правителството. Досега нито един път сайтът не е бил уличаван, че пуска фалшива информация или дезинформация. Всичко, което прочетохме беше свещената истина и нищо друго освен истината. Мисля, че разбирането за механизмите, които движат света също се промени. Дотогава всички просто подозирахме. Сега знаем.

Още тогава, през 2010 година, геополитическия слугинаж побърза да заклейми Уикилийкс. Самозвани експерти започнаха да сумтят защо сайтът пускал само американски документи, кога щял да пусне информация и от тъмните режими по света. Това трябваше да внуши на ошашавената публика, че Асандж не е борец за свобода, а разузнавателен инструмент за всяване на хаос в света. Което, ако се замислите е опорна точка на отчаянието. Голямата империя беше хваната по бели гащи и се опита да оспори не информацията, а намеренията.

Още тогава стана ясно, че дните на свобода на Асандж са преброени. Започнаха да го преследват с цялата отмъстителност на която една държава и нейните васали са свободни. Най-накрая му измислиха обвинение в сексуално насилие в Швеция, поискаха да го предадат на местното правосъдие, а беше ясно, че следващата стъпка е екстрадицията му САЩ. И Асандж се опита да се освободи от тази клопка – потърси и получи политическо убежище в Еквадор. На власт тогава там беше Рафаел Корея, прогресивен и много смислен лидер, който помогна на свободолюбивия хакер. И точно тогава се оказа, че дипломатическите правила и протоколи моментално бяха отменени. Еквадорците не получиха правото да изведат Асандж от посолството си в Лондон и така той се превърна реално в затворник. Цели 7 години стоя затворен там, но продължи да води своята битка, а това не просто е достойно за уважение, това е самоотверженост, която наблюдаваме все по-рядко.

Асандж е анархист. Но той не е философ. За него всяка власт е форма на репресия. А тайните на властта са основния инструмент за репресия. И така се роди великата и утопична идея за отворения интернет. За световната мрежа не като комерсиален продукт, а като място за реално знание на политическите процеси. Това е продукт на разбирането, че ако разоръжиш една власт от нейните тайни, тя ще бъде обезсилена и смазана. Истински свободният човек е човекът, който знае. Там, където има знание подчинението е невъзможно. Дори и да не споделяте това разбиране, няма как да не усетите неговият безкраен романтизъм и сила. Асандж – това е свободата да знаеш. Всичко останало, което се пише за него е продукт на дребна, злостна и гадна пропаганда. Статуквото не търпи идеалистите. Те не се вписват в неговото разбиране, че всеки има цена и може да бъде купен. И заради това свободният човек трябва да бъде вписан в схема, необходимо е да бъде разнищен морално. Точно заради това никой не очакваше, че Асандж ще издържи 7 години в посолството на Еквадор. Всеки, който не вярва в своята кауза щеше да се пречупи. Създателят на Уикилийкс обаче издържа. Заради това се наложи да го заловят с втръсналите до побъркване подлости. Новият президент на Еквадор Ленин Морено сам го предаде на силовите органи. А преди това близо година бе лишил Асандж от достъп до интернет.

