Истинският пророк на консерватизма

Чета един мелодраматичен, патетичен и изпълнен с въздишки по миналото текст на Велислава Дърева. Още заглавието направо е като началото на филм на ужасите: "Партията", която се надига" - все едно зомби излиза от гроба. Дърева няма равна, когато трябва да възвести апокалипсис, тя хвърля в казана пера от врани, люспи от саламандър, кръв от бухал, вътрешностите на одран заек и огряна от този огън започва да реди гръмовни клетви и вещания за предстоящ край. Трудно ми е да пресъздам цялостно нейните видения, но ако трябва да ги повторим в неин стил ще звучат така: "БСП е подменена, БСП е осквернена, БСП е озлочестена, БСП е консервативно одеснена, БСП е сломена, БСП е ужасена и т.н". Следва пукане на съчки и тревожно гледане в мрака.

Аз ще се спра единствено на "одесняването" на БСП, на това "консервативно ляво", което не дава мира на цяла сюрия новооткрити адепти на автентичните леви идеи и техните романтични души. Интересно, мама му стара, значи БСП е била ярка и лява, когато приемаше плоския данък, а сега е тъмен Мордор. Значи БСП беше невероятна и бляскава, когато говореше за "социаллиберализъм", ама сега е политическа пустиня. Значи БСП гонеше идеологически върхове, когато имаше 38 депутата, но сега със 79 е заорала безидейното дъно.

Ето това е проблемът в политическите видения на Дърева. Ама много са избирателни възмущенията й. Националният съвет изцяло пренареди листата, но в БСП нямало демокрация. При Станишев, спомням си, даже и дебати нямаше, но това е било връх на свободата. Представители на опозицията редовно получават трибуна в ДУМА (така трябва), но това е задушаване на несъгласните, смазване на различното мнение, истинска диктатура. Тоталният натиск срещу всеки с различно мнение преди обаче очевидно е бил светла изява на демокрацията. Но заклинанието по принцип не се нуждае от факти. То се опиянява от самото себе си и си е самодостатъчно. БСП се развива, БСП се променя и заради това ми е най-странно да чета стенанията на хора, които смятат, че преди ни е било най-добре, а в бъдещето ни чакат само чудовища. 

Ето това е истинският консерватизъм и Дърева е неговият пророк :))))

Аналоговите партии като ГЕРБ са опасни за вашето здраве

"Не се опитвам да омаловажавам проблема, но много по-тежка за хората беше кризата в банковата система през 90-те години". Точно с тази импровизация на тема "а вие защо биете негрите" финансовият министър Владислав Горанов се опита да си измие ръцете от скандала с хакерската атака срещу НАП и изтичането на личните данни на над 5 милиона българи, оставени без защита във виртуалната джунгла. Това беше само два дни преди темата да стигне и до СиЕнЕн, където драмата беше представена с разтърсващото заглавие: "Цяла една нация беше хакната". Горанов, ако иска до утре може да дърдори за банковата криза от 90-те, но междувременно светът се придвижи до 21 век и на дневен ред в умовете на хората е настоящето, а не прокълнатата и виновна история на прехода. Опитът да се изсули от отговорност за пореден път няма да мине и то не заради някаква космическа справедливост, а защото хакерската атака стана интересна на световните медии. Така властта попада в един особен капан - принудена е да се обяснява, да се черви и да се чуди как да представи ситуацията по максимално невинен начин. И всичко това да се скрие основната истина - че въпреки безкрайният и дълъг разговор за електронно правителство, въпреки скучните до полуда тиради на Мария Габриел за дигитализацията, България се намира в нещо като информационен Чернобил. Катастрофата просто е била неизбежна. Защото от години в тази сфера тече единствено имитация на дейност, едно хищно "усвояване" на средства, а резултатът от всичко това е плачевен и кошмарен. Може би бяха прави хакерите, които освен, че разбиха сървъра на НАП оставиха и своето безсмъртно послание: "Правителството ви е бавно развиващо се".

