За социалистите с маски на очите

Не, този текст няма да е за Георги Гергов. За него няма как да употребим думата "социалист". Всеки гербаджия като него би се обидил от това, нали? Този текст е предизвикан от статията на проф. Чавдар Добрев, наречена "Корнелия Нинова и COVID-19", пусната в сайта Поглед.инфо. Преди да кажа това, което ми тежи и трябва да бъде изречено, една уговорка - безкрайно уважавам проф. Добрев. Изчел съм почти всичките му произведения, прекланям се пред неговата култура и проницателност, винаги се отнасям с уважение към преценките му, но смятам, че това днес е просто допълнителен аргумент защо не бива да подминавам статията му без отговор. Уважението не може да е спирачка за истината.

И така - в своя текст проф. Добрев се е заел със задачата да разнищи политическото поведение на БСП и на парламентарната група по време на пандемията от коронавирус и извънредното положение в страната. Според него тези грешки са разрушителни. Заради това статията започва като симфония на апокалипсиса: "Парламентарната група на БСП подцени същността и последиците от пандемията, възприе я като влошено издание, не обикновено грипно заболяване. Неправилно степенува мерките спрямо вируса. Постави главния акцент върху „лекуването” на последиците от коронавируса, подчинявайки на този казус борбата за човешкия живот, за биологическото спасяване на българския народ". 

Това твърдение е произволно, невярно, пресилено и драматично сгрешено в своята основна същност. Не смятам, че пред БСП някога е стоял въпроса "ама дали този вирус е толкова опасен". Още в самото начало, когато болестта доплува като проклятие до нашите граници партията прекрати своята отчетно-изборна кампания, замрази политическата си дейност по прекия избор на лидер, отложи конгреса си, а дори подкрепи единодушно и въвеждането на извънредно положение, въпреки съмненията в душата на всеки депутат дали е редно да се дадат на фигура като Бойко Борисов такива правомощия. Бях на не едно и две обсъждания и знам, че решението не беше лесно. Но БСП го взе водена от разбирането, че някои неща са по-големи от вътрешнополитическите боричкания. Човешкия живот, например. Оттук-нататък обаче проф. Добрев се плъзва по една наклонена плоскост, която води в бездната. Според него след като един път е прието извънредното положение опозицията няма право да говори срещу мерките на властта и ограниченията, които прилага. Извънредно положение не означава да отмениш демокрацията. Извънредно положение не означава да лишиш от глас всички хора, които намират предприетите действия за палиативни, неадекватни и непримислени. Тук вече навлизаме в територия, която аз и професор Добрев се отдалечаваме на светлинни години разстояние. Един път приел, че срещу мерките не може да се говори, авторът на текста започва да сипе хвалебствия за оперативния щаб и лично за Бойко Борисов.

Тук вече се нуждаем от поглед под микроскоп върху цялата ситуация. Да, карантина трябваше да бъде въведена. Да, социална изолация, колкото и да е болезнена, беше необходима. Но това съвсем не означава, че властта се справи идеално с тези мерки. Напротив. Издънките на властта, включително и на щаба започнаха от самото начало. Не поставям под съмнение професионалните умения и телевизионните качества на ген. Мутафчийски, но ако някой може да бъде обвинен, че е разглеждал коронавируса като просто форма на грипа, това е той. Веднага се появиха негови мнения от началото на февруари в тази посока. И днес ние сме в парадоксална ситуация - трябва да гледаме загрижените монолози на професора и същевременно да забравим какво е говорил преди това. Още по-здравните мерки, защото независимо от розовите очила на проф. Добрев - там провалите на властта стават все по-очевидни. Трябва ли да ви припомням поведението на Здравно министерство в по време на кризата. Въведоха задължителното носене на маски, на следващия ден го отмениха. Вероятно до нечия административна кратуна стигна простичкия факт, че маските това в България бяха дефицитна стока, а много от аптеките отказваха предварително клиентите си да търсят безценния ресурс с огромни табели "Маски няма". Питам проф. Добрев и неговата кротка вяра в правилните мерки - ако министерството беше убедено, че това жизненоважно за спасяването на нацията щеше ли толкова бързо да отмени разпореждането си? И ако са го отменили, въпреки, че са в себе си са били убедени в правилността на подхода, това не е ли морално престъпление? А ако са го въвели без да са били убедени в необходимостта, това е политически волунтаризъм, който смазва като го видиш в условията на такава криза. След две седмици отново направиха маските задължителни, но интересно защо държавата на Бойко Борисов не раздаде маските безплатно. От премиера чухме само уверения, че ще раздават безплатно маски, но не съм срещнал човек, който да е получил такава. Ами положението в болниците? Всички си спомняме как началото на кризата, а и дълги дни след това завари болниците без нормална екипировка, лекари без маски и друго оборудване. И заради това ли трябваше да си мълчи опозицията? И това ли не трябваше да посочва? Каква опозиция трябваше да бъде - ръкопляскаща? Аплодираща? Гледаща влюбено?

А какво да кажем за опитите властта постоянно да разделя хората, за да стопи собствените си вини и бездействие. КПП-ата около големите градове бяха затегнати едва, когато беше безнадеждно късно. А и хората тръгнаха, защото след месец и половина те вече нямат чак такова доверие в мерките, каквото в началото. Защото движението "напред-назад" напълно детонира авторитета на властта.

Второ - кризата с коронавируса има и икономическа страна. Много е важно хората да бъдат изолирани, но това удари дребния и средния бизнес като ядрена ракета. Увеличи експлозивно безработицата. В тази ситуация всички лидери в Европа осъзнаха, че сега не е времето за финансово затягане на колана, а хората трябва да получат подкрепа. Дори и под формата на пари на ръка. Харесаха ми не един и двама европейски лидери, които ясно заявиха, че никой няма да остане без подкрепа. Ето тези думи исках да каже и Бойко Борисов. Да излезе и да обяви, че никой няма да бъде забравен, никой няма да бъде оставен да се дави. А и е много по-лесно един човек да спазва изискванията за карантина, ако не е оставен без доходи, ако не трябва да мисли как да си плати тока, ако е спокоен за хляба да децата си. Не можеш да хвърлиш някой в пропастта и да очакваш от него да не крещи и да не протестира. И тези икономически мерки са част от карантината. Само че у нас те не бяха приложени. Вместо да помогне на хората реално и безвъзмездно властта реши да им дава заеми. Безлихвени, ама как да се възползва от тях някой гражданин, който не знае кога пак ще работи и дали изобщо ще има заетост в близките месеци. Точно тук левицата беше на висота. Ние не действахме като разрушителна опозиция, която само мрънка, независимо от разбиранията на професора, а се опитахме да предложим реално решение за всички. По една минимална работна заплата с всички осигуровки за хората в неплатена отпуска. Мораториум върху битовите сметки за граждани, за да могат поне за това да не мислят. Нищо от нашите предложения не беше чуто. Управляващите тръгнаха като танк през разрушен град, а и медиите помогнаха доста с информационното затъмнение. Само така си обяснявам факта, че тези неща не са стигнали до политически ерудит като професор Добрев. А между другото - нали си разписаха заем от 10 милиарда. И до днес не знаем как ще го изхарчат и за какво.

И тук стигаме до още едно заключение от статията, което е съмнително и странно: "Парламентаристите ни отхвърлят тенденциозно какъвто и да било намек, че премиерът е свършил и полезна работа. Но нещата не стоят така". Когато е трябвало и където е трябвало БСП е отбелязвала доброто направено от премиера. Той реагира на ситуацията. Но пак ще повторя - тук имаме кардинално разминаване в разбирането за това какво прави опозицията. Тя няма функциите да ръкопляска. Нито пък е машина за комплименти на властта. Тази работа я оставяме на Георги Гергов и сие. Проблемът е, че премиерът напълно се опияни от безконтролната власт и буквално торпилира институциите на парламентарната демокрация. Държавата започна да се ръководи от брифинг на брифинг. На пълни обороти беше пусната машината за страх, паника и ужас. Така започнахме да слушаме за пика на COVID-19, който все се отлага във времето, започна да се говори за втори пик, пуснаха плочата с чувалите за трупове, с ада, който ни чака. От един момент нататък пресконференциите на Оперативния щаб, с диаболичната абревиатура НОЩ, заприличаха на роман на Стивън Кинг. Тази медийна инквизиция има една-единствена цел и очевидно са на път да я постигнат - да ни накарат да забравим, че освен медицинските мерки в тази държава трябва да се спасят и гладните хора. Че икономическите мерки са пълен провал. Парите за дребния и среден бизнес в един момент ще се концентрират в едрите бизнесмени и олигарси, а всички останали ще трябва да се задоволят с тирадите на Бойко Борисов - денем, следобед и посред нощ.

Точно заради това не приемам и друг извод на професора - БСП не трябвало да се сърди, че Бойко Борисов не идвал в парламента и не искал да си говори с нея след като социалистите се отнасяли снизходително и с отрицание към предпритите мерки. Много съжалявам! Идването в парламента не е въпрос на каприз, желание, вътрешна нагласа или добър хороскоп. Парламентът е работодателят на правителството. А Народното събрание е изразител на гласа на българския народ. Премиерът не просто трябва, той е длъжен да дава отчет пред народните представители за предприетите мерки. Иначе ще вземе да се окаже много чуствителен ме, мама му стара, толкова да не иска да чуе и една критика за себе си. Той вече обяви, че е натоварен с мисия от господ и какво идването в парламента ще е нарушаване на небесния му статут, така ли? Парламентарната демокрация е в основата на свободата у нас. Отказът на Борисов да се яви по същество е злоупотреба с власт. Както и хищното съскане на неговата кохорта, че той постоянно давал пресконференции. О, да, прекрасни пресконференции пред дресираните медии, които го питат със съкрушителен глас въпроси от типа: "какво ще предприемете да спрете антиевропейското говорене у нас?". И заради това не приемам желанията и въжделенията на професора Корнелия Нинова да бъде по-диалогична. Първо - аз не съм виждал Нинова като амазонка на яростта или като конник на първичния гняв. Вземете стенограмите от заседанията по време на пандемията за видите, че в тях присъства основно конструктивния тон. Задачата на БСП не беше да провали карантината, а да направи така, че властта да се сети за всеки български гражданин. В нито един момент не е имало безцелна опозионност? Заради това приемам искането Нинова да е прагматична и диалогична като някакъв случаен герговизъм. Какво точно ни се казва с това - лидерката на БСП трябва да се научи да се договаря с ГЕРБ, за да й минават предложенията. За мен това е самоубийствено. Това е нелепо. Това ще е катастрофално. БСП съществува в политически свят все още, защото Нинова навремето отказа да стане председател на парламента. Не можеш да си съучастник на власт, която дори и в най-голямото изпитание пред което се изправя България в последните години, не се сеща да помогне реално. Опасявам се, че и по този показател професор Добрев действа по-скоро дежурно, пише по-скоро по някакви вътрешни усещания, а не базата на реални факти и поведение.

Ще се спра на още два момента, които показват този литературен подход. Професор Добрев се възмущава, че БСП е подала в Конституционния съд искане за това, че властта подслушва и следи левите депутати. Не е точно така, професоре. Просто неясно защо обичаната от вас днес власт си разписа правощие да следи хората под карантина чрез техните телефони. Нали разбирате колко безумно е това - да приравниш болните с терористи? Това не е уважение към ценността на живота, а разписване на правощия, които да останат и след извънредното положение. Съжалявам, но една болест не е причина България да бъде превръщана в полицейска фантазия. Още помним дългите уши на Цветан Цветанов, сега БСП трябва да мълчи, така ли?

И най-накрая. 
Моля ви, не ми цитирайте проучвания, които са правени в условия на криза, информационна радиация и съмнителни интереси. Давам ви пример - в едното проучване, което БСП беше паркирана почти на политическото си дъно, "Воля" на Марешки беше наредена на трето място. Дали някой вярва, че това е така? Аз лично се съмнявам изцяло в социологията днес. Защото в ситуация на криза е нормално хората да търсят обединителна фигура и да се доверяват на лидера на една държава. Но Борисов и компания започнаха да живеят в кула от слонова кост, а това ще ги унищожи. Защото в безкрайната върволица от брифинги и медийни експлозии, те изобщо не се опитват да чуят гласа на ударените, ядосаните, оставените в безизходица, безработните, на онези, които плащат солената цена на карантината без да получат спасително въже. И този глас ще става все по-силен и мощен. И заради това смятам, че БСП беше длъжна да се държи по начина по който се държа. Не безцелно опозиционна, но глас на онези, които трябва да получат рамо. Глас на онези, които не виждат мнението си по телевизията. Глас на онези, които знаят, че ГЕРБ концентрират власт, но никога не я използват за реално развитие на страната. Заради това призовавам професор Добрев да свали маската от очите си и да види ситуацията реално. Не казвам, че левицата е безгрешна, не казвам, че не е имала колебания, но в тази медийна лудост и епидемия БСП остана глас на разума и застана на страната на хората, които бяха забравени от властта. Защото в последните дни се забелязва, че все повече хора махат маските от очите и прогледват, а в крайна сметка това е най-хубавото нещо, което може да се случи. Тази криза наистина е тежка, но оголи истинското лице на много проблеми, на много хора, и на много политически ситуации. 

И аз съм благодарен за това.