Сагата „Асандж“ започва едва сега. Пред очите на всички ни бе осъществено едно съвсем реално насилие върху свободното слово, върху битката за пълна прозрачност и върху усилията на една група от хора да ни покажат реалната картина на световната политика. По това можем да се досетим колко е опасен Асандж и как самото му съществуване е трън в очите на геополитическото статукво. Всички, които днес обаче готвят съчки за неговата клада май подценяват, че точно този дух не може да бъде върнат в бутилката. Асандж отвори път на цяло едно поколение идеалисти, които не искат да се примиряват с положението и активно работят ситуацията да се промени. Едуард Сноудън щеше да е невъзможен без Асандж. А подозирам, че има още много други, които чакат своя час и ред. Заради това битката с Уикилийкс беше загубена и то много отдавна. Всички полицейски каски и мозъци все още отказват да го признаят, но това е блестящата истина. Ние имаме голямото щастие да живеем в една и съща епоха с Джулиан Асандж. Хора като него правят света достойно и свободно място.
През същата тази 1995 година, когато се потях върху темата „Свобадата на словото – начин на употреба“ в България на посещение беше и бъдещият нобелов лауреат Харолд Пинтър. Никога няма да забравя неговата реч в Софийския университет. Пред смаяната българска публика, състояща се от бъдещи умни и красиви, известният драматург обяви, че демокрацията на западния свят е само едно клише и, че отдавна е изпразнена от съдържание. Демокрацията, каза Пинтър, днес е само в угода на политическите елити и буквално не достига до всички останали хора, смазани от бита и ежедневието, заливани от измислени скандали, за да не видят истината за своето положение. Тогава, спомням си, част от публиката даже напусна залата, ужасена и потресена от това, че един англичанин им говори такива неща. Днес, когато виждаме как Великобритания се отнесе с Асандж, вече можем да си дадем ясно сметка колко прав е бил Пинтър навремето. И колко безобразни и подли са били всички в публиката, които не разбраха какво им казва той.

Свобода за Асандж!
Това е тема по която трябва да се крещи.
Постоянно!

В какви емоционални дълбини живее Бойко Борисов?

 

От няколко дни насам всички заедно сме ощастливени (о, миг, поспри!)  с уникален поглед върху най-интимните емоционални коридори и подземия на властта. Тирадата на Бойко Борисов след проведения КСНС за корупцията кристално ясно го доказва. Вместо политически анализ на случилото, вместо ясна равносметка за жестоките скандали, които като нилска треска хвърлят управлението в неприятни конвулсии, ние получихме една светска тирада от страна на министър-председателя. Премиерът за първи път влезе в ролята на Евгений Минчев и започна да коментира вътрешните си усещания, светския блясък и разменените погледи. Именно от него научихме, че в момента в който видял Корнелия Нинова и Иво Христов да се поглеждат, той разбрал, че цялото мероприятие при Радев било предизборен подарък за БСП. Как да не свие човек безсилно юмруци и да не прасне с череп вратата на ВИП-асансьора си от наглото безсрамие на тези цинични и престъпни комунисти, устроили такъв капан на лидера на ГЕРБ. После обаче излязоха снимки от събитието, които поставиха под съмнение самото възприемане на реалността от страна на Борисов. Защото фотографиите са безпощадни – на тях ясно се вижда, че Иво Христов по време на цялата среща стои зад гърба на Корнелия Нинова и няма как двамата да са си мятали съглашателски и конспиративни погледи. А звучеше толкова добре и толкова хубаво….

Това надникване във вътрешните дълбини на властта обаче е подарък от съдбата, защото не е единствения ни начин да проникнем до дъното на света, който обитават тези лордове на мезонетите и луксозните тераси. Цял батальон от сайтове от сутрин до вечер се занимават с нелеката задача да нищят опозицията от край до край и с голи гърди да се мятат на амбразурата, за да защитават властта с писъци, крясъци, псувни, истерични плюнки и подмолни закани. Точно заради това днес сме в състояние да си съставим една цялостна картина на това как управлението си представя своята страна, можем да надникнем в изкривените лабиринти на тази патологична психика, която е по-мрачна от мисъл на Антон Тодоров, по-оплетена от реч на Цветан Цветанов, по-приказлива от поредно интервю на Георги Марков и по-злостна дори от политическо стихотворение на Спас Гърневски. Това не е психика, а някакъв колективен звяр, притиснат в ъгъла и заради това опасен и нелеп, раждащ една след друга изкривени картини на реалността и конспиративни теории на конвейр. И последно преди да започнем описанието. Навремето един гениален особняк като Виктор Пелевин в романа си „Generation П“ роди разтърсващото откровение, че не киното имитира живота, а животът постоянно се опитва да имитира киното. След като тези дни прочетохме едно съобщение от КПКОНПИ, издържано в най-мрачните жълти стилистики, написано интригантски като симфония на интригата, текст в най-противните традиции на канализационната журналистика, без нито едно конкретно име, вече е време да кажем, че не жълтата журналистика подражава на властта, властта подражава на жълтата журналистика и това е възможно най-тъжния извод, който можем да направим. В описанието на мрачната картина на България според Бойко Борисов ще се опрем на всички дежурни по любов сайтове, защото нека да не се заблуждаваме – те са създадени като инструмент за върховно политическо самозадоволяване на едно его, а следователно и върховният потребител на тези информации ги чете и кима одобрително.