Опасявам се, че като доказателство за тази диагноза можем да приведем всички обяснения в които се оплетоха като в паяжина от лъжи властите от началото на скандала. Първи на барикадата се изправи вътрешния министър Младен Маринов, който веднага побърза да обяви, че България е станала жертва на мистичните руски хакери (универсалното оправдание на западния свят за всички проблеми). МВР-шефът не спря дотук, а дори предположи, че коварният удар е дошъл като отмъщение за това, че страната ни ще купува самолети F-16. Част от дежурните по любов медии пък побързаха да разпространят писмо, което получили от руски хакер, женен за българка, но който им обяснил мотивите си на английски за това защо е атакувал НАП. Точно 24 часа по-късно обаче, когато стана ясно, че версията за руски хакери не я приема дори и Иво Инджев, властта си намери нов виновник - 20-годишен компютърен специалист, обявен за супергений в технологиите, който беше арестуван на бърза ръка и размахан като плашило пред медиите. Дори Бойко Борисов не издържа на изкушението да коментира този случай с думите, че младежът бил истинско чудо и такива като него трябвало да работят за държавата и също така - колко било напреднало българското образование, за да ражда подобни специалисти. Версията на МВР обаче започна да се разпада само часове след като бе пусната на бял свят, защото много специалисти по електроника напълно разбиха доказателствения материал, който бе представен. Защото според него се оказа, че свръхгеният, суперхакерът на 20 години е оставил след себе си съвсем банални следи, които да го уличават. Започнаха да се появяват информации, че в следствието полицаите са се опитвала да накарат младежа да подпише самопризнания, което напълно отхвърля тяхната версия, че имат железни доказателства за вината му. Изведнъж на всички започна да им става кристално ясно, че имаме пред себе си абсолютно аналогова държава, кото дори не може да си обясни как е била атакувана и откъде точно. Имаме държава в паническа криза, която се опитва да си намери изкупителна жертва, за да я даде като жертвено агне на гневната публика, но всичките маневри в това отношение този път срещнаха категоричния отпор на обществото.

Но като казахме за аналоговата държава се налага под светлините на прожектора точно в този случай да изведем един друг нашенски герой, който се опита да остане в сенките - вицепремиерът Томислав Дончев. Същият, който с помпозно самочувствие преди около година и половина съскаше на опозицията, че "аналогови политици трудно ще правят електронно управление". Тогава вицепремиерът раздаваше щедро акъл, че електронното управление не било само купуване на компютри, но така и отказа да каже колко точно е изхарчила държавата за нещо, което го няма. Слуховете твърдят, че сумите са технически, а най-накрая се оказа, че състоянието на ГЕРБ е толкова аналогово, че Владислав Горанов обобщи скандала с НАП с думите, че хакването е станало възможно, защото агенцията предоставяла електронни услуги. Очевидно според него, ако всичко си течеше на добрата стара аналогова хартия всичко щеше да е по мед и масло.

Но да се върнем на Дончев. В разгара на скандала стана ясно, че той вече не е отговорник за електронното управление, а прехвърлил цъкащата бомба в ръцете на колежката си Мариана Николова. Това бягство от отговорност е повече от странно, защото дежурните по любов медии отдавна градят имидж на Дончев като на технологичен експерт, на политик от 21 век, а се оказа, че всичко това е един голям розов балон. И това си пролича в поредната изява на вицепремиера-беглец, който обяви, че скандалът с НАП цели да дискредитира държавата и се ожали, че той също е жертва на пробива. Съжалявам много, но точно Дончев не е човека, който да прави анализи на случката. При наличието на истинска журналистика той трябваше да отговаря защо се е стигнало до нея, къде са потънали държавните средства за електронното управление и наистина ли страната е бедстваща във виртуално отношение. Прехвърлянето на тиктакащата бомба съвсем не сваля отговорността от него, а в окото на бурята Дончев се опита да се маскира като страничен зрител по темата. Истината е, че всеки провал в тази сфера се пише в неговата биография. Владислав Горанов е очевидният виновник и в друга държава отдавна щеше да е пътник от кабинета, но задължително в компанията на Дончев, чийто празни приказки за електронно управление днес вече се доказаха като абсолютен балон.

