Васил Божков като виртуален инфлуенсър

Eдва ли някога изобщо Васил Божков, наричан Черепа, си е представял, че е възможно да се превърне във виртуален инфлуенсър. Все пак доскоро той беше от маститите бизнесмени на страната, един от най-богатите българи и обитаваше полусенчестата територия между мита, подозренията, съмненията, тъмното минало, огромните капитали, властовите паяжини и министерските кабинети. Но животът винаги бие изкуството с няколко обиколки, когато става дума за предлагане на най-чудодейните сюжети. След като в началото на годината властта буквално иззе бизнеса на Божков, а самият той се оказа емигрант в Дубай, мнозина си мислеха, че с него е приключено във всеки един смисъл - финансов, практически и властови. Спомням си няколко анализатори, които дълбокомислено и очевидно доста глупаво твърдяха, че той ще потъне някъде из световните сенки и скоро няма да чуем за него. Всъщност случи се точно обратното. В емиграция (да, съзнавам, че това звучи като биография на руски дисидент) Божков откри силата на социалните мрежи, които от няколко години насам са основен политически фактор. Не веднъж и два пъти властта на Бойко Борисов е доказвала, че пет пари не дава за парламентарните дебати и спорове, но ако една тема стане супергореща във фейсбук, правителството веднага реагира като пожарна команда, която спешно да погасява огнищата на обществено напрежение. Този модел на работа не само истеризира обществото, не само подсигурява безкрайната игра на "тука има, тука няма", не само занулява политическите стойности, но осигурява вечната роля на "доброто ченге", но той е и ахилесовата пета на ГЕРБ. Защото люлеенето на вълните на обществените настроения освен популярност може да ти докара титаничен световъртеж. А и социалните мрежи са ненаситни чудовища, които живеят от скандал до скандал, които се захранват с нови и нови страсти, разголени снимки, обществено инфлуенсърство и безмерен нарцисизъм. Идеалната среда за новоизпечен дисидент, особено за такъв, който е запазил документи, есемеси до министри, а вероятно и записи на отделни разговори. Божков и социалните мрежи се откриха и се заобичаха наистина сериозно. Още от първия миг в който пусна есемесите между себе си и Горанов вероятно бизнесменът разбра как може да изиграе контролираната медийна среда у нас. Ако не вярвате, че е контролирана ще ви предложа един мисловен експеримент. Ето виждаме, че днес под една или друга форма големите телевизии успяват да си осигурят репортажи на живо дори от САЩ. Тези дни гледах репортаж за една българска погребална агенция там. Сега си помислете - колко точно телевизии пратиха екипи или хора в Барселона поне да снимат прословутата къща, която се свързва с Бойко Борисов. Като направите контрастът между двете неща, пак си отговорете на въпроса за контрола.

Но думата ни беше за Божков. Социалните мрежи съвсем доскоро се смятаха за запазена територия на манекенки с дълги крака, млади нацупени инфлуенсърки, които крънкаха големите фирми да им плащат за рекламни снимки, градски кифли, които да натриват носовете на конкуренцията с новите си рокли и картините на неземното си щастие, както и на разни политически маргинали, които да разкриват теориите на световната конспирация свободно и открито. Само че това отдавна се промени. И според мен присъствието на Божков там вече го доказа изцяло. Превръщането му в инфлуенсър буквално подсказва промяната на правилата по които ще става политическата игра у нас и това е процес, който тепърва ще бъде анализиран.

Разбира се, виртуалното инфлуенсърство много често е общественият еквивалент на захарния памук. Опитваш го, сладко е, но стомахът ти не го усеща. Точно заради това ми е леко тъжно за последователите на Божков (а те са пъстра политическа палитра), които смятат, че той има за цел да събори правителството и да срине гнилите основи на хунтата, която е завзела всички лостове. За да направи това ще е необходимо Божков да разобличи самия себе си, а не вярвам, той да е влязъл в такова камикадзе-състояние, че да го стори. Защото описанията на задкулисните договорки, вдигането на завесата зад непазарните договори, извиването на ръце и политическият контрол на бизнеса изискват обръщането на поглед и към твоята роля в тези процеси или най-малкото задават големия въпрос за цената на мълчанието ти. Няма как всички да са черни като демони от ада, а само един емигрирал бизнесмен да е чист като спално бельо от телевизионна реклама за перилни препарати.