И така:

 

„България според Бойко Борисов“

България е в митологичен плен на комунистическите върхушки, генерал Решетников, Цветан Василев и хората-гущери от разжалваната планета Плутон. Основния демон, разбира се, е БСП, която на всеки три часа прави опит за преврат или поне завери за бунт. Един път гадните комунисти се сдружават с ДПС, друг път (когато ДПС осигуряват кворум на ГЕРБ), червените наглеци направо вадят от нафталина ДСБ и тръгват на политически щурм с тях. Всеки скандал е измислица и е личен продукт на Корнелия Нинова и Решетников. Комунистите толкова много са изнагляли и се чувстват безнаказани, че започнаха да надничат в паничката на достойното управление на ГЕРБ и техният нормален човешки порив да живеят в тризонети. В крайна сметка стабилността е заслуга на ГЕРБ, нали така? Международните ни успехи също. В Европа посрещат България с черен хайвер и шампанско. Доналд Тръмп цели три секунди се здрависва с Борисов. Жан-Клод Юнкер стана фен на българската ракия. Това са исторически успехи, които не могат да бъдат отнети. Е, нямат ли право заслужилите мастити гербаджии да се почувстват и те хора. Не е нормално след цял ден на стабилност и успехи да се прибереш в долнопробен петстаен апартамент все едно си прост служител в администрацията. Съвсем нормално е тези с по-големите заслуги да си купят тризонети, а дори и космически станции, ако искат. Това е нормалния човешки стремеж към развитие. И точно тук пак започват да съскат комунистическите змии, които пълнят главите на народа с глупости. А ние всички знаем, че живия комунист знае само за преврати да мисли. Питайте Александър Йорданов, ако не вярвате. Той веднага ще потвърди.

И още един трън има в петата на светлото управление. Подлата фуражка генерал Радев. Тази гадина, за която Антон Тодоров откровено ще ви съобщи, че при спиритически сеанс бивш шеф на ГРУ му е казал, че нашия пилот държи трупове на натовски девици в мазето на „Дондуков“ 2 и само чака властта да се обърне, за да сключи договор с путинистите „Грипен“. Мъчно е да се управлява страна в която е ясно, че Иво Христов и Корнелия Нинова всеки ден в таен бункер на „Позитано“ замислят поредния план да подрият управлението и да построят сауни върху терасите на властта, за да дискредитират нейния блясък и антикорупционни стандарти. В редиците на враговете трябва да отличим и бясната змия Елена Йончева, която е захапала управлението отдавна, без да види неговите постижения, защото иска да срути България и да я предаде в ръцете на Путин, Цветан Василев и Арман Бабикян.

Трудно е да си на власт при толкова неблагодарен народ. Лично Меркел ни гледа добродушно и поне един път годишно се сеща за България, а лузърите тук тръгнали да завиждат на висшите партийци, че живеят нашироко. Няма да се свимаме в затворническа бараки, я! 10 години властта е наша. 10 години успехи. 10 години постижения. 10 години европейски пари в банковите ни сметки, пардон, в банковите трезори на държавата. Започнахме и неравна битка с корупцията. Ние я борим, а тя е още жива. Оковахме ли кметицата в пранги? Оковахме я. Какво искате още? Искате лично Бойко Борисов да си направи сепуко ли? Нали знаете, че Борисов е личния страж на България. Ако не е той орди от бежанци ще нахлуят през границата, а Ердоган ще пише всеки закон на страната, а не както сега – един от пет. Всички знаем, че корупцията е нещо,което засяга само другите партии. Никога ГЕРБ. ГЕРБ – това е антикорупционен стандарт. ГЕРБ – това са абсолютно чисти и светли мезонети.  ГЕРБ – това е Цветан Цветанов на куб. ГЕРБ – това евроатлантизъм до дупка. ГЕРБ – това е терасата със сауна на всеки българин.