Всъщност целият хакерски скандал и изтичането на толкова много лични данни, хакването на цялата нация показва само едно - че властта е абсолютно зациклила в своето аналогово безвремие. Наистина никой не е защитен в съвременния свят, само че проблемите със теча дойдаха след реалната атака. Властта се оплете в обяснения, оправдания, лъжи, хибридни новини докато най-накрая и на слепите не им стана ясно, че тя просто не знае какво да направи. Политическите балони се спукаха и пред очите ни всичко това лъсна като част от един безкраен процес. Тези се провалиха с електронната винетка, после ни оставиха открити за хакване. Изобщо оказа се, че аналоговите партии като ГЕРБ са опасни за всички в информационната епоха. 

От Цацаратура към Гешефтура

 

Тези дни социалните мрежи са пълни с възмущение, тих ужас и предчувствия за демонично бъдеще покрай официално издигнатата кандидатура на Иван Гешев за главен прокурор. Причината за тези опасения не се крие в опашата лъжа на номинирания преди време, че 99,9 процента няма да е кандидат за този пост, а по-скоро в последните му телевизионни изяви. Там Гешев се раздаде напълно, захвърли маската на магистрат и разкри дълбините на политическата си и поетичната си душа. И така всички разбрахме, че към най-мощното кресло в държавата се е запътил човек, който не вярва в тоталното разделение на властите. Не е задължително да виждаме в това повей на бъдеща диктатура, но от изявлението определено се носи апетитния мирис на антидемократичен популизъм. Смисълът да има граници между отделните власти е основен пилон на демократичния ред, защото така се осъществява взаимния контрол. Властовата конвергенция, която Гешев описа силно напомня протоавторитарно усещане за политика, а това винаги е опасно, когато го засечем в потенциален главен прокурор. На мен лично ми направи впечатление, че в интервюто си най-вероятният обвинител номер едно не ни разкри намерения за реформи, но вместо това ни представи списък с враговете си. Хората, които спомена предизвикват спазми и от самия мен и в различни периоди съм писал статии срещу всеки един от тях, но се притесних, че един магистрат е фиксиран по същия начин. В крайна сметка се предполага, че пред нас трябва да стои един символ на справедливостта и обективността, а видяхме един злопаметен хейтър. Разбира се, имаше реакции и в другия спектър на емоционалността. Сайтът ПИК излезе със заглавието: "Иван Гешев - момчето от крайния квартал, което вкара олигарсите в ареста". Текстът е разтърсващ като латиноамериканска сапунка и няма да ви го преразказвам, защото не съм сигурен дали ще успея да го пресъздада без да забия във фейлетонна посока. Но няма как да подминем една прекрасна подмяна. Гешев вкарал олигарсите в ареста. Дори и полуграмотен прокурор би успял да направи това, защото има такива правомощия. Винаги съм смятал, че качеството на работата на един обвинител е в това колко олигарси е успял да вкара в затвора. Само че това няма как да го изведеш в заглавието, защото цифрата там е категорично "нула". Изобщо еволюцията на обвинението е потресаваща от Цацаратура към Гешефтура. Пълен култ!

