„Отровното трио“, което толкова много разстройва храносмилателния процес на всеки гербаджийски костюмар в страната, е и нов политически, и обществен, но и медиен феномен. Тяхната слава се дължи на активната им позиция в социалните мрежи, на непримиримите им мнения и на острото им противопоставяне на сегашната власт. Тук вече става интересно. Нито един от тях – Арман Бабикян, Велислав Минеков или Николай Хаджигенов не е от най-честите гости в големите телевизии. Медийната среда у нас дълго време беше под такава подметка, че неудобните мнения се представяха накратко, задъхано и не твърде често. Но народът реагира на това по класически дисидентски начин. И до днес нито една компания за телевизионни рейтинги и нито една социологическа агенция не си е направила труда да провери от кои медии точно хората формират своите политически позиции. В една лакирана и стерилизирана среда те просто започнаха да гледат много по-малки телевизии, които запазиха духът на свободното слово в себе си. Убеден съм, че телевизионните мастодонти дължат своите лидерски позиции на развлекателните си програми. Когато стане въпрос за политическа публицистика обаче нещата са съвършено различни. Там съвсем различни телевизии диктуват дневния ред, защото българите гледат масово тях. Всеки разговор с политически активен гражданин ще ви убеди в това. Триото се появи на обществената сцена точно по този начин. Те набраха популярност като политически маргинали, което в случая не е обида, а дори обратното – комплимент. Когато не се вписваш в статукво, което отвращава и предизвиква гадене, тогава дори да дадеш различно интервю по радиоточка те превръща в нещо като политически супергерой. Властта у нас не разбра именно това. Запушването на големите медии даде възможност на протестните герои да завземат всички останали пространства, които не подлежат на контрол. При това и тримата от първия си миг имаха много ясна идея - необходимо е обединение срещу ГЕРБ, защото само наистина много широк политически и ситуационен съюз може да обърне партия, която като раков тумор е пуснала своите метастази навсякъде - в местната власт, бизнеса, медиите. Нещо повече - управляващите допуснаха най-тъпата възможна грешка от учебника по политически провали - повярваха в собствената си пропаганда. Това е взривоопасно. По време на извънредното положение много социологически агенции започнаха да ни бомбардират с проучвания за това как популярността на управлението расте, как рейтингът на Борисов започва да гони космически стойности...Всичко това се оказа просто ситуационно настроение, ако изобщо го е имало, защото силно се съмнявам. Но облъчването с подобна пропаганда и тоталното самозабраване на ГЕРБ плюс всеобщото недоверие към политически партии, което от година на година става все по-остро и шумно, изведе на бял свят в кризисен момент феномен като триото. Това е принципно нов процес и тепърва ще трябва да го разбираме докрай, но такава гражданска активност до този момент историята на прехода не познаваше. Телевизионните анализатори-дисиденти изведнъж се оказаха ръководители на народното недоволство и се превърнаха в основна мишена на злобни коментари, конспиративни теории, як хейт и много злост. Кой ли не се изреди да се упражнява върху тях. Като почнем с Вежди Рашидов и приключим със депутати от ГЕРБ. Фактът, че Бабикян, Минеков и Хаджигенов не се представители на политическа сила и не се партийни говорили пък създаде една много интересна политическа асиметрия. Постоянно чувах как народни представители от ГЕРБ изразяват готовност за диалог. А с кого точно ще го водят? Този протест няма един глас. Този протест е съвкупност от недоволства и гняв и точно заради това той си формулира една-единствена задача - оставка на Бойко Борисов и Иван Гешев. Това е драматично новото в случая. Разбира се изкараха ги агенти на някаква завера на президента Румен Радев и на неговия вдигнат високо юмрук. Проблемът е, че в последните три години придворната преса толкова пъти би тъпана за завери, конспирации и задкулисни преврати, че този речник буквално се разпада в мига в който беше произнесен. И да, триото определено има десни убеждения и точно тук можеше да се получи искрата, която да занули протеста. Заради това дайте да спрем с хвалбите и да надникнем точно в този процес.