Елена Йончева храни детето си всеки ден – откъде има пари, а? Някой пита ли я? Очевадна корупция, но медиите са изцяло под ботуша на БСП и не питат важните въпроси. Мълчат, мама им стара! Защото са от паяжината на Нинова и Решетников. Хибридно атакуват ГЕРБ! ГЕРБ са под медийна репресия. Постоянно рутят управлението отвътре. Тези проклети журналисти се занимават само с битовизми и отказват да видят големите успехи.
Как се управлява такава страна, как?

С Александър Йорданов ГЕРБ си спретва коалиция на страха

"Дебатът, който започнаха нашите политически опоненти, е противопоставяне, агресия и битовизми". С тези думи в неделя напусналият безславно парламента несменяем заместник-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов се обърна към каймака на партията. Събитието беше ключово. След поредица от гафове, грешки, мезонети с ВИП-асансьори и корупционни скандали(всъщност точно това бе принизено до "битовизъм") партията на Бойко Борисов се събра да представи своята евролиста. Сценката беше замислена като медиен адреналин и политически допинг. Кариеристите на партията, обезпокоени, притеснени и направо уплашени, трябваше да бъдат удържани в състояние на единство. И в полза на този експеримент от торбата с политически джаджди дори бе извадена една ГМО-коалиция със СДС, която още със своето раждане миришеше на мухъл и канализиционни нечистотии. Ароматът съвсем се усили, когато от подземията на прехода беше изваден Александър Йорданов, който не произведе абсолютно нищо оригинално, а тръгна да вади изтъркания лаф "Днес е един добър ден за българската демокрация" и да надъхва аудиторията с призиви за победа над БСП. Ръкоплясканията бяха вяли. Не, защото каймакът на ГЕРБ не иска победа, а защото маститите партийци подсъзнателно осъзнават, че залогът на евроизборите не се крие по оста "победа-загуба", а става въпрос за фактическото оцеляване на ГЕРБ като единна партия за близкото бъдеще. И всъщност точно това беше новото в презентацията на евролистата. Събитието приличаше по-скоро на сбирка на "Анонимните алкохолици" отколкото на обичайните патетични и надъхани срещи на ГЕРБ. И всичко това си пролича в състава на листата, която се оказа досадно банална и удивително предсказуема. Във времена, когато ГЕРБ се тресе и е очевидно, че им трябваше промяна, те избраnd да не променят нищо. Това или е умопомрачение или е класическа самоизмама. И двата случая резултатът е толкова монотонен и сив, че лично аз започнах да се прозявам още след второто име. А пък понякое време дори се обърках. В първите пет души има две дами с чуждестранни фамилии. Опитът показва, че това никога не е добро начало. И над целия този спектакъл като призрак от виновното минало витаеше сянката на оставката на Цветан Цветан от парламента и подозрението на хората, събрани в НДК, а вероятно и на актива отвън, че за първи път в тяхната собствена формация очевидно си личи клокоченето на някакъв алхимичен процес. Борисов и Цветанов, които спокойно можем да наречем Родител 1 и Родител 2 на ГЕРБ, за първи път в своята съвместна политическа биография имат противоположни интереси и не е ясно дали между тях двамата може да бъде постигнат достатъчен баланс, който да мобилизира армията. И този елемент на патологична несигурност, на опасения за бъдещето, на усещането, че в ГЕРБ е започнало обратното броене на оставането на власт е ефектът от скандалите с луксозните мезонети на властта, с подозренията за абсолютен политически рекет и корпоративни паяжини и отпадането на Цветанов от парламентарната група на ГЕРБ. Това е видимият ефект от неговата "оставка" и той само ще се засилва с времето.