Сюжетът само показва, че България живее в самозатворената си кошмарна реалност. Защото днес гледаме втора серия от един филм, който от самото начало не блестеше с оригиналност. Още през 2012 година с подобни медийни и политически хватки Сотир Цацаров беше коронясан като главен прокурор. Само няколко месеца след неговия избор получихме и потвърждение кой е основния инженер на замисъла. Спомнете си прословутия запис на Бойко Борисов, където тогавашния градски прокурор на София Николай Кокинов обвинително му каза: "Ти си го избра".
Та през цялата 2012 година България живееше със слуховете, че кандидатурата за главен прокурор отдавна е намерена. тогавашният обвинител номер едно Борис Велчев беше изпратен на курорт в Конституционния съд и името на пловдивския съдия Сотир Цацал започна да си пробива път към основните заглавия на медиите. Времето беше съвсем малко по-невинно и голяма част от медиите все още таяха надежди, че ще има реално състезание и автентичен избор. Заради това, ако хванете единствената възможна засега машина на времето (търсачката на Гугъл) ще видите цяла поредица от текстове, които изчисляват съотношенията на силите във ВСС и възможностите Цацаров да се добере до върха. Наивността на текстовете от днешна гледна точка е просто трогателна. Дори най-големите противници на Борисов тогава не искат да вярват, че той може да бъде избран още на първо гласуване и заради това ще се потопите в безкрайно количество предположения как точно ще са разпределени гласовете и кое може да се окаже препъникамък. Тогава на бял свят започват да изплуват и скандали около името на Цацаров. Оказа се, че неговата съпруга е забъркана в симулативна сделка с имот, нещо, което основният кандидат неохотно признава в студиото на бТВ. Това обаче не спира неговия възход, съпътстван от сериозен политически вятър в крилата му. Управлението на ГЕРБ все още имаше желание да имитира демокрация, заради това ще намерите и дълги дебати около правилата за избор за шеф на обвинението, както и откровени възхвали на Цацаров от страна на Бойко Борисов. В крайна сметка малко преди Коледа Цацаров получава назначението си. От първото гласуване. От гледна точка на безрадстното бъдеше можем да видим в цялата суматоха опитът да се създаде медийно-политически модел, който да е напълно безотказен при налагането на такива скандални кандидатури. Той сработи напълно. Във форумите на медиите много хора реагират мелодраматично - с вопли и стонове, че краят на демокрацията приближава. От днешна гледна точка няма как да не кажем, че всички те са били прави. Прокуратурата стана напълно подчинен орган, превърна се в политическа бухалка на управлението, а Цацаров се оказа първопроходец в тоталното овладяване на държавата. Оказа се, че няма нито един демократичен механизъм това политическо безумие да бъде прекратено. И независимо, че във времето на големите социални протести мнозина се опитаха да превърнат насила Цацаров в знаме на надеждата, още тогава стана ясно, че той е точно обратното. Далеч съм от мисълта да смятам, че прокуратурата е най-големия проблем на съдебната система у нас и не искам да сатанизирам никого, но в момента в който прокурорите, подобно на Гешев заговорят с поетични метафори, това навява лек ужас и тежки предчувствия. Опитайте се обаче да се сетите за някой голям успех на Цацаров. Не успяхте, нали? Гешев ще е абсолютно същия. Защото медийната пушилка и надуването на помпозни розови балони няма как да прикрият, че прокуратурата единствено имитира дейност, а по същество е хилава, подчинена и стегната в стоманената усмирителна риза на десетки политически зависимости.
И най-накрая.
Виждам, че срещу кандидатурата на Гешев особено рязко скочиха представителите на градската десница, които отдавна са фиксирани в темата правосъдие. Възмущението им е лирично, но се опасявам, че не е достатъчно. Защото всеки един от тях трябва да си даде сметка, че именно калпавата реформа, която прокара техния светец Христо Иванов и по която те слюоннотделяха фанатично всъщност направи Гешев кандидат без конкуренция. Безкрайно дълго слушах как разделянето на ВСС на две колегии ще оправи съдебната система и е първа крачка към светлото бъдеще, но сега виждаме, че всички уверения и обещания без покритие родиха своя Франкенщайн. Гешев е отпадъчен продукт на калпавата реформа, който обаче ще трябва да поглъщаме всички ние колективно. Заради това единственото, което градската десница може да направи е, ако обича да освободи терена и да остави други хора да се преборят със създаденото от тях политическо и съдебно сметище. Иронията е, че цялата реформа беше замислена като начин за финтирането на Цацаров, а това, което градските загубеняци направиха беше, че превърнаха прокуратата във всесилна и Гешев днес идва като черен виц за всичките им усилия. Цялата им работа е такава. Щяха да свалят Борисов, а най-накрая се сгушиха в могъщата му пазва. Искаха да реформират съдебната система, а я превърнаха в радиоктивно бунище. Те би трябвало най-много да се радват на Гешев. Все пак те му помогнаха най-много...

