Казват, че в политиката не стават чудеса, но българският опит драматично показва, че това не е съвсем вярно. И не тук дори няма да се позоваваме на факта, че мутрите 11 години управляваха България, а влюбени социолози и оргазмични анализатори слюноотделяха като болонки пред тях и ги възхваляваха. Тук става въпрос за още по-голямо чудо - за възкресението на Христо Иванов. След безславното си министерстване на Бойко Борисов, което, нека да припомним, приключи с историческия компромис за промяна на конституцията, той буквално беше минал в задгробния политически живот. На изборите през 2017 година градското дясно драматично се срути от парламентарната сцена и мнозина не се сещаха за Христо Иванов, нито пък му предвещаваха възможност за повторна поява в общественото пространство. Защо се получи така ще се опитаме да кажем малко по-надолу. Минаването в задгробния живот обаче вероятно се дължи на факта, че градското дясно така и не чу голямото предупреждение на много хора, че коалиционната прегръдка с ГЕРБ е равносилна на смърт. ГЕРБ е партия-вампир, която може да изсмуче жизнените сокове на всеки свой приятел, а след това да вечеря с безжизненото му тяло. Историческият компромис също беше изстрел в черепа на десницата. Да, в интерес на истината трябва да припомним, че реформата, която ни натресе Иван Гешев като единствен кандидат съвсем не е продукт на Христо Иванов, както се опитват да ни убедят придворните медии, но така или иначе в бурята на съвместните прегръдки и ръкопляскания, вече никой не си прави труда да вади истинските факти и това обрече Христо Иванов на забвение.
Акцията в Росенец край морския сарай на Ахмед Доган обаче върна бившия правосъден министър обратно в светлините на прожекторите. И като замисъл и като изпълнение това беше блястящ политически пърформанс, който обемно, ясно, жестоко и дори брутално показа на всички в каква държава се е превърнала България. Как парчета от тази страна са приватизирани незаконно под благосклонния поглед на държавата и под охраната на НСО. Изведнъж погледите отново се обърнаха към "Да, България". Нещо повече - не мисля, че днес някой се сеща, че партията на Христо Иванов и ДСБ формираха коалиция под името "Демократична България". Всички говорят само за "Да, България", което трябва ясно да ни покаже, че Христо Иванов съвсем безапелационно спечели битката за лидерството в дясното пространство. Допълнително ракетно говори към неговата нова космическа траектория в политиката наля и разследването на Антикорупционния фонд за пипалата на прокуратурата в политиката и бизнеса, придобило популярност като "Осемте джуджета". Авторите му са от най-близкия кръг на бившия правосъден министър, така че потресът от разкритията се отрази като истински допинг върху рейтинга на Иванов. А малко след акцията в Росенец прокуратурска банда нахлу в президенството, а това отприщи толкова мощна вълна от протести, че тя няма да спре докато Борисов не хвърли оставка и Иван Гешев не подаде молба за пенсиониране. Това даде допълнителен импулс на градското дясно, защото те по традиция е силно само в София и така Христо Иванов бе посрещан по протестите като Христос, който ходи по водата. Видях дори, че няколко дами, чието мнение уважавам, бяха написали почти любовни есета за него като за почтенния политик, появил се сред народа. Съзнавам, че написаното звучи иронично, но всъщност не се опитвам да срия имиджа на Иванов с шегички, предавам почти буквално любовния дискурс на мненията. Социолозите също се включиха в играта на обожествяване - обявиха, че от протестите печелят Румен Радев и "Да, България", а всички останали ерозират като доверие. И точно, когато всичко вървеше съвсем по вода и точно, когато Христо Иванов се беше появил 8 или 9 пъти по бТВ в рамките на десет дни стана един фал, който ще тегне като черна сянка върху всяко негово яваване на избори. Точно докато излъчваше на живо във фейсбук своето присъствие на Орлов мост към Христо Иванов се хвърли леко почерпен гражданин, който след като го обяви за бъдещ премиер на висок глас му каза, че някой се бил обадил на Маджо. Вероятно имаше поне десет по-правилни реакции от тази на Христо Иванов, който реагира така калпаво, че разпали огромен скандал. Още повече, че след това се установи, че почерпеният гражданин е бившият депутат от НДСВ Димитър Ламбовски, който пък от своя страна е ключов свидетел в третата част на разследването "Осемте джуджета". Тоест това се оказа капан без нормален изход. Хубаво е да наречеш Ламбовски мутра, но тогава защо си включил мутра като основен герой на разследването на твоите собствени хора и то герой, който произнася политически присъди. Тъмнина и мрак.