Да, България преживя и това. Няколко дни цялата държава трепетно чакаше Цветанов да се върне от САЩ, за ни информира за своето решение какво ще прави - ще остане ли депутат или ще подпише митичната си оставка. В деня на връщането му медийната истерия достигна нови висоти - надпреварата да се предава пряко от летището трябва да бъде записана в някой учебник по журналистика. Но междувременно на нашенска почва всички участници, забъркани в скандала бяха отстреляни един по един и заместник-председателят на ГЕРБ (родител 2) на практика остана без изход и с вързани ръце. След това всички станахме свидетели на една френетична и фанатична пресконференция в Народното събрание, на която Цветанов внимателно заобиколи всеки истински въпрос, който му бе зададен, вместо това се впусна в клетви за вярност, единство и мисъл за бъдещето. В речта му имаше само един проблем. Единство се демонстрира много лесно - просто в такъв кризисен миг до него на пресконференцията трябваше да бъдат и Бойко Борисов, и Томислав Дончев. Просто, за да покажат подкрепата си, дори и нищо да не казват. Само че тях ги нямаше. Цветанов беше оставен сам. Очевидно мускулите на Борисов не все още не стигат, за да разкара заместника си от партията, но процесът по разцепление е започнал, а това е процес, който лидерските партии преживяват трудно, почти като фатално заболяване. Чистката, която беше проведена обаче, хвърлените през зъби оставки и клетвите за единство не работят в ситуацията на такива "битовизми". Защото скандалът с апартаментите няма да отмине като неприятен аромат във въздуха. Това е тема, която удря в сърцето всеки български гражданин, защото имотните драми и мезонетните страсти доказват на всеки избирател, че властта има за хоризонт единствено ВИП-асансьорите. Всички клетви за стабилност, геополитически успехи и европейско уважение не струват нищо в кладата на такъв морален огън, който може да предизвика радикален пожар. И оставката на Цветанов не променя политическата ситуация. Защото, ако приемем, че е направил грешка, тогава защо остава заместник-председател на партията и шеф на щаба? Ако пък е невинен и злочеста жертва (той сам се обяви за такава) защо изобщо трябваше да си тръгва от парламента? ГЕРБ се намират в тази спирала на Мьобиус и опитът показва, че от нея практически няма излизане. Тази оставка и фактическото присъствие на Цветанов в избирателния корпус на ГЕРБ още отсега поставят партията в трудно положение за изборите. Защото цената на вота изведнъж се качи твърде рязко за целия ГЕРБ. Доскоро тяхната задача не беше чак толкова да спечелят, колкото да попречат на БСП да реализира своя потенциал. Изведнъж ситуацията рязко се смени. ГЕРБ се нуждаят от голяма и разтърсваща победа, но ръководството на кораба е в позиционен конфликт, а посочената за водач на листата Мария Габриел е в състояние да приспи дори купон на превъзбудени тийнейджъри, ако тръгне да говори. ГЕРБ от партия на агресията сега се превръщат във формация в защитно положение, а досега никога не са тръгвали избори от подобна позиция. В този смисъл оставката на Цветанов не води до никакви морални рокади и практически е подигравка с реалния народен гняв и същевременно ефект от нея със сигурност ще има и най-вероятно ще го видим в пълен размер в нощта на 26 май. ГЕРБ са в минно поле и над главите им като Дамоклев меч започват да висят призраците на предишни прегрешения, а в това има много черна историческа ирония. Само преди два месеца, ако някой беше казал, че Цветанов не е депутат, дежурните по любов към властта медии щяха да си умрат от смях и ирония. Днес това е страховита политическа реалност. Цветанов тези дни обяви, че не се чувства наказан, защото нямало кой да го накаже. 

Почакайте само да преброят бюлетините...