 

Кампанията за бебета - експлозията на примитивизма

Иван и Андрей бяха добри телевизионни водещи, преди да навлязат в бездънните води на риалити-форматите, за да се изгубят в дебрите на комерсиалната телевизия. Те имаха нюх за остросюжетните теми и парещите проблеми, които знаеха как да пооблагородят с малко хумор и самоирония. И това работи в телевизионната джунгла на България, която е задръстена от хора, които се придават консервативна сериозност без никакво покритие. Точно този подход обаче гръмна в лицата на двамата тв-водещи, защото те се опитаха да го пренесат на полето на обществените каузи и особено на най-болезнената от тях - демографския срив. Оглавяваната от тях организация Движение за национална кауза (ДНК) пусна цяла серия от плакати и билбордове, за да поощрява младото поколение да прави деца. Сред тях видно място зае посланието: "Майката ти ще се зарадва повече на внуче, отколкото на нов тиган", а сред бисерите можем да открием още: "Селфитата с деца събират повече лайкове", както и опитът жените да бъдат спечелени за каузата с обещанието, че бременността ще им увеличи бюста. Не съм наясно кой е решил, че тази кампания ще сработи. Тя се проваля грандиозно на толкова много нива, че е трудно да бъдат изброени в логически ред. Не напразно от момента на нейното пускане тя роди толкова много ирония, гняв, мнения и анализи. Авторите й трябва да бъдат доволни - успяха да обидят абсолютно всички. Ако е вярно, че лоша реклама няма, значи могат да броят експеримента за успешен. Но според мен той е успешен единствено, защото постави на дневен ред теми, които отдавна тормозят съзнанието на по-развитите общества, а у нас се правим, че ги няма. Като например за правата на жените в едно общество. Защото, ако тръгнем по логиката на Иван и Андрей - жените са добри единствено и само като производителки на бебета. Нещо повече - логиката, че една жена ще забременее, защото иска гърдите й да са големи граничи с маниакалната мизогиния, която разглежда жената единствено като обект на сексуално желание, дори нещо повече - те смятат, че жените най-много искат да бъдат възприемани така. Прочетох доста мнения на гневни градски жени срещу подобен подход и намирам гневът им за оправдан. В крайна сметка не можеш да сведеш една жена до фабрика за бебета. Бременността е въпрос на личен избор и колкото и да не им се иска на авторите на кампанията - демографският срив има социална основа. В едно общество, разтърсвано от несигурност и безвремие много млади хора не могат да си направят план за бъдещето за половин година напред, а какво да говорим да прогнозират живота си и да намерят място за децата в него. Заради това една такава рекламна акция щеше да работи най-добре, ако беше насочена към правителството. Например: "Хей, капути, вдигнете десетократно помощите за деца. Знаем, че имате пари". Да хвърляш вината върху хората за това, че не правят деца е прекрасен подход, но е отчайващо неверен. Защото с лек ужас си представям млада двойка, която дотолкова живее в телевизионния рекламен свят, че прави дете, за да си получи обещаните екстри. Е, да, но селфитата рано или късно стават еднообразни, чашките на сутиена загубват важност, а детето е траен ангажимент, доживот. В каква държава би живяло то? В държава, където здравеопазването си е тайно платено и съответно практически недостъпно, където образованието се срива не с дни, а с часове, където реализацията е практически невъзможна, защото работни места няма. И какво го чака след това детото - съдбата на емигрант в някоя друга страна, където ще го подритват и ще го гледат накриво.

