Отдавна се излекувах от натрапчивата идея, че трябва да
отговарям на всеки, който е решил да блесва в журналистическото поле като
използва името ми като трамплин. Подминавал съм десетки случаи, защото съм
решавал, че животът е твърде кратък, за да го изкараш в битка с политически
нищожества. Но тези дни мернах един текст на Константин Иванов "За кефа на амбициозни апаратчици" и реших, че точно на него ще отговоря. Безкрайно
уважавам Иванов като автор, не мисля, че съм изтървал негова статия в последните
години, чувствам го достатъчно близък и заради това ще приема статията му като
покана за дискусия, а не като нещо написано от последна и небесна инстанция.
Статията започва с моята скромна особа. Авторът развива
цяла политическа теория от това, че е чул как водещия на първомайския митинг
Мирослав Павлов е призовал публиката да не се разотива, а да се насочи към
другата трибуна на която е Сашо Симов. И след това следва едно изречение, което
специално ще коментирам: "да отъждествиш, както го направи човекът, който
се дереше пред микрофона, вестник „Дума” със Сашо Симов е повече от нелепо.
Подробност е, че Сашо не работи във вестника отдавна: откакто беше избран за
депутат". После следват серия от оплаквания, че духът на празника е
нарушен, защото не е бил отбелязан в Борисовата градина.
Отдавна подозирам, че някои хора се будят облени в
студена пот заради това, че името ми завинаги е свързано с ДУМА, но не съм си
мислил, че тази тревожна емоция ще получи израз точно през такъв текст. И
понеже отворихме темата ще си позволя да кажа няколко думи за връзката между
мен и ДУМА. Започнах работа във вестника в началото на 2003 година и изкарах
там 14 години. Написал съм стотиции статии за ДУМА. Работил съм с ентусиазъм,
възторг и неспирно желание за развитието на вестника и тези усилия ми се
отплатиха стократно. Работих с прекрасни хора и благодарение на работата се
запознах с още по-прекрасни читатели. Читатели отдадени, винаги добронамерено
критични, готови всеки миг да говорят с мен по важните теми на деня и света. Аз
съм думаджия, защото това не е нещо, което днес идва, а утре си отива. Това е
титла, която носиш през целия си живот. Заради това няма да приема някой да
раздава оценки нелепо ли е или не моето име да се отъждествява с ДУМА. В
момента не съм част от екипа на вестника, но съм вградил сянката си в него и
заради това никой, ама никой не е в състояние да разсече нишката, която
завинаги ме е свързала с ДУМА. Ето защо приемам оценката лично. Съжалявам. Не
приемам буржоазните постановки за безпристрастния, хладен и отдалечен анализ.
Приемам журналистиката лично. Приемам ДУМА лично. Приемам вълнението, което
видях в очите на хората абсолютно лично. Всичко е лично. Винаги е било.
Нелепица е точно обратното. Някой толкова да се развълнува от споменаването ми
във връзка с ДУМА, че да изпраска цял гневен текст. Защото точно тези приказки
ще отминат като телевизионно интервю на Бойко Борисов, а аз ще си остана
думаджия завинаги.
Най-накрая оставих най-важната част - политическата. Не
знам защо Константин Иванов е решил да вплете празнуването на вестник ДУМА на
площада пред президенството като нещо, направено за "кеф на амбициозни
апаратчици". Признавам - звучи добре, хваща окото, ама е дълбоко невярно.
Защото празникът днес беше изцяло в духа и традициите на Продев. Продев не замисля
празника на ДУМА като нещо, което съществува извън времето и пространството,
обитаващо собствен свят, самозатворено и вечно повтарящо се до досада. Именно
Продев превърна ДУМА в модерен политически вестник, вестник на идеите, вестник
със световен дух, класа и стил, който непрестанно се интересува от промените в
света и България. И едви ли днес Продев би останал безучастен пред
историческата важност на конкретния политически момент. Страната е във
водоразделен момент в своето историческо съществуване, защото е на няколко
милиметра от пречупването на режима на Бойко Борисов, най-наглото, корумпирано,
мрачно и прогнило управление на България. И заради това беше съвсем естествено,
дори политически неизбежно празникът на ДУМА да не отплува в различно пространство,
а да остане на площада, там, където е туптящото сърце на недоволството, където
хората от цялата страна се събраха, за да покажат волята си промяна. Именно там
на площада по съвършено нов и вълнуващ начин прозвучаха думите на сегашния
главен редактор Ивелин Николов, че ДУМА е вестник на мечтателите. Ситуацията не
изисква лежерност или пикник на зелени полянки. Ситуацията е тревожна и
настръхнала и празникът на ДУМА ясно подчерта това. При това той пак мина в
добро настроение, повдигнат дух и достатъчно тържественост. Нищо от традицията
не беше нарушено, нито уязвено. Аз бях там в нетипичната за мен роля на водещ и
усетих вълнението като мощна вълна, която се разнасяше сред хората, усетих
тяхната радост и любов към ДУМА. Тоест фактът, че празника беше на жълтите
павета не уби, а усили емоцията. Това е мое мнение, но вярвам, че ще бъде
споделено от много хора. Този празник беше точно в духа на Продев - той хвана
момента, използва политическата енергия и през събралите се хора показа, че
левите медии са реална сила, която винаги ще стои близо до хората. И в мигове
на празник. И в миговете на тревожното време.
А колкото до поредното заплитане в сюжета за отношението
към ръководството на БСП към ДУМА ще си позволя да бъда пристрастен. Като
журналист във вестника съм преживял много турбулентни времена, помня големи
дивотии и страшно извисени космически мигове. Това, което не мога да разбера е
идеята за пренебрежение към ДУМА. Все пак в последните няколко години важни
въпроси за вестника бяха напълно разрешени, заплатите бяха повишени, хонорарите
изплатени. Нещо повече - след години дрейфуване в безвремието най-накрая на
заседание на Националния съвет беше избран главен редактор на ДУМА. И всичко
това трябва да го пишем в графата "пренебрежение"? Всичко това ще го
наритаме в името на красивата звънливост на думите, така ли? Дори и случаят с
Данчо Мичев не е описан коректно. Защото истински нелепо е, а и позорно,
постфактум някои хора да продължават пръскат отрова към един човек, който не
направи абсолютно нищо лошо за ДУМА. Напротив -опита се доколкото му
позволяваха силите да промени и модернизира ДУМА. Какво и как е успял ще имат
думата читателите и историята.
Много се чудех дали трябва да пиша този текст и дали той
няма да излезе дребнав и нищожен. Заради това го прочетох няколко пъти. Мисля,
че е на мястото си. Ясно е, че винаги ще има кой да мърмори и кой да се прави
на недоволен по повод и без повод и аз точно заради това си обичам левицата. Но
пък има мигове и дни, когато трябва да се чуе и другото мнение. Дори и някои да
стресирано да го определят като нелепо...:)
No comments:
Post a Comment