Но не приемайте това като върховна критика към Божков. Жертвите на една система винаги могат да ти станат симпатични, независимо от тяхното минало, а трябва да споделим, че в качеството си на виртуален инфлунсър Божков се оказа незаменин трол на властта. Влизането в модела на сутрешните брифинги и пърженето на висшите етажи на властта на малки дози е много ефективна виртуална инквизиция. И вероятно точно това предопредели зашеметяващия успех на бизнесмена. Когато научих, че има страничка във фейсбук побързах да я намеря и да му стана фен. Бях един от първите - страницата имаше все още само около 500 последователи. 24 часа по-късно вече бяха станали 15 хиляди, а към ден-днешен има над 47 хиляди фенове. Само за пример - страничката на премиера Бойко Борисов има около 260 хиляди лайка, но публикациите му средно имат между хиляда и три хиляди лайка, което подсказва, че голяма част от тези фенове са практически мъртви души. Божков приблизително си докарва същите харесвания, така че на виртуалния фронт Черепа определено е решил да води стратегическа и изтощителна битка с властта, дори и нейната далечна цел да е просто да се договори с нея да го оставят на мира. Освен това видях, че в рамките само на 5 дни Васил Божков се появи с акаунти в Инстаграм и Туитър, което означава, че не е тръгнал в бърза атака, а ще води позиционни сражения. Всъщност това е страната на социалните мрежи, която нито един футуролог, политилог или шаман не успяха да видят. Всички си представяха интернет-човечеството като територия на всеобщо знание, споделени ценности и безкрайна свобода. Признавам си дори и аз бях в плен на идеята, че достъпността до мрежата ще роди световно равенство и ще положи път към кибер-комунизма, където старите йерархии ще се разпаднат. Оказа се, че дори виртуализиран човекът си остава в плен на старите страсти и безкрайните и истерични политически противопоставяния. Тук можем само мелодраматично да въздъхнем и в като княз Кропоткин да се размечтаем за голямата морална промяна на човека в бъдещето, но в настоящето циркът ще става все по-голям. Всъщност откакто Божков започна с атаките към властта се случиха много неща. Дори стана невъзможното - Борисов клекна за по-ниско ДДС. Заговори се за напрежение между него и Владислав Горанов. Двамата побързаха да го отрекат, но процесите у нас текат експлозивно. Не вярвам Божков да е единственият им двигател, но определено има дял в това. Навремето руския фантаст Кирил Есков даваше следното определение за магия: "влиянието на информационни над материални обекти". Като гледам как се движи виртуалното инфлуенсърство на Божков скоро могат да му присъдят званието "магьосник".

Знае ли човек.

 

Оптимистична теория за политическите страсти на БСП

За последните 30 години има едно основно правило в българската политика, което се доказва отново и отново с тежестта на непоколебима аксиома. Дори, когато навън върлува коронавирус, а напоследък и ку-треска, страстите в БСП никога не утихват. Да си представим БСП без вътрешни противоречия е немислимо, невъзможно и буквално абсурдно. Ако със страстта на водолаз, който е привлечен от най-тъмните и опасни води се заровите в историята на прехода, то рано или късно ще разберете, че можете да го опишете целия и през вътрешните дебати, конфликти и битки в левицата. За това си има много обяснения и анализи. Проблемът е, че БСП е единствената формация със структура на истинска партия в страната. Всичко останало в политическия пейзаж е аномалия. Лидерските партии не са естествен продукт на демокрацията, а са симптом за нейна тежка болест. И когато една формация трябва да съществува в подобна ГМО-среда, е съвсем естествено тя да прибере цялата политика в себе си. А политиката е люлка на страсти, идейни спорове, личностни противоречия, оспорвани дискусии, нагорещени емоции и експлозии от политическа реторика.