Въпросът с раждаемостта е влудяващо сложен и заради това тъпи рекламни акции не могат да бъдат неговото решение. А вече като отделен казус ще сложим идеята за обезценяването на жените, която като тънка червена нишка се прокрадва през всяко послание. Доста ирония беше изписана по темата. И, да, повечето гневни жени са прави - това е тотално принизяване на жените и всяка една жена, абсолютно всяка, отдавна не е заключена в избора "бебе или тиган". Да превърнеш една жена в обект на такава реклама е абсолютна обида и проява на спекулативен сексизъм. Това е най-дразнещото в целия този медиен пърформанс.

Разбира се, в този свръхразговор за състоянието на нашето общество, трябва да погледнем и с презрение към гневните мнения на презадоволените градски феминистки. Не казвам, че аргументацията им не е вярна, но разбиранията им са половинчати. Автентичният феминизъм винаги е бил социален, а не патетично-емоцианален. Социалната сфера обаче идва нанагорно на градската буржоазка. Тя цени тялото си, иска си правата, но е сляпа за истинското положение на жените в България, особено на онези, които се пържат в мрака на недоимъка и ниските доходи и на практика не виждат изход от тази паяжина. Проблемът е, че градските снобки, макар и обзети от справедлив гняв, макар и за първи път в живота си истински развълнувани и почти революционно потресени, на практика не познават историята на собствената си държава и най-вече на женското движение у нас. Заради това ще се опитам да поправя черните дупки в съзнанията им. Ако някоя от тях се беше понапънала и вместо моралистични есета да бе родила автентичен политически протест, основан на историческа аргументация, със сигурност щеше да налети на името на Анна Маймункова, известна още като Анна Май. Анна Май е комунистка, но това не само не обезсилва нейната аргументация, а ярко я засилва. Маймункова първа щеше да нарита всички, които поставят проблема на "феминистка" основа. Тя вижда, че репресията е над всички трудещи се и пише не за правото на избор и всякакви други глупости, а за неравенството в доходите. Тя първа щеше да скочи срещу тъпотиите на Иван и Андрей, които произвеждат възможно най-глупавата кампания за повече деца без да си дават сметка за обществото в което живеят. А реалността е жестока - попитайте всяка млада жена и тя ще ви каже поне за два-три случаи на уволнени колежки, защото са си позволили да забременеят, за работодатели, които дебнат всичките си служителки да не би да си позолят да имат деца, защото това означава да дълго да ги няма да работното място. Всяка млада жена ще ви разкаже за бездушното отношение на здравната система към проблемите на децата, за доктори, които само гледат да вземат пари, без да решат проблема и за това подобно отношение подрива изобщо идеята за майчинство. Бъдещите майки отдавна са взети на икономически прицел в нашето общество и никой дори не се опитва да постави темата с този акцент. Това е истинският феминизъм - дълбок и социален. Той не опира единствено до разговор за женското начало, а за репресията над всички хора в социален недоимък, притиснати в медийното бездушие, което се вълнува единствено от нескопосаните шегички. Точно заради това тези дни горчиво съжалявам, че Анна Май не е наоколо. Но пък можем да се върнем към нейните думи, послания и смисъл, защото онова, което тя е написала започва да звучи актуално с плашеща сила. Което показва, че ние като общество не само не мърдаме напред, а дееволюираме и затъваме в историческо блато. Заради това се надявам, че ракламната кампания на ДНК ви е разгневила. Нашето общество не заслужава този първобитен примитивизъм, който е сляп за автентичните проблеми и заради това си мисли, че много оригинален. Това, че младите хора не правят деца е най-голямата присъда за държавата ни и само като започнем от оттук можем да решим проблема. 

Всичко останало е прах в очите...

Политическите андроиди в СЕМ инсталираха в БНТ кандидата на статуквото

Всички знаеха, че Емил Кошлуков ще стане директор на БНТ. Това не беше тайна за абсолютно никого. Заради това и цялото препитване на кандидати пред СЕМ носеше тежкото усещане за политически театър, за някаква димна завеса, която да прикрие предварително взето решение. Вероятно това беше причината повечето заглавия по темата да използват думата "очаквано". Нямаше никакви изненади и това е лошата новина в целия този маскарад и игра на сенки. СЕМ взе банално и неоригинално решение, което носи много повече негативи, отколкото се виждат на пръв поглед. Дори и само заради това, че промяната в БНТ се отлага за мъгливото бъдеще, защото предизвестеният избор обслужва статуквото и то по най-отвратителен начин. Трите политически андроида в СЕМ (София Владимирова, Бетина Жотева и Розита Еленова) подпечатаха това назначение и на практика показаха, че този орган вече е напълно лишен от смисъл, съдържание и визия. Те нанесоха пълен нокаут на здравия разум.