Именно този случай помрачи новия ореол на Христо Иванов, но пък е възможност за нас, зрителите на този блокбастър, да си дадем почивка от тази харизма и да премислим какво ще стане, ако "Да, България" вземе властта. Пак ще повторя - франкещайнът "Демократична България" няма да го споменаваме, но според мен ДСБ тежат като воденичен камък на Христо Иванов, защото там са се събрали хардкор конспиратори, фанатици и патологични сектанти. Първо - нямам отговор дали Иванов е свързан с Маджо. Проблемът не е точно в неяснотата, а в това, че самият Иванов доста се оплете в отговорите. И това не е обинение. Само виновните са логични и подредени, но срещу Иванов е изправена огромна медийна машина и той трябваше да очаква такъв удар. Фактът, че го хванаха неподготвен е равносилен като гаф с факта, че навремето прие да бъде правосъден министър в кабинет на Бойко Борисов. И заради това си мисля, че Иванов все още е пленник на този факт. Не напразно неговата партия и до днес е монотематична - прокуратурата, та прокуратурата. Разбира се - Гешев трябва да си отиде, този човек вече не може да управлява и будка за вестници, но "Да, България" така и не е показала някакъв хоризонт отвъд съдебната реформа. И е успяла да зарази с този ментален вирус доста хора, които често ме убеждават, че решим ли проблема с дефицита от справедливост, това автоматично ще реши социалните проблеми у нас. И всъщност това ме кара да се чудя в състояние ли е партията на Иванов да разшири своя светоглед, да се промена наистина под напора на събитията. Защото, ако тръгнем да се заяждаме винаги можем да стигнем до онази промяна на Конституцията под която подписи заедно сложиха Радан Кънев и Делян Пеевски. Битката с олигархията днес е важна, но трябва ли да забравим миналото. Казвам това като социалист. На нас миналото редовно ни го водят и ни го търкат в лицето отново и отново вече 30 години. Тоест, ако прилагаме същите критерии към градското дясно, трябва да не спираме да им повтаряме, че те сами избраха да влязат в коалиционната спалня на Борисов. Протестът им днес изкупва донякъде тази вина. Здравомислието да не се хванат на въдицата на Борисов и на дъвката "Велико народно събрание" също измива част от греховете им. Но честно да си кажа аз не мога да си представя как "Да, България" ще управлява страната. За три месеца ще решат проблема с прокуратурата. А след това накъде? След това какво да чакаме от тях. И заради това в миговете на политически кипеж винаги съм смятал, че хората трябва да си дават ясна сметка за няколко неща. Протестът не е партиен, но е важно да си види, че речникът на протестиращите днес не беше речника на Христо Иванов преди четири години. Нетърпимостта към ГЕРБ не беше нетърпимост на Христо Иванов преди четири години. Една-единствена през тези години избра да стои в опозиция, колкото й да й струва това, колкото и срещу нея да се бълва с кафяви оръдия и жълтини. Тази партия се нарича БСП. Когато видя "Да, България" да проявява поне една стотна от такава последователност, аз съм първият, който ще ги приветства.
Дотогава - автентичните стойности са вляво.
No comments:
Post a Comment