Можете ли да си представите идеен дебат в ГЕРБ? Дори и понякога там да има различни мнения в крайна сметка идва Върховният пъдар в лицето на Бойко Борисов, тропва по масата и предопределя курса. Владислав Горанов бил против диференцираното ДДС? Да си подава оставката тогава! Началника е друг. Той определя политиката, той повелява на икономиката, той раздава управленските решения. И Владислав Горанов, прочут с медийната си арогантност, в един момент се свива в сенкита и изчезва от общественото пространство. Дали от страх или от недоспиване поради ежедневното очакване на постове на Васил Божков в социалните мрежи, само той си знае.

Можете ли да си представите вътрешен спор в ДПС? Знам, знам, абсурдно е. Това е партия, която напомня по-скоро на паравоенно формирование с толкова стръмна йерархия, че на човек му се завива свят. Можете ли да си помислите, че в НФСБ някой ще оспори волята на Валери Симеонов? Или, че във ВМРО някой подпийнал войвода ще скочи на линията на Красимир Каракачанов? Че нали всички ще се окажат вън на студа, изхвърлени от партията, натирени в сенките, наритани от всички страни. И медиите даже няма да се сетят да потърсят изгнаниците клети и да получат от тях показания за това, което се е случило.

Именно заради това твърдя, че БСП е лабораторията за автентичен политически дебат на прехода. Поради много причини страстите, които кипят в левицата са отражения на повечето дилеми на българското общество. Не казвам, че те са получили решение, но със сигурност имат ярки изразители, които получават медийно внимание и кокетничество.

Въпреки този оптимистичен увод съвсем не твърдя, че последните скандали и напрежение в БСП имат нещо общо със здравословното. Защото за първи път от много години насам всички обикновени социалисти живеят с усещенето, че днешните страсти и скандали са привнесени, че те не са част от естественото развитие на партията, а са външно оръдие, което да постави левицата на колене и да я изкара напълно от политическата игра. И съм наясно, че след тази теза много гласовити имена в БСП ще започнат да си късат косите и да си чупят пръстите как се занимавам с интригантство и славословене на Корнелия Нинова и как се опитвам да търся в мрака врага с партиен билет като политическо ченге. Всъщност тази аргументация е най-голямото доказателство за политическо безсилие. Една дискусия, ако иска да е смислена говори за процеси, а тези, които не могат да го направят, затъват в имената и сапунените сериали на личностните противопоставяния.

Истината е, че откакто стана лидер на БСП през 2016 година Корнелия Нинова никога не е имала безоблачен хоризонт пред себе си. Още от първите й дни начело на партията атаките срещу нея започнаха с неистова ярост и озлобление, често минавайки границите на добрия тон. Нека да оставим настрани личностите и да се вгледаме в техния действия обаче. От 2016 година насам в БСП започнаха три интересни процеса. Партията реши да избира председателя си пряко. Депутатските мандати бяха ограничени до три. А лидерските до два от по 4 години. Поради тази причина и до днес ми е трудно да приема всички вопли за авторитаризъм в БСП. Дай боже всички авторитарни водачи сами да ограничаваха пребиваването си на лидерския пост. Отделно от това прекия избор буквално свали няколко мощни вериги от фигурата на който й да е председател, а именно досегашната необходимост, за да бъде избран, той да е принуден да влиза в договорки с всякакви лобита в партията и да се подчинява на доста мъгливи интереси, често с корени в дълбоката паралелна държава на прехода.

Именно по тази линия в текста ще извадим от блатото едно име, което напоследък е любимо на всички големи медии - Георги Гергов. Това е човек-феномен, политик-символ на мъртвото време в което всички живяхме. Неговата политическа пластичност и повратливост са толкова легендарни, че само за 6 години Гергов взе разстоянието от "аз съм със СДС" до "аз съм традиционен социалист". Този танц е възможен единствено в разградена политическа система, където не са важни идеите, а само схемите и елементарната далаверка.

Та именно от Гергов дойде новия залп срещу Корнелия Нинова и то точно по време на карантината и извъндредното положение. В средата на този процес пловдивския бизнесмен изрева гръмовно, че БСП не е добра опозиция, защото не предлага абсолютно нищо конструктивно, а трябвало да признае, че мерките на правителството работят. Това можеше да мине в графата "лично мнение", ако толкова много не съответстваше на опорните точки на придворните социолози, които от един месец се опитват да говорят същото. Всъщност моментът за удар на Гергов беше избран стратегически. Извънредното положение и карантинните мерки прекъснаха отчетно-изборната кампания в партията и отложиха както прекия избор, така и конгреса на БСП. Изведнъж левицата увисна в празния вакуум. Заради това активизацията на Гергов, а и на неговите хора съвсем не беше случайна. В кризата те видяха възможност да осуетят даването на думата на всички социалисти. Заради това дойде тази атака от нищото, която на всичкото отгоре се базираше изцяло на халюцинации. Всеки, който иска да се отърве от отровата на медийната интрига може да провери стенограмите от парламента. БСП в нито един момент не влезе в ролята на разрушителна опозиция, която цели да осуети карантината. Единственото настояване на социалистите беше за подобряване на мерките, така че те да стигнат до повече хора, а да не свършват с пускането на спасителни лодки само за едрия бизнес.

Можехме да отдадем цялата тази медийна активност просто на случайна експлозия на свръхогромно политическо его, ако не беше едно друго изявление на мастития бизнесмен. След като много социалисти от страната го призоваха да се определи и дали не му е време да напусне БСП и да се присъедини към редиците на ГЕРБ, Гергов пред една телевизия обяви, че ако той стана лидер на партията, тя веднага ще дойде на власт. Помислете добре върху това. Той не казва, че БСП ще спечели изборите. Той казва, че левицата ще дойде на власт.

И точно тук като под микроскоп виждаме автентичния политически процес. Просто в БСП има крило, което изисква, настоява и с цената на всичко държи БСП да стане коалиционен партньор на ГЕРБ. Това е виждането за властта като самоцел, за политиката като поле на постоянна сделка. И поради тази причина подозренията, че подобни мнения и мозъчни експлозии се поощряват от ГЕРБ е съвсем основателно, макар и доста болезнено. Не напразно Гергов в нито един момент не е бил враг на сегашната власт, а дори напротив. Тя му се разплати щедро за дупката във Варна, тоест съвсем не е трудно да проследим баналния път на парите и как той се превръща във вътрешна интрига в БСП. И, да, точно този път нямаме автентична идейна дискусия, защото въпросът за ГЕРБ не е дискусионен в БСП. Този път имаме целенасочен саботаж на усилията на БСП да бъде опозиция в перфектна форма и кондиция. Вероятно и това е една от причините данните от социологическите проучвания, ако приемем да им се доверим изцяло. Това е все едно някой да ти върже ръцете зад гърба, а после с плюнки да ти кряска, че не се биеш както трябва. И, разбира се, тази атмосфера като токсичен газ отравя цялото ръководство на БСП, а под това разбирам - Националния съвет и парламентарната група. Всъщност това е както лошото, така и доброто в случая. Защото конфликтите спират на върха. Надолу партията не живее в колебания и герговизъм. Тя е наясно каква е посоката и какво трябва да се прави. Заради това не смятам, че погребалната камбана бие и съветвам всички, които похотливо потриват ръце да почакат. В рамките на моя живот са погребвали БСП десетки пъти, а партията си още тук, жива и влизаща в кондиция най-неочаквано. Така че и този сезон на конфликти ще мина, а ако БСП успее да направи автентична политическа химиотерапия и да се отърве от няколко тумора по снагата си, само след около година ще си говорим отново...

Не бързайте да отписвате БСП от битката за следващите избори

В последния месец две социологически проучвания (на "Сова Харис" и "Алфа рисърч") разкриха една много екзотична и интересна картина на състоянието на българското общество в разгара на карантинните мерки и извънредното положение. Ако се доверим на жанра "експресно телефонно допитване" - Бойко Борисов и ген. Венцислав Мутафчийски са първенците по одобрение в цяла България. Като ракета с хиперзвуков двигател към тях се приближава и бизнесменът и депутат Делян Пеевски. Преобразувано в числа за политическа подкрепа това изглежда като космическа катастрофа - ГЕРБ се изстрелва твърдо напред, а БСП изостава на опашката, едвам поемайки си дъх. Трябва да отбележим, че в проучването на "Сова Харис" като трета политическа сила се класира "Воля", което може да бъде идеално начало за свалка на девойка с психарска нагласа и готик-политически интереси. Аналогичен пейзаж показаха и данните на "Алфа рисърч". Според тях Бойко Борисов и Румен Радев вече са изравнени по рейтинг и са с по 40 на сто одобрение. Оказва се, че ГЕРБ стоят стабилно на своите позиции отпреди кризата, докато БСП се е сринала с почти една трета - от 21 на сто на 12%.

Тези данни биха увиснали, ако не бъдат обяснени и тук става още по-интересно. Защото социолозите от "Сова Харис" и "Алфа Рисърч" имат почти аналогично обяснение за своите данни. Според тях моментът на кризата е бил момент за национално обединение. Хората искали да видят политическо единство, но БСП не разбрала това. БСП се отдала на разрушителна опозиционност и критика и това я вкарало в политическа криза. Тази оценка очевидно се споделя и от маститите представители на вътрешната опозиция в партията. Тези дни видях Михаил Миков, който в свой стил обяви, че "БСП не уцели ваксата" в тази ситуация.

Застанали пред такава социологическа картина обаче ние можем да проявим известно съмнение в нейната достоверност и най-вече да изразим скептицизъм в политическия анализ на ситуацията. Първо - проучванията в разгара на невиждана ситуация и уплах няма как да бъдат достоверни. В такива мигове социолозите не хващат политически тенденции, а напълно нормалната човешка нужда за сигурност и предвидимост на излезлия от релсите свят. Това не е отражение на реалното политическо доверие, а на усещането за опасност, което се прокрадна от най-неочаквания ъгъл. Съвсем нормално е всяко едно общество в такива мигове да погледне с надежда към държавата, за да получи от нея усещането, че опасността ще се премине. А нека да бъдем честни - медийното лице на държавата у нас, премиерът Бойко Борисов буквално се надруса от брифинги и изявления. Той усети, че продажбата на страх е добра политика за помпането на рейтинг с допинги. Заради това бяха безкрайните приказки за много смърт, чували за трупове, за ада, който ни очаква и за пикът на болестта, който само ни чака да се разсеем. И всичко това не е случайна изцепка - последните изяви на премиера го доказаха. Пред медиите той обяви, че българите имали късмет, че ги управлява той. Ако на власт бил Радев щели да измрат много хора...

В подобна ситуация опозицията и по съвсем обективни причини потъна в сенките. Това е процес, който можем да видим във всяка една страна от Европейския съюз. Кофти е да си опозиция в миговете на такава неочаквана и непредвидима криза.

Моята лична социология обаче остро се конфронтира с изводите от двете проучвания. Винаги съм бил отворен да чуя критики към политиката на БСП и, бога ми, по време на карантината получих доста от тях. Но нито едно от тях, ама нито една беше, че левицата не е достатъчно сговорчива. Точно обратното - хората настояваха ние да бъдем радикални и да не оставяме ГЕРБ да правят каквото си поискат под маската на извънредното положение. БСП в нито един момент не си позволи да бъде разрушителна опозиция и всеки, който прочете парламентарните стенограми ще се убеди в това. Целта на левицата не беше да свали карантината, а да подобри мерките. Да е сигурна, че помощите ще стигнат до повече български граждани, а няма да се съсредоточат в мазните ръце на едрия бизнес. И всъщност, ако БСП днес е дала на заден, то не е заради опозиционност, а заради това, че избра конструктивната критика пред тоталното отричане. Не го казвам като оправдание. Който иска може да го отчете и като грешка. Ако БСП беше избрала пътя на перманентната опозиция, можете да ми повярвате, вероятно днес щеше да прелива от политически адреналин, но на каква цена? Да палиш пожари в окото на бурята може да е много ефектно и да изглежда по холивудски, но подозирам, че в дългосрочна перспектива това щеше има функцията на реално сепуко. Не твърдя, че проучванията не хващат достоверна картина, но анализът им е толкова лъжлив, порочен и нагласен спрямо опорните точки на ГЕРБ, че човек се изпълва с подозрение и към цифрите.

Защото БСП беше конструктивна опозиция, но нямаше как да си мълчи. Нима левицата трябваше да се прави, че Здравното министерство не се дъни с безкрайната поредица от отменени заповеди (носете маски, не носете маски...), нима не трябваше да повдига въпроса за състоянието на здравната система, която демонстрира всичките си дефекти или пък да не се тормози властта за това защо медиците нямат достатъчно защитни облекла. Единството на нацията е прекрасно нещо, но демокрацията изисква въпроси. Тя изисква и властта да не се обгражда от стена от придворни медии, а да застане пред хората и поне веднъж да им каже истината в очите. Ето защо смятам, че есето, което четем в социологическите проучвания не е окончателен вариант на романа и съвсем не е холивудския хепиенд на който гербаджийските тролове се надяват.

стината е леко различна. Много е рано още от днес да оценяваме мерките, а и провежданата политика. Те не са еднократен акт. Те са процес. При това процес, който отива доста отвъд еротичната медийна реалност, която дежурните по любов медии оргазмират всеки ден. Тепърва ни предстои да видим кои от тях ще гръмнат, кои от тях ще се провалят и дали наесен българите няма да потърсят сметка за това защо страната ни остана единствената, която не предложи реална помощ на всички, а само "безлихвени заеми". Голямата политическа битка предстои и тя ще започне още от края на лятото, за да приключи с парламентарните избори следващата година. Не твърдя, че БСП ще я спечели на всяка цена, но смятам, че не е изгубила своите шансове за това. Защото страхът отминава, брифинговият авторитаризъм изпуши и хората пак започват да търсят политическото представителство. Едва тогава идват истинските оценки и можем да мерим реалните проценти на одобрение. Възможно е цялата ситуация да се развие и в полза на някой външен играч. Предстои да видим. Това е въпрос на политика, отношение към света, предложения. Но знам едно - БСТВ наскоро беше единствената телевизия, която излъчи протеста миналата седмица пред Народното събрание. За 24 часа клипчето събра около 2 милиона гледания. За мен това е много по-реална социология за невидимите процеси, които кипят в българското общество и назряват все по-тревожно. А на тези, които са слепи за тях им предлагам да си изгорят дипломите един ден… 

Георги Гергов - раковият тумор на БСП

"Загубих 17 милиона, но съм със СДС". С такова заглавие мастит бизнесмен дава интервю за вестник "Марица" на 19 октомври 2000 година. Нека да ви припомня - тогава е пикът на костовата приватизация. Собственост за милиарди се разпродава за жълти стотинки, а кръгът на облагодателстваните е строго лимитиран и ограничен. Вероятно заради това същият бизнесмен не спира да се раздава в това мелодраматично интервю. "Аз не съм на страната на СДС. СДС е на моя страна. СДС подкрепя моите начинания, защото това им е програмата", казва още едрият капиталист. И за да е ясно на всички читатели, че той е хванал за печелившата страна на историята и ще се къпе в шампанско и хайвер оттук-нататък, решава да удари и последния изстрел: "Не е тайна, че съм привърженик на СДС. БСП е нещо, което е приключило".

През годините това интервю стана легендарно, почти митологично, заради това будните читатели вероятно се досещат кой е въпросният бизнесмен. Името му е Георги Гергов. Сетих се за неговото минало, защото тези дни маститят капиталист е любим герой на медиите. В последната му телевизионна изява пред Диана Найденова чух как Гергов вече в качеството си на прероден "социалист" говори за това как, ако той стане лидер на БСП партията веднага ще дойде на власт. Ще се върнем на този момент, но преди да стигнем до него трябва да отбележим как едрият бизнесмен прекара по-голямата част от интервюто, за да говори колко лош лидер е Корнелия Нинова. Тирадата му беше пълна с тюхкания и охкания - той й се предоверил, Корнелия Нинова разбивала БСП, тя нямало да бъде преизбрана за лидер...Всъщност това не е нещо ново. Гергов е влязъл в тази апокалиптична стилистика още от април 2017 година, когато соцлидерката го изрита от Изпълнителното бюро на партията. Точно тук е разковничето на целия проблем в БСП днес. Рядко съм виждал да бъдат правени толкова упорито грешни предположения за един политик, отколкото за Корнелия Нинова. Ще ви припомня набързо. В началото казваха, че тя става лидер, за да пусне обратно Георги Първанов и АБВ в партията. Нинова постъпи точно по обратния начин. Тя нарита Първанов и формацията и този смел ход й отвори пътя към победа на президенските избори. След това я обявиха за вестител на коалицията с ГЕРБ. Казваха, че тя само чака удобният момент в който да подаде ръка на Бойко Борисов и да направят голям политически съюз. Нинова направи точно обратното. Превърна БСП в мощна опозиционна сила и отказа всички съблазни с власт, постове и участие във властта. Точно тук някъде дерайлира напълно линията "Гергов". Вероятно той си е представял Нинова като марионетка, като удобна пешка, която може да премести на всяка линия на политическото пространство. И се оказа, че всичките му представи за света са напълно погрешни, сбъркани и доста налудничави. Да, Нинова получи помощ от Гергов, за да стане лидер, но още първите й действия в БСП показаха, че тя ще направи всичко възможно, за да пресече веднъж завинаги този феодален подход в левицата при който фигури като едрия бизнесмен раздават гласовете на своите делегати все едно са крепостни селяни. Заради това беше въведен прекият избор на лидер - основният инструмент да бъдат прекратени политическите зависимости и търгашество в редиците на БСП. Нещо повече Нинова прекрасно осъзна, че БСП ще бъде разнищена и разбита, ако си позволи да влезе в коалиция с ГЕРБ, защото това ще убие идейно партията и напълно ще я срине. Точно това Гергов вероятно никога не си е представял. И той си го призна, защото във въпросното интервю с Диана Найденов той не говори, че ако стане лидер БСП ще спечели изборите. О, не. Той казва, че "БСП ще дойде на власт, а с кой ще преценим в онзи момент".

Не се заблуждавайте - това не е никаква загадка. Гергов си представя една-единствена сила, която да го овласти и това е ГЕРБ. Всъщност днес пловдивският капиталист е троянският кон на ГЕРБ в БСП и дори слепците вече го виждат. Всеки път щом ГЕРБ ще окажат в затруднено положение и пуснат цялата медийно мозъкомелачка да гази опозицията, екземпляри като Гергов моментално се събуждат като спящи терористични клетки. Заради това е повече от показателно от какво започна последният скандал. От това, че Гергов публично обяви, че мерките на правителството за справяне с кризата са много добри. Това си е направо класов интерес. Нормално е един богаташ да харесва мерките, защото те са насочени основно към обслужването на този елитарен контингент. Само, че в качеството си на областен председател на БСП в Пловдив Гергов няма право на такива позиции без да ги е съгласувал със своите колеги и партия. Откъде например той разбра, че хората одобряват тези мерки? Защото е чел поръчковите социологически проучвания? Защото е душеприказчик на Борисов? Откъде точно? Не напразно много социалисти от цялата страна го приканиха да напусне партията щом се чувства толкова духовно близък с ГЕРБ и е сгрят от такава любов към техните мерки. Разбира се, напускането на БСП ще е политическо самоубийство за Гергов. Той е възможен като бизнесмен днес единствено в качеството си на "социалист", защото това е неговият бизнес. Да бъде котвата на шията на партията. Да бъде грозното петно на челото.

Всъщност покрай последната драма стана ясно, че покрай Гергов и градската организация на БСП в Пловдив се е превърнала в огромно блато и раков тумор. Антиселекцията на мастития капиталист доведе до там, че в Пловдив БСП отчита като успех щом остане на четвърто място. Всъщност именно тук се провалят всички претенции на Гергов за които медиите услужливо му дават трибуна. Казва, че БСП не печели успехи, че рейтингът й пада - нека да ни заслепи със своите големи победи на градско ниво. Само, че когато Гергов се яви като кандидат за кмет той остана пети. Това е автентичната оценка за неговата политика. Пловдивчани едва ли могат да забряват похожденията на бившия седесар и настоящ "бизнессоциалист". Понеже България живее от скандал до скандал понякога сме слепи за очевидното. Още от първия си миг на лидерския пост в БСП Корнелия Нинова стана обект на невиждани атаки, интриги и подмолно хищничество. И заради това веднага изниква естествения въпрос - защо тази жена е привиждана като постоянна заплаха за някого? Защо? Ако съберем само статусите на Антон Тодоров за нея вероятно можем да издадем малко томче моментално? Защото Нинова се опитва да прави нов тип политика. Тя избяга от паяжината на вечните договорки и задкулисно шушукане и първа формулира проблема с "паралелната държава", която е засмукала България. И паралелната държава в самата БСП реагира като ужилена. Паралелната държава в нейната върховна еманация ГЕРБ също. Точно заради това изобщо не съм съгласен със Сергей Станишев, който наскоро каза, че успех ще има този лидер на БСП, който я консолидира и спре личностните боричкания. Битката Нинова - Гергов по никакъв начин не е личностна. Това се два процеса. Единият се опитва да открие бъдеще за БСП и най-накрая да позволи на партията да диша спокойно, другият буквално смачква левицата в своята ненаситна алчност за власт и пари. Единият път позволява на БСП да застане достойно пред очите на хората, другият получава щедро 43 милиона за една дупка във Варна директно от ГЕРБ. Гергов днес е останка от едно виновно минало и процес, който БСП трябва да преодолее, ако иска да застане пред урните с чиста съвест. Приемането на хора без принципи, идеи и морал в нашите редици днес буквално избухва в лицата ни. Проблемът на Гергов обаче, че се е затворил в своя измислен свят, където неговите майордоми му градят изкуствена реалност, украсена с червени анцузи и постоянни метани. Докато Нинова, макар и подложена на огромни медийни екзекуции и престрелки, получи шанса да разчисти БСП от наносите на миналото и да остане в историята с този политически подвиг. А колкото до това кои са край Гергов - просто се заслушайте. Те сами започнаха да се подават на повърхността. Крилото на ГЕРБ в БСП се чувства заплашено и това е поводът за оптимизъм в мрачното начало на 2020 година. Оказа се, че БСП не е нещо от миналото. Нещо от миналото са едрите финансови олигарси, които си мислят, че светът и партията се върти край тях. Предстои им по трудния начин да научат, че всичко се промени...