Преди да кажем няколко думи за бъдещето, нека да припомним една ситуация от преди две години. През 2017 година също имаше избор за шеф на националната телевизия. Тогава внезапно се очертаха двама фаворити за поста - безславно натиреният Константин Каменаров и Емил Кошлуков. Тогава концепцията на Кошлуков беше доста интересна. Той се яви като кандидат на промяната, представи се много добре, обещаваше развихрена промяна, но парашутът му не се отвори. В състезанието победи Каменаров. Две години по-късно БНТ е в трагично състояние. Телевизията е натрупала огромен дълг, тя е практически негледаема и е в творческа криза, която е очевидна за всеки, който си е пускал този канал, пък дори и само по случайност. Не смея да твърдя, че изборът Каменаров или Кошлуков е бил избор между доброто и лошото, но когато видяхме крайния резултат, съжалих, че гласуването беше в полза на първия първия. Кошлуков обещаваше да бъде нещо различно, нещо по-смислено, кандидат, който няма да се страхува да направи промени и да разтърси застоя и безвремието на "Сан Стефано". Точно заради това е учудващо и странно къде е изчезнал онзи бунтар от 2017 година? Защото тези дни всички видяхме някакво друго лице на Кошлуков. Той се яви като явен фаворит на допитването и не разви никаква нова идея или стратегия. Вместо това избра доста странната тактика да бъде прокурор на досегашното ръководство на БНТ, нещо доста екстремно като стратегия, защото той е част от това ръководство, колкото и да се опитва да се прави на страничен зрител на процесите. Обяви, че БНТ е в "практически фалит" и обеща вместо да развитие да реже предавания и програми все едно това е някакъв спасителен изход. От думите му разбрахме, че ако бъде избран моментално ще се раздели с предаването "Стани богат" (било много скъпо) и със социологията в "Референдум" (за нея също се плащали луди пари). Ясно е, че нито една спасителна операция не минава без свидни жертви и хирургически интервенции, но пък тази заявления влизат в остро противоречие с друго огласено намерение - да се повишат приходите от реклама. И как точно ще стане това? Като режем най-гледаните формати? Като натикаме в миша дупка всички програми, които могат да привличат зрители? Едното гръмко заявления напълно унищожава другото и дори и само заради подобно противоречие Кошлуков трябваше да бъде порязан от СЕМ. Вместо това Съвета за електронни медии го одобри и инсталира на ветровитото място и не е необходимо човек да е врачка, за да знае, че тепърва предстои голямата жътва на бури и скандали. Бунтовникът влезе в ролята на касапин, защото знаеше, че постът му е сигурен.

Тъжната истина е, че днес от бунтовната и романтична аура на Кошлуков вече нищо не е останало. Той се е превърнал в брутална метафора на безвремието на последните 30 години - революционерът днес вече се превърна в основен кандидат на статуквото. Още през 2017 година той беше сочен като любимец на Бойко Борисов, но тогава в биографията му имаше един детайл, който можеше да преобърне цялата каруца. Кошлуков просто нямаше необходимия стаж, за да бъде инсталиран на върха на Националната телевизия. Точно тогава в неговата биография се появи любопитната подробност, че в периода 2016-2017 година е бил програмен директор на телевизия "Алфа". Още тогава всички знаеха, че нещо в тази версия не се връзва, защото излизаше, че Кошлуков е бил водещ в една телевизия и програмен директор в друга. Това е невъзможно за постигане като комбинация в българските медийни реалности. Но именно тази лъжа го направи възможен като кандидат за поста и никой не си направи труда да се зарови в темата, да я разнищи докрай, най-малкото да попита някои от журналистите на "Алфа" дали изобщо са виждали очите на Кошлуков из своята телевизия. Днес тази "дребна" подробност вече напълно бе премахната от неговата автобиография. Това напомня на най-мрачните видения на Оруел - редактираме миналото според политическата конюнктура на днешния ден. Нещо повече, ако изборът беше реален, то съставът на СЕМ трябваше да се заинтересува и от друга част от миналото на новия директор и най-вече от това - какви задължения има той към КТБ. Нека да припомним - според един доклад на синдиците на банката Кошлуков има невърнат кредит от 50 212 лева по кредитна карта към КТБ. Сумата е издайническа. Тя ясно показва, че новият телевизионен шеф се е ползвал с голямо доверие от хората на Цветан Василев, защото кредитни карти с подобни суми се издават само на доверени хора. Обясненията на Кошлуков, че имал депозити в банката и щял да си плати задълженията може и да са истина, но те не са обяснение за близките му връзки с ръководството на КТБ. За тях говори и факта, че неговата фирма "Ноу фрейм медия" беше основният доставчик на телевизионно съдържание на ТВ7. Както припомни един столичен вестник - същото това дружество след това смени няколко пъти своята собственост, а в крайна сметка фалира, а по закон всеки, който е бил в ръководството на фалирало дружество няма право в течение на 5 години да участва в управлението на друго. Очевидно обаче за Кошлуков правилата и законите не важат.

Всичко описано обаче ясно показва, че на върха в БНТ се праща не опитен мениджър, не човек с визия, а политически комисар, който може би трябва да заличава следи и да държи телевизията на командно дишане, защото така е най-удобна на управлението. Всички, които са си направили труда да изгледат събеседванията знаят, че най-добрите презентации направиха Сашо Диков и Сашо Йовков. Двамата са журналисти-легенди, хора, които са врели и кипели в занаята и единствено през някой от тях телевизията имаше шанс за различен живот, за изход от блатото на фалита и безидейността. Но пък поради тази причина те носеха ореолът на камикадзета, защото беше ясно, че ще бъдат посечени. Между другото - едно от първите решения на Кошлуков като директор беше да обособи специална дирекция "Спорт", която да се ръководи от Сашо Йовков. Очевидно е, че се опитва да обезвреди един от най-мощните си конкуренти за поста и да го привлече в своя екип. Дано Йовков да не си продаде душата, защото рано или късно той пак ще има своята възможност да се яви като кандидат за директор. Стига да остане нещо за спасяване. Проблемът в постановката "избор на директор на БНТ" е в това, че за пореден път на българското общество се демонстрира абсолютното нежелание за промяна. Хората с идеи бяха наритани, а короната попадна в този, който очевидно има намерение единствено да купи още малко време на статуквото на "Сан Стефано". Тъжното е в това, че БНТ има своето място в сърцата на зрителите. Обществената телевизия може би няма комерсиалните възможности да се бори за лъвския пай от рекламния пазар, но пък държавните пари й дават възможност да бъде много по-мултитематична, по-задълбочена, по-истинска. Да бъде от реална полза на българското общество, което отдавна се дави в чалга, псевдокултура и геополитически провинционализъм. Но за целта се иска човек с нестандартно мислене, смелост и желание да прави земетръси, които да върнат зрителите. Сега обаче публиката получи директор, който ще се прави на Симеон Дянков. Ще се наслаждава на участник в ръководството, което фалира телевизията, който в последния момент си купи сертификат за невинност, въпреки, че отпечатъците му са навсякъде по местопрестъплението. В "Тъй рече Зараратустра" Ницще има един прословут и скандален цитат: "Проклет да е този, който полива пустинята". Ето това е най-гнусното в описваното престъпление - СЕМ поля пустинята и няма как да очакваме от това да се роди нещо друго освен бродене през пясъците, без надежда за изход и избавление. 

Дали самият Кошлуков някой ден ще осъзнае това?