В последните години България натрупа опит в протестите. Всички видяхме как недоволството от 2013 година беше смачкано, унищожено, оплюнчено и стъпкано от една група политически паразити, които вместо да се концентрират в националната цел, алчно започнаха да си градят нещо, наречено "ново дясно". Не знам колко беше ново, но ГМО-то, което възникна от този алхимичен бъркоч, наречено Реформаторски блок просъществува точно един сезон преди да потъне обратно в блатото и днес името му да се използва понякога дори вместо псувня. Присъствието на същите хора на този протест (да, днес те не са водачи и това ги убива бавно) придава елемент на сюрреалистичност, но хората научиха основния урок. Когато излизаш на улицата за демокрация, справедливост и свобода, това са каузи, които не могат да бъдат монопол на една партия. И заради това протестът няма партийно лидерство. В това се състои неговата виталност и издръжливост. Ако имаше политическа формация, която да го затисне със своите вътрешнопартийни страсти и егоизъм, той отдавна щеше да се изпарил от улиците и властта отново щеше да пъчи своите мускули. Но точно тук има един много тънък и фин момент, който например триото щеше да оплеска - на един от протестите в края на първата седмица, малко преди да се състоят дебатите по вота на недоверие към БСП, Николай Хаджигенов в движение смени лозунга от "Мутри, вън!" на "Всички вън!". Няма да забравя този протест - малко преди него беше валял жесток и проливен дъжд и голяма част от градските либерали бяха избрали да си останат вкъщи. На площада имаше свободни радикали, крайно леви и много социалисти. Пред такава аудитория да се опиташ да подмениш обединителния лозунг е политическо харакири. Тази грешка не беше фатална, но видях, че след това социалните мрежи гръмнаха. Този лозунг буквално се опитваше да вкара всички парламентарни партии в един кюп, а поне една от тях, говоря за БСП, от четири години не е спирала да бъде яростна опозиция на ГЕРБ. И много леви симпатизанти са платили тежката цена на тази опозиционност. Да извикаш "Всички вън" просто няма как да обедини хората и точно тук телевизионното усещане за политика беше на път да измени на отровното трио. Въпреки това обаче аз смятам, че те показаха невероятна способност да се учат в движение. Митингаджийството е сложна наука, но те добре усетиха, че насъбраният гняв може да се превърна в реална политическа енергия. Тази енергия между другото е доста специфична. Тя не фаворизира партия. Видя се, че дори "Демократична България" в момента в който се опитаха да се отделят от общия протест успяха да съберат около 200 души пред МВР. Те просто не разбраха, че въпросът за това кой е спечелил доверието на хората няма да се реши на улицата днес. Това е въпрос, който ще се постави пред урните.
Другата голяма грешка на протестните действия беше акцията пред БНТ. Там обаче няма как да виним триото - там вината си е на БОЕЦ и Демократична България. Тези хора винаги се опитват да дръпнат одеалото към себе си. А честно казано - БНТ е функция на властта. Утре Кошлуков може и да подаде оставка, но това ще промени ли нещо в държавата? Точно така се стигна и до освиркването на Даниела Дариткова и Корнелия Нинова. Не знам дали някой си мисли, че е натрупал политически точки особенно с атаката срещу Нинова. Това не е политически знак, а израз на сериозно ментално безсилие. Именно с такива пиратки недоволството на хората може да бъде превърнато във фарс.
Не ме разбирайте погрешно. Не съм спирал да ходя по протестите. Въпреки грешките, залитанията и появата на Юлия Берберян (тя е символ на порочния преход, а не негово отрицание). И заради това този анализ стана по-личен и не толкова обективен. Но в България сме майстори да си кълцаме месото с критики, което ни спира да се обединим в миговете в които историята почуква на вратата. Харесвани и мразени, отричани и възхвалявани, въздигани и сразявани Бабикян, Минеков и Хаджигенов оставиха диря в българското общество. И в крайна сметка това е достойно за уважение.
No comments:
